Реакцията на СЕМ

На заседание, проведено на 28 март, СЕМ отхвърли предложението на Пролет Велкова да бъде изслушан генералният директор Милен Митев във връзка със закриването на Програмната дирекция на БНР и жалбата на Даниела Късовска. „Против“гласуваха председателят на СЕМ Соня Момчилова, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева, а „за“- Велкова и Симона Велева.

„В рамките на предвидената в закона компетентност на органите на управление на БНР и БНТ - генерален директор и управителен съвет, е да приемат правила относно структурата и дейността на доставчика, както и да ги променят. Съгласуване, одобрение или контрол за законосъобразност от страна на регулатора на организационно-структурни промени, включително персонални такива (назначаване и освобождаване на творчески, експертен, технически персонал) е недопустимо“, коментират от регулатора на въпроси на „Капитал“. По думите на проф. Нели Огнянова закриването на дирекция също не изисква предварително съгласуване, разрешение или намеса на регулатора. „Според мен не се дължат действия, различни от надзора за спазването на закона, договорите, лицензите“, допълва тя. От регулатора уточняват, че въпросите, повдигнати в жалбата на Даниела Късовска до СЕМ по повод закриването на Програмната дирекция, ще бъдат повдигнати пред Милен Митев и управителния съвет на БНР в рамките на предстоящото представяне на 6-месечен отчет за програмната, технологичната и финансовата дейност на радиото.

В началото на 2023 г. мониторинг на СЕМ констатира еднопосочност в предаването „Политически НЕкоректно“с Петър Волгин. Каква беше вашата реакция?

Няколко пъти сме водили разговори с водещия и целия екип на предаването. То има две издания - в събота и в неделя, с различни водещи, коментатори и гости. Стремим се да осигуряваме различни гледни точки. Говорим за предаване, което заема час и половина от денонощна програмна схема, в която няма друго предаване със същата гледна точка. Когато има по-кратък отрязък от време, е по-трудно да се предоставят различни или сблъскващи се гледни точки. Това предаване е замислено да бъде малко на ръба, затова има две издания с различни водещи и екипи, за да могат да се балансират.

Разговорите доведоха ли до промени в предаването?

Установява се не толкова остър тон в разговорите със събеседници. От време на време се появява някой, който да говори малко по-крайно, но това е и търсена стратегия от екипа на предаването.

А вие одобрявате ли тази стратегия?

Смятам, че не е лошо да има мисловна провокация. Никога не е вредно да се задават въпроси, важен е начинът, по който се прави това.

От кого беше взето решението Петър Волгин да направи интервю с руския посланик в България Елеонора Митрофанова?

Решението е взето от водещия и екипа на предаването. В радиото няма забранени събеседници. Много е важно обаче как ще бъде направено интервюто. В този случай членовете на Програмния съвет с огромно мнозинство подкрепиха решението интервюто да не бъде излъчено поради неспазване на правилника за редакционната дейност и стандарти на БНР. Програмният съвет не може да забрани излъчване на интервю, може само да даде мнение.

А според вас необходимо ли е да има интервю с руския посланик в ефира на БНР?

Всяко нещо, което може да хвърли повече светлина върху събитията около войната в Украйна, би било полезно за аудиторията. Съвсем друг е въпросът дали интервю с посланик може да хвърли такава светлина, защото посланикът е доста ограничен в това, което би могъл да каже пред медиа, и не може да се очаква нещо по-различно от позицията на конкретната държава. Трудно ми е да преценя дали интервю с руския посланик би могло да даде такава стойност на аудиторията, малко е на кантар. Зависи от това какви въпроси задава водещият и дали ще успее да извлече нещо различно от него.

Вие сте слушали интервюто с Елеонора Митрофанова, имаше ли неудобни въпроси и опит за извличане на различна информация?

Съвсем малко, според мен недостатъчно. С оглед на това, че руският посланик не дава интервюта всеки ден, полето за въпроси беше на практика неограничено, така че можеше да се опита да извади много други неща.

Кой взе решението интервюто да не се излъчи?

Решението си е взето в рамките на програма „Хоризонт“, които се съобразиха с препоръките на Програмния съвет.

Какво роля имаше Програмната дирекция в този процес?

Никаква. Програмната дирекция не дава препоръка, а мониторингови доклади, които в повечето случаи са изготвени от външни хора.

Смятате ли, че предаването на Петър Волгин отговаря на журналистическите стандарти на БНР?

Не напразно имаме толкова колективни органи, които могат да се произнасят по този въпрос. Аз разчитам както на ръководството на програмата, така и на Програмния съвет. Когато до мен достигне решение, винаги предприемам действия независимо дали става въпрос за разговор или за санкция.

С кои промени в БНР се гордеете най-много?

В рамките на две години сме повишили онлайн аудиторията на БНР с над 30%.

Основната ми цел беше БНР да бъде във всички платформи. Инвестирахме много усилия в подобряването на нелинейното ни съдържание - сайт и присъствие в социалните мрежи. Горд съм с постиженията на колегите, защото програма „Хоризонт“е информационен лидер в българското медийно пространство. Общият рейтинг на нашите програми достига над 30% от радиопазара, или около половината от рейтинга на всички останали програми, взети заедно.

Сайтът ни беше достигнал

плато от 1.5 млн. уникални месечни посещения, вече в някои месеци надвишава 2 млн. В рамките на две години сме повишили онлайн аудиторията си с над 30%. Според социологическите проучвания основните демографски групи на ефирните ни програми са над 50-годишни, а най-големите групи на нашите онлайн читатели и слушатели са 34 - 55 годишни.

През 2023 г. имаме ръст 35% на приходите ни, които са малка част от общия ни бюджет, но това показва повишаване на интереса на рекламодатели към програмите, както и добрата работа на търговския ни отдел.

Макар бюджетът на БНР да изглежда огромен спрямо частните радиа, той често е недостатъчен за задачите, които трябва да изпълняваме. Над 8 млн. лв. плащаме само за радиоразпръскване. Близо 70% от бюджета е насочен към възнагражденията на хората. На този фон все помалко възможности имаме за технологични инвестиции.

Трябва ли да се промени моделът на финансиране на обществените медии?

Задължително. Финансирането трябва да се обвърже със задачите на обществената медиа. Най-важното е задачите ни да бъдат ясно поставени, дали чрез закон или лицензии, и финансирането да бъде обвързано с изпълнението им.

Аз лично много харесвам модела, в който ръководството на обществената медиа сключва споразумение за финансиране, обвързано с мандата му. Така концепцията, с която е избран един генерален директор, може да бъде подплатена с финансиране.

Кой трябва да определя тези задачи?

Логиката е да го каже обществото

чрез Народното събрание и чрез Закона за радиото и телевизията, като в него се зададе рамка какво се очаква от БНР - колко програми да има например. Конкретните задачи за всяка от програмите, какво да бъде съдържанието й, може да бъдат разписани и в лицензиите, които ни се издават от СЕМ. Това ни дава рамка да поддържаме служители с определени компетентности, да инвeстираме в техника и др.

Това не е ли решение, което може и вие като мениджър да вземете?

На нас задачите ни са поставени чрез лицензиите. Но управлението на радиото върви методично към оптимизация. Щатът е намален с над 100 души, без това да доведе до отпадане на услуги или промяна в качеството. Това успяхме да направим със собствени средства и доведе до увеличаването на основните доходи на служителите в радиото с 40% за две години, при положение че от държавата сме получили 10% увеличение на бюджета. Достигнахме тавана на възможностите ни и всяко допълнително отпадане на хора ще се отрази на съдържанието.

Какво искахте, но не успяхте да промените в радиото?

Най-голямата ми мечта е всички хора в БНР да възприемат себе си като един екип, а да не се делят и да има атмосфера на заедност. Иска ми се да подобрим и работните условия на хората, което опира и до финансирането.

Ще се кандидатирате ли за втори мандат?

Рано е да каже, има много време и много неща могат да се случат дотогава.

Интревюто взе Сирма Пенкова