Щастливи и умни деца
→
Амбициозен и новаторски проект, в който са ангажирани широка група от български учени преди 50 години, поставя началото на „сендовската система“.
Проблемната група в образованието е иновативен и модерен модел, който търсим и днес, но бива закрит.
Духът на учителя, който да запали и съхрани желанието за учене у децата, е в основата на успеха на системата на Сендов.
Преди 50 години България е имала в някои училища най-модерното образование в Източна Европа, а твърде вероятно и едно от най-модерните на целия континент. Тогава като експеримент се въвежда образователен модел, който има практически всички характеристики на учебните методи, за които в момента тече (засега не особено успешна) битка да се наложат. После, преди 35 години, страната прави огромната грешка да се откаже.
Това е донякъде тъжната история за това как България стъпква в калта вероятно едно от най-прогресивните си интелектуални постижения през втората половина на XX век. Ако то беше успяло, без никакви преувеличения, в момента страната щеше да бъде драматично по-различна. Както и след време България може да бъде много по-добро място за живеене, ако се сега се положат усилия да се промени
радикално средното образование. Тази история е, от една страна, тъжна, но от друга страна, показва нещо много важно — промяната в училищата е напълно постижима, и то само за няколко години. Трябва огромно желание, мотивирана група от хора и разчистено поле, за да реализират идеите си.
Имало едно време…
Преди почти 50 години Благовест Сендов разбира, че връзката между науката и образованието е нещо съвсем естествено. С помощта на екип от ангажирани учени и педагози, в който основна роля имат проф. Мирослав Янакиев, доц. Розалина Новачкова и проф. Георги Ангушев, и с дейното участие на Валери Петров и Доньо Донев, акад. Сендов създава така наречената Проблемна група в образованието (ПГО), или позната до днес като „сендовската система“, Сендов развива една идея до методология — огромен нов образователен
експеримент, който се оказва сполучлив. Той е базиран на изключително прогресивните за тогава образователни концепции, които и западните държави все още се колебаят да прилагат масово. Един от най-успешните опити за реформа в българското образование практически спира да се прилага след 1989 г. и с това изчезват заложените в него принципи и модели на прогресивно образование.
Повече от половин век след създаването на системата всъщност става ясно колко модерна е била тя за времето си и колко близо до нея са най-желаните и успешни в днешно време образователни модели. На практика редица алтернативи на публичната образователна система в България сега прилагат част от принципите на сендовския модел, който се очертава като емблематичен за времето си и напълно актуален за нашите дни.
„Сендов правеше неща, които се забелязваха от ръководители
те, които искаха държавата да върви напред“, споделят негови съмишленици. Така се създава съвместната дейност на БАН и МОН, която се нарича Проблемната група в образованието, а „проблемна“— точно защото решава проблеми.
... експеримент...
Началото на ПГО всъщност започва с написването на нов буквар за първи клас. На пръв поглед простичка задача, чиято фундаментална идея е двигателят на образователния процес да са любопитството и познавателната потребност на детето, а не принудата и заплахата от наказание.
Сендовската система всъщност набляга върху обучение с акцент върху играта и по-свободните форми. Така например при нея на децата не се пишат оценки до 5-и клас. Системата съдържа в себе си концепцията за значително намаляване или дори ликвидиране на претовареност
та на учениците. Това се постига чрез интегрално организиране на учебното съдържание, при което се избягват повторенията, ясно структуриране на материала в учебниците, разнообразяване на дейностите по време на един урок, увеличаване на часовете по физическа култура, музика и рисуване, което намалява психическото натоварване, особено в началните класове.
Част от изучаваните предмети от масовата образователна система са обединени, например предметът „Природа“обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а „Чета, пиша, смятам“— математика, български език и литература. А програмирането е започнало да се изучава още в 5-и клас, като за целта се използва популярният за образователни нужди език „Лого“. По системата се изучава западноевропейска литература в 5-и клас в общ предмет, наречен „Общество“, заедно с история и други хуманитарни науки. Още във втори клас децата са били запознавани с латински език, старогръцки език, астрономия.
Основната идея на това обединение на предметите всъщност е била да се засилят т.нар. междупредметни връзки, т.е. да се покаже, че изученото по един учебен предмет има приложение във всички останали сфери от практиката, а не е изолирано и несвързано с останалите науки. На всичко отгоре обединените учебници са илюстрирани от известния карикатурист и художник Доньо Донев, което ги прави забавни и интересни.
„Като дете аз бях много доволен от началните класове — имахме следобедна почивка, имахме часове в парка, имахме часове, в които всеки чете избрана книга, от много малки започнахме да работим с компютри, нямахме оценки, имахме шарени учебници. Сега, когато поглеждам назад, виждам колко напредничава за времето си е била и как чак десетилетия по-късно започват масово да се въвеждат нейните идеи“, сподели за „Капитал“Бойко Димитров, който е бивш възпитаник на ПГО и настоящ заместник-председател на Столичния общински съвет.
... компютър...
През 1979 г. акад. Благовест Сендов казва, че компютърът може да се разглежда като „удължител на човешкия мозък“— ако човек е умен, става по-умен, ако човек е глупав — става по-глупав. „Същото е и с изкуствения интелект“, допълва го в днешно време доц. Евгения Сендова, която е математик, член на Съюза на математиците в България, член на Американското математическо дружество, преподавател и учител, сътрудник към Проблемната група по образованието, тютор към програмата Research Science Institute (RSI) за ученици с изявени способности в
областта на математиката и информатиката, организирана съвместно с Massachusetts Institute of Technology (MIT), и снаха на самия Сендов.
Следвайки тази мисъл на академика и под негово влияние, през 1984 г. в България се ражда и първият учебник на български по математика, базиран на компютърния език „Лого“, с автор Румен Николов, в който успешно Доц. д-р Розалина Новачкова, автор на учебници и учител по литература
е реализирана една от основните идеи на ПГО — създаване на нови предмети на интеграционен принцип. Езикът „Лого“е създаден от американски програмисти и психолози, като стъпва на няколко теории — за изкуствения интелект, математическата логика и психологията на детското развитие. По времето, в което се въвежда в България, езикът се доразвива в MIT и вече има първи приложения — например една от първите запазени марки (лого) на Apple е нарисувана с този език. Тогава вече има и български деца, които го учат и използват.
„Лого“в рамките на ПГО бе не само език и среда за програмиране, но и образователна философия и култура“, казва Жени Сендова, която е част от екипа, подготвил учебното съдържание. Като програмен език той става елемент от предмета език и математика (въведен във втори прогимназиален клас), в който освен това са се изучавали 3 естествени езика — български, руски и английски, и 2 формални — математиката (разглеждана като език) и „Лого“(не само формален, но и изпълним от компютър).
В рамките на този предмет децата са усвоявали и друг основен принцип на сендовската система, а именно — learning by doing (учене чрез правене/действие). „Принципът learning by doing прерасна в learning by making, защото от това правене трябваше да се произведе резултат, който да се споделя — със съученици, с учители, с родители, понякога дори на страниците на училищни списания, произвеждани от край до край от учениците“, казва Сендова.
„Още тогава ПГО залагаше на интердисциплинарния подход, на ранното обучение по информационни технологии, на така популярните днес STEM на
правления“, казва бившият ученик Бойко Димитров.
... мечтан (и днес) сендовски учител...
Въпреки че работи като сътрудник на акад. Сендов дълги години, Жени Сендова казва за себе си, че всъщност истинската реализация тя намира точно когато се включва в експеримента ПГО.
„Моят огромен шанс обаче е, че аз нямам педагогическо образование и съм имала пълната свобода да не робувам на рамки, на норми и на стандарти“, казва Сендова
„Той казваше, че ако за нещо му е мъчно в съвременното образование, е, че търговците влизат в храма.“Първо трябва да помислим как да възпитаме децата, но не да седят мирно с ръце отзад, а да имат свободата да бъдат себе си, без да накърняват чувството на другите“, споделя още преподавателят, като допълва, че за децата трябва да се грижим цял живот, защото техният успех не се измерва с един тест, с едно състезание, с един медал или с едно външно оценяване.
Не всички учители се оказват обаче подготвени да възприемат и приложат на практика системата. „Огромен скок е от там, където всички ученици трябва да отговорят Благовест Сендов
едно и също, да попиташ един ученик какво мисли“, смята Жени и допълва, че изграждането на качество сред учителите е най-голямото предизвикателство пред съвременната образователна система.
„Учителят трябва спокойно да може да каже на децата „не знам, трябва да проверя и аз и се надявам заедно да намерим отговора“. Ако нещо е оцеляло от така наречената сендовска система, надявам се то да е точно това“, допълва проф. Сендова. „Учителите разцъфват в среда, в която им даваме криле, а не им ги режем“, казва още преподавателят.
…сендовчета…
„Няма да забравя думите на академик Сендов, когато се събирахме на семинари: Две неща не бива да се допускат в класната стая — да се говори за политика и на учениците да им е скучно“, сподели Жени Сендова.
„При нас нямаше слаб ученик и ние не знаехме какво е това да не знаеш. Тази програма ни даваше свобода и в моето свидетелство за завършен клас пишеше „Мая може да чете, пише, смята и играе“, казва в документалния филм художничката Мая Мечева, която се е обучавала по системата ПГО. „Това училище беше като един свеж полъх в цялата закостеняла система на образование, защото самата методика на преподаване беше различна и много по-иновативна, такава, в която се залага на мисленето, на индивидуалността на всяко дете“, допълва Мая Мечева.
„Най-ясните ми спомени са свързани с чудесно илюстрираните учебници, които с огромно удоволствие разлиствахме и всяка година с нетърпение очаквахме да видим новите. Свидетелствата за завършване на отделение имаха сходен дизайн — с тримата глупаци. Предметите и учебните материали бяха категорично различни спрямо конвенционалната система. Бяхме малко като извънземни в очите на останалите деца от другите училища, които се изумяваха от имената на предметите, които изучавахме: ЧПС (чета, пиша, смятам), ПК (проектирам и конструирам), слушам музика, планиметрия и т.н.“, сподели за „Капитал“Олег Константинов, който е учил по ПГО в 119 СОУ в София от 1-ви до 12-и клас в периода 1984 – 1995 г., а сега е преподавател (главен асистент) във Факултета по математика и информатика на СУ.
„С удоволствие си спомням работата с компютрите „Правец“и часовете по „Лого“и впоследствие планиметрия. Разбира се, и игрите, които играехме на тези компютри в междучасията — „Каратека“, „Супер Марио“
Жени Сендова, преподавател, сътрудник в БАН и други. Като цяло мога да кажа, че системата, по която учехме, ми повлия в посока да имам интерес и да се занимавам с информационни технологии впоследствие“, допълни още Олег.
Всичко това е точно като целите, които прогресивни образователни ентусиасти се опитват години наред да постигнат — това, за което те мечтаят и искат да въведат като подход и в съвременната образователна система? Деца, които ходят на училище с удоволствие и интерес, усвояват (а не повтарят) знания, забавляват се и участват в процеса. Учителите водят процеса, но са и част от него, създават заедно с децата процес, в който ученик и учител се учат един от друг. Сега дори не е необходимо да връщаме цялата система на ПГО едно към едно според доц. Сендова, а е достатъчно само да имаме поглед какъв дух и какви учебници са си пробили път в едно трудно време и при една доста враждебна и подозрителна среда.
Равносметката
Като резултат от своето обучение децата са постигали набор от умения и компетентности, които според днешната оценка на PISA липсват на съвременните ученици. Така например децата, обучаващи се по ПГО, са се учили да умеят да тълкуват и да използват статистически данни, за да определят точността на твърденията си, да намират правилно решение по въпросите за равновесието в природата и за опазване на околната среда, да оказват първа медицинска помощ на околните, да имат гражданско отношение към политическите и икономическите проблеми, да ценят родния си език като средство за обмен на информация и като средство за запазване на българщината, да имат основни умения да участват в дискусия.
Изброените умения отразяват