Академик и политик: В търсене на форми, чрез които нацията да се образова

именно виждането на Благовест Сендов за един нов обект на образованието. „За Сендов обектът на образованието не беше вече просто ученикът, а ученикът с компютър“, каза в разговора за „Капитал“доц. Жени Сендова. „Именно Сендов беше човекът, който направи всичко възможно компютърът да стане неразделна част от едно ново учебно съдържание, а не да бъде привнесен като „чуждо тяло“към вече установено в други условия учебно съдържание“, добавя още тя.

Благовест Сендов представя експеримента ПГО на конференция в САЩ заедно с резултатите от първите четири години. Тогава той среща пълно одобрение от първенците по въвеждане на технологиите в училище, в резултат на което се връща в България с дискета на езика „Лого“, връчена му лично от Сиймър Пепърт от MIT. Toй е математик и образователен теоретик със статут на гуру. Пепърт е един от пионерите на изкуствения интелект и съавтор на концепцията, че децата трябва да се обучават на ментални модели, които им позволяват да разбират сами света около тях. Той за пръв път предлага образование, фокусирано върху учениците, в което те използват това, което знаят, за да научават повече. Две от основните идеи на предлагания от него модел са проектно базирано обучение и използване на компютърния език „Лого“.

И двете се въвеждат в България, като това е ако не първата, една от първите държави, в които това се прави толкова масово в публичното образование.

Въпреки безспорните успехи обаче, както всяко нововъведение, ПГО има и противници. Някои от тях са от гилдията на учителите, други — от политическите среди, трети — от академичните. Именно отпорът на гилдията в комбинация с едно писмо, подписано от 20 писатели — критици на системата, все пак дават оръжие на политическите противници на акад. Сендов, с което да съсипят създаденото от него. Така в крайна сметка системата на ПГО е закрита в началото на 90-те години.

Закриваме го

Представете си сега как тази образователна инициатива от времето на социализма е определяна като „прозападна“и „американска“, а няколко години след падането на режима е и закрита от тогавашните първи „демократични“политици, защото е „комунистическа“.

•

Освен с научните си приноси в сферата на математиката Благовест Сендов е добре известен и като изключително голям новатор в образованието. Той е първият декан, който въвежда тристепенната система на висше образование във Факултета по математика и механика на Софийския университет — бакалавър, магистър и след това доктор — системи, които влизат в европейските университети 30 години по-късно. „Сигурно ще настъпят много сериозни изменения в принципите и съдържанието на обучението, тъй като човек ще бъде въоръжен с една много мощна нова технология. Но колкото човек става по-силен, той трябва да става и по-разумен, за да може да се спаси човечеството от една гибел. Поради своята сила трябва да се обединят усилията на всички науки, и хуманитарни, и технически, и природо-математически, за да може човечеството да преживее и да реши основните си противоречия.“

През 1992 г. ПГО е закрита. Основната причина за това е нейното всъщност „преждевременно раждане“. „Един от членовете на колектива от самото му създаване изведнъж прегърна много силно „синята идея“и заяви, че „всичко, свързано с името на Сендов, трябва да се унищожи“. Така съвсем логично той стана и ликвидатор на ПГО, като съвсем старателно си свършва работата“, казва самият Сендов в книгата си „Алгоритъм на живота“.

„Защо го изхвърлихме? Само защото е от Сендов ли или само защото идваше от едно време, което сме отрекли“, задава основателно и логично въпроса акад.

Петър Кендеров в документалния филм на БНТ „Алгоритъм на Сендов“.

Една от причините за отпадането на системата е именно заради недоволство на интелектуалците. Макар и авторска, всъщност системата бива заклеймена и от Съюза на българските писатели, които излизат със специална подписка против нея. Заради приказките на Джани Родари, включени в учебниците, писателите се възмущават, че е твърде западно ориентирана. А днес отново става ясно колко модерна всъщност е била за времето си тя. Друга причина е отхвърлянето на модела по чисто политически съображения. „Нищо, което е започнато по времето на социализма, няма да продължи“е тезата, от която са се ръководили тогавашните управляващи.

Така се слага краят на една система, за която през последните 15 години Европейският съюз инвестира десетки милиони евро за разпространението на т.нар. изследователски подход в европейските училища, включително и в България. Сега отново се налага да внасяме отвън неща, в развитието на които България има международно признат оригинален принос отпреди 50 години.

„Имаше неща, които определено трябваше да останат от системата въпреки нейното закриване“, признава Жени Сендова. Това обаче според нея е повече политическа тема, отколкото образователна. Сега отделни елементи от системата се прилагат от учители и нейни последователи, които обучават децата си вкъщи, както и от самата Жени Сендова, и системата е жива, но в много малки мащаби и за сметка на „опростачването“. „Трябва да уловим духа и да се хванем за него“, споделя мнението си Жени.