Лихвите ще бъдат по-високи за по-дълго
ССамо допреди десетина години нулеви лихви звучеше като екзотика - некартографирана територия, в която централните банки се оказаха принудени да навлязат слепешком. Те обаче останаха там (и дори под нулата) толкова дълго, че фирмите, банките, правителствата и въобще всички постепенно ги приеха за нормалност. Дотолкова, че когато през 2021 г. инфлацията избухна, негласното очакване беше: ще я преборим и се връщаме към безплатния обяд, нали?
Затова и сега с утихването на ценовия шок разбираемо настойчивият въпрос е кога Федералният резерв на САЩ (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще започнат да понижават лихвите. Краткият отговор е скоро - към момента всички сигнали са, че тази година лихвите в САЩ и еврозоната ще тръгнат надолу. Но добавката е, че вероятно това няма да стане със скоростта и до нивата, на които пазарите се надяват.
Все повече стават предвижданията, че макар сегашните 5.25-5.5% в САЩ и 4% в еврозоната да са пикът на цикъла и да предстои отхлабване, то ще е плавно и предпазливо. Така лихвите през следващите няколко години ще останат ви
Очакванията на инвеститорите за бързо намаляване на лихвените проценти се оказаха погрешни.
МВФ предвижда до края на 2028 г. основните лихви в САЩ и еврозоната да са съответно 2.6 и 2.5%, а във Великобритания - 4.3%.
Запазването на лихвите по-високи за по-дълго променя инвеститорската среда и достъпността до финансиране по различни линии - от банково кредитиране до инвестиции с рисков капитал.
соки в сравнение с нивата след глобалната финансова криза. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда до края на 2028 г. основните лихви в САЩ и еврозоната да са съответно 2.6 и 2.5%, а във Великобритания 4.3%. Което макар и да изправя косите на пристрастените към евтините пари пазарни играчи, погледнато в исторически план, е по-скоро здравословно връщане към нормалността.
В основата на тези предвиждания е инфлацията. Банката за международни разплащания (БМР) смята, че вкопаната инфлация означава, че централните банки по света ще бъдат принудени да поддържат високи лихвени проценти през следващите години, тъй като се борят с исканията за заплати, ефектите от войните и търговските спорове. Инфлацията намалява, „но работата все още не е свършена“, предупреди институцията, често наричана централната банка за централните банкери.
Повишаването на цените на услугите се оказва „упорито“в по-голямата част от света, въпреки че инфлацията при стоките се понижи след хаоса във веригата за доставки, причинен от пандемията, и ценовия шок при енергията, съпътстващ нахлуването на Русия в Украйна. БМР предупреди, че ако ценовият натиск в сферата на услугите се запази, централните банки ще бъдат принудени да поддържат по-строга парична политика, за да изпълнят инфлационните цели. Според финансовата институция съществува и по-дългосрочна заплаха от прекъсване на търговските пътища и от края на вълната на глобализацията, която беше основен дефлационен фактор през първите години на този век.
Нова реалност за предприемачите
Тези предвиждания означават, че цяло поколение предприемачи и инвеститори, които са работили и развивали стратегиите си в условията на ниски лихви и достъпно финансиране, се изправят пред нови условия. А това вероятно ще означава и че много неустойчиви бизнес модели, които досега дълги години горяха капитал, без да излязат
на печалба, ще започнат да се провалят.
„Компаниите се сблъскват с новата реалност на това всички фактори за производство (най-общо труд и капитал) да са скъпи и дефицитни. Няма достатъчно предлагане на труд, също така качеството (квалификации, компетенции, устойчивост на стрес и др.) не е на същото ниво, както преди (най-малкото поради смяната на поколенията и застаряването на населението)“, обяснява тази сериозна промяна пред „Капитал“Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
В същото време изведнъж капиталът намаля и стана скъп - точно сега е краят на инвестиционния период за повечето фондове за рисков капитал и фондове за частни инвестиции в Европа и в частност в България, добавя той. У нас фондовете, финансирани от Фонда на фондовете (ФнФ), инвестираха ресурсите си до края на 2023 г., а средствата за новите фондове от ФнФ и Европейския инвестиционен фонд ще бъдат раздадени в края на тази година.
Несигурност в САЩ
В края на миналата година инвеститорите залагаха, че лихвените проценти скоро ще бъдат намалени. Фед обаче реши да вземе завоя доста по-плавно, вместо да рискува да изпусне отново контрола над цените и да бъде принуден пак да затяга политиката си. Икономиката на САЩ така и не влезе в рецесия, безработицата не скочи драстично, борсовите индекси продължиха да се катерят, а и периодът беше такъв, че натискът върху централната банка не беше силен. През декември 2023 г. обаче най-накрая председателят на Федералния резерв Джером Пауъл обяви, че се обсъждат
намаления на лихвите. Миналата седмица Фед потвърди, че предвижда три такива намаления (общо 0.75 процентни пункта) през 2024 г.
Пазарът първо залагаше те да са пет или шест до края на годината, но постепенно прие посланието, макар да има надежди и за повече, тъй като инфлацията се укроти чувствително. Нетърпеливостта на инвеститорите обаче вече няколко пъти се сблъска с реалността, която все по-ясно очертава трайно различна конюнктура.
Няма съмнение, че бързото покачване на лихвените проценти изигра роля, но отшумяването на шоковете в предлагането, които първоначално доведоха до покачване на цените, вероятно е било по-важно. Спрените вериги за доставки бяха възстановени, блокираните работници се върнаха на работа, а рязко покачващите се цени на енергията се възстановиха на нормалните си нива. С други думи, негативните шокове в предлагането отстъпиха място на позитивните, което доведе до охлаждане на инфлацията, дори когато икономическият растеж се възстанови.
Въпреки това тези положителни шокове вече отшумяват. Веднъж решени, проблемите с веригите за доставки няма как да се подобрят повече. Икономически активното население в САЩ нарасна от 60% през април 2020 г. до 63% през август миналата година, но оттогава спря да се увеличава. Цените на енергията спряха да падат в началото на миналата година. А ескалиращото насилие в Близкия изток, където САЩ и Израел рискуват да бъдат въвлечени в още по-голям конфликт с марионетките и съюзниците на произвеждащия петрол Иран, може да доведе до ново покачване на цените. Всичко това означава, че паричната политика има да свърши още много работа, за да продължи спадът на инфлацията, заключава в анализ The Economist.
В същото време заплатите продължават да растат. По данни на Фед Атланта през четвъртото тримесечие на 2023 г. средното почасово заплащане е било с 5.2% по-високо в сравнение с предходната година. След коригиране с инфлацията това е доста над дългосрочния годишен темп на нарастване на производителността на труда, който е малко над 1% от световната финансова криза през 20072009 г. насам. При равни други условия разликата между ръста на заплатите и производителността ще продължи да води до повишаване на цените. За Фед това прави намаляването на лихвените проценти по-трудно оправдано.
Ето защо тезата, че лихвите в САЩ могат да останат високи, е правдоподобна, дори ако се пренебрегне политическият контекст. В година на избори това е лукс, с който централните банкери не разполагат. Опасността от твърде ранно разхлабване на паричната политика и допускане на връщане на инфлацията, както се случва през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, вече надвисва над Фед. По време на президентската кампания с участието на Доналд Тръмп твърде бързото намаляване на лихвените проценти може да има още по-сериозни последици. Неизбежно ще се чуят упреци, че Фед е изоставил мандата си в опит да стимулира икономиката, да се хареса на избирателите и да не допусне Тръмп до поста.
А Тръмп може и да спечели, като в този случай вероятно ще продължи да намалява данъците, финансирани от дефицита, което ще повиши инфлационния натиск и ще принуди Фед да повиши лихвите. Подобен сценарий може да е нереалистичен и със сигурност не е това, което инвеститорите очакват.
ЕЦБ няма график за понижение на лихвите
Подобна е ситуацията и в еврозоната, където резкият спад на инфлацията показва, че шоковете в предлагането изчезнаха. Понижаване на цената на финансирането обаче би могло да съживи стагниращата икономика на валутния съюз и да доведе отново до избухване на инфлацията, предупреди Изабел Шнабел, най-агресивният член на 6-членния изпълнителен съвет на ЕЦБ. Тя твърди, че в битката за намаляване на инфлацията до 2% „последната миля остава проблем“. „Трябва да бъдем търпеливи и предпазливи, защото знаем, също от исторически опит, че инфлацията може да избухне отново“, обосновава се тя пред Financial Times.
Инфлацията в еврозоната достигна връх 10.6% на годишна база през октомври 2022 г., но падна до 2.8% през януари и 2.6% през февруари 2024 г. Напредъкът е факт, но целта все още не е постигната. Търговските банки намаляват лихвените проценти по ипотеките в очакване, че ЕЦБ скоро ще започне да понижава лихвените проценти, но това е още един аргумент срещу прибързаното коригиране на позицията на централната банка на еврозоната.
Инвеститорите залагаха, че ЕЦБ ще започне да намалява лихвите още през април.
Понижаване на цената на финансирането в еврозоната би могло да съживи стагниращата икономика на валутния съюз и да доведе отново до избухване на инфлацията.
Централните банки много бързо вдигат лихвите, но след това много бавно ги свалят.
Но централните банкери на първата им среща за годината през януари заявиха, че е преждевременно да се обсъжда подобен ход. На срещата в началото на март бяха малко по-оптимистично настроени, но преди юни решение за понижение не може да се очаква.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че банкерите са „започнали да обсъждат намаляването на нашата рестриктивна позиция“, като отбелязаха „добрия напредък към нашата инфлационна цел“, макар че „все още не сме стигнали до нея“. Тя обаче каза, че банката няма да може да поеме ангажимент за определен брой намалявания на основния лихвен процент. „Нашите решения ще трябва да останат зависими от данните и от среща на среща, отговаряйки на новата информация, когато постъпва“, каза Лагард.
Изабел Шнабел, дори повдигна перспективата за нова ера на структурно по-високи лихвени проценти. „Изключителните инвестиционни нужди, произтичащи от структурните предизвикателства, свързани с климатичния преход, цифровата трансформация и геополитическите промени, може да имат трайно положително въздействие върху естествения лихвен процент“, каза Шнабел.
Мнозина смятат, че решението на ЕЦБ ще зависи от това дали растежът на заплатите ще остане висок, или ще предизвика нов кръг от покачвания на цените. Заплатите се повишават средно с повече от 5% годишно в еврозоната, тъй като работниците в 20-те страни във валутния съюз се стремят да си възвърнат покупателната способност, която са загубили поради най-големия скок в разходите за живот за едно поколение.
Решаващият въпрос е дали компаниите отново ще се опитат да прехвърлят по-високите разходи за труд на потребителите чрез повишаване на цените, или ще ги поемат с по-ниски маржове на печалба.
„Ако търсенето бъде задържано от рестриктивната парична политика, ще бъде много по-трудно за фирмите да преминат през по-високи разходи за потребителите“, смята Шнабел, добавяйки, че има „известни доказателства, че това се случва“. Но предупреди, че този процес е „доста продължителен и доста несигурен, защото икономиката може да се засили по-силно от очакваното“. Това може да насърчи фирмите отново да прехвърлят разходите към потребителите.
Средният лихвен процент по типична германска 10-годишна ипотека е спаднал от почти 3.9% през октомври 2023 г. до малко над 2.9% през февруари според уебсайта за сравнение на цените Check24. Има подобна тенденция във Франция, където средната лихва по 20-годишна ипотека наскоро падна под 4%, след като достигна връх 4.7% миналата година според онлайн ипотечния брокер Pretto. Икономиката на еврозоната не успя да нарасне през четвъртото тримесечие, след като стагнира през по-голямата част от миналата година, тъй като
нарастващите разходи за заеми, високите цени и намалените мерки за държавна подкрепа натежаха върху активността на домакинствата и бизнеса.
Но се наблюдават признаци на обрат в икономическата активност в последното проучване на мениджърите по поръчките от S&P Global. Проучването на ЕС за предприятията в сферата на услугите също установи, че техните очаквания за продажни цени са се повишили за четвърти пореден месец през януари. Ето защо последните входящи данни не успокояват опасенията, че последната миля може да е най-трудната. А това означава, че ЕЦБ ще бъде внимателна с решенията за намаляването на лихвите.
Нова инвестиционна среда
Запазването на лихвите повисоки за по-дълго променя инвеститорската среда и достъпността до финансиране по различни линии - от банково кредитиране до инвестиции с рисков капитал. На практика източниците на финансиране намаляват, а търсенето нараства. Фонд мениджърите са доволни, че имат повече възможности, но предприемачите няма да получават толкова лесно пари, както досега.
В такава ситуация историческият опит показва, че големите компании се оправят доста по-добре от малките. Много от мениджърите ще са много объркани какво точно да правят. Доста от тях ще се впуснат по новата мода на изкуствения интелект с надежда да им помогне, но това няма да донесе успех за всички. На практика
няма универсална рецепта как компанията да се справя в условията на по-високи лихви, а за всеки бизнес поотделно трябва да се прави такава.
Първият сектор, който беше силно засегнат от високите лихви, е имотният. В края на миналата година фалираха големи компании за недвижими имоти в Германия и Австрия. Индустрията също беше ударена, което доведе до намаляване на инвестициите в сектора. Технологичният сектор също пострада.
Централните банки много бързо вдигат лихвите, но след това много бавно ги свалят. В момента, ако сме достигнали върха на лихвените равнища и централните банки по света са дали индикации, че повече няма да ги вдигат, а евентуално може да се стигне до първите понижения на лихвите в края на 2024 г., ефективно можем да очакваме, че ни очаква един 2-3-годишен цикъл на сваляне на лихвите, предвижда Васил Караиванов.
QE, ZIRP, NIRP и всички други супи от буквички, с които галено се наричаше печатането на (при това безплатни) пари, вероятно ще си останат само в мечтите на пристрастилите се към тях пазари. Единствено нов икономически катаклизъм с магнитуда на световната криза или ковид би могъл скоро да върне централните банкери там. Така че бизнесът ще трябва бързо да премине през абстиненцията и да се приспособи към новите условия за финансиране.
Всъщност това би трябвало да правят и правителствата, но тук надеждите високите лихви да имат отрезвяващ и дисциплиниращ ефект са доста по-илюзорни. Ако при тях се появи проблем, те знаят, че централните банки волю-неволю отново ще се озоват в земите под нулата.
Повишаването на цените на услугите се оказва „упорито“в по-голямата част от света, въпреки че инфлацията при стоките се понижи.