Трябва ли инвеститорите да гледат отвъд САЩ, докато пазарите се покачват
Американските акции изглеждат изключително скъпи
ВВсяка седмица нов връх. Нищо чудно, че чувството на безпокойство надвисва над пазарите. Около 40% от глобалните мениджъри на фондове смятат, че акциите с изкуствен интелект (AI) - водещ двигател на ралито - вече са в балон, според последното месечно проучване на Bank of America. Дори най-смелите експерти на Уолстрийт смятат, че американският индекс на водещите акции S&P 500 може да отбележи само незначителни печалби през оставащите девет месеца от годината. За някои такава нервност предвещава катастрофа. Но за всички това предизвиква въпрос: след като цените на акциите вече са се повишили толкова много, има ли останали такива, които предлагат добра стойност?
„Стойностните“акции (Value stocks) не са на мода и има основателна причина. Те се определят като акции с цени, които са ниски в сравнение с основните им активи или печалби (за разлика от акциите с „растеж“, при които цените са по-високи по тези показатели, но за сметка на това обещават бързо нарастващи печалби). Ако това звучи привлекателно, възвръщаемостта от последните години не е очарователна. През последното десетилетие стойностните акции се представят по-зле от по-широкия пазар и са
оставени в прахта от конкуренцията за растеж (вижте графика 1). През 2022 г., когато лихвените проценти се покачиха и цените на спекулативните активи паднаха, махалото сякаш за кратко се обърна назад. Но само за кратко: при текущия бичи пазар стойностните акции отново губят от останалите.
Тази поредица от загуби накара мнозина да обявят инвестирането в стойност за приключило. Критиците смятат, че компаниите се затрудняват да отчетат нематериалните активи и разходите за научни изследвания, които са в основата на много от най-успешните фирми днес. Инструментите за инвестиране улесняват филтрирането на компании въз основа
на съотношения като цена - стойност, което означава, че потенциалната възвръщаемост от този подход вероятно ще бъде изконсумирана бързо. Фирмите, които изглеждат евтини, с други думи, са евтини с причина.
Продължава обаче притеснението, че оценките на акциите, водещи днешния възход, са станали твърде високи, за да предложат звездни бъдещи печалби. Широко наблюдавана мярка е циклично коригираното съотношение цена - печалба (CAPE), разработено от Робърт Шилър от университета „Йейл“, което дели цените на акциите на коригираните спрямо инфлацията печалби за последното десетилетие. За американския индекс S&P 500 CAPE е бил повисок, отколкото е днес, само два пъти: на върха на дотком балона и точно преди срива през 2022 г. Дори и да не последва срив, високото съотношение CAPE в исторически план е доказало, че е стабилен индикатор, че предстои ниска или дори отрицателна дългосрочна реална възвръщаемост.
За Виктор Хагани от Elm Partners, компания за управление на фондове, отговорът е очевиден: погледнете отвъд Америка. В по-широкия свят оценките са по-ниски (вижте графика 2). Хагани изчислява, че въпреки че американските акции имат много по-високо съвкупно съотношение цена - печалба от тези другаде, около 40% от основните им печалби идват от чужбина. В останалия свят около 20% от общите приходи идват от САЩ. Казано по друг начин, има силна степен на кръстосване в това къде всъщност се правят печалбите на двете групи компании.
Въпреки това стойностите, които пазарът приписва на печалбите, получени от Америка и другаде, са много различни. Изчисленията на Хагани предполагат, че за да стигнат от печалбите до цените на акциите (както за американски, така и за неамерикански акции), инвеститорите умножават печалбите, идващи от Америка, с коефициент над 40. За печалби, идващи от останалия свят, еквивалентният коефициент е само десет. Такова несъответствие няма много смисъл. Едно е да се предположи, че американските фирми заслужават по-висока оценка, защото има нещо изключително в техния потенциал за растеж. Но защо печалбите, идващи от Америка, трябва да повишават цената на акцията толкова повече от печалбите, идващи от другаде?
Може би фондовите пазари на страни извън Америка (или, ек
американски фирми. В повечето сектори акциите на европейските компании са пострадали от дългосрочни средни отстъпки. Днес обаче тези отстъпки присъстват във всеки сектор - и са много по-големи от дългосрочните средни стойности (вижте графика 3). Вместо да се провалят в авангардни индустрии, такива фирми може просто да бъдат подценени.
Не само в Европа изобилстват такива потенциални сделки със стойност. Гимбър посочва набор от нововъзникващи пазари, които са в добра позиция да спечелят от глобалните тенденции и където оценките далеч не са толкова впечатляващи, колкото в Америка. Примерите варират от Мексико и Виетнам - които се възползват от friendshoring на западните вериги за доставки - до страни, яхнали вълната на изкуствения интелект, като Южна Корея и Тайван. Йенс Форенбах от Man Group, мениджър на активи, отбелязва, че Токийската фондова борса е поставила ясна цел, подтиквайки фирмите да предприемат действия, които ще повишат съотношението цена - счетоводна стойност на акциите им (пазарната стойност на
фирмата, разделена на нейните нетни активи) над 1. Около 42% от съставните части на японския индекс Topix все още не са достигнали това съотношение, което предполага залог за тези, които смятат, че ще го направят.
Обединяваща черта на всички подобни пазари е, че - като всяка инвестиция в стойност - залагането на тях включва скок на сляпо. Колкото по-дълго американският фондов пазар се представя по-добре от останалите, толкова повече това изглежда като естествения начин на нещата. Може би компаниите, листнати другаде, изглеждат по-евтини, защото просто са по-лоши. Но има признаци, че разликите в цените са станали твърде големи, за да могат професионалните инвеститори да продължат да толерират. През март мениджърите на глобални фондове казват в проучването на Bank of America, че в сравнение с предходния месец са направили по-голям завой към инвестиции в акции на европейски и нововъзникващи пазари, отколкото са правили от години. Всички, които са подценени, може да не останат такива за дълго.