„Влачугане“на Мартина Вачева се занимава с непознатите традиции
Младата художничка превръща българските фолклор и обичаи, за които знаем малко, в съвременно изкуство
ИИзложбата „Влачугане“на Мартина Вачева привлича найразнообразни посетители в галерия „Топлоцентрала – Куб“. Хората са заинтригувани от специфичния ѝ стил, който тук е подчертана гротеска, и след първоначалната изненада цикълът от творби провокира поредица от въпроси — защо например върху специално изработения иконостас не са изобразени библейски мотиви, а мъжко хоро. „Интересно ми е как някои от традиционните ни обреди и ритуали се изкривяват и трансформират като нов съвременен масов продукт“, отговаря младата художничка.
Прекомерните съвременни вълнения около „традиционното“, от една страна, са свързани с чувството за загуба на идентичност в един много бързо променящ се свят, но от друга страна, са повърхностни и не са подплатени с достатъчно знание и дълбочина. „А често са облечени и в опаковката на псевдоносия като мъжкото хоро или превърнала се в евтина рецепта за магия като мълчаната вода“, допълва Мартина Вачева, която е носителка на наградата BAZA за млади визуални артисти през 2017 г.
Името на изложбата „Влачугане“задава и цялата атмосфера на експозицията — думата означава насилствен акт на покръстване, измиване — принудата да се извърши определено действие, когато то е позволено в ритуала. „За много хора днес може да е изненада, че насилието е било легално в тези обичаи и за това има много документи.“След две години подготовка за изложбата и изследване на културологични архиви тя и кураторката Владия Михайлова
решават, че това е най-точното име.
Мартина Вачева завършва Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация и книга и печатна графика“, където се вдъхновява да колекционира издания със стари приказки от периода 1900 – 1940 г. Днес чете с удоволствие, но и повишено внимание тези редки легенди на малкия си син.
Работата ѝ по приказки, легенди и предания неизменно я
отвежда към фолклора, който присъства като червена нишка във всичките ѝ занимания. Фолклорните мотиви, както и поп културата винаги са били темите на нейния специфичен визуален език, също така и тук, както и в предишните ѝ картини, се виждат наивистичните елементи.
На изложбата в София виждаме пет творби: „Банкетът на поганците“, „Мъжкото хоро“, „Момини сълзи“, „Мълчана вода“, „Влачугар“. Въпреки гротеската засега няма обидени от картините — „не мисля, че главните герои от мъжкото хоро са редовни посетители на подобен тип изложби или изобщо на изложби“, казва авторката. Тя е избрала да изследва периода от Коледа до началото на януари, или така наречените Водици (6, 7, 8 януари), време, което е особено динамично и противоречиво, времето на „мръсните дни“, зимните карнавални игри и „водиците“. Тогава се раждат новата година и новият живот, а общността се пресътворява. В този период художничката вижда традиция на крайностите и на разрушаването, тя ги пресъздава в картините и керамиката: има изразени горе и долу, добро и лошо, ново и старо, мъжко и женско, отвъдно и тукашно са