Европейските милиони - в канала

Г„Гербът на Драгалевци“е тоалетна чиния, показва един от протестиращите жители на района преди четири години. От десетилетия този иначе елитен квартал на София има канализация, непредвидена за растящия брой къщи. Сега, след като изграждането ѝ започна, за нов символ на района се конкурират няколко елемента: зеещите ремонтни ями, течащата по улицата вода, строително депо до детска градина.

И докато недоволството на гражданите е провокирано от това, че ремонтът ще продължи до края на 2024 г., вместо да е вече приключил, има още по-лоша новина за всички данъкоплатци. Заради това забавяне оттичат и парите от Европейския съюз, идващи по програма „Околна среда“(ОПОС 2014 - 2020). Което означава, че общината ще поеме разходите от собствения си бюджет.

Оказва се, че това не е само в Драгалевци. София ще плаща още милиони за завършването на проектите за канализация в Нови Искър, Банкя и „Обеля“. Абсурдното в цялата ситуация е, че заради липсата на подготовка, тромави процедури, спорно изпълнение и липса на организация в последните 10 години столицата изпуска „безплатните“пари от ЕС. Сега новият кмет Васил Терзиев ще трябва да намери изход от тази ситуация и да плати щетите.

Столичната община изпуска десетки милиони европейско финансиране за канализация в няколко района заради забавяния.

Проектите в Драгалевци, Банкя, Нови Искър и „Обеля“завършват като „неактивни“по ОПОС, с недоплатени 42 млн. лв., които общината ще трябва да намери.

Най-голямо е напрежението в Драгалевци, където гражданите протестират заради удължения срок и некачествено изпълнение.

Скъпото забавяне

Проектите за четирите района завършват като „неактивни“и ще са нужни доплащания, казва в отговори до „Капитал“Министерството на околната среда и водите. Причината е, че строителството се е забавило и не са спазени първоначалните графици. От Столичната община

не отговориха на въпросите на „Капитал“за статуса на договорите, сроковете, анексирането, както и колко средства ще трябва да се доплащат, за да се покрият финансовите ями. Но от МОСВ споделят, че на 31 януари общината е представила отчет, в който са докладвани 42 млн. лв., представляващи „неактивна“част на проекта. „Това е размерът на средствата, които не са отчетени като изпълнени до крайния срок за допустимост на разходите за програмен период 2014 - 2020 г., а именно 31.12.2023 г.“, казват от МОСВ.

В бюджета на София за 2024 г. бяха предвидени 25 млн. лв. под формата на безлихвен заем, за да се покрият разходите за канализация, но не става ясно откъде ще дойдат и останалите нужни средства. Има и друго общината трябва да е готова с изграждането на канализация

най-късно до края на март 2025 г. Ако не успее, няма как да кандидатства за следващи проекти за ВиК инфраструктура в рамките на програмния период 2021 - 2027 г. За тогава например беше отложена канализацията в „Симеоново“.

Завещанието „вечен ремонт“

Случаят много прилича на този с централните ремонти, където също има риск от загуба на европейското финансиране заради забавянията и изискването за верификация на дейностите и разходите. Друга „обща черта“е, че организирането на проектите започва през миналия мандат, когато кмет на града е Йорданка Фандъкова. Въпреки заявките за ударни инвестиции тогава Столичната община се пребори за европарите в последния момент, на 17 декември 2020 г. Така изпусна други 260 млн. лв. по програмата, защото нямаше готови проекти за разделна канализация, каквато изисква ЕС. Предвиди се такава единствено за Драгалевци, „Обеля“и „Бенковски“, докато за кв. „Суходол“, „Кръстова вада-изток“и други проектите са за смесена ВиК мрежа (какви са всички проекти за ВиК по ОПОС и докъде са виж в карето).

Сега всички обекти с разделна канализация са забавени, а защо останалите проекти не са били изработени съобразно тези изисквания, за да бъдат одобрени по ОПОС, така и не стана ясно.

Проблемите по веригата от 2020 г. насам могат да се обобщят по следния начин: забавяне на поръчките или обжалване, следователно късно сключване на договори (най-често през 2022 и 2023 г.), забавяне при изпъл

нението, непредвидени обстоятелства. В допълнение, оплакванията на граждани са за липса на строителен надзор, периоди без работници на „разкопките“, невъзможност за алтернативи за преминаване.

Напрежението в Драгалевци

В столичния кв. Драгалевци са налице всички характеристики на „традиционния“вече за София ремонт. Строителното депо в близост до централния площад посреща и изпраща камиони, вдигащи облаци прах, на метри от местна детска градина. По улиците тече вода заради действалата досега незаконна канализация, а на други места зеят ремонтни ями, блокиращи движението. Новата организация не е съвсем ясна или се нарушава умишлено. Колите влизат в затворените улици, където се изправят срещу багерите и чакат да им се направи място. Други се засичат на улицата и, псувайки, спорят кой да мине пръв. Това не е изненадващо на фона на заплашителни табели за това кой къде може да паркира, каквито са разлепени в квартала.

От зимата досега изграждането на канализация е предизвикало няколко протеста на граждани заради близостта на детска градина до строителното депо. Преминаването през квартала е истинско приключение, от което е трудно да се „измъкнеш“без привкуса на пясък в устата - по тесните улички, предвидени за много по-малко къщи, отколкото има сега, минават строителни камиони, разнасящи прах. Улиците все още не са асфалтирани (това се случва най-накрая), а хората са ядосани от протакането, неясните промени в организацията на движението.

„Столичната община започна изпълнението на строителномонтажните дейности по изграждането на канализационната мрежа на Драгалевци през март 2023 г. с обещанието, че ще бъде приключено в края на 2023, в т.ч. и пътните настилки ще бъдат възстановени „от бордюр до бордюр“. На практика процесът не само че не завърши в срок, но продължава и до днес“, коментира за „Капитал“общинската съветничка от ПП-ДБ-СС Благовеста Кенарова.

Според нея основните проблеми са лошо проектиране и неадекватна организация на работа, което води до окаяна инфраструктура в квартала - „улиците се разкопават по няколко пъти и са почти недостъпни, улични шахти се оставят отворени без никакво обезопасяване, има висока запрашеност на въздуха, често водата, ел. захранването и интернет услугите се спират аварийно, липсва елементарна организация на движението“.

Как се прави канализация

Всички тези проблеми водят до гражданско напрежение, което „извоюва“ангажимент от страна на новата администрация, както и от районната община. Всяка седмица техни представители се събират на оперативка в един от павилионите в депото, където има още представители на надзора, строителя, общината. Макар и не по протокол, се допускат и граждани. Обсъждат се всякакви детайли, за които иначе не е присъщо да се коментират по средата на ремонт - например откъде да се прокара канализацията, какво да се прави, като няма съгласие на собствениците, как ще се променя организацията и др.

Строителите обясняват напасването на детайлите сега с това, че постоянно изникват непредвидени обстоятелства при такъв тип работи. „Да, тези компоненти са част от готовия проект, но изникват допълнителни неща. Някои граждани имат претенции, има частна настилка, не искат да им се разваля, докато проектантите са предвидили по един начин да се отвържат. Има постоянно нови строежи, затова се налагат такива промени по време на строителството, които са различни от проекта“, коментира за „Капитал“Тодор Панайотов, ръководител на проекта от страна на изпълнителя - обединение, включващо „Трейс груп холд“и „Булстрой монтажи“. Поръчката за Драгалевци на стойност 34.5 млн. лв. е от типа „инженеринг“- проектант към строителя изготвя проекта, по който сега има изненади.

Действително причините за забавянето са няколко - договорът е подписан на 9 февруари 2022 г., ремонтът започва през март 2023 г., а през август става ясно, че ще се включва и „Софийска вода“, за да сменя водопровода. Така строителите е трябвало да се напаснат според графика на комуналното дружество и да се изчакват взаимно, което според Панайотов е основната причина за забавянето на дейностите. Вместо да приключат в началото на годината, сега ще продължат прогнозно до края на 2024 г.

При ремонта изплува и другият проблем на София - общината е разрешила на хиляди хора да строят нови къщи в Драгалевци, но не е помислила за това, че няма инфраструктура, която да издържи всичко това. Така се е появила незаконната канализация в иначе модерни квартали.

Загубеното европейско финансиране заради липса на организация и съмнения в качеството на изпълнение не дават добър знак за бъдещото развитие на столицата. За изпълнението на

всички разработени проекти за канализация в трите агломерации на столицата - София-град, Банкя и Нови Искър, ще са нужни над 1.3 млрд. лв. София доказа, че дори не може да се справи с инвестирането на 10% от тях. Няма и ясен хоризонт дали ще успее да покрие изгубените сега и откъде ще намери останалите средства. А нуждите са огромни. В съседния Симеоново само една от всеки 10 къщи е свързана с мрежата за отпадни води. Подобно е положението в още редица квартали на София, като според официалния анализ на общината към момента около 24% от територията й, или около една четвърт от града, няма канализация. По-притеснителното е, че въпреки европейските милиони и икономическия подем през последните 10 години положението не се променя съществено.