Среден пръст за Хераклит
Българската политика може често да изглежда като триумф на посредствеността, но понякога може и да има принос към световната философска мисъл. Сега например тя прави опит да опровергае древногръцкия философ Хераклит, който казва: „Човек не може да плува два пъти в една и съща река, защото реката не е същата и той не е същият човек“.
Две хиляди и петстотин години след него България се опитва да остане абсолютно същата, но да се оправя в напълно различната среда около себе си и в Европейския съюз. Реката вече е драматично различна, но доминиращите сили в българската политика (уви, без да осъзнават, че спорят с Хераклит) настояват нищо да не се променя. „Било, каквото било, вече ще бъде както беше“, показа преди няколко месеца среден пръст на древногръцкия философ Бойко Борисов.
Философията настрана, европейската река се променя много драматично и това ще има последствия в много посоки. Катастрофалният сценарий, за който напоследък предупреждава активно френският президент Еманюел Макрон, e Европа да се разпадне. Под заплахата от реална война с Русия, икономическа война с Китай и САЩ и културна война отвътре на националисти/консерватори срещу либерали европейското обединение може внезапно да изчезне. В интервю за Economist той напомни, че Европа трябва да инвестира много повече в изграждането на ефективна отбрана срещу съвсем реални противници като Русия, Китай и Иран, но и две други важни теми. Според него континентът трябва изключително бързо да върви към енергийна и технологична независимост. Без тези три неща — армия, енергетика и технологии, Европа може да умре, предупреждава Макрон и припомня, че това е препратка към думите на френския философ и поет Пол Валерѝ, който след Първата световна война казва, че цивилизациите също са смъртни.
Дори и катастрофалният сценарий да не се случи, Европа пак ще бъде драматично различна. Националистите може и да не победят на европейските избори, но високите им резултати вече влияят на някои от европейските политики. Русия може и да не започне директна война със Западна Европа, но неизбежното рязко увеличаване на разходите за отбрана ще предизвика сътресения. Парите за въоръжаване трябва да се вземат отнякъде и предвид големия им размер една от много малкото възможности са социалните разходи. Тяхното намаляване пък носи рискове от сериозни политически напрежения и допълнително наливане на бензин в огъня на националистите, а оттам и на Русия. А ако Европа трябва едновременно да осигури ударни инвестиции в отбрана, наука и нови технологии, плюс енергийна независимост? Ще има ли не само финансовия и интелектуалния капацитет да го направи, но и способността да се организира да го направи заедно? А ще може ли да го направи за цяла Европа, или силите ще ѝ стигнат само за Западна? И какво да прави България, за да гарантира собствената си сигурност и поне запазване на постигнатото през последните години, включително собствеността на хората?
Междувременно тук най-обсъжданите теми са две — дали не е подправен един подпис от общо събрание на фондация, която не само няма пет лева бюджет, но и вероятно не е свършила работа за пет лева, както и дали местата за паркиране по софийския булевард „Витоша“да са ориентирани в посоката на въртене на Земята, или наобратно. Дали там да се паркира първо назад, после напред, или първо напред, после назад. Докато в Европа притесненията на Макрон и Пол Валерѝ са за Европа, тук Европа някак си се сведе до 800 метра велоалея. За щастие не за всички:
На стр. 11–19 ще прочетете няколко текста за това как може да се промени ЕС през следващите месеци и години дори без драматичния сценарий за по-голяма война с Русия, както и какво трябва да прави България, за да си гарантира по-вкусно парче от тортата на бъдещето. Неяснотите са много, но сигурното е, че няма да бъде каквото беше. И ако България продължава да се запъва с двата крака в прага на модерността, няма да бъде същото по много неприятен начин.