След изборите: как ще изглежда новият европарламент

Прогнозите сочат възход на крайнодесните и спад на левицата, либералите и зелените. Това ще пренареди и приоритетите на Европейската комисия

в Близкия изток - това са нови слоеве непредвидимост, в която за първи път Европейският съюз изглежда, че трябва да се справя сам. И да се бори това да не забави икономическото му развитие.

„Трайно Европейският съюз губи присъствие като дял от брутния вътрешен продукт в световната конкуренция. Геополитическите промени, които са пряко свързани с икономическите процеси, водят до формиране на нови центрове на икономическо развитие, които са конкурентни на Европа“, казва и бившият лидер на европейските социалисти Сергей Станишев. „САЩ и Китай действат целенасочено, за да осигурят своето икономическо развитие, да привлекат производства и инвестиции при себе си, да създават работни места. А Европа изостава и губи позиции в редица сектори“, смята той.

Според него това изисква преосмисляне на политиките на ЕС, които да гарантират икономическо развитие, иновации, индустриализация, развитие на конкурентоспособно селско стопанство, преосмисляне на правилата за държавна помощ.

В тези предстоящи промени България трябва да се бори да излезе от вечната си периферна позиция и да има активно участие на масата за преговори и във вземането на решения. Това означава след месец да изпратим в Брюксел не поредните „наши хора“. А подготвени хора, които имат ясни приоритети и знаят как да работят, за да ги постигнат.

Защото, както казва Еманюел Макрон, макар светът да е станал по-тъмно място, това не е причина да губим оптимизма си за бъдещето на Европейския съюз: „Казвам, че Европа е смъртна, че може да умре, защото искам да обърна внимание на другите европейски лидери и на всички европейци, че рисковете, пред които сме изправени - за сигурността, за просперитета си, за това да се сринем отвътре, ако не регулираме нещата правилно, са рискове, които идват отвън. Те оправдават това да се съберем и да работим заедно независимо от различията ни. Вярвам в това дълбоко. И затова съм оптимист за това, което можем да постигнем. Просто ще трябва да вложим енергията си в това.“

По темата работиха

Моника Върбанова, Зорница Стоилова и Огнян Георгиев

Геополитическата ситуация в момента поставя на изпитание обичайната dolce vita, с която ЕС е свикнал. Европейските институции се реформират под натиск и под нужда. Фермерите са по улиците срещу Зелената сделка, различните части на континента виждат бъдещето на съюза в коренно противоположни посоки, войната е на прага.

Очакванията към бъдещите представители в Брюксел ще са по-високи, било то в посока повече регулация или в посока повече търсене на отговорност за дадени решения.

Изследване на Евробарометър от февруари тази година показва, че шест от всеки десет граждани (60%) проявяват интерес към предстоящите европейски избори, което е с 11 процентни пункта повече в сравнение с миналите. 73% от гражданите заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху всекидневието им, а 81% - че геополитическата обстановка налага техния вот. Около две трети от българите също казват, че ще гласуват.

20 40 60 80

Крайнодесните и новото мнозинство

Според Оливие Коста Европейският парламент ще преживее нов упадък на левицата, либералите и зелените за сметка на консерваторите и на новия силен играч - крайната десница. А бъдещото мнозинство в ЕП ще трябва да се съобразява с тях. Това разбира и евентуалният бъдещ/нов председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която не крие, че ще търси варианти за подкрепа и работа с тях, макар това вече да ядосва дългогодишните ѝ партньори в мнозинството - социалисти и демократи, както и някои представители на собствената ѝ партия в ЕНП.

А отслабените партии на статуквото (и на национално, и на европейско ниво) дават поле за все по-голяма роля и на крайнодесните в Европа. Сред крайнодесните място ще намерят по всяка вероятност и трима представители от партия „Възраждане“. Според политолога и автор Тибо Музерг те обаче не са типичните представители на популистите в Европа. „В момента „Братя на Италия“и другите крайнодесни партии в Европа преминават към вълната на постпопулизма, разбирайки първо, че те трябва да говорят на експертно ниво, а не само патриотично, както и че трябва да намерят начин да се обединят в позициите си, за да бъдат чути. Случаят с „Възраждане“не е точно такъв, като те по-скоро изглеждат нереформирана, проруска пар

тия от миналото.

От аналитичния тинк-танк EU Matrix опитаха специално за „Капитал“да предвидят позициите, които представителите от „Възраждане“се очаква да заемат по ключовите теми от Европа (макар поради липса на предизборен манифест за европейските избори те се ориентираха само по изказвания на представители на партията).

Както става ясно от графиката, от „Възраждане“най-много се доближават до позициите на евроскептичната и смяната за близка до Китай AfD в Германия (също част от групата на ID в ЕП). Според EU Matrix обаче по отношение на външната политика и Русия „Възраждане“има най-силни проруски виждания сред останалите партии в крайната десница на ЕС. До каква степен те ще се опитват да ги прокарват в Брюксел и как ще се приеме там, предстои да разберем... Ако човек се вгледа в списъка на хората, които България е пращала в Брюксел като евродепутати през годините, може да заключи, че това е едва ли не пристан за онези, които активната българска политика е изхвърлила от центъра си. И ще сгреши.

На практика едно евродепутатско място тежи около четири пъти повече от това в националния парламент (през 2019 г. около 110 000 гласа бяха нужни за минаване на бариерата от 5.88% за вкарване на един депутат в европарламента). Освен че е по-трудно да влезеш в Европейския парламент, то и се отплаща повече. Там няма предсрочни избори, мястото може да бъде загубено само при лично решение за напускане или смърт. Членовете на ЕП разполагат с впечатляващ бюджет за представителни разходи, за пътувания, помощници, социални, включително пенсионни привилегии, и прочее.

В замяна на това очакванията от гражданите към тях са далеч по-незначителни - първо, защото е трудно да държиш сметка на някото, когото виждаш веднъж годишно (както се случва с повечето), и второ, защото проблемите на континентално ниво засягат по-скоро корпорации и държави, а не отделни хора.

Това прави ЕП доста уютно място. Ако пък съответният евродепутат има добри контакти в европейското семейство на партията си и върши работа на партийния лидер, може да изкара и няколко поредни мандата необезпокояван/а.

Поради всичко това позицията е апетитна и битката за нея - голяма. Тъй като след евроизбори се сформира нова комисия, още едно национално място се отваря за преговори - позицията на еврокомисар. Оттам хоризонтът на възможностите нараства значително.

Как ще изглеждат новите 17 в Европейския парламент

Според анализите на брюкселския тинк-танк за политически анализи EU Matrix разпределението на силите в следващия Европейски парламент ще изглежда по следния начин: ГЕРБ 5 места, БСП 2 места, ПП-ДБ 4 места, „Възраждане“3 места, ДПС 3 места (виж графиката).

Според други прогнози - на Европейския съвет за външна политика, ИТН и „Левицата“имат малък шанс за един евродепутат