K | КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА СЛЕДВАЩИЯТ ЕВРОПАРЛАМЕНТ
Левицата (GUE/NGL) Социалдемократи (S&D) Зелените (Greens/EFA) Обнови Европа (Renew)
Как ще изглежда ЕС след изборите
Според проф. Оливие Коста (CEVIPOFSciences Po, Париж) следващата Европейска комисия и нейните приоритети ще зависят от три фактора. „На първо място, насоките, които ще постави Европейският съвет, или т.нар стратегическа програма. Тя предстои да бъде гласувана след евроизборите през юни от лидерите на държавите. На второ място, резултатите от европейските избори. Водещият кандидат на спечелилата европейска партия ще трябва да бъде гласуван и в съвета, и в ЕП.
Европейската народна партия очаква да спечели вота през юни, а водещият ѝ кандидат Урсула фон дер Лайен вече даде насоки как вижда функционирането на ЕК през следващите пет години. Тя конкретно ще работи за повече инвестиции за европейската отбранителна индустрия, за трансгранична военна мобилност, нов комисар за отбраната с делегиран бюджет. Външната политика също ще бъде портфолио в комисията вместо отделна независима институция, както досега.
Ключово още ще е преминаването от „Зелената сделка“към „Индустриална“, както и справянето с миграцията, макар това да изисква по-крути мерки. По-социална Европа също се очертава във фокуса на темите.
На фона на всичко това изглежда, че принципът „за всекиго по нещо“, който спъва всички сериозни промени, ще продължи да се случва в ЕС, за да има подкрепа за потрудните решения в блока през следващите години.
Да намериш мястото си в един различен съюз
Европейската народна партия (EPP) Европейски консерватори и реформисти (ECR) Идентичност и демокрация (ID)
Без група/независими
Според тинк-танка за анализи EU Matrix българските представители в Брюксел са се представяли най-слабо по „зелените теми“. Доскорошният евродепутат Петър Витанов има своето обяснение за това. „Необходимо е управляващите да започнат да работят в синхрон и в симбиоза с европейските представители в Брюксел. Да не се разчита само на експертното мнение на европейските Коста, професор по политически науки депутати, защото те не могат да обхванат всички сфери, по които върви европейското законодателство. Те имат нужда от административна и експертна подкрепа, която да минава през постоянното представителство от държавата, както се случва с всички останали европейски страни“, казва Витанов.
Стига се дори до парадокси като казуса с нулевите емисии от нови автомобили. ЕК предвиждаше блокът да спре производството на автомобили с вътрешно горене след 2030 г. Български евродепутати дадоха противоположен вот в транспортната комисия социалистите бяха „за“, от ЕНП - „против“, мислейки си, че защитават интересите на държавата, тъй като всъщност никой не ги е информирал какъв точно е той (по принцип това е задача на постоянните представителства в Брюксел, където министерствата плащат командировъчни на държавни служители да правят именно това).
Друг пресен пример е опитът на ЕК, отново по линия на Зелената сделка, да наложи промени в регулациите на химикалите, които да засегнат преработката и производството на розовото масло. Тогава трябваше браншът да алармира и да събере подкрепа от политиците, вместо държавата да си свърши работата и сама да анализира рисковете от подобни промени в законодателството.
Този дисонанс беше част от причината България да изпусне първата вълна на „зеления преход“, който тя така или иначе ще трябва да извърши. Сега на ред е индустриалният.
Европа очевидно ще инвестира в производство, дори това да граничи с доскоро отричана намеса на свободния пазар чрез субсидии и планове. Къде ще се позиционираме по веригата ще е ключово за местния производствен сектор. Това значи, че новите хора в Брюксел ще трябва да защитават интересите на конкретни индустрии, важни за българските региони, да познават съответните лобиращи инструменти и да могат да „превеждат“между тези две колела, за да предизвикват резултат. Към момента единствените по-успешни примери за това са в земеделието и идват предимно от ДПС.
Бъдещият президент ще трябва да се адаптира и разработи програма, която да събере необходимото мнозинство в парламента. И накрая, личността на председателя на комисията, който също може до известна степен да налага своите приоритети и своя стил и да изисква ново разпределение на заместник-председателите и портфейлите на комисарите.