K | ПРОГНОЗА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МЕСТАТА В ЕВРОПАРЛАМЕНТА ЗА БЪЛГАРИЯ

Брой места 2019 – 2024

Прогнозни резултати избори 2024*

„Възраждане“Костадин Костадинов. Набляга и че всички в листата говорят чужд език.

fБСП отново превърта почти цялата си листа, за пореден път на такива избори. След като Корнелия Нинова реши да не залага на досегашните хора там, партията отново се връща към Кристиян Вигенин, който вече има опит в европарламента, а втори е изненадата Румен Гечев - министърът на икономиката на кабинета „Виденов“.

Двамата обаче са и водачи в листите и за българския парламент. Единствено Цветелина Пенкова от настоящите евродепутати има някакъв шанс за нов мандат и заема трето място в листата.

fПартията на Доган и Пеевски, както винаги, не прави резки движения в ЕП. Този път за водач е сложен съпредседателя Джевдет Чакъров, а на втора и трета позиция са поставени евродепутатите Илхан Кючюк и Искра Михайлова. Ако се предположи, че Чакъров няма да отиде в ЕП, Михайлова, която трупа капацитет и като евродепутат, и като специалист по регионална политика, ще продължи да е силен глас в коридорите в Брюксел. Изненадата тук е петата позиция, на която е поставена настоящата евродепутатка от БСП Елена Йончева. Самата Йончева обясни това като признание за постигнатото за България в Брюксел, а от ДПС съпредседатеят Делян Пеевски коментира, че Йончева е „един независим човек, който е доказал, че защитава свободата на медиите, на журналистите, на хората. Винаги сме имали гражданска квота и смятам, че тя е един достоен представител“.

fБСП ДПС ПП-ДБ

При ПП-ДБ отдавна се знае, че поставят начело Никола Минчев, който също като Желязков беше свален от председателския пост на Народното събрание. Втори след него е Стефан Тафров от „Да, България“, а на трето и четвърто място са поставени Даниел Лорер и Деница Симеонова от ПП. Настоящият евродепутат от ДСБ Радан Кънев е едва пети, а Христо Петров-Хазарта - шести.

Тук обаче ситуацията е най-неясна, тъй като избирателите на тази коалиция са найсклонни

ГЕРБ

БСП

ДПС

ПП – ДБ (в коалция) ВМРО

Възраждане

ДСБ

да играят с преференции, така че могат да настъпят размествания.

За разлика от парламентарните и местните избори, където водачът на листата получава и гласовете без преференциален вот, при изборите за ЕП водачът може да бъде изместен.

(Не)Възможни размествания в евролистите

Характерно за преференциалното гласуване на евровота е, че челните позиции в листата могат да бъдат разместени, ако някой от кандидатите получи над 5% от гласувалите за съответната формация. Това досега обаче се е случвало изключително рядко. Всички помним случая с 15/15 от евролистата на БСП през 2014 г., когато лидерът на младежката организация Момчил Неков изненадващо получи място в Брюксел, от което не пожела да се откаже въпреки призивите на ръководството на партията.

По време на последните евроизбори през 2019 г. Сергей Станишев се премести от пето на второ място в листата на БСП благодарение на повече от 30 хиляди преференции. Андрей Слабаков се придвижи от четвърто на второ място в листата на ВМРО с близо 9500 гласа.

За разлика от парламентарните и местните избори, където водачът на листата получава и гласовете без преференциален вот, при изборите за ЕП това не е така, което означава, че и водачът може да бъде изместен. Но досега това не се е случвало, а на последните евроизбори през 2019 г. водачите успяха да съберат най-много гласове (дали по предпочитание или партийни инструкции): Мария Габриел от ГЕРБ и Елена Йончева от БСП събраха по 82 хил. гласа тогавса.

Напълно реално е например Кънев, който като водач на листата на ДБ събра 35 хил. преференции, този път да размести листите в ПП-ДБ. Същото се отнася и за Ицо Хазарта.

Според източници на „Капитал“настоящият еврокомисар Илиана Иванова има интерес към нов мандат на поста еврокомисар (за разлика от Мария Габриел). Тя се харесва в Брюксел заради експертизата ù и доброто владеене на чужди езици. За България обаче остава непозната. Освен че отказва да дава интервюта на живо, а отговаря писмено на въпроси, българските граждани и бизнес все още знаят малко за възможностите за увеличаване на капацитета си за кандидатстване по най-голямата програма за наука и иновации в света „Хоризонт Европа“(с бюджет почти 100 млрд. евро за 2021 - 2027 г.).

Точно обратното - България продължава да е на дъното по успешни проекти/усвояемост от тази програма. Подобна е ситуацията и с останалите програми от богатото ù портфолио. Не че ролята на еврокомисаря е да работи за собствената си държава, но има далеч по-успешни примери как със съвместни усилия с правителството нещата могат да се случват и по-добре. Румънците, които обичаме да даваме за пример, започнаха ударен строеж на пътища и жп линии през последните десет години, а усилията на комисаря им по регионално развитие Корина Крецу и впоследствие на транспорта Адина Вълян работиха упорито за това.

Според Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), ролята на бъдещия ни еврокомисар не трябва да бъде подценявана. „В идеалния случай би трябвало изборът за български комисар да е резултат на политически дебат в рамките на един балансиран парламент, в който всички политически сили, които представляват българското общество, да могат да имат мнение. Това да не е просто въпрос на политически пазарлък, да се оформи един профил или с най-подходящото портфолио“, коментира тя пред „Капитал“. В идеалния случай тя си представя ресор, свързан с икономическа модернизация, инфраструктура или финансовата стабилност на съюза.

Дотук историята е показала, че това остава само фантазия и изборът става въз основа на политическо пристрастие и решение на премиера. Дали ще има редовно избран такъв в следващите месеци и от коя партия ще бъде също остава твърде неясно на този етап.