Я елате, инвеститори, при батко
Бивши прокурори и спецсъдии ще решават споровете по наложените от ДПС и Делян Пеевски промени в Закона за насърчаване на инвестициите
„Етнокорпорацията и лично лицето (извинете преувеличението) Пеевски станаха много алчни и нагли и това със сигурност ще навреди на здравето им.“Думите са на покойния вече журналист Стойко Тонев с псевдоним д-р Тони Филипов, който през 2019 г. пише за „Пеевски като Панагюрското златно съкровище“. Пет години по-късно апетитът на Делян Пеевски и ДПС, чийто съпредседател междувременно стана, само нараства.
Сега „етнокорпорацията“се дегизира с антируска и евроатлантическа мантия, която трябваше да я направи приемлив партньор в „битката с корупцията и за независима съдебна система“. За да си гарантира в крайна сметка, че нищо няма да се промени и да продължи да дирижира политическите и икономическите процеси в страната с присъщите ѝ алчност и наглост.
Илюстрация за това са и влезлите вече в сила промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Идеолог на текстовете е Делян Пеевски, вносители са ДПС, а според мотивите към закона разпоредбите трябва да предпазят страната и ЕС от „инвестиции с „корозивен капитал“, т.е. инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност и обществения ред“.
Измененията стъпват и на европейски регламент (2019/452), който предвижда механизъм за скрининг на чуждите по отношение на ЕС инвестиции. Реално всяка държава членка трябва да въведе подобен режим и на много места такива вече действат. Проблемът при българската трактовка е основно в максимално широката кройка, която прави не само рисковите, а поч
ти всички преки инвестиции, идващи от държава извън ЕС, обект на предварително одобрение от специално създаден за целта Междуведомствен съвет за скрининг. Казано иначе, въвежда се лицензионен режим за чуждестранни инвеститори.
Решенията на въпросния междуведомствен съвет подлежат на съдебен контрол, който всъщност ще затвори кръга на контрола, който Пеевски и ДПС ще упражняват. Оказва се, че по евентуалната законосъобразност на тези инвестиции ще се произнасят бивши съдии и прокурори от служилото като бухалка на властта спецправосъдие, което беше закрито през 2022 г.; командировани магистрати със съдействието на председателя на ВАС Георги Чолаков, както и съдии, попаднали в системата чрез външни конкурси.
Трима различни магистрати коментираха пред „Капитал“, че е „всеизвестно влиянието на Делян Пеевски и Бойко Борисов в административното правосъдие, а в определени отделения на Административен съд София-град (АССГ), буквално имат топла връзка с „когото трябва“. Това на практика означава, че веднъж написан и приет от ГЕРБ и ДПС, законът всъщност може лесно да се превърне в инструмент за корупция и отчисления за партийните каси. Ето защо съдебният контрол е от съществено значение. „Затова и няма да бъде поверен в случайни ръце“, коментират съдии.
Прокурорското и (спец) административно правосъдие
Материята, която третира Законът за насърчаване на инвестициите, ще бъде подсъдна на АССГ, като разпределянето ѝ става от председателя му и ще е в обсега на Първо и Трето
отделение.
Първо отделение е с водеща тема по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Разглежда и жалби срещу подзаконови нормативни актове по Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове и др.
Трето отделение също гледа дела по ДОПК, но съдиите там разглеждат спорове и по Закона за енергетиката и Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове. Разпределението на Закона за насърчаване на инвестициите още не e направено, но ще бъде в едно от двете отделения, като по-вероятно е споровете по материята да поеме Трето. То именно е известно като „прокурорското“.
В него правораздават редица прокурори - както дошли от Софийските районна и градска прокуратура, така и видни представители на бившето
спецправосъдие. Там работят и „съдии-роднини“, както са известни в средите на магистратите юристи, за които колегите им с убеденост твърдят, че са заслужили позициите си заради високопоставени сродници. И тъй като съдът е институцията, където важи сталинският принцип „кадрите решават всичко“- личните истории на кадрите всъщност са и заявка как ще се решават делата.
От 28 юли 2022 г. специализираните съдилища и прокуратури не съществуват. Магистратите в тях бяха преназначени в равни по степен органи. Седмина от съдиите от Специализирания наказателен съд поискаха и бяха преместени в АССГ, а стъпките им последваха и редица спецпрокурори.
Във въпросното Трето отделение например беше назначена бившата шефка на Специализирания наказателен съд Мариета Райкова. Още по време на изслушването ѝ за спецсъда пред 2019 г. тя нашумя с това, че не намери нищо нередно в специфичното настояване на шефа на спецапелативния съд Георги Ушев, който поиска от първоинстанционния съдия Иво Христов да остави в ареста бившата кметица на „Младост“Десислава Иванчева - недопустимо настояване, тъй като всеки магистрат се осланя на собствената си преценка. Райкова обаче не намери нищо нередно в подобно поведение.
В същото отделение е и бившият спецсъдия Стоян Тонев, който започна да расте в кариерата си след присъда срещу гражданин в Пловдив, за когото прокуратурата отказваше да събира оневиняващите доказателства. Става дума за скандалното дело „Максим Савов“, за което държавата беше осъдена в Страсбург през 2020 г. Решението на Тонев, което коства хиляди на данъкоплатците, обаче се оказа трамплин за него и той израсна до зам.-шеф на спецсъда. След закриването му Тонев беше назначен в АССГ.
Негова колежка там е и съдийката от спецсъда Пенка Велинова. Медийните архиви пазят нейни изказвания срещу съдебната реформа. В същото отделение е и съдия Виржиния Петрова, на която беше разпределено делото КТБ, забуксувало от самото му начало през 2019 г. Досега са разпитани едва десетина свидетели и изгледът процесът да приключи преди изтичането на давността е нулев. За Петрова се заговори преди месеци и покрай случая „Нотариуса“- като един от съдиите, поддържали връзка с убития брокер на влияние в съдебната система Мартин Божанов.
Още една съдийка от трето отделение на АССГ е свързана с казуса - Маргарита Немска, която е от „прокурорската“квота в съдилището. От зам. градски прокурор след конкурс и по неясни пътища тя прескочи не просто от прокуратурата в съда, но и тотално смени специализацията си - от наказателно право започна да се занимава с административно. Името на Немска беше замесено в случая с Нотариуса като съпруга на съд-ружника на Божанов - адвокат Емил Писков.
В Трето отделение на АССГ правораздава и Елка Атанасова, бивш член на Висшия съдебен съвет и сред смятаните за гръб на бившия главен прокурор Сотир Цацаров в съвета. В същото отделение, разбира се, има и роднини - място там получи Младен Семов, който преди това беше назначен като главен секретар на Върховния административен съд и се води за кадър на шефа на ВАС Чолаков. Младен Семов е брат на конституционния съдия проф. Атанас Семов.
Не по-малко атрактивни са обвързаностите на съдиите от Първо отделение в АССГ, за които също има вероятност да гледат делата по Закона за насърчаване на инвестициите. В това отделение правораздава и административният ръководител на съда Добромир Андреев. Той пък беше обвиняван, че е оказал влияние по конкретни дела на свои колеги. Освен това в биографията му има мътен епизод, свързан с контактите му през 2009 г. със станалия известен като задкулисен кадровик на съдебната власт Красимир Георгиев-Красьо Черния.
Видимо голяма част от съдиите, които ще решават евентуални
спорове, свързани не само с чуждестранни инвестиции, но и по още редица закони, засягащи бизнеса и изразходването на средствaта от еврофондовете, не са случайни. Наред с по-известните имена има и редица командировани от различни краища на България магистрати. Добре известно е, че командироването е един от най-сериозните инструменти за корупция и послушание сред съдиите. Други пък попадат в АССГ след съмнителни външни конкурси. Едно е сигурно: споровете по предложените от Пеевски промени ще бъдат „контролирани“от арбитри, за чийто интегритет има сериозни съмнения.
Как Пеевски „написа“закона
Промените в Закона за насърчаване на инвестициите бяха предложени още миналото лято от група депутати от ДПС. В първоначалния вариант предизвикаха сериозни притеснения сред юристи, международни компании, търговски камари и др. заинтересовани лица. Макар и с известни редакции, смекчаващи някои от най-проблемните текстове, без особено активен обществен дебат измененията преминаха през парламентарната икономическа комисия (с председател Хамид Хамид от ДПС) и бяха приети от депутатите през февруари тази година.
Един от страховете във връзка с тях е, че междуведомственият съвет, който ще решава на практика съдбата на инвестициите, може лесно да се изроди в своеобразен репресивен и/или корупционен апарат, насочен срещу бизнеса. Когато от един орган зависи позволението, забраната или забавянето на многомилионни проекти, логично се пораждат и изкушения за злоупотреби. Затова и за неговото функциониране
Един от страховете е, че междуведомственият съвет, който ще решава съдбата на инвестициите, може лесно да се изроди в репресивен и корупционен апарат, насочен срещу бизнеса.
(а и за бизнес климата в България) ще е ключово както кой взема решенията, така и кой осъществява последващия съдебен контрол. И ако някой успее да овладее и двете, лесно може да превърне механизма за скрининг в своя лична касичка.
В обнародваните на 8 март промени в ЗНИ е предвидено междуведомственият съвет да е практически изцяло правителствен орган. Председателят му трябва да е излъчен от кабинета вицепремиер, а зам.-председателят - министърът на иновациите и растежа или избран от него негов заместник. Като членове влизат още представители на девет други министерства практически всички с досег до икономиката или сигурността, а също и на ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“. Предвидено е да има и представители на регулаторите КФН, КЗК, КРС и КЕВР, но само със съвещателна роля.
Тази група от 13 лица, одобрени от кабинета, ще трябва да отсява почти всяка по-съществена инвестиция за над 2 млн. евро в страната, идваща извън ЕС. От скрининг са освободени капиталите, идващи от нискорискови държави, изредени в списък. Като такива са изброени някои от най-развитите икономики САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, но по не много ясни критерии влизат и Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, а списъкът може и да се разширява от Народното събрание по предложение на правителството. Това все пак е добра новина, тъй като исторически огромната част от инвестициите идват от тези дестинации и през пресявка (и евентуален натиск) биха минали не повече от обема 15-20% от чуждите инвестиции.
Все пак обаче покупката на
над 10% дял във всеки стартъп, извършващ „високотехнологични дейности“, от инвеститор, идващ от друга дестинация, трябва да мине на одобрение, но не само - в широката дефиниция може лесно да попадне почти всяко индустриално производство. Също така прагът 2 млн. евро отпада и ако в инвеститора има държавен дял над 10% или ползва значително държавно финансиране.
Следващият важен момент са сроковете. Всеки инвеститор трябва да подаде заявление в Българската агенция за инвестиции, която трябва да провери само дали съответстват на изискванията на закона и или да ги придвижи към междуведомствения съвет в тридневен срок, или да ги върне за отстраняване на несъответствията в седемдневен срок. Когато финално документите се озоват в съвета, той има 45 дни да се произнесе, като обаче може и да удължи еднократно времето за произнасяне с до 30 дни (не е посочено да трябва да мотивира какво налага това). Така реално всяка инвестиция може да се окаже обект на около 3 месеца забавяне, като все пак позитивното е, че липсата на произнасяне в тези срокове се счита за мълчаливо съгласие.
Освен такова обаче съветът може да излезе и с условно разрешение (като наложи някакви ограничителни мерки) или да отхвърли заявлението, „ако счита, че то засяга сигурността или обществения ред на България или има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз“. В такива случаи актовете на съвета могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. А тогава вече забавянето може да набъбне до години или (повероятно) да откаже много чуждестранни инвеститори и да ги насочи към места с поблагоприятна среда.
Засега всички тези опасения са в сферата на хипотезите, като дали ще се реализират ще
Спорните решения на междуведомствения съвет ще подлежат на съдебен контрол от бивши прокурори и спецсъдии, което ражда опасения за затворен и порочен политико-съдебен кръг.
проличи вероятно чак когато съветът заработи. А това няма да стане светкавично. В самите законови промени е предвиден шесетмесечен срок за приемането на правилник за работата му.
Едва след заработването на съвета решенията му ще породят спорове, които ще се разглеждат от Административния съд - София-град, и съдиите със солидни биографии.
Пред „Капитал“съдии коментираха, че се създават условия да се затвори кръг от политици, магистрати и пари независимо от „евроатлантическата“опаковка, предвиждаща на задължителен скрининг да подлежат всички инвестиции, идващи от лица от Русия или Беларус, а също и всички вложения в обекти и дейности от лица, които извършват дейности по „производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура“(разбирай „Лукойл Нефтохим Бургас“).
Експерти и юристи вече предупредиха, включително на страниците на „Капитал“, че приложеният от българския парламент подход пренебрегва ратифицирани международни договори и може да изправи страната пред съдебни и арбитражни дела.