Защо все още няма детска болница в София
ССамо 24 часа просъществува разрешението за частна инвестиция от 120 млн. лв. в София, която служебното правителство единодушно разреши, а след това единодушно отмени. Това е многопрофилната болница „Мама и аз“, която заради детските ѝ отделения беше атакувана, че държавата не си е свършила работата да направи Национална детска болница, а правителството разрешава частна инвестиция в педиатрията. След като му бе потърсена отговорност, премиерът Димитър Главчев отмени решението. Главчев стигна и по-далеч — той даде цялата документация на ДАНС и прокуратурата, за да разследват има ли нередности.
Всичко това постави за пореден път въпроса защо точно нямаме национална детска болница, какво и на кого пречи частната и от какво зависи дали бизнесът може да инвестира, ако е спазил законите.
Какво се случи, че след толкова години няма национална детска болница?
За проекта се говори от началото на прехода, но дълги години нямаше съгласие как ще се финансира, как ще изглежда и кой ще работи в детската болница. Държавата не успя да „произведе“и необходимите за такава структура педиатри. Надстрояването на старото скеле отпреди 40 години, което ГЕРБ решиха да правят, срещна силен обществен отпор, изгуби много време и Бойко Бо
рисов взе решение да спре. Ако не беше го направил, сега вече щеше да има построена детска болница.
Какво е направено досега?
fИзбран е терен, предстои разчистването му, има анализ на потребностите от педиатрична грижа в София, от който е ясно, че не достигат над 100 педиатри и има дефицит на легла за лечение на деца. Създаден е обществен съвет, за да може обществото и лекарите да контролират процеса. Дълго време съветът не получаваше информация какво точно се случва.
А какъв е проблемът да има частна болница?
Неправителственият сектор (Общественият съвет за национална детска болница и фондация „Даная“) смята, че държавата не трябва да разрешава частна детска болница, докато не си изпълни ангажимента да има държавна. Те сочат като причина, че в София няма достатъчно лекари за една голяма болница и че частната ще изсмуче специалистите и че здравните услуги могат да станат недостъпни, защото частната болница може да поиска доплащане. Тези два въпроса могат да бъдат решени много бързо — държавните клиники да започнат да дават конкурентни заплати на педиатрите, а държавата да постави условия да не се искат допълнителни средства.
Истинските проблеми под повърхността обаче са три: липсата на капацитет на държавата да изпълни този ангажимент и липсата на концепция — дали в болницата ще ходи всяко дете с температура и кашлица, или само децата с тежки заболявания модели на структурата на болницата бяха подсказани през тази година от Европейската инвестиционна банка, но по
тях още не е взето категорично решение.
Третият основен проблем е жестоката конкуренция между болниците в София. По данни на НСИ към края на 2022 г. в София работят 67 болници, от които 27 са многопрофилни, а останалите — специализирани. Големите държавни, частни и общински болници имат свое лоби в парламента, правителството, здравните институции и неправителствения сектор, което се опитва да спре конкуренцията по всякакъв начин, за да може да задържи пациентите и медиците си със сравнително ниски заплати и да не изпразва болниците от съдържание.
Вина за несъстоялия се проект имат всички правителства от последните 20 години.
Отмяната на решението за болницата „Мама и аз“показва ясно какъв е бизнес климатът в пазара на здравни услуги, както и съмненията, че Делян Пеевски командва и в този сектор.
Оказва се, че за всяка голяма инвестиция на този пазар е нужен широк политически гръб.
Защо всички са против „Мама и аз“– София?
Това не е първият проект на „Търговска лига“, само че групата избра различен подход на експанзия — тя започна да строи болници и медицински центрове първо в провинцията, на места, където липсва съответната услуга, и едва след повече от 10 години реши да разположи своя болница и в София, където всички големи частни групи имаха вече свои лечебни заведения. През 2021 г. „Сърце и Мозък“кандидатстваха за лиценз в София, но срещу техния проект се изказа президентът Румен Радев, множество директори и лекари от държавни болници, в парламента линията срещу „Сърце и Мозък“се водеше от проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), а министърът на ПП проф. Асена Сербезова издаде отказ през 2022 г. Те съобщиха, че ще строят детска болница „Мама и аз“вместо „Сърце и Мозък“. Срещу проекта веднага се обявиха неправителственият сектор, редица педиатри, директори на болници и политици. Проектът обаче, както и този за „Сърце и Мозък“– София, получи одобрение от здравните институции.