1000 опаковки в секунда: шведски уроци по рециклиране
ККръговата икономика може да бъде изключително мощна трансформираща сила с потенциал да спести огромно количество ресурси. Тя обаче изисква инвестиции и много добра организация, а в Европа едни се справят по-добре от други. Когато става дума за рециклиране на пластмаса обаче, Швеция се движи с „километри в секунда“: там се намира най-големият завод за сортиране на пластмаса в света - Site Zero.
Капацитетът му е такъв, че само това едно-единствено съоръжение е в състояние да обработи всички пластмасови отпадъци на десетмилионното население на държавата. Това се случва с огромни машини, само шепа персонал и автоматизиран процес, който сортира впечатляващите 1000 опаковки в секунда.
Да, отпадъкът мирише - независимо дали е в България или в скандинавската страна. Разликата между двете държави обаче е в стремежа към ефективност:
ако системата на шведите за събиране на отпадъци изглежда почти перфектна, то е, защото те се учат от грешките си и бързо ги поправят. Този завод гигант е повече от впечатляващ, но неговите собственици и ръководство имат още по-амбициозни планове - да изградят и собствена инсталация за рециклиране на някои видове пластмаса и да се захранват изцяло със собствена възобновяема енергия.
А голямата мисия, разбира се, е Net Zero - да се рецикли
рат всички видове пластмасови опаковки и да няма отделяне на емисии на CO2.
Съоръжението за сортиране на пластмаса в скандинавската страна е най-голямото в света.
Swedish Plastic Recycling, или Site Zero, събира на едно място пластмасата от домакинствата на цялата страна.
Заводът може да отделя 12 вида пластмаси с огромна скорост и постига 95% сортиране.
Един завод за десетмилионна страна
В завода близо до малкото китно градче Мотала в южната част на страната, който „Капитал“имаше шанса да посети, се влиза с жилетки, каски и тапи. Заради миризмата всички работят с маски.
До 2019 г. съоръжението е събирало само четири вида пластмаса и е сортирало едва 27% от нея. От ноември миналата година, когато е открит реновираният и значително разширен завод обаче, Site Zero вече не само е най-голeмият в света, но отделя впечатляващите 12 вида пластмаса и вече постига изключителните 95% сортиране.
Съоръжението в Мотала е планирано заедно с промените в закона в Швеция след грандиозен скандал, който разкрива, че всъщност страната не е чак толкова добра в постигане на кръговата икономика, колкото е изглеждало (виж карето за подробностите). В резултат държавата променя модела, като общините вече се грижат за събирането на опаковките от домакинствата, а производителите плащат за тази дейност. Шведските производители отдавна са наясно, че механизмът на рециклирано съдържание е предпоставка за кръгова икономика и следователно искат да притежават необходимите съоръжения, за да гарантират обработката на отпадъците след потреблението, коментира Анна Ларсон, директор „Развитие на кръговата икономика“в платформата за всички депозитни системи в Европа Reloop.
Заводът Swedish Plastic Recycling струва 1 млрд. шведски крони, или малко над 85 млн. евро. Той е собстве
ност на производителите и вносителите на опаковки, но се управлява от неправителствената организация Swedish Plastic Recycling, която трябва да докаже на своите собственици, че извършва работата възможно най-ефективно, казва Матиас Филипсон, изпълнителен директор на Swedish Plastic Recycling.
Заводът има капацитет да обработва 200 000 тона пластмаса от домакинствата на цяла Швеция на година - толкова колкото опаковки се пускат на пазара. „Той е толкова голям, защото сме изградили капацитет и за бъдещите ни нужди“, обясни Матиас Филипсон. Заводът в момента не успява да запълни своя капацитет и затова половината суровина се внася от съседните Норвегия и Финландия. Но целта е да може да обработва целият отпадък от пластмаса на домакинствата, като надеждата е събираемостта да се увеличи с новата реформа на правителството.
Съоръжението е уникално и има повече сензори, отколкото във всяко друго. „Използваме
различни технологии - инфраред светлина, лазери, сензори, камери и изкуствен интелект, много сме добри в намирането на това, което търсим, за да го сортираме правилно“, посочи Филипсон.
За разлика от българските съоръжения, където на поточната линия се трудят десетки хора, тук процесът е автоматизиран. Всичко се прави от машини от началото до края, а единствената човешка дейност е почистването и поддръжката на съоръжението, както и първоначалното сортиране. Така в този огромен завод работят само 14 души на три смени.
След това отпадъците се разделят по различните фракции на бали и чистата пластмаса се натрошава на флейки.
Съоръжението, разбира се, не е перфектно. Най-тънката пластмаса - като полиетилен и полипропилен, все още остава сериозен проблем и трудно се отделя. Ламинатната пластмаса, която се използва за опаковане на сирене или кашкавал, се преработва по-трудно, а и не ←Заводът е обновен и открит в този вид в края на миналата година, а инвестицията в него е 1 млрд. шведски крони (около 85 млн. евро)
TСъоръжението може да отдели автоматизирано впечатляващите 12 вида пластмаса
е рентабилно, защото е в малки количества. Голям проблем са пластмасовите играчки със скрити батерии - масово от Китай. Те предизвикват един от най-големите кошмари за тези съоръжения - пожарите, които се случват почти всяка седмица.
Все още има боклук за изгаряне
Проблемът със сортирането на отпадъците не е типичен само за България или Източна Европа, той представлява предизвикателство в световен мащаб. Но шведите работят усилено, за да направят всяка пластмасова опаковка част от кръговата икономиката.
По думите на Филипсон все още процесът има накъде да се подобри. „В момента 30% от това, което получаваме в завода, не е пластмаса“, признава той. Причината е, че хората не разделят пластмасата правилно.“Друг проблем е, че губим част от пластмасовите опаковки, защото хората не ги събират правилно. Ако не правим това усилие като граждани, то просто боклукът ще бъде изгорен, при което се отделят CO2 емисии“, коментира той.
За разлика от България в Швеция на практика депонирането не съществува, законът го забранява като най-лошия вариант за управление на отпадъците. Това, което не отива за рециклиране, се изгаря - 7% от емисиите в Швеция са от изгаряне на боклука.
Оръжие срещу горенето
Заводът реално спестява пари на производителите, защото в противен случай те плащат по-големи такси за изгаряне на отпадъка. „През 90-те години имахме такса за депониране, сега таксата за изгаряне има същия ефект“, припомня изпълнителният директор на Swedish Plastic Recycling.
Заради все още голямото количество пластмаса, която постъпва към инсинераторите, се нарушава качеството на RDF и затова собствениците им изграждат пресортировъчни центрове. Swedish Plastic Recycling събира и пластмасата от тези центрове, а заводът им дава втори шанс. „Ако отделим пластмасата от RDF-а, емисиите ще намалеят. Инсинераторите го правят, защото искат да бъдат ефективни“, подчерта Филипсон.
И още нещо - инсинераторите в Швеция и Дания са включени в Схемата за търговия с емисии и плащат високи такси заради емисиите, които отделят. Инсинераторите в Германия също ще се присъединят следващата година, а като цяло се очаква това да се случи с всички инсинератори във всички страни членки и те повече няма да са изгоден начин за справяне с отпадъците, обяснява Филипсон.
След като пластмасата се сортира, тя се изпраща към рециклиращи компании - над 40 партньора в цяла Европа. В България също има много добри съоръжения за рециклиране и преработка на пластмаса, призна шведът. „Работим със сертифицирани компании и ги посещаваме поне веднъж годишно, за да сме сигурни, че материалът, който изпращаме, наистина се рециклира. Знаем каква енергия използват, защото правим отчет какъв е екологичният ни отпечатък“, обяснява Филипсон.
И с малко принуда от държавата
Още преди новите общоевропейски правила за влагането на рециклат в опаковките да влязат в сила, шведската държава задължава производителите да използват рециклиран материал в опаковките - в момента ми