Скандал променя модела на събиране на пластмасата П

нималното рециклирано количество във всяка опаковка е 50%, а на пазара в Швеция вече има и продукти с 95% рециклирано съдържание и само 5% „свежа“пластмаса.

„Цветът на такава опаковка е сив и шампоанът може би не изглежда атрактивно. Но след като производителят започна да споделя историята зад продукта и неговата екологична стойност, той стана бестселър в Швеция“, споделя Филипсон. Според Google пластмасата може да се рециклира средно седем до десет пъти, но в случая заедно с рециклираща компания партньор е постигнато 60 пъти рециклиране на един вид опаковка. Нещо повече - правителствата на скандинавските страни се обединяват и работят по инициативата за унифициране на изискванията към опаковките. Идеята е например, ако искате да използвате червена опаковка, всички производители да използват едни и същи материали за изработването й. Това съвсем скоро ще бъде факт и на европейско ниво.

Много брандове продават в различни страни и са объркани, защото има изисквания за процент рециклиране в едни страни, а в други - не. Новата регулация на ЕС уеднаквява процеса и всички продукти трябва да имат минимум 30% рециклирана пластмаса до 2030 г. На европейско ниво се работи в посока към стандартизиране на опаковките.

„Ние работим тясно с производителите, но също така ги притискаме. През 2018 г. решихме всеки производител, който пуска на пазара опаковки, които не са с рециклирано съдържание, да плаща 55% повече такси към организацията“, казва Филипсон. Таксите, които плаща всеки производител, финансират цялата система - те са 1 евро за 1 кг пластмасови опаковки и в това влизат разходите за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъка.

Плановете за бъдещето

„За в бъдеще планираме 3-4 вида от пластмасите, които събираме, да рециклираме на място, вместо да изпращаме в чужбина. Отделно, вместо да изпращаме тези 30% от опаковките, които идват при нас, но не са пластмаса, в завод за изгаряне, ще изградим собствен инсинератор с капацитет около 50 000 тона. Така ще произвеждаме собствена енергия. Още повече че желанието ни е да затворим кръга“, обясни шефът на Swedish Plastic Recycling.

Сега съоръжението купува възобновяема енергия, но целта е да произвежда достатъчно собствена. Соларните панели на покривите му още не могат да покрият цялата нужда, но на следващата фаза броят им ще се увеличи. В момента и в Норвегия се изгражда много подобен завод. „Всяка държава се нуждае от едно такова толкова ефективно съоръжение“, смята Филипсон.

Всеки европеец генерира 190 кг отпадъци от опаковки на година, като до 2030 г. това количество ще достигне 260 кг, а половината ще бъде пластмаса. И за съжаление все още над 60% от пластмасовите опаковки отиват в общия контейнер - за депо или изгаряне, а България е сред страните, в които боклукът в най-голяма степен се депонира.

млрд. шведски крони, или около 85 млн. евро, е инвестицията в новото мегасъоръжение на Швеция.

През 2022 г. в Швеция избухва голям скандал. Шведите откриват, че не са чак толкова добри в рециклирането, колкото си мислят. Вече има депозитна система от 40 години, но става ясно, че само 15% от пластмасовите опаковки в страната отиват за рециклиране. Останалото отива в заводи за изгаряне и инсинератори.

Системата за събиране на отпадъците от опаковки към този момент е отговорност на производителите. В доклад на държавата се посочва, че 150 000 тона отпадъци от пластмаса не са докладвани. Производителите индикират, че пускат 200 000 тона пластмаса, но количествата, които идват от домакинствата, са 350 000 тона, което е изключително голяма разлика.

В Швеция няма система за събиране на отпадъка от домакинствата с цветни контейнери до домовете, както е в България. Хората трябва да събират пластмасата си разделно и да я носят в център за събиране на отпадъци от опаковки. „Аз имам 4 км от дома до точката за събиране на отпадъци от опаковки. Затова доста хора не разделяха отпадъците си и голяма част от пластмасовите отпадъци отиваха в общия контейнер - за изгаряне“, обяснява Анна Ларсон, директор „Развитие на кръговата икономика“в платформата за всички депозитни системи в Европа Reloop. В цялата страна има 5000 точки за събиране, но за 10 милиона граждани е изключително неудобно да разделят опаковките си и да ги занесат донякъде“, коментира Ларсон.

След този скандал правителството решава да промени системата. От 1 януари 2024 г. общините вече отговарят за събирането на отпадъците от опаковки директно от домакинствата, като получават за това финансови средства от организациите, представляващи производителите и вносителите. Само за няколко месеца новият модел вече се прилага от малко от половината 260 общини в Швеция. А от 1 януари 2027 г. общините трябва изцяло да са поели тази дейност. Производителите пък поемат опаковките от складовете и трябва да гарантират, че са рециклирани. Така отговорността на производителите е намалена до това само да финансират системата.

Тази система е различна от българската. В условия на конкуренция за бизнеса на организациите по оползотворяване - както е в България, е изгодно да работят в най-големите градове, където се генерират най-много отпадъци, но те не се вълнуват от малките населени места, посочи Ларсон. Там най-добре могат да се справят с общините.

В Полша например и към момента отговорността за събиране на отпадъците от опаковки е на общините, но проблемът е, че никой не им плаща за това.

Шведските производители избират нова организация, която да отговаря за тяхната разширена отговорност и да организира процеса по събиране на отпадъците и това е Swedish Plastic Recycling. Те осъзнават и че задължението да използват рециклирани материали в новите продукти е неизбежно и затова изграждат и съоръжението, което да събира и сортира всички пластмасови отпадъци от домакинствата - от найлонови торби, през кофички за кисело мляко до опаковки от шампоани и перилни препарати - единственото в цяла Швеция. В България подобни сортировъчни линии имат и големите организации за оползотворяване на опаковки, но те са многократно по-малки, а и е спорно колко са ефективни.