Ново затишие пред буря в Украйна

Русия вероятно се готви скоро да нападне страната по ново направление към големите градове Харков и Суми

РРуската инвазия в Украйна приближава поредната ключова фаза от своята болезнена еволюция. Две до три седмици ни делят от момента, в който „коронованият“за пети път във вторник руски президент Владимир Путин ще даде началото на отдавна предричаната масирана лятна офанзива. Нейната цел вероятно ще е не толкова да съкруши армията на Киев на бойното поле и да окупира обширни нови територии, а по-скоро да пречупи волята за съпротива на украинското общество. В този смисъл следващата фаза на войната в Украйна ще съдържа силни елементи на информационно-психологическа операция, чиято задача ще е както да накара населението на страната да повярва, че съпротивата е безсмислена, така и да убеди западните съюзници на Киев, че по-нататъшната военна подкрепа работи срещу техния интерес. Стартът на лятната руска кампания в Украйна едва ли ще дойде официално и с фанфари, но и едва ли има шанс да го пропуснем.

На прицел пак е Харков

Най-голямата потенциална опасност по време на предстоящото руско настъпление ще е евентуалното откриване на нов фронт. Допусканията са, че това най-вероятно ще се случи в района на големите областни центрове Харков и Суми в североизточната част на страната. Смята се, че в момента Кремъл разполага с между 50 и 100 хил. души резервни сили, които могат да бъдат хвърлени по тази нова офанзивна ос.

С подобен ресурс Русия трудно ще има капацитет да превземе Харков и/или Суми. Може обаче да превърне двата големи града в активни военни зони, прогонвайки голяма част от цивилното население, както и да блокира в този сектор значителна част от украинската армия. При подобна ситуация Киев най-вероятно ще се окаже принуден да избира точно кои региони на страната приоритетно да защитава, тъй като едва ли е способен да мобилизира бързо достатъчно нови войници.

Прогнозите за евентуално ново руско настъпление от североизток са все по-чести през последните дни. За подобна перспектива почти едновременно говорят командващият на украинските сухопътни сили ген. Олександър Павлюк, зам.началникът на военното разузнаване ген. Вадим Скибитский и украинският военен анализатор Константин Машовец. В интервю пред The Times ген. Павлюк разказва как основната руска цел за 2024 г. е да завземат целите Донецка и Луганска област, както евентуално и неокупираната част от Запорожие. Ген. Скибитский пък потвърждава пред The Economist, че руските стратези са разработили план за превземане на Харков или Суми. Според него обаче не е ясно колко сериозно е това намерение и дали армията на Путин има капацитет да завладее единия или и двата областни центъра, намиращи се в близост до руската граница. Това обаче не означава, че няма да се опита да ги нападне.

Константин Машовец от своя страна твърди, че към началото на май армията на Кремъл

е концентрирала около 50 хил. военнослужещи в пограничните руски области Белгород, Курск и Брянск. Според него повече от половината от тези сили се намират в Белгород, който е само на 50 - 60 км разстояние от Харков. В това число влизат и елементи от елитните руски въздушно-десантни войски, които доскоро са се били на южния фронт в Запорожие, допълва украинският военен анализатор. Машовец също така твърди, че формированията от северната войскова групировка се разтоварват от влакови композиции на гари в изолираните части на Курска област, след което тайно се транспортират към Белгород, спазвайки принципите на оперативната маскировка. Той също

споделя мнението, че тези сили не биха били достатъчни, за да се превземат Харков или Суми. Но ще блокират сериозни украински формирования, които ще са болезнено необходими в други горещи точки на бойното поле, подчертава Машовец.

Рискове в Донбас

А горещи точки на фронта не липсват и без да е започнала офанзива срещу Харков и Суми. В момента Русия продължава да увеличава натиска по цялата линия на съприкосновение, преди новото американско оръжие и боеприпаси да достигнат украинските бойни части в достатъчни количества. Целта ѝ е да намери слабите места в украинската отбрана - там, където има най-голям дефицит на хора и снаряди. И това явно дава резултати.

През последните две седмици най-рисковите зони за украинската армия се оказаха районът на стратегическия Часив Яр, западно от Бахмут, както и селището Очеретине, северозападно от превзетия след четиримесечна обсада град-крепост Авдиивка, където отбранителната линия за известно време се оказа пробита. Часив Яр е важен, защото се намира на единствените височини в региона, много по-удобен е за отбрана и през него минават основите пътища към Словянск и Краматорск - последните два големи града под украински контрол в Донецка област. Очеретине пък е разположено само на около 15 км от стратегически важния логистичен маршрут Покровск Костянтинивка, по който минава голяма част от снабдяването за украинските сили в Донбас. В момента руснаците биха могли да обстрелват с артилерия и дронове камикадзе „Ланцет“превозните средства, които се движат по този път.

Въпреки изненадващо успешния руски пробив при Очеретине от края на април украинската армия засега не допуска разпадане на фронта в този сектор. Не се наблюдава и навлизане на многочислени вражески мобилни формирования в нейния тил, което вероятно значи, че Русия до голяма степен е изчерпала способностите си за водене на маневрена война. Макар че за кратко време бяха превзети шест села в района, тактическата офанзива на руснаците, изглежда, достига своята кулминация и засега не може да прерасне в оперативен или стратегически успех.

Това обаче скоро може да се промени и ситуацията в този участък от фронта продължава да е изключително опасна. Руската армия се приближава към и в перспектива заплашва да прекъсне физически жизненоважния логистичен път между Покровск и Костянтинивка. Ако пък Часив Яр бъде превзет, следващата руска цел ще е именно Костянтинивка, през която минава основният път за Словянск и Краматорск.

По-опасното в случая обаче ще е, че при подобно негативно развитие на ситуацията армията на Путин може да обкръжи много по-голям участък от фронта в сравнение с обсадата на Авдиивка. Така тя ще може да отреже пътя за отстъпление на войсковите формирования в района на градовете крепости Торецк и Ню Йорк (да, има такъв украински град), удържани от силите на Киев още от началото на сепаратисткия конфликт в Донбас през 2014 г. И все пак е малко вероятно въпросният катастрофален сценарий да се реализира в обозримо бъдеще, ако изобщо се случи. Особено в контекста на това, че до няколко седмици украинската армия ще е надеждно снабдявана със западно оръжие и боеприпаси.

Ресурсни вълнения

Най-острата потребност на украинската армия в момента си остават системите за противовъздушната отбрана (ПВО) и ракетите за тях. Основното оръжие на Москва сега са полуумните планиращи бомби УПАБ с относително прецизно насочване, хвърляни от руските бойни самолети срещу укрепените защитни съоръжения на фронта. В условията на тежък дефицит на боеприпаси за ПВО руските пилоти могат да правят това сравнително безрисково и безнаказано, бързо изравнявайки със земята украинските фортификации. Липсата на достатъчно зенитни системи също така позволява на Кремъл да разрушава с балистични и крилати ракети енергийната инфраструктура на Украйна, както и да бомбардира цивилното население на приграничния Харков, подготвяйки терена за евентуалното ново настъпление срещу втория по големина град в страната.

В навечерието на задаващата се лятна офанзива руската армия демонстрира и все поголяма способност да се адаптира към предимствата на украинските въоръжени сили и модерните оръжейни системи, които те получават от западните си съюзници. Така например стратезите на Путин прилагат все по-авангардни способности в сферата на радиоелектронната война, с които да блокират работата на противниковите „умни“боеприпаси с радарно или GSP насочване, както и на

Русия едва ли ще има ресурс да превземе Харков или Суми, но ще блокира там резервите на украинската армия

различните видове дронове камикадзе. Макар че провокират ирония и подигравки, грозните руски „танкове-костенурки“, облечени в няколко слоя метални решетки и ламарина, също се оказват сравнително ефикасно средство за противодействие на самовзривяващите се безпилотни летателни апарати. А в условията на остър снаряден глад именно евтините дронове камикадзе се оказаха основното оръжие на украинците за борба с вражеската бойна техника.

Русия също така, изглежда, е взела превантивни мерки и преди идването на американските тактически ракети ATACMS, които вече дават първи обещаващи резултати в борбата с модерните руски ПВО системи С-400. Основната надежда на Киев все пак беше, че ще може да използва далекобойната версия на боеприпасите с обсег 300 км, за да разруши знаменития Керченски мост, свързващ окупирания полуостров Крим с „континентална“Русия. Според публикация на британското издание Independеnt обаче данните от сателитните снимки за последните няколко месеца сочат, че гигантското инфраструктурно съоръжение над Азовско море вече почти не се използва за военни цели, На практика оттам почти не минават влакови композиции, натоварени с бойна техника, гориво за нея и боеприпаси. В очакване на щатските ракети ATACMS Русия явно е пренасочила почти цялата си военна логистика към Крим по суша през окупираните територии по крайбрежието на Азовско море. За целта Русия активно е работила по възстановяването на железопътната инфраструктура в Донецк, Запорожие и Херсон. Така изведнъж може да се окаже, че евентуалното взривяване на Керченския мост няма да превърне Крим в незащитима територия...