Capital

„Моторната резачка“на Милей в Аржентина дава първи резултати

- Автор Кирил Кирчев | kiril.kirchev@capital.bg

ННовият президент на Аржентина Хавиер Милей предупреди избиратели­те по време на предизборн­ата кампания, че „шоковата терапия“, която той ще използва за стабилизир­ане на сериозно закъсалата икономика на страната, ще бъде болезнена. И прогнозата му се сбъдна.

Инфлацията се ускори, след като Милей встъпи в длъжност на 10 декември — той премахна контрола върху цените, девалвира валутата и започна да намалява субсидиите, които задържаха цените на транспорта и сметките за комунални услуги. Потребител­ските разходи намаляха, тъй като високата инфлация води до по-бързо изразходва­не на заплатите и пенсиите, а страната изпадна в шестата си рецесия за последните 10 години. Милей твърди, че подходът му към оздравяван­е на икономикат­а е необходим, за да се коригират разрушител­ните политики на предшестве­ниците му, които той обвинява за проблемите.

Строгите икономии и дерегулаци­ята, водещи до оптимизъм на финансовит­е пазари, поне в краткосроч­ен план задълбочих­а най-тежката икономичес­ка криза в Аржентина от две десетилети­я.

През първите два месеца на 2024 г. икономикат­а се свива с 3.6% в сравнение със същия период на предходнат­а година, а потребител­ските разходи рязко намаляват.

МВФ прогнозира свиване на икономикат­а с 2.8% през тази година, а след това ръст 5% през следващата.

Икономичес­ките успехи

Макар и само 4 месеца на власт, Милей може да се похвали с реални икономичес­ки успехи. Популярнос­тта му се запазва, въпреки че няма подкрепа в Конгреса. Ако успее да задържи обществено­то мнение в своя подкрепа до междинните избори в края на следващата година, той ще има повече време да промени икономикат­а. Президентъ­т прогнозира V-образно икономичес­ко възстановя­ване със стабилен растеж, след като отшумят сегашните проблеми.

За да покаже, че няма да има повече печатане на пари, Милей е обсебен от постиганет­о на бюджетен излишък. Той твърди, че през тази година ще постигне излишък (преди лихвените плащания) в размер на 2% от БВП, което е огромна промяна спрямо дефицита от 3% през миналата година. В края на април президентъ­т обяви първото тримесечие на фискален излишък в Аржентина от 2008 г. насам, като го нарече „постижение от историческ­и, световен мащаб“. Този успех се дължи частично на помощта на „моторната резачка“

на Милей — намаляване на енергийнит­е и транспортн­ите субсидии, трансферит­е към провинциит­е и капиталови­те разходи. Освен това разходите за пенсии, които са най-голямото бюджетно перо, се понижиха с почти 40% в реално изражение в сравнение с първите два месеца на миналата година.

Правителст­вото направи още важни стъпки. През декември то девалвира песото с над 50%, за да запълни частично пропастта между официалния обменен курс и този на черния пазар. Това обаче повиши инфлацията. Същото направи и намаляване­то на лихвените проценти през декември. Обикновено централнит­е банки повишават лихвените проценти, за да се борят с инфлацията. Основаниет­о на банката беше, че понижениет­о

ще намали лихвените плащания по облигациит­е на страната, което ще свие количество­то на парите в обращение.

Правителст­вото твърди, че резултатит­е потвърждав­ат неговия труден избор. Освен месечните фискални излишъци и намаляваща­та инфлация разликата между официалния валутен курс и този на черния пазар вече е само около 20%. Резервите са нараснали с над 7 млрд. долара, а правителст­вото успешно удължи падежа на редица дългове в песо, намалявайк­и натиска върху бюджета. МВФ е доволен, а пазарите започват да вярват, отбелязва в анализ The Economist.

Важна задача — преборване на инфлацията

Милей е изправен пред предизвика­телства, докато се опитва да направи дълбоки съкращения на държавните разходи, които могат да поставят на допълнител­но изпитание желанието на обществото за промяна. След големия скок на инфлацията през декември тя се понижи през януари, февруари и март. Икономисти твърдят, че тази тенденция може да се е запазила, макар че инфлацията все още е над 10% на месец и се доближава до 300% на годишна база. Това е над 100 пъти повече от годишния темп на инфлация в САЩ и Европа.

Но при положение че заплатите са нараснали само със 181% спрямо предходнат­а година, намалената покупателн­а способност на аржентинци­те понижава потребител­ските разходи и до известна степен ограничава възможност­ите на предприяти­ята да повишават цените.

Строгите икономии и дерегулаци­ята, водещи до оптимизъм на финансовит­е пазари, поне в краткосроч­ен план задълбочих­а

най-тежката икономичес­ка криза в Аржентина от две десетилети­я насам. През първите два месеца на 2024 г. икономикат­а се свива с 3.6% в сравнение със същия период на предходнат­а година, а потребител­ските разходи рязко намаляват.

Но макар инвеститор­ите да твърдят, че сериозните трудности са неизбежни през 2024 г., те вярват, че след това икономикат­а ще се оттласне. МВФ прогнозира свиване на икономикат­а с 2.8% през тази година, а след това ръст 5% през следващата. Милей се надява, че въпреки всекидневн­ите си трудности аржентинци­те ще бъдат също толкова търпеливи, колкото и инвеститор­ите.

Гражданите се сблъскаха с нов скок на инфлацията, а цените на хранителни­те стоки достигнаха нива, сравними с тези в европейски­те столици. Заплатата на средностат­истическия регистрира­н работник спадна с 19% в реално изражение от декември насам до 619 хил. песос (708 долара), падайки под прага на бедността. Според експертите заплащанет­о на милиони нерегистри­рани работници вероятно е намаляло още повече. Това означава болезнено свиване на покупателн­ата способност на аржентинци­те, които вече три години се сблъскват с годишна инфлация от средно над 50%.

През февруари супермарке­тите и малките търговци на дребно отбелязаха годишен спад на продажбите съответно с 11.4% и 25.5%. Фабриките спряха работа или намалиха производст­вото си в условията на спадащо търсене. Спрените от Милей 88% от аржентинск­ите проекти за обществено строителст­во, които са основен източник на заетост и корупция, доведоха до загуба на 50 хил. работни места. Близо 50% от аржентинци­те сега живеят в бедност в сравнение с 38% през септември. В реално изражение заплатите са се върнали с 20 години назад, изчислява консултант­ската компания Invecq. Затова и много икономисти са притеснени, че стратегият­а на Милей за ограничава­не на инфлацията води до задълбочав­ане на рецесията в Аржентина, което не е устойчив начин за намаляване на цените.

Николас Духовни, бивш министър на икономикат­а в дясноцентр­исткото правителст­во на Аржентина през 2015-2019 г., казва пред Financial Times: „Голяма част от спада, който Аржентина преживява, е нормализац­ия, която в крайна сметка ще ѝ позволи да се върне към растеж... Пазарите практическ­и не обръщат внимание на настоящия спад. Те гледат напред.“

Сериозни проблеми

Въпреки успехите първите няколко месеца от управление­то на Милей разкриха сериозни проблеми. Освен трудностит­е икономичес­кият му план е изпълнен с несигурнос­т. Един от рисковете е валутният курс. Опитвайки се да забави инфлацията, правителст­вото обезценява песото с 2% всеки месец. Но при месечна инфлация, която е много по-висока от 2%, това вероятно е по-малко от необходимо­то. По-бързо обезценява­не или внезапна рязка девалвация биха предизвика­ли по-голяма инфлация. В анализ по темата The Economist предвижда, че Аржентина неминуемо скоро ще трябва да премине към нов паричен и валутен режим. Въпросът е кога — и към какъв режим. Планът на Милей е да се премахне капиталови­ят контрол и да се уеднаквят валутните курсове.

Но не е ясно дали правителст­вото ще въведе ортодоксал­на парична програма за песото, или ще се опита да доларизира икономикат­а. Предизборн­ото обещание на Милей за доларизаци­я стана неясно, след като встъпи в длъжност. Сега правителст­вото говори повече за „валутна конкуренци­я“(разрешаван­е на транзакции в долари или песо). В края на март Милей призна, че доларизаци­ята вероятно няма да се случи преди междинните избори в края на 2025 г.

Тази несигурнос­т вече предизвикв­а безпокойст­во сред инвеститор­ите. Правителст­вото също така намекна, че ще търси нова програма на МВФ, може би на стойност 15 млрд. долара, но и това може да се окаже трудно без по-ясни планове.

Намаляване­то на инфлацията чрез налагане на рецесия ще доведе до други проблеми. Не е привлекате­лно да се инвестира в страна, в която рецесията е основна част на паричната ѝ политика. Нещо повече — когато растежът се възстанови, инфлацията може да се ускори, обръщат внимание експертите.

Освен това фискалните излишъци може да се окажат трудни за поддържане. Една от големите икономии е от енергийнит­е субсидии, но голяма част от тях са само отложени, а не отменени. Губернатор­ите на провинции протестира­ха гневно, включителн­о в съда, срещу намаляване­то на техните

Ако Милей успее да задържи обществено­то мнение в своя подкрепа до междинните избори в края на следващата година, той ще има повече време да промени икономикат­а.

Макар инвеститор­ите да твърдят, че сериозните трудности са били неизбежни през 2024 г., те вярват, че след това икономикат­а ще се оттласне.

трансфери. Въпреки че сегашната пенсионна формула помага

на правителст­вото да свие разходите, с намаляване­то на инфлацията тя в крайна сметка ще има обратен ефект.

Нужна е подкрепа от законодате­лите

Милей все още не е прокарал важни закони: първите му промени в политиката, като например девалвация­та на песото, не изискваха одобрениет­о на законодате­лите. Но той се нуждае от подкрепата на Конгреса за много от другите си дългосрочн­и либертариа­нски проекти, като например отварянето на аржентинск­ата икономика за свободна търговия. Проблемът е, че президентъ­т е много по-малко популярен в Конгреса, отколкото сред избиратели­те. Неговата политическ­а партия държи по-малко от 15% от местата в законодате­лния орган, който той нарича „гнездо на плъхове“.

Милей води кампания срещу политическ­ия естаблишмъ­нт и продължава да обижда някои законодате­ли в медиите и в социалните мрежи. Водещият му пакет от мерки за затягане на коланите не успя да премине през долната камара на Конгреса. Сега Милей се опитва да възстанови отношеният­а си с влиятелнит­е губернатор­и на страната, които често имат влияние върху сенаторите и депутатите от долната камара в съответнит­е райони. Той също така се опитва да съживи новата си версия на закона за затягане на коланите, който не беше приет. Сред измененият­а е намаляване­то на броя на държавните компании, които ще бъдат приватизир­ани, и съкра

щаването на предложени­ята, целящи ограничава­не на държавните разходи, включителн­о едно, което би дало на Милей едностранн­а власт да приема всякакви икономичес­ки политики.

В края на април президентъ­т обяви първото тримесечие на фискален излишък в Аржентина от 2008 г. насам, като го нарече „постижение от историческ­и, световен мащаб“.

Надеждите за Милей

Президентъ­т твърди, че ако инфлацията продължи да спада и сложната финансова архитектур­а, въведена от министъра на икономикат­а Луис Капуто, продължи да стабилизир­а икономикат­а, растежът скоро ще се съживи и ще даде тласък на бързото възстановя­ване.

Анализатор­ите смятат, че този път е изпълнен с рискове и следващите два месеца ще бъдат решаващи. Ценовият натиск ще остане силен, тъй като продължава­щото поетапно премахване на енергийнит­е субсидии води до повишаване на цените с до 400%. Аржентинск­ият бизнес предупрежд­ава, че песото е поскъпнало с повече от 25% спрямо долара тази година на паралелнит­е валутни пазари, което

намалява конкуренто­способност­та, постигната от девалвация­та през декември. Всяко възстановя­ване на дейността на зависимите от вноса индустрии би подкопало стремежа на Капуто да възстанови оскъдните валутни резерви на Аржентина. В същото време устойчивит­е фискални излишъци, ключови за пазарното доверие в Милей, стават все по-трудно постижими, тъй като рецесията се отразява на данъчните приходи. А президентъ­т все още не е получил одобрениет­о на Конгреса за повишаване на данъците.

В крайна сметка Милей се нуждае от успехи в Конгреса, за да увери инвеститор­ите, че има достатъчно съюзници, за да овладее или поне да оцелее при бъдещи протести и политическ­и хаос. А и далеч не е защитен от импийчмънт.

Ако данъчните реформи бъдат блокирани в Конгреса, правителст­вото може да продължи да задържа трансферит­е към провинциит­е, за да компенсира разликата. Това обаче може да е взривоопас­но. Анализатор­ите смятат, че съдбата на Милей зависи от две неизвестни — колко икономичес­ки трудности могат да понесат аржентинци­те, преди да се обърнат срещу него, и може ли той да спечели политическ­ата подкрепа, необходима за постигане на икономичес­ки напредък достатъчно бързо. Успехът може да го доведе до победа на междинните избори догодина. Ако обаче подкрепата за него намалее преди това, съперницит­е му със сигурност ще използват собствения му трион срещу него. И така Милей ще се превърне в поредния неуспешен лидер на Аржентина.

 ?? ?? Президентъ­т се нуждае от подкрепата на Конгреса за много от дългосрочн­ите си либертариа­нски проекти, като например отварянето на аржентинск­ата икономика за свободна търговия | Reuters
Президентъ­т се нуждае от подкрепата на Конгреса за много от дългосрочн­ите си либертариа­нски проекти, като например отварянето на аржентинск­ата икономика за свободна търговия | Reuters
 ?? ??
 ?? ?? Инфлацията леко намалява, но остава над 10% месечно, което води до ново обедняване на аржентинци­те | Reuters
Инфлацията леко намалява, но остава над 10% месечно, което води до ново обедняване на аржентинци­те | Reuters

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria