K | КОЙ ОТПУСКА НАЙ-МНОГО КРЕДИТИ
за просрочия и влошаване на кредитните портфейли. Огромната част от провизиите са концентрирани в едва няколко на брой банки, което по-скоро говори за проблеми с единични големи експозиции. Най-много обезценки начислява ПИБ (36.9 млн. лв.), която в последните години разумно използва добрата конюнктура за прочистване на скелети от гардероба, следвана от Ти Би Ай банк (36 млн. лв.), чийто бизнес модел в необезпечено потребителско кредитиране по принцип предполага повече провизии.
Резултатът от този сблъсък на фактори продължава да е положителен и практически всички опериращи в България институции (без малкия клон на естонската BigBank) отчитат печалби, и то в повечето случаи растящи. ДСК допринася с почти ⅓ от общата сума — 253 млн. лв. По-съществени спадове има при държавната ББР, която е и сред малкото свиващи се като активи, Уникредит Булбанк (заради липсата на дивидент) и ПИБ (заради повечето обезценки). Трябва да се има предвид и че през първото тримесечие повечето големи банки начисляват целите си разходи за гаранционни фондове през годината (общо 146.5 млн. лв.), така че до края на годината оперативното им представяне би трябвало да е по-силно.
Неспирното кредитиране
Отчетните данни показват, че и в началото на 2024 г. темповете на кредитиране не стихват. При жилищните заеми на тримесечна база портфейлите на банките се покачват с 4.84% (1.06 млрд. лв.) и за пръв път надхвърлят 23 млрд. лв. За тази сума традиционно допринасят най-силно големите банки и най-вече лидерът в ритейл сегмента ДСК с 337.5 млн. лв. За година назад нейният ипотечен портфейл е пораснал Банка ДСК Обединена българска банка УниКредит Булбанк Пощенска банка Алианц банк България Първа инвестиционна банка Централна кооперативна банка ПроКредит Банк (България) Българо-американска кредитна банка Инвестбанк Банка ДСК Пощенска банка Ти Би Ай банк Обединена българска банка Първа инвестиционна банка Алианц банк България Централна кооперативна банка Инвестбанк Българо-американска кредитна банка ПроКредит Банк (България) УниКредит Булбанк Първа инвестиционна банка ПроКредит Банк (България) Пощенска банка ИНГ Банк (клон) Банка ДСК Интернешънъл асет банк Алианц банк България Българо-американска кредитна банка Ситибанк Европа (клон) с 1.24 млрд. лв., докато при ОББ и Уникредит Булбанк повишенията са с по над 0.8 млрд. лв.
ДСК изскача и като най-активен играч при потребителските заеми, като измества традиционно силните в сегмента Пощенска банка и Ти Би Ай банк. Там се наблюдава оживление, като ръстът се ускорява до почти 4% (710 млн. лв.), а общо отпуснатите от банките кредити достигат 18.75 млрд. лв.
При корпоративното кредитиране пейзажът се доминира от Уникредит Булбанк, която след увеличение с 438 млн. лв. затвърждава лидерството си с вече над 10 млрд. лв. бизнес заеми. Правят впечатление сравнително слабите ръстове при ДСК (40.4 млн. лв.) и ОББ (2.3 млн. лв.), като обаче често в сегмента динамиката зависи от отделни големи нови експозиции или рефинансирания. Общо ръстът от началото на годината до края на март е почти 930 млн. лв., или 1.92%, до 49.4 млрд. лв.
Общо по активи ОББ запазва лидерството си с 34.68 млрд. лв., като разликите в челната тройка, където влизат още ДСК (33.54 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (32.65 млрд. лв.), остават компресирани. В подреждането няма съществени размествания, като по-агресивни ръстове на годишна база отчитат Д банк (48%) и Ти Би Ай банк (35.7%). Пренареждане в средата на таблица би могло да дойде от обявеното намерение БАКБ да придобие и погълне Токуда банк, което по текущи данни би я извело от 11-а до 9-а по активи.
Двете неясноти
Пред това как ще се развие годината за българските банки стоят две големи неизвестни. Едната е изцяло външна — дали, кога и с какъв темп ЕЦБ ще предприеме понижаване на лихвите. Въпреки че инфлацията в еврозоната още не е достигнала целевото ниво 2%, анализаторите и пазарните участници продължават да залагат на разхлабване на паричната политика, което да започне още
от юнското заседание на централната банка. Сигналите откъм част от гуверньорите в борда на ЕЦБ също са в тази посока, макар да са в контраст с тези от САЩ, където все повече възприятието се измества към задържане на лихвите високи за по-дълго от Федералния резерв. Разбира се, действията на двете централни банки не е задължително да са в синхрон, но свалянето на лихвите в еврозоната би отслабило еврото.
Ако все пак ЕЦБ понижи чувствително лихвените нива през тази година, това ще започне да компресира и маржовете на българските банки.
Другата въпросителна е какво ще стане с плановете на България да влезе в еврозоната през 2025 г. Вече датата 1 януари изглежда почти непостижима заради непокриване на инфлационния критерий, като засега намерението е това да стане покъсно през годината. Надеждите са, че с охлаждането на ценовия шок необходимото ниво ще бъде постигнато през есента и тогава може да се поиска нова извънредна оценка. При евентуално неблагоприятно стечение на икономически фактори и/или политическа нестабилност обаче приемането на еврото може да се отложи и за 2026 г.
БНБ вече сигнализира, че зелената светлина за еврото ще значи поетапно понижаване на минималните задължителни резерви от 12% на 1%, колкото са в еврозоната, а това ще освободи още ликвидност. Евентуално отлагане обаче може да доведе до ново покачване на изискването, което би могло да предизвика покачване на лихвите по депозитите в страната. Отделно регулаторът вече загатна и намерения да въведе мерки, насочени към потребителите, което допълнително може да охлади кредитирането.