„Власт и прогрес“на Д. Аджемоглу и С. Джонсън

Посоката на прогреса не е автоматична даденост, а въпрос на избор и социална власт, пишат авторите

ООтглеждането в голям мащаб на зърнени култури, една от първите смайващи стъпки на прогреса, тласка възхода на градовете в древните Месопотамия и Египет. Осигурява достъпна храна, лесна за транспорт и съхранение, с висока енергийна плътност. Изборът на технология не минава без жертви - уседналите производители на зърно работят двойно повече време от предшествениците си, събирачите, които са се радвали на поразнообразна диета, по-крепко здраве и по-дълъг живот. Нововъведения, като например мелниците, не липсват и в средновековна Европа, разказват двама от най-известните икономисти на XXI век - Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън, в книгата „Власт и прогрес“(издадена на български от „Изток-Запад“, превод на Димитър Събев, 2023). В тези векове иновациите облагодетелстват ограничен елит, без да разпростират ползи към широки слоеве от населението. Доста хора затъват в по-дълбока бедност.

Мрачно начало на индустриалната революция

Индустриалната революция започва мрачно, ако търсим споделен просперитет - фабриките ангажират мизерно платен труд, включително и на деца. В южните щати на Северна Америка робството възкръсва с ужасяващ размах. Машината на талантливия изобретател Илай Уитни разрешава технологичен проблем - отделя памука от лепкавите семена. Плантаторите разширяват насажденията с доскоро неприложим тип памук, производството скача до небесата. Робският труд компенсира недостига на местна свободна работна ръка.

Посоката на прогреса не е автоматична даденост, а въпрос на избор и социална власт, пишат Аджемоглу и Джонсън. Обществата решават как ще развиват технологиите и как ще разпределят плодовете от достиженията на познанието. Изборът на институции, законодателство, групи от печеливши и губещи е отразен в господстващ наратив. Хората могат да го променят.

Ето, икономическата наука приема иновациите като двигател на производителността. Щом са по-производителни, компаниите разширяват дейността, наемат повече работници и търсенето на труд издърпва заплатите нагоре. За авторите на „Власт и прогрес“този ефект не е гарантиран. Производителността - средната продукция на един работник - може да расте, но пределната производителност - допълнителният принос на още един работник в продукцията, който дава мотивация на работодателя да наема - може да не се промени. Може направо да пада.

Популярен пример е фабриката на бъдещето. Тя бълва продукция и има двама служители - човек, който храни кучето, и куче, което пази човека да не пипа оборудването. Производителността на тази фабрика е зашеметяващо висока, а пределната производителност - зашеме

тяващо ниска.

Алтернативата? Обществото следва по-различна визия, както се е случило след Втората световната война в САЩ, Западна Европа и Япония: технологиите задвижват нови дейности и отрасли. Автоматизацията може да галопира шеметно, но няма да унищожи търсенето на работници, щом е придружена със създаването на нови дейности и функции. Колективното договаряне и синдикатите играят роля за защита на доходите и работните места, напомнят Аджемоглу и Джонсън. Докато страни като Германия и Япония запазват практиките, САЩ ги елиминират. Изборът на Америка е да овласти работодателя, а не работника.

Накъде се насочваме

През 80-те години на XX век визията на споделения просперитет залязва. В САЩ напират нови идеи: интересът на бизнеса е водещ за обществото - компаниите служат първо на акционерите и после на всички останали; регулациите пречат - пазарът чрез предпочитанията на потребителите оценява качеството на продуктите и осигурява защита; трудът не е „ресурс“, а „разход“. Водени от новия наратив, фирмите охотно режат работни места, за да задържат печалбите. Когато компютрите и роботите навлизат трайно в производството, нищо чудно, че обществото вече ги възприема повече като заместител на работната сила, конкурент на хората, а не като трансформираща технология, която ще повиши производителността на труда и ще увеличи нуждите от работни места. Въоръжени с инструментите на изкуствения интелект, все по-често ще използваме постиженията на прогреса за автоматизация или както в паноптикума, проект на затвор на Джеръми Бентъм от XVIII век, и за наблюдение. И в двата случая - не в полза на хората.

Аджемоглу и Джонсън искат да разпалят дебат и да разклатят монопола на „светлия“технооптимизъм днес. „Живеем в епоха, която е дори по-сляпо оптимистична и по-елитарна, отколкото са били времената на Джеръми Бентъм и Адам Смит. Да се изтръгне контролът (...) ще бъде може би още по-трудно.“Технонаративът и лъже: технологиите могат да се разработват и другояче, а модерните в момента AI модели не са единственият тип изкуствен интелект, който можем да създаваме.

Power and Progress: Our Thousand-Year Struggle over Technology and Prosperity, Daron Acemoglu & Simon Johnson, 2023.