Стефка Цанева

Стефка Цанева се занимава с кураторска дейност, организация на културни събития и арт критика, част е от кураторски колектив на фондация „Изкуство — дела и документи“. След шест години в Гьотеинститут България, където организира програмата за визуални изкуства и галерията на института, тя се мести в Берлин. В Германия Стефка Цанева работи като мениджър изложби в König Galerie — голяма международна галерия с пространства в Берлин, Сеул, Мексико сити. Казва, че голямо удоволствие ù доставя работата с автори като Ервин Вурм, Монира ал Кадири, Жофия Керештеш, Йепе Хайн и др. Стефка Цанева продължава да се занимавам с образователната програма „Гледане с разбиране“, с която организира образователни събития в софийски музеи — турове, работилници, аудиопърформанси, аудиогидове и събития за хора от третата възраст, за които работи с домове за стари хора и пенсионерски клубове.

Като какъв човек се определяте?

Нервен, нетърпелив, болезнен идеалист и страшен ентусиаст.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Толкова е просто, че звучи чак глупаво, но… абсолютно вярвам, че трябва да се държим така, както бихме искали да се държат с нас.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин с първото капучино за деня.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Балансът между сигурното и познатото, което публиката очаква, и новото, което може да остане неразбрано.

Кое е най-голямото ви постижение?

Смятам, че в културата в България има твърде много его и „аз, аз, аз“. Предпочитам да не изтъквам „постиженията“си, защото отдавам голямо значение на сътрудничеството и колективната работата. Ако трябва да използвам възможността да спомена любим проект и кауза, в която наистина вярвам, това би била програмата „Гледане с разбиране“за образование в музея и в частност усилията ни за работа с хора в третата възраст.

Как си почивате?

Най-вече с гледане на изкуство.

Какво ви зарежда?

Обичам да гледам изкуство, но последните два пъти, когато съм се чувствала истински заредена и преливаща от невъобразим ентусиазъм, всъщност бяха, след като гледах танц — единият път това беше френският колектив La Horde, а другият — австрийската хореографка Флорентина Холцингер.

Какво ви разсмива?

Saturday Night Live. Монологът на Ким Кардашиян беше легендарен.

Какво ви натъжава?

Злото.

Какво ви вбесява?

Затварянето на очите пред глобалната климатична криза и абсурдната липса на истински музей за съвременно изкуство в България.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на д-р Тодор Петев — музеолог, преподавател и изключителен човек, с когото работим по образователната програма „Гледане с разбиране“. Художникът Норберт Биски. В работата си той продължава да осмисля миналото на

Източна Германия и Съветския съюз и как войната в Украйна ни изправя отново пред това минало.

Кое свое качество харесвате най-много?

Че влагам изключително желание и страст в работата си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Страстта и желанието са хубаво качество, но само до определена степен. След това започват да натоварват неимоверно с очакването, разочарованията и преработването.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Никога не съм била фенка на идеята за един-единствен човек, който е по-специален от останалите. Мисля, че много неща могат да се постигнат и без суперсили.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последният ми подарък за някой друг беше дърво бонсай.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Имам ужасния навик постоянно да се извинявам. Една позната скоро ми обърна внимание и си говорихме за това колко „женски“е този навик за съжаление.

Къде бихте искали да живеете?

Атина, но започвам и да си мисля, че е възможно глобалното затопляне да го осуети.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Working Girl: On Selling Art and Selling Sex на младата писателка и художничка София Джованити. В нея тя размишлява върху секса и изкуството и какви са разликите и приликите между продаването на секс и на изкуство.

Най-интересното място, на което сте били?

Музейният остров Хомбройх и цялата някогашна НАТО база край Нойс, където са още фондация „Ланген“(архитектура на Тадао Андо) и кунстхалето на Томас Шюте. Изобщо изживяването от посещението на тази местност е абсолютно вълшебно.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

„Често ни казват, че изкуството не може наистина да промени нещо. Но аз мисля, че може. То оформя етичните ни пейзажи; разкрива ни вътрешния живот на другите. То е терен за изпробване на възможното, изравнява неравенствата и предлага нови начини как да живеем“от Оливия Лаинг.