Умен транспорт или блъскащи се колички
Инцидентите с Tesla и странните планове на Илон Мъск за самоуправляващи се камиони са все по-добър повод да се запитаме дали, кога и как автономните коли ще тръгнат по пътищата
регулаторно ниво, и дори в начина си на мислене, от онзи момент, в който автономните коли ще навлязат в ежедневието ни.
Малко след като обясни инцидента с Model S с довода, че идеята на автопилота не е той да замества водача (все пак автопилот и автономно управление са две съвсем различни неща), главният изпълнителен директор и всеизвестен визионер Илон Мъск представи новия си амбициозен план за следващите десет години. В него сякаш като най-логично продължение на успешен бизнес модел се намъква идеята за самоуправляващи се пикапи, камиони, автобуси. Малко след новината акциите на Tesla паднаха с 3.4% - ясен сигнал за недоверието на акционерите. А възможните причини са две - или недалновидността на Мъск, който пропусна да спомене колко пари ще му трябват да осъществи мечтите си, или все по-назряващото чувство на инвеститорите, че този тип транспорт може би е малко поотдалечен в бъдещето по ред добри причини. Такива например са многото регулаторни неясноти или липсата на адекватна за технологията инфраструктура.
„Скайнет“vs. просто сензори
Може би дори прогноза- та, че пазарът на автономни коли ще достигне 900 млрд. паунда през 2025 г., както изчислява The Telegraph, не е достатъчен аргумент нито за инвеститорите, нито за бъдещите потребители сляпо да се доверят на машина, макар и доста тествана (Tesla до момента са минали над 300 млн. пробни мили на ав- топилот, а разработките на Google за автономни автомобили - 1.5 млн. мили). Истината е, че една такава кола дори не е толкова интелигентна, колкото звучи. В основата на технологията са сензори, радари и един централен компютър, който анализира данните и се ориентира по пътя.
В хайтек основата на автономните коли са залегнали няколко системи, които работят заедно. От едната страна са радарните сензори, пръснати из колата, които следят позицията на други превозни средства в близост. Чрез видеокамери се следят светофарите, пътните знаци и маркировка, положението на другите участници в движението, включително и пешеходци, както и дупки, препятствия и т.н. За идентифициране на по-отдалечени обекти се използват LIDAR (система от лазери и камери) сензори. Ултразвуковите датчици в колелата могат да откриват бордюри и други превозни средства при паркиране. И не на последно място всичко това се управлява от един централен компютър, който събира и анализира информацията от разнородните сензори и подсказва на умната кола кога и как да се управлява, ускорява или спира.
Е, има и вариант, който малко повече прилича на „Скайнет“- този, в който колите си общуват, или т.нар концепция за свързани превозни средства. Става въпрос за свързване на колите с цел да обменят информация, като всички се включват в един виртуален сървър, т.е. облак, където качват данни, анализират такива и на тази база заучават ситуации, за да подобрят шофьорските си умения. Подобни визии и развойна дейност в тази насока имат компании като германската група BOSCH например. И ако по някакъв начин звучи утопично, то е само и единствено защото поддръжката на такава система изисква сигурна мобилна интернет връзка, каква-