Колко абонати имат телекомите
Приемането на промените в Закона за съдебната власт без никакво съмнение е успех в актива на правосъдния министър Екатерина Захариева. Тя намери подкрепа и в крайна сметка се стигна до ключови подобрения на съществуващото положение, едно от които е въвеждането на съдийското самоуправление. Цената за това бяха козметичните промени, свързани с прокуратурата, които няма да решат нито един от съществените проблеми на държавното обвинение - липсата на прозрачност и отчетност и лостовете за задкулисно влияние върху отделния прокурор.
Окастрените промени в конституцията, приети с исторически компромис в края на годината, и окончателната преработка на Закона за съдебната власт бяха представени като края на съдебната реформа. Няма как това да е така, защото е много по-важно кои ще са хората, които ще прилагат тези промени.
Вижте например Висшия съдебен съвет. Дори и след разделянето му на прокурорска и съдийска колегия бранителите на статуквото запазиха контрол. Безпринципните и немотивирани назначения продължават. Остана и дебелокожото постоянство, с което мнозинството (в което неотлъчно са главният прокурор, Ясен Тодоров, председателят на Върховния административен съд, както и „човекът на Бойко Борисов във ВСС“- Димитър Узунов) брани своите в системата.