Отново за следващия път

След оттеглянето на Христо Иванов от правосъдното министерство в края на миналата година неговият наследник Екатерина Захариева направи всичко възможно, за да потърси широк консенсус при изготвянето на промените в Закона за съдебната власт.

Преведено на друг език, това означаваше - без драстични промени. Или както отбеляза главният прокурор при обсъждането на текстовете в правната комисия - държавното обвинение подкрепя проекта, защото „за първи път в него са били възприети много от идеите на държавното обвинение“. Предложението на Петър Славов от Гражданския съвет на Реформаторския блок за въвеждане на съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ и ДПС.

От Закона за съдебната власт отпадна текстът, че прокуратурата е „единна и централизирана, а всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор“, но пренаписаните текстове по никакъв начин не промениха безконтролното единовластие на главния прокурор.

Един от основните проблеми на прокуратурата - абсолютната й безотчетност, не е решен от законопроекта. Два примера - централизираният модел на държавното обвинение дава на главния прокурор пълен монопол за това каква информация ще бъде предоставяна на медиите. Независимо от това къде в държавното обвинение се намира едно разследване, решението дали ще бъде отговорено примерно на запитване какво се случва с дадено производство не зависи от волята на наблюдаващия прокурор (както казва Наказателнопроцесуалният кодекс), а от говорителя на главния прокурор.

Остават още два механизма - Висшият съдебен съвет (ВСС), чиято прокурорска колегия до такава степен се контролира от главния прокурор, че наскоро един от членовете й обяви съвсем не на шега, че е решил да гласува на всяко заседание по една от точките обратно на мнозинството.

Последният механизъм е изслушването в парламента и именно тук промените в конституцията от края на миналата година въведоха един аморфен текст, че „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“.

Приетите тази седмица промени доразвиха тази възможност, но според Христо Ива- нов е важно сега да има народни представители, които да го изпълнят със съдържание: „Тук вече въпросът опира до това дали в парламента имаме представители на обществения интерес, както е по буквата на конституцията, или там цари едно друго самоуправление - онова на олигархията, както е по духа на утвърдената ни политическа култура.“

Другият проблем, който промените не решават, е с липсата на отговорност на отделния прокурор. В държавното обвинение беше наложен един парадокс - анонимността, в която работят прокурорите.

В същото време и главният прокурор, и заместникът му Борислав Сарафов неведнъж са казвали, че не могат да носят отговорност за работата на всеки прокурор и за всяко дело.

Да обобщим - по волята на ръководството какво, как и колко работят отделните прокурори е тайна, но, ако обичате, недейте да приписвате този въпрос на ръководството. Промените в Закона за съдебната власт по никакъв начин не решават този проблем. А можеше да фиксират стандарти за публичност в институцията.

Например - като въведат задължение прокурорските актове, които преграждат пътя на разследването (постановление за отказ за образуване на досъдебно производство или за прекратяването му), да се публикуват в интернет, така както се случва със съдийските актове и в момента.

Прокурори разказаха пред „Капитал“, че промените в закона няма да премахнат основния лост, който имат началниците в държавното обвинение - неформалното влияние. Нещо повече - дори го засилват. Административният ръководител на една прокуратура има пълна свобода без какъвто и да било мотив да размества прокурори по отдели, да определя с кои съдебни състави да заседава, дали да участва в обучения и семинари. Тези дребни хватки могат да съсипят ежедневието на един прокурор, който поради една или друга причина е неудобен на ръководството.

„Компромисите са в частта за прокуратурата, където вратата към изобщо някаква промяна в структурата и начина на управление беше съвсем леко открехната. Има и козметика - премахването на думата „централизирана“не дава автоматично повече оперативна самостоятелност на отделния прокурор. Едновременно с това е създадена възможност за изискването на допълнителни доклади (извън годишния отчетен) по въпроси, свързани с реализирането на наказателната политика на страната“, коментира Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи.

Промените няма да премахнат основния лост - неформалното влияние.