Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то за Бъл­га­рия е да из­т­лас­ка не­га­тив­ния си по­ли­ти­чес­ки ими­дж

Capital - - K2 - Май­къл Юлер,

Май­къл Юлер е уп­рав­ля­ващ ди­рек­тор на East Balkan Properties, ба­зи­ран в Лон­дон фонд за ин­вес­ти­ции в имо­ти, пар­т­ньор на „Гло­ри­ент ин­вес­т­мънт БГ“и ин­вес­ти­тор в “Ист Ринг ЛП”. Юлер е ра­бо­тил на ръ­ко­вод­ни по­зи­ции в Hypo Real Estate Internationalв Лон­дон и HypoVereisensbank в Мюн­хен, за­ни­ма­вал се е с имо­ти и в САЩ. По­вод за ин­тер­вю­то са раз­рас­т­ва­не­то на ло­гис­тич­ния парк East Ring и ак­тив­но­то раз­ви­тие на па­за­ра на ло­гис­тич­ни и ин­дус­т­ри­ал­ни пло­щи в Юго­из­точ­на Ев­ро­па.

Г-н Юлер,как­ви­са пла­но­ве­те на East Balkan Properties (EBP) в Бъл­га­рия?

ЕВР про­дъл­жа­ва да ин­вес­ти­ра в Бъл­га­рия и да под­к­ре­пя мес­т­ни си пар­т­ньор „Гло­ри­ент ин­вес­т­мънт БГ“в уси­ли­я­та да се раз­ви­ват мо­дер­ни ло­гис­тич­ни пло­щи в стра­на­та. East Ring е важ­на част от та­зи стра­те­гия. В до­пъл­не­ние - „Гло­ри­ент ин­вес­т­мънт БГ“се пре­о­ри­ен­ти­ра от ри­тейл сек­то­ра, ка­то ак­тив­но пре­об­ра­зу­ва обек­ти­те тип „биг бокс“в ин­дус­т­ри­ал­ни и ло­гис­тич­ни съ­о­ръ­же­ния.

От глед­на точ­ка на имо­ти­те ло­гис­тич­ни­ят па­зар в Юго­из­точ­на Ев­ро­па ка­то ця­ло е мно­го здра­вос­ло­вен и ин­вес­ти­тор­с­ки­ят ин­те­рес в сек­то­ра за то­зи ре­ги­он на­рас­т­ва. В срав­не­ние със са­мо ня­кол­ко го­ди­ни на­зад тър­се­не­то на мо­дер­ни ло­гис­тич­ни пло­щи и по­ме­ще­ния за ле­ка­та индустрия е сил­но и стро­и­тел­ни­ят сек­тор ак­тив­но ра­бо­ти, за да пред­ло­жи още мо­дер­ни по­ме­ще­ния. Оби­чай­ни­ят ци­къл пред­по­ла­га спе­ку­ла­тив­ни­те стро­е­жи да по­тис­кат це­ни­те на на­е­ми­те, ве­че го виж­да­ме в от­дел­ни сег­мен­ти на па­за­ра. До­ри и с то­ва ние ос­та­ва­ме по­зи­тив­но нас­т­ро­е­ни за сек­то­ра, тъй ка­то тем­по­то на спе­ку­ла­тив­но­то стро­и­тел­с­т­во се за­ба­вя в срав­не­ние с пре­диш­ния ци­къл, а сред­ни­ят раз­мер на про­ек­ти­те е срав­ни­тел­но ма­лък.

То­ва тряб­ва да оз­на­ча­ва, че ко­ле­ба­ни­я­та в на­ем­ни­те ни­ва и ус­той­чи­ви­те ни­ва на за­е­тост ня­ма да са осо­бе­но теж­ки.

Кои са пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на па­за­ра на имо­ти в Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния и дру­ги­те дър­жа­ви от Бал­ка­ни­те?

Ед­но от тях е ръс­тът на стро­и­тел­ни­те раз­хо­ди, то­ва за­ся­га въз­мож­ност­та ни да раз­ви­ва­ме про­ек­ти­те си пе­че­лив­шо. Кон­т­ра­ген­ти­те ни имат ви­со­ки раз­хо­ди за труд и за ма­те­ри­а­ли.

На­е­ми­те не на­рас­т­ват тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то це­на­та на зе­мя­та, на ма­те­ри­а­ли­те и на стро­и­тел­ни­те услуги. Има не­дос­тиг на ква­ли­фи­ци­ра­ни и нек­ва­ли­фи­ци­ра­ни слу­жи­те­ли за ра­бо­та в ле­ка­та индустрия, съ­що та­ка в про­из­вод­с­т­во­то и ло­гис­ти­ка­та.

Доб­ра­та но­ви­на е, че мер­ки­те спря­мо миг­ран­ти­те пред­по­ла­гат мно­го хора да се вър­нат на Бал­ка­ни­те от Ве­ли­коб­ри­та­ния или от дру­га­де. Те ще до­не­сат със се­бе си цен­ни уме­ния и ра­бо­тен опит. Ще бъ­де дъл­гос­роч­на за­да­ча да вър­нем

по­ве­че хора към ра­бот­на­та си­ла при проз­рач­но въз­наг­раж­де­ние.

Мо­ля, нап­ра­ве­те срав­не­ние меж­ду ло­гис­тич­ния сек­тор в Бъл­га­рия и то­зи в ос­та­на­ли­те бал­кан­с­ки дър­жа­ви и в Ев­ро­па.

Раз­ме­рът на ло­гис­тич­ния па­зар е пра­во про­пор­ци­о­на­лен на раз­ме­ра на на­се­ле­ни­е­то и БВП, та­ка че Бъл­га­рия има от­но­си­тел­но мал­ка ин­дус­т­ри­ал­на и ло­гис­тич­на ба­за в срав­не­ние с по-го­ле­ми­те ù съ­се­ди.

Но ло­гис­тич­ни­те цен­т­ро­ве в Бъл­га­рия са мно­го важ­ни за ефек­тив­ния тран­с­порт на сто­ки през ре­ги­о­на. Мре­жа­та на ин­тер­мо­дал­ни­те тер­ми­на­ли меж­ду прис­та­ни­ща­та на Чер­но мо­ре, жп тран­с­пор­та и ка­ми­о­ни­те мо­же да е кон­ку­рен­т­на ал­тер­на­ти­ва на тран­с­г­ра­нич­ни­те мар­ш­ру­ти.

Кои ще са дви­га­те­ли­те, ко­и­то ще дър­пат нап­ред ин­дус­т­ри­ал­ния па­зар?

По мое мне­ние има въз­мож­ност дър-

жа­ви­те от Юго­из­точ­на Ев­ро­па да са ат­рак­тив­ни и да за­дър­жат до­ве­ри­е­то на меж­ду­на­род­ни­те ин­вес­ти­то­ри, ко­и­то ще зад­ви­жат ця­лос­т­ния ръст на на­ци­о­нал­ни­те ико­но­ми­ки. Най-го­лям шанс за то­ва имат дър­жа­ви­те с доб­ра ре­пу­та­ция в за­щи­та­та на меж­ду­на­род­ни­те ин­вес­ти­то­ри от мес­т­на ко­руп­ция. Меж­ду­на­род­ни­те ин­вес­ти­то­ри до­на­сят лик­вид­ност, от ко­я­то се под­х­ран­ват и тър­се­не­то, и пред­ла­га­не­то на ин­дус­т­ри­ал­ни и ло­гис­тич­ни пло­щи. Стру­ва ми се, че по­ве­че­то ев­ро­пейс­ки ком­па­нии, ко­и­то на­пус­кат Азия и из­би­рат да са бли­зо до или в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, се по­зи­ци­о­ни­рат в Пол­ша и Ру­мъ­ния. Пре­ки­те чуж­ди ин­вес­ти­ции в Пол­ша и Ру­мъ­ния нап­ри­мер са мно­го по-нап­ред, от­кол­ко­то в Бъл­га­рия и Сър­бия.

Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то за Бъл­га­рия е да из­т­лас­ка не­га­тив­ния си по­ли­ти­чес­ки ими­дж и да се вклю­чи пъл­но­цен­но във въл­на­та на пре­ки чуж­ди ин­вес­ти­ции, ко­и­то се гот­вят да нав­ля­зат в ре­ги­о­на на Бал­ка­ни­те. Как очак­ва­те да се раз­ви­ва па­за­рът на ин­дус­т­ри­ал­ни и ло­гис­тич­ни пло­щи в Юго­из­точ­на Ев­ро­па?

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.