Ад­нан Амин,

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ #27 - Ад­нан Амин, ге­не­ра­лен ди­рек­тор на Меж­ду­на­род­на­та аген­ция за въ­зоб­но­вя­е­ма енер­гия, пред „Ка­пи­тал“

ге­не­ра­лен ди­рек­тор на Меж­ду­на­род­на­та аген­ция за въ­зоб­но­вя­е­ма енер­гия

Каз­ва­те, че въ­зоб­но­вя­е­ма­та енер­гия ще про­ме­ни ге­о­по­ли­ти­ка­та и вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду стра­ни­те. Как точ­но ще се слу­чи то­ва?

Пър­во, тряб­ва да си от­го­во­рим на въп­ро­са кол­ко зна­чи­ми са въ­зоб­но­вя­е­ми­те енер­гий­ни из­точ­ни­ци днес. И то­ва, ко­е­то виж­да­ме през пос­лед­ни­те 6 го­ди­ни, е, че но­ви­те енер­гий­ни мощ­нос­ти в све­та са пре­об­ла­да­ва­що зе­ле­ни - по­ве­че от те­зи, ко­и­то из­пол­з­ват из­ко­па­е­ми го­ри­ва. На­ред с то­ва сме сви­де­те­ли на за­бе­ле­жи­тел­ни ино­ва­ции и пос­ти­же­ния в ефек­тив­ност­та на про­из­вод­с­т­во­то, ко­и­то по­ни­жа­ват драс­тич­но це­ни­те. От 2010 г. на­сам стой­ност­та на фо­то­вол­та­ич­ни­те па­не­ли се е по­ни­жи­ла със 73%. При вя­тър­ни­те тур­би­ни по­ни­же­ни­е­то на це­ни­те е 20-23 про­цен­та.

Мо­же ли оба­че да очак­ва­ме та­зи тен­ден­ция да про­дъл­жи?

Да, то­ва неп­ре­мен­но ще се слу­чи. Спо­ред на­ши­те про­уч­ва­ния в след­ва­щи­те 10 го­ди­ни ще ста­нем сви­де­те­ли на ана­ло­гич­но по­ев­ти­ня­ва­не на тех­но­ло­ги­и­те. Още към 2020 г. въ­зоб­но­вя­е­ма­та енер­гия във вся­ка стра­на по све­та ще бъ­де кон­ку­рен­т­на на та­зи от всич­ки дру­ги из­точ­ни­ци. До­ри днес на мно­го мес­та то­ва е та­ка. Ако пог­лед­нем Ве­ли­коб­ри­та­ния, там це­на­та на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та от но­ви­те оф­шор­ни вя­тър­ни цен­т­ра­ли е два пъ­ти по-нис­ка от та­зи на бъ­де­ща­та атом­на цен­т­ра­ла “Хин­к­ли пойнт”. За­що то­га­ва се ре­а­ли­зи­ра то­зи яд­рен проект?

На­вяр­но има мно­го при­чи­ни, сред ко­и­то енер­гий­на­та си­гур­ност и га­ран­ти­ра­не­то на дос­тав­ки­те. Но как­во­то и да е, раз­хо­ди­те ще са мно­го по­ве­че от очак­ва­но­то, а край­на­та це­на на про­из­ве­де­на­та енер­гия ще е по-ви­со­ка от та­зи на ВЕИ.

Но да се вър­нем на въп­ро­са с но­ва­та ге­о­по­ли­ти­ка. В мо­мен­та има стра­ни, къ­де­то енер­ги­я­та от слън­це или вя­тър стру­ва 3 цен­та за ки­ло­ват­час. В Абу Да­би, къ­де­то жи­вея, зе­ле­на­та енер­гия е по-ев­ти­на от

та­зи, ко­я­то се про­из­веж­да с пет­рол­ни про­дук­ти, ма­кар до­би­вът да е там, на място.

Имен­но то­ва е, ко­е­то про­ме­ня ро­ля­та и важ­ност­та на дър­жа­ви­те, и то по-бър­зо, от­кол­ко­то си мис­лим.

Пог­лед­не­те нап­ри­мер Ма­ро­ко - стра­на­та е на път да пре­ми­не от поч­ти пъл­на за­ви­си­мост от вно­са на елек­т­ро­е­нер­гия към 50% соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во чрез ВЕИ. Ки­тай ин­с­та­ли­ра 53 ги­га­ва­та со­лар­ни мощ­нос­ти през ми­на­ла­та го­ди­на, а как­то доб­ре зна­е­те, всич­ки ин­с­та­ли­ра­ни мощ­нос­ти (АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, ВЕИ и др.) в Бъл­га­рия са око­ло 12 ги­га­ва­та.

Раз­ра­бот­ват се тех­но­ло­гии, ко­и­то да на­ма­лят за­гу­би­те при пре­но­са и уп­рав­ле­ни­е­то. Т.нар. ум­ни мре­жи зна­чи­тел­но про­ме­нят пред­с­та­ви­те ни за то­ва как мо­же да се случ­ват не­ща­та. Ки­тай ве­че из­г­ра­ди 400 млн. км та­ка­ва мре­жа.

Све­тът се про­ме­ня, стра­ни­те за­поч­ват са­ми да про­из­веж­дат не­об­хо­ди­ма­та им енер­гия. А в бъ­де­ще, ко­га­то елек­т­ри­чес­т­во­то ще има мно­го по-го­ля­ма ро­ля, то­ва ще бъ­де от ог­ром­но зна­че­ние. Кон­ку­рен­ци­я­та ве­че ня­ма да е на ба­за­та на на­лич­ни­те ре­сур­си, а на ба­за­та на тех­но­ло­ги­и­те.

Пред­с­та­ве­те си как­во ще се слу­чи то­га­ва с про­из­во­ди­те­ли­те на из­ко­па­е­ми го­ри­ва и с тър­го­ви­я­та с енер­гия. Всич­ко то­ва не­ми­ну­е­мо ще про­ме­ни от­но­ше­ни­я­та меж­ду дър­жа­ви­те. Въп­ро­сът е да­ли всич­ки си да­ват смет­ка за то­ва?

Все още има мно­го стра­ни, ко­и­то не раз­би­рат кол­ко бър­зо вър­ви то­зи пре­ход. Точ­но за­то­ва ние в IRENA се опит­ва­ме да обяс­ним про­це­си­те, ко­и­то се случ­ват, да по­ка­жем нас­тъп­ва­ща­та про­мя­на и пос­ле­ди­ци­те от

нея. И тук не ста­ва ду­ма са­мо за бор­ба­та с кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни. Развитието на ВЕИ сек­то­ра ве­че се дви­жи от ико­но­ми­чес­ка­та ло­ги­ка.

Бъл­га­рия, из­г­леж­да, е от та­зи гру­па стра­ни, тъй ка­то влас­ти­те се фо­ку­си­ра­ха вър­ху из­г­раж­да­не­то на вто­ра яд­ре­на цен­т­ра­ла. Спо­ред вас има ли място за ВЕИ на бъл­гар­с­кия па­зар?

Аб­со­лют­но. През 2012 г. Бъл­га­рия пре­жи­вя ис­тин­с­ки бум във въ­зоб­но­вя­е­ма­та енер­гия, но за­ра­ди то­ва из­бър­з­ва­не и мо­де­ла на суб­си­ди­ра­не, на те­зи тех­но­ло­гии тук не се гле­да с мно­го доб­ро око. Ин­вес­ти­то­ри­те нап­ра­ви­ха дос­та пари, но ико­но­ми­ка­та пос­т­ра­да от ви­со­ки­те пре­фе­рен­ци­ал­ни це­ни. Пос­лед­ва­ли­те за­ко­но­да­тел­ни про­ме­ни оба­че вло­ши­ха биз­нес кли­ма­та и бук­вал­но спря­ха развитието на сек­то­ра, ко­е­то съ­що е проб­лем.

В све­та оба­че има дос­та­тъч­но доб­ри при­ме­ри за па­зар­но­то раз­ви­тие на ВЕИ сек­то­ра, ко­и­то во­дят до из­к­лю­чи­тел­но ат­рак­тив­ни це­ни на зе­ле­на­та енер­гия и мо­гат да се при­ло­жат и тук.

Спо­ме­на­ва­те це­ни от ня­кол­ко цен­та за ки­ло­ват­час в Близ­кия из­ток или по оке­ан­с­ки­те бре­го­ве, но как­ва е пос­ти­жи­ма­та це­на на то­ка от ВЕИ за Бъл­га­рия?

Ка­то ця­ло тех­ни­чес­ки­ят по­тен­ци­ал е го­лям, но за да се опол­зот­во­ри, е не­об­хо­ди­ма под­хо­дя­ща дър­жав­на по­ли­ти­ка и ре­гу­ла­тор­на рам­ка. Днес ис­тин­с­ки­ят проб­лем на ВЕИ не са раз­хо­ди­те. Въп­ро­сът е в оси­гу­ря­ва­не­то на фи­нан­си­ра­не­то за ре­а­ли­зи­ра­не на та­къв проект. На раз­ви­ти и ста­бил­ни па­за­ри це­на­та на кре­ди­ти­те е око­ло 5-6%, до­ка­то в Бъл­га­рия е над 15%. При то­ва по­ло­же­ние ня­ма как це­на­та на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та да бъ­де тол­ко­ва нис­ка, кол­ко­то на дру­ги мес­та.

Спо­ред вас доб­ро ли е пос­тиг­на­то­то по вре­ме на Бъл­гар­с­ко­то пред­се­да­тел­с­т­во спо­ра­зу­ме­ние за 32% дял на ВЕИ в енер­ге­ти­ка­та към 2030 г.?

Още ко­га­то за­поч­ва­ха пре­го­во­ри­те по та­зи те­ма, ЕК по­ис­ка от IRENA ана­ли­зи за то­ва как­во мо­же да се пос­тиг­не и на­ше­то зак­лю­че­ние бе, че най-ефек­тив­но и ико­но­ми­чес­ки обос­но­ва­но е да се за­ло­жи цел от 34%. Пър­во­на­чал­но­то пред­ло­же­ние на ко­ми­си­я­та бе 27%. Мо­га да ка­жа, че по вре­ме на бъл­гар­с­ко­то пред­се­да­тел­с­т­во имах­ме от­лич­на дис­ку­сия, за да се стиг­не до то­зи ре­зул­тат. Ви­на­ги мо­же да ис­ка­ме по­ве­че, но мис­ля, че цел­та от 32% е дос­та­тъч­на да из­ве­де ЕС на­че­ло в бор­ба­та с кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни, в де­кар­бо­ни­за­ци­я­та на ико­но­ми­ка­та, как­то и да спо­мог­не за раз­ви­тие на ВЕИ тех­но­ло­ги­и­те.

Но ко­га­то има­ме по­ве­че вя­тър­ни и со­лар­ни пар­ко­ве, уп­рав­ле­ни­е­то на енер­гий­на­та сис­те­ма ста­ва все по-труд­но, тъй ка­то тях­но­то про­из­вод­с­т­во не е пос­то­ян­но и при оп­ре­де­ле­ни ме­те­о­ро­ло­гич­ни ус­ло­вия на­пъл­но спи­ра. Как ще се пре­о­до­лее то­зи проб­лем?

То­ва всъщ­ност е въп­рос, кой­то се пов­ди­га пре­ди всич­ко от хо­ра­та, ко­и­то ин­вес­ти­рат във въг­лищ­ни или атом­ни цен­т­ра­ли.

Но енер­гий­на­та еко­сис­те­ма на бъ­де­ще­то ще е мно­го по-слож­на. Пред­с­та­ве­те си пре­ход ка­то то­зи, кой­то се слу­чи от фик­си­ра­ни­те към мо­бил­ни­те те­ле­ко­му­ни­ка­ции. Тех­но­ло­гии про­ме­нят ця­ла­та па­ра­диг­ма. До­се­га имах­ме цен­т­ра­ли­зи­ра­но про­из­вод­с­т­во на елек­т­ро­е­нер­гия от 5-6 го­ле­ми мощ­нос­ти, с пред­п­ри­я­тия, ко­и­то ги дис­пе­чи­рат, пре­на­сят енер­ги­я­та и дос­та­вят до край­ни­те кли­ен­ти. Днес си­ту­а­ци­я­та ве­че е раз­лич­на - в Гер­ма­ния има 1.5 млн. про­из­во­ди­те­ля на елек­т­ри­чес­т­во.

Ста­ва ду­ма ос­нов­но за до­ма­кин­с­т­ва­та, ко­и­то имат ин­с­та­ли­ра­ни со­лар­ни па­не­ли по пок­ри­ви­те и по­да­ват ток към мре­жа­та.

В из­точ­на­та част на стра­на­та има елек­т­ро­раз­п­ре­де­ли­тел­но дру­жес­т­во, в чи­я­то мре­жа има над 50% ВЕИ. И то не са­мо се спра­вя с про­мен­ли­во­то про­из­вод­с­т­во, но и сис­те­ма­та му се оказ­ва най-на­деж­д­на­та в Гер­ма­ния.

Как оба­че се ре­ша­ва въп­ро­сът с ба­лан­си­ра­не­то на сис­те­ма­та?

Ре­ше­ни­я­та са мно­го. На пър­во място, то­ва е но­ви­ят ди­зайн на елек­т­ри­чес­кия па­зар, при кой­то дейс­т­ва прин­ци­път на тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то, а сдел­ки­те се случ­ват в ре­ал­но вре­ме. На­ли­це е доб­ра свър­за­ност със съ­сед­ни­те стра­ни, ко­я­то да­ва не са­мо въз­мож­ност за внос и из­нос на ток, но и за ба­лан­си­ра­не на сис­те­ма­та. Съ­що та­ка е раз­ра­бо­тен мо­дел за пред­виж­да­не на про­из­вод­с­т­во­то от ВЕИ в след­ва­щи­те 24 ча­са на ба­за ме­те­о­ро­ло­ги­чес­ки­те дан­ни. На­ред с всич­ко то­ва уп­рав­ле­ни­е­то на елек­т­ро­е­нер­гий­на­та сис­те­ма ста­ва все по-лес­но бла­го­да­ре­ние на из­кус­т­ве­ния ин­те­лект, блок­чейн тех­но­ло­ги­и­те и, раз­би­ра се, въз­мож­нос­ти­те за съх­ра­не­ние на енер­гия. Ба­те­ри­и­те съ­що се раз­ви­ват из­к­лю­чи­тел­но бър­зо. Це­ни­те им ве­че се по­ни­жи­ха с 50-60%, а ефек­тив­ност­та им неп­ре­къс­на­то на­рас­т­ва. В след­ва­щи­те 10 го­ди­ни очак­ва­ме още 60% по­ев­ти­ня­ва­не.

А има ли но­ви тех­но­ло­гии и про­ек­ти, ко­и­то би­ха мог­ли да спо­мог­нат за уп­рав­ле­ни­е­то на енер­гий­на сис­те­ма с го­лям дял на ВЕИ?

Без съм­не­ние та­ка­ва ро­ля ще изиг­ра­ят елек­т­ри­чес­ки­те пре­воз­ни сред­с­т­ва. Клю­чо­во­то е, че ба­те­ри­и­те на те­зи автомобили мо­гат да се из­пол­з­ват за съх­ра­не­ние и от­да­ва­не на елек­т­ри­чес­т­во.

В Ко­пен­ха­ген ве­че дейс­т­ва пи­ло­тен проект на та­мош­но­то елек­т­рос­наб­ди­тел­но пред­п­ри­я­тие в пар­т­ньор­с­т­во с „Ни­сан“. В слу­чая пот­ре­би­те­ли­те по­да­ват при­ме­рен гра­фик на шо­фи­ра­не­то си и се съг­ла­ся­ват да дър­жат ко­ли­те си пос­то­ян­но вклю­че­ни към мре­жа­та, ко­га­то не ги пол­з­ват, в за­мя­на на ко­е­то по­лу­ча­ват ви­на­ги за­ре­ден ав­то­мо­бил, но без да пла­щат за елек­т­ри­чес­т­во­то. Иде­я­та е, че ба­те­ри­и­те се пол­з­ват за ба­лан­си­ра­не на сис­те­ма­та и пес­тят раз­хо­ди на съ­от­вет­но­то ЕРП.

Как­во ще ка­же­те оба­че за срав­ни­тел­но крат­кия жи­вот на со­лар­ни­те па­не­ли - око­ло 25 го­ди­ни? В близ­ки­те го­ди­ни от па­за­ра ще за­поч­нат да из­ли­зат ог­ро­мен брой ста­ри па­не­ли.

Ре­цик­ли­ра­не­то на те­зи па­не­ли ще съз­да­де изя­ло нов биз­нес сег­мент. Ана­ли­зи­те со­чат, че то­ва ще бъ­де до­хо­до­нос­на дей­ност, ко­я­то от­го­ре на всич­ко ще на­ма­ли до ми­ни­мум въз­дейс­т­ви­е­то вър­ху окол­на­та сре­да.

Ще мо­гат ли ВЕИ да ре­шат проб­ле­ма с кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни? През 2017 бе от­че­те­но по­ви­ша­ва­не на въг­ле­род­ни­те еми­сии въп­ре­ки уве­ли­ча­ва­що­то се про­из­вод­с­т­во на зе­ле­на енер­гия.

Енер­ге­ти­ка­та е ви­нов­на за от­де­ля­не­то на око­ло 60% от пар­ни­ко­ви­те га­зо­ве и най­бър­зи­ят и ефек­ти­вен на­чин да спрем гло­бал­но­то за­топ­ля­не е да де­кар­бо­ни­зи­ра­ме то­зи сек­тор. Ос­нов­ни­ят на­чин то­ва да се слу­чи са ВЕИ и енер­гий­на­та ефек­тив­ност.

Ин­тер­вю­то взе Ивай­ло Стан­чев

Све­тът се про­ме­ня, стра­ни­те за­поч­ват са­ми да про­из­веж­дат не­об­хо­ди­ма­та им енер­гия.

сним­ка Вел­ко Ан­ге­лов

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.