А ако САЩ все пак се из­тег­лят

Ед­ва ли Ва­шин­г­тон ня­ко­га ще се от­ка­же от НАТО, но кош­мар­ни­ят сце­на­рий сму­ща­ва съ­ня на Ев­ро­па

Capital - - СВЯТ - ав­тор Илин Ста­нев | ilin.stanev@capital.bg

KКК­ак­во би ста­на­ло, ако САЩ на­пус­нат НАТО?

Въп­ро­сът зву­чи аб­сур­д­но – ня­ма как Ва­шин­г­тон то­ку-та­ка да се от­ка­же от ве­ро­ят­но най-ус­пеш­ния во­е­нен съ­юз в ис­то­ри­я­та. То­ва твър­де­ние оба­че не е тол­ко­ва не­мис­ли­мо, по­не ако пи­та­те от­де­ла за об­щес­т­ве­на ко­му­ни­ка­ция на Се­вер­но­ат­лан­ти чес­кия али­анс – до цен­т­ра­ла­та на пак­та е опъ­нат ог­ро­мен тран­с­па­рант с над­пис “Ние сме съ­юз­ни­ци“, кой­то ся­каш тряб­ва да на­пом­ни на аме­ри­кан­с­кия пре­зи­дент До­налд Тръмп ня­кои фак­ти.

Ако ми­на­ла­та го­ди­на на сре­ща­та на вър­ха на НАТО дип­ло­ма­ти­те се тре­во­же­ха да­ли Тръмп ще спо­ме­не чл. 5 от Се­вер­но­ат­ла нти­чес­кия пакт - кла­у­за­та за вза­им­на за­щи­та при на­па­де­ние (през 2017 г. той про­пус­на да нап­ра­ви то­ва), се­га стра­хът бе­ше да­ли аме­ри­кан­с­ки­ят пре­зи­дент ня­ма да пов­диг­не въп­ро­са за чл. 13 - кла­у­за­та за на­пус­ка­не. Страх и от­ча­я­ние в Брюк­сел

То­зи път всич­ко се раз­ми­на с по­ред­но­то по­ви­ша­ва­не на то­на от стра­на на Тръмп, кой­то не спи­ра да кри­ти­ку­ва ев­ро­пейс­ки­те съ­юз­ни­ци, че хар­чат мал­ко за от­б­ра­на. „Стра­ни­те от НАТО тряб­ва да пла­щат ПО­ВЕ­ЧЕ, САЩ да пла­щат ПО–МАЛ­КО. Мно­го Не­чес­т­но“, на­пи­са в Twitter аме­ри­кан­с­ки­ят пре­зи­дент в на­ве­че­ри­е­то на сре­ща­та. Мал­ко пре­ди то­ва той об­ви­ни Гер­ма­ния, че ка­то не ин­вес­ти­ра по­ве­че в сво­я­та от­б­ра­на, пра­ви „ко­ло­сал­ни сдел­ки с Ру­сия“.

Въп­ре­ки очак­ва­ни­те сб­лъ­съ­ци, та­ки­ва ре­ал­но ня­ма­ше. Сре­ща­та за­вър­ши с ми­ро­лю­би­ва об­ща дек­ла­ра­ция, в чий­то пър­ви па­раг­раф ка­то ре­ве­ранс към Ев­ро­па се из­тък­ва, че меж­ду две­те стра­ни на Ат­лан­ти­ка има „не­ру­ши­ма връз­ка“. Във вто­рия се под­чер­та­ва об­що­то мне­ние, че Ру­сия дейс­т­ва в раз­рез с меж­ду­на­род­ния ред, вклю­чи­тел­но с анек­си­ра­не­то на Крим, т.е. ня­ма на­чин Тръмп да приз­нае по­лу­ос­т­ро­ва

за рус­ки, как­то двус­мис­ле­но се из­ка­за нас­ко­ро. В тре­тия си па­раг­раф, ка­то жест към аме­ри­кан­с­кия пре­зи­дент, се под­чер­та­ва, че стра­ни­те „ще спо­де­лят спра­вед­ли­во от­го­вор­нос­ти­те на вза­им­на­та си от­б­ра­на“.

До­ка­то те­че­ше са­ма­та сре­ща в сря­да, Тръмп пък ту­ит­ва­ше за проб­ле­ми­те с из­но­са на аме­ри­кан­с­ка соя и дос­тъ­па на аме­ри­кан­с­ки­те фер­ме­ри до ев­ро­пейс­ки­те па­за­ри. То­ва пос­ко­ро по­каз­ва, че раз­пус­ка­не­то на НАТО яв­но не го за­ни­ма­ва в мо­мен­та.

Та­зи го­ди­на оба­че по-важ­но­то мо­же да се слу­чи из­вън ли­дер­с­ка­та сре­ща. След НАТО Тръмп за­ми­на­ва за Хел­зин­ки, къ­де­то ще се про­ве­дат двус­т­ран­ни раз­го­во­ри с рус­кия пре­зи­дент Вла­ди­мир Пу­тин.

Ос­нов­ни­те те­ми ве­ро­ят­но ще бъ­дат Близ­ки­ят из­ток, Иран и рус­ка­та на­ме­са в из­бор­ния про­цес в САЩ. Мно­зи­на в Брюк­сел оба­че се при­тес­ня­ват, че как­то при сре­ща­та със се­вер­нок орейс­кия ли­дер Ким Чен Ун Тръмп мо­же да ра­зиг­рае лю­би­ма­та си кар­та – да се съг­ла­си на из­тег­ля­не на аме­ри­кан­с­кия кон­тин­гент от Ев­ро­па за смет­ка на ня­как­ва обе­ща­на му нас­ре­ща има­ги­нер­на по­бе­да.

Ва­шин­г­тон от­дав­на не пос­та­вя Ев­ро­па в цен­тъ­ра на вни­ма­ни­е­то си. Още пред­шест-

ве­ни­кът на Тръмп - Ба­рак Оба­ма, обя­ви, че САЩ за­ви­ват към Азия и ис­кат по-мал­ко ан­га­жи­ра­не с гло­бал­ни­те кри­зи. Аме­ри­кан­с­ки­ят ми­нис­тър на от­б­ра­на­та Джим Ма­тис по­со­чи нас­ко­ро, че 60% от от­б­ра­ни­тел­ни­те раз­хо­ди на САЩ са със­ре­до­то­че­ни към ти­хо­о­ке­ан­с­кия ре­ги­он, а до­ри част от аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни ин­с­та­ла­ции в Ев­ро­па всъщ­ност са ти­ло­ви въз­ли за опе­ра­ци­и­те в Близ­кия из­ток. Тръмп не каз­ва ни­що но­во (не­го­ва­та ад­ми­нис­т­ра­ция до­ри уве­ли­чи аме­ри­кан­с­ки­те войс­ки в Ев­ро­па), прос­то го каз­ва с друг тон.

Раз­ли­ка­та е, че Оба­ма ни­ко­га не е пос­та­вял под съм­не­ние стой­ност­та на НАТО, до­ка­то нас­то­я­щи­ят оби­та­тел на Бе­лия дом не­вед­нъж е под­чер­та­вал, че за не­го али­ан­сът е от­жи­ве­ли­ца.

За­се­га ата­ка­та сре­щу НАТО из­г­леж­да ка­то част от игра, ко­я­то це­ли да на­ка­ра ев­ро­пейс­ки­те съ­юз­ни­ци да бъ­дат по-от­с­тъп­чи­ви в об­ласт­та на тър­го­ви­я­та и яд­ре­но­то спо­ра­зу­ме­ние с Иран. Ве­ро­ят­ност­та САЩ да за­дейс­т­ват чл. 13 е мик­рос­ко­пич­на. Но все пак как­во би се слу­чи­ло, ако то­ва ста­не?

Ев­ро­ар­мии без опит Фор­мал­но пог­лед­на­то, НАТО до­ри без САЩ из­г­леж­да ка­то ог­ром­на во­ен­на ма­ши­на. Раз­хо­ди­те за от­б­ра­на на ев­ро­пейс­ки­те стра­ни член­ки плюс Ка­на­да са рав­ни на ки­тайс­ки­те и ня­кол­ко пъ­ти по-ви­со­ки от рус­ки­те. Мор­с­ка­та ар­ма­да на ос­та­ва­щи­те 28 стра­ни (за­ед­но с по­ка­не­на­та в НАТО Ма­ке­до­ния) по­не ка­то брой­ка да­леч из­п­ре­вар­ва фло­ти­ли­и­те на Ру­сия или Ки­тай.

Зад та­зи при­вид­на мощ оба­че има мно­го „но“. Нап­ри­мер рус­ки­те раз­хо­ди за от­б­ра­на ве­ро­ят­но са мно­го по-го­ле-

ми от офи­ци­ал­ни­те, а и ед­на руб­ла ку­пу­ва мно­го по­ве­че во­ен­на си­ла от ев­ро­то на ев­ро­пейс­ки­те стра­ни, член­ки на НАТО. Рус­ка­та ар­мия ве­че го­ди­ни не са­мо се гот­ви, но и учас­т­ва в ре­ал­ни во­ен­ни опе­ра­ции, до­ка­то с из­к­лю­че­ние на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли на Фран­ция, Ве­ли­коб­ри­та­ния, Ка­на­да, Тур­ция и ня­кол­ко дру­ги стра­ни вой­ни­ци­те на по­ве­че­то дру­ги стра­ни член­ки имат най-ве­че опит в мар­ши­ров­ки­те.

От всич­ки 1.4 млн. вой­ни­ци, с кой­то НАТО без САЩ раз­по­ла­га, не по­ве­че от око­ло 25% ре­ал­но мо­гат да бъ­дат из­пол­з­ва­ни в бой­ни опе­ра­ции. Но до­ри и те би­ха има­ли проб­ле­ми да се прид­ви­жат бър­зо към евен­ту­ал­на гло­бал­на зап­ла­ха: как­то гла­си ед­на ста­ра ше­га, ко­га­то САЩ оти­ват на вой­на, взи­мат са­мо­ле­та, а ев­ро­пей­ци­те - вла­ка. Въз­душ­ни­ят и мор­с­ки­ят стра­те­ги­чес­ки тран­с­порт са поч­ти из­ця­ло в ръ­це­те на аме­ри­кан­с­ки пи­ло­ти и мо­ря­ци. Се­га Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия

пред­ла­га стра­ни­те, член­ки на ЕС, да вло­жат по­ве­че сред­с­т­ва в под­дръж­ка­та на мос­то­ве и ту­не­ли, яв­но очак­вай­ки, че тран­с­пор­т­ни­те на­ви­ци на ев­ро­пейс­ки­те ар­мии ня­ма да се про­ме­нят ско­ро.

За да пре­о­до­ле­ят те­зи не­дос­та­тъ­ци, ев­ро­пейс­ки­те на­ции ще тряб­ва да ин­вес­ти­рат не са­мо по­ве­че па­ри. Проб­ле­мът е т.нар. стра­те­ги­чес­ка кул­ту­ра – т.е. да­ли Бъл­га­рия и Пор­ту­га­лия нап­ри­мер ед­нак­во оце­ня­ват зап­ла­ха­та от Ру­сия.

И да­ли, ко­га­то бъл­гар­с­ки­ят пре­ми­ер Бо­ри­сов пос­то­ян­но кри­ти­ку­ва ЕС за про­ва­ла му в Си­рия, той би бил го­тов да за­по­вя­да раз­по­ла­га­не­то на бъл­гар­с­ки кон­тин­гент ка­то част от ев­ро­пейс­ки си­ли, ко­и­то да

на­ло­жат мир в близ­ко­из­точ­на­та дър­жа­ва.

В мо­мен­та ЕС ня­ма та­ка­ва кул­ту­ра и ако има про­мя­на, тя ще нас­тъ­пи с ед­ва за­бе­ле­жи­ми крач­ки. До­ри най-но­ва­та ини­ци­а­ти­ва – Ев­ро­пейс­ки­те си­ли за ин­тер­вен­ции, кон­цеп­ция, дви­же­на от Фран­ция, е мно­го да­леч от съз­да­ва­не на ре­ал­ни бой­ни час­ти. За­се­га учас­т­ва­щи­те в нея де­вет стра­ни ще об­ме­нят во­ен­ни имен­но за сб­ли­жа­ва­не на стра­те­ги­чес­ка­та кул­ту­ра. Та­ка ЕС, до­ри и да ис­ка, не мо­же да „по­е­ме на­ша­та съд­ба в на­ши­те соб­с­т­ве­ни ръ­це“, как­то при­зо­ва гер­ман­с­ки­ят кан­ц­лер Ан­ге­ла Мер­кел на 28 май. За да се слу­чи то­ва, ще е не­об­хо­ди­ма ог­ром­на по­ли­ти­чес­ка во­ля, ко­я­то труд­но мо­же да бъ­де ге­не­ри­ра­на до­ри и от евен­ту­ал­но­то на­пус­ка­не на НАТО от САЩ.

За­се­га уси­ли­я­та на Брюк­сел са със­ре­до­то­че­ни към уед­нак­вя­ва­не на оръ­жей­ни­те сис­те­ми на стра­ни­те (ко­и­то имат се­дем ти­па ос­нов­ни

бой­ни тан­ко­ве, за раз­ли­ка­та от един­с­т­ве­ния мо­дел в САЩ), как­то и за уве­ли­ча­ва­не на ин­вес­ти­ци­и­те в от­б­ра­ни­тел­ни из­с­лед­ва­ния. Раз­хо­ди­те за раз­ра­бот­ва­не­то на мо­дер­ни оръ­жей­ни сис­те­ми ве­че не са по си­ли­те ни­то на Фран­ция, ни­то на Гер­ма­ния по­от­дел­но. В ре­зул­тат Ев­ро­па ка­то ця­ло изос­та­ва в клю­чо­ви об­лас­ти ка­то без­пи­лот­ни ле­та­тел­ни апа­ра­ти, из­т­ре­би­те­ли от пе­то по­ко­ле­ние (т.е. стелт) или сис­те­ми за кон­т­рол на вод­ни­те прос­т­ран­с­т­ва.

В мо­мен­та Брюк­сел се на­дя­ва да из­г­ра­ди об­ща от­б­ра­ни­тел­на иден­тич­ност, но от до­лу нагоре. По­ве­че­то сът­руд­ни­чес­т­во при раз­ра­бот­ва­не­то и за­ку­пу­ва­не­то на въ­о­ръ­же­ние, как­то и по­ве­че ко­ор­ди­на­ция в ми­ро­о­паз­ва­щи­те ми­сии тряб­ва ле­ка-по­ле­ка да съз­да­дат и по­ве­че сът­руд­ни­чес­т­во в от­б­ра­на­та. Но за­се­га тер­ми­нът „ев­ро­пейс­ка ар­мия“се из­п­лъз­ва от ус­та­та са­мо на ня­кои край­ни ев­ро­фе­де­ра­лис­ти.

Още пред­шес­т­ве­ни­кът на Тръмп - Ба­рак Оба­ма, ка­за, че САЩ за­ви­ват към Азия и не ис­кат да се ан­га­жи­рат с все­ки све­то­вен кон­ф­ликт.

Q Аме­ри­кан­с­ки­ят пре­зи­дент До­налд Тръмп (вдяс­но) ка­за, че има прек­рас­но от­но­ше­ния с гер­ман­с­кия кан­ц­лер Ан­ге­ла Мер­кел, след ка­то об­ви­ни Гер­ма­ния, че е пле­не­на от Ру­сия | Reuters

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.