То­ва е но­ви­ят кли­мат. Как да се спра­вим?

Про­лив­ни­те дъж­до­ве са ед­но от ли­ца­та на про­ме­не­но­то вре­ме. Дър­жа­ва­та, биз­не­сът и хо­ра­та ще тряб­ва да се адап­ти­рат към не­го или да пос­т­ра­дат от по-се­ри­оз­ни ще­ти.

Capital - - FRONT PAGE -

ММ­ал­ко след два ча­са сут­рин­та във втор­ник мал­ки­ят се­ве­ро­за­па­ден град Ми­зия с на­се­ле­ние ед­ва три хи­ля­ди ду­ши по­тъ­на във вто­ро бед­с­т­ве­но по­ло­же­ние за че­ти­ри го­ди­ни. През ав­густ 2014 г. ми­на­ва­ща­та от­тук ре­ка Скът при­дой­де след пре­ли­ва­не­то на два съ­сед­ни язо­ви­ра, на­вод­ни ня­кол­кос­то­тин къ­щи и при­чи­ни смърт­та на два­ма ду­ши. Гра­дът се въз­с­та­но­ви твър­де бав­но и труд­но. Във втор­ник мно­го от те­зи уси­лия бя­ха за­ли­че­ни. Но­ва при­лив­на въл­на за­ля Ми­зия - то­зи път не от ре­ка­та, а скат­ни во­ди след дъж­до­ве в Кне­жа и Оря­хо­во по­то­пи­ха гра­да и от­не­со­ха на­пъл­но пъ­ти­ща и тро­то­а­ри. Мно­го от жи­те­ли­те от­но­во се съ­бу­ди­ха в къ­щи, зат­ру­па­ни с то­но­ве кал.

Мрач­ни­ят юни с без­к­рай­ни­те по­рои е наг­лед­но до­ка­за­тел­с­т­во, че про­мя­на­та в кли­ма­та е не прос­то не­из­беж­на, а ве­че е тук. За стра­ни ка­то Бъл­га­рия тя не оз­на­ча­ва но­ви ар­к­ти­чес­ки пе­ри­о­ди, ек­ва­то­ри­а­лен кли­мат или по­та­пя­не на ця­ла­та те­ри­то­рия под мор­с­ко­то рав­ни­ще. “Гло­бал­но­то за­топ­ля­не” не оз­на­ча­ва, че ще ни е по-топ­ло. Но­ви­ят кли­мат при­ли­ча на ста­рия, но с мно­го по-чес­ти ек­с­т­рем­ни яв­ле­ния. Дъж­до­ве­те, ко­и­то Ми­зия виж­да вед­нъж на сто го­ди­ни, ве­ро­ят­но ще се случ­ват на все­ки де­сет, пет или две го­ди­ни. Ще ва­ли по-ряд­ко, но мно­го по-ин­тен­зив­но. Ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри и су­хи­те пе­ри­о­ди ще за­чес­тят. Сред­на­та тем­пе­ра­ту­ра в Со­фия ве­че се е по­ка­чи­ла с гра­дус и по­ло­ви­на от 2000 г. Спо­ред ана­ли­зи на об­щи­на­та за спра­вя­не с кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни тя ще се по­ка­чи с по­не още тол­ко­ва до сре­да­та на ве­ка. Очак­ват ни по­ве­че на­вод­не­ния, по­ве­че за­су­ша­ва­ния и по­ве­че тем­пе­ра­тур­ни шо­ко­ве.

Та­зи но­ва ре­ал­ност ще оз­на­ча­ва про­ме­ни за всич­ки - град­с­ки­те и дър­жав­ни­те влас­ти, опе­ра­то­ри­те на об­щес­т­ве­ни ус­лу­ги ка­то ВиК, про­ек­ти­ра­не­то на но­ва ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, пла­ни­ра­не­то в зе­ме­де­ли­е­то, ту­риз­ма или зас­т­ра­хов­ки­те (виж по­ве­че на след­ва­щи­те стра­ни­ци). За­се­га мно­го от мер­ки­те ос­та­ват зак­лю­че­ни във фор­мал­ни стра­те­гии, пла­но­ве и до­ку­мен­ти, а бед­с­т­ви­я­та про­дъл­жа­ват да зас­ти­гат всич­ки не­под­гот­ве­ни. Как­то е вид­но от пос­лед­ни­те сед­ми­ци, ще тряб­ва бър­зо да про­ме­ним ре­жи­ма на съ­щес­т­ву­ва­не на гра­до­ве­те, ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та, уп­рав­ле­ни­е­то, а и биз­не­са към мно­го по­ве­че го­тов­ност за ре­ак­ция и гъв­ка­вост. От де­се­ти­ле­тие „ус­той­чи­вост“е дъв­ка по на­уч­ни кон­фе­рен­ции.

В след­ва­що­то де­се­ти­ле­тие ще тряб­ва да ста­не и ежед­нев­но ръ­ко­вод­с­т­во за уп­рав­ле­ние на дър­жа­ви, ком­па­нии и лич­ни ак­ти­ви.

Как ще ни се от­ра­зи

Про­мя­на­та в кли­ма­та ще про­ме­ни гра­до­ве­те. В мо­мен­та 200 ми­ли­о­на ду­ши в 350 гра­да са из­п­ра­ве­ни пред ежед­нев­ни тем­пе­ра­ту­ри от над 35 гра­ду­са за три ме­се­ца го­диш­но.

До 2050 г. по­доб­ни же­ги ще за­ся­гат над 1.6 ми­ли­ар­да ду­ши в 970 гра­да, по­каз­ва из­с­лед­ва­не на ню­йор­к­с­ка­та Urban Climate Change Research Network. То­ва оз­на­ча­ва обос­т­ря­не на ве­че на­лич­ни­те проб­ле­ми - пре­зас­т­ро­я­ва­не, не­до­из­г­ра­де­ни ка­на­ли­за­ци­он­ни мре­жи, ло­ша нас­тил­ка, ста­ри съ­о­ръ­же­ния.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.