Зе­ме­дел­с­ки­те суб­си­дии — се­га или ни­ко­га

Capital - - Коментари & Анализи -

Вре­ме е ко­ра­би със сто­ка, а не с миг­ран­ти да пре­ко­ся­ват Сре­ди­зем­но мо­ре и в две­те по­со­ки.

СС­ел­с­кос­то­пан­с­ка­та по­ли­ти­ка на ЕС пра­ви зе­ме­де­ли­е­то кон­цен­т­ри­ра­но и не­е­фек­тив­но и в съ­що­то вре­ме сти­му­ли­ра емиг­ра­ция към Ста­рия кон­ти­нент. В бъл­гар­с­кия слу­чай ос­вен всич­ко дру­го во­ди и до из­зем­ва­не на па­за­ра от близ­ки до уп­рав­ля­ва­щи­те гру­пи­ров­ки и то­тал­но обез­лю­дя­ва­не на зе­ме­дел­с­ки­те ра­йо­ни. За­то­ва е вре­ме да за­поч­нем да мис­лим за по-се­ри­оз­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не и до­ри спи­ра­не на суб­си­ди­и­те в се­гаш­ния им вид. Как­то и за от­ва­ря­не на ев­ро­пейс­кия па­зар на хра­ни за по­ве­че кон­ку­рен­ция. То­ва дъл­гос­роч­но ще нап­ра­ви та­ка, че ко­ра­би със сто­ки, а не с миг­ран­ти ще пре­ко­ся­ват Сре­ди­зем­но мо­ре. И ще е от пол­за за всич­ки.

Нис­ка до­ба­ве­на стой­ност

Суб­си­ди­и­те на площ сти­му­ли­рат про­из­вод­с­т­ва­та с най-нис­ка до­ба­ве­на стой­ност, ан­га­жи­ра­щи най-мал­ко ра­бот­на ръ­ка. Смет­ка­та е прос­та. Ако 50 ле­ва (при­мер­но) на де­кар са 20-30% от стой­ност­та на до­би­ти пше­ни­ца или ца­ре­ви­ца, те са мо­же би под про­цент от це­на­та на до­ма­ти или крас­та­ви­ци. Ло­гич­но па­за­рът се из­к­ри­вя­ва в пол­за на зър­не­ни­те кул­ту­ри, ко­и­то зав­зе­мат все по­ве­че те­ри­то­рия.

От ко­е­то гу­би се­ло­то, гу­би и бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка.

Осо­бе­нос­ти­те на на­шия па­зар и по­ли­ти­ка­та на ми­нис­тер­с­т­во­то, близ­ко до го­ле­ми­те „зър­на­ри“, во­дят до ок­руп­ня­ва­не, ка­то в мо­мен­та 100 фи­зи­чес­ки ли­ца и фир­ми по­лу­ча­ват 75% от аг­ро­суб­си­ди­и­те. Ни­как­ви мер­ки за та­ван на пла­ща­ни­я­та към ед­но ли­це, как­то на­ив­но смя­тат ня­кои, ня­ма да до­ве­дат до дру­го раз­п­ре­де­ле­ние.

Ед­ри­ят биз­нес ви­на­ги ще на­ми­ра „сла­ме­ни хо­ра“, ко­и­то да се во­дят но­ми­нал­но об­ра­бот­ва­щи зе­ми­те му, та­ка че да ус­во­я­ва мак­си­мал­но фон­до­ве. Нап­ро­тив, прак­ти­ка­та в ця­ла Ев­ро­па по­каз­ва, че про­це­сът на ок­руп­ня­ва­не на сто­пан­с­т­ва­та си вър­ви, а дос­тъ­път на но­ви иг­ра­чи до зе­ме­де­ли­е­то е сил­но ог­ра­ни­чен. Ко­е­то на­ма­ля­ва драс­тич­но сти­му­ли­те за по­доб­ря­ва­не на ефек­тив­ност­та.

На­пус­ка­не­то на Ве­ли­коб­ри­та­ния е уда­чен про­зо­рец за пре­ос­мис­ля­не на зе­ме­дел­с­ка­та по­ли­ти­ка. Ня­кол­ко (пре­дим­но се­вер­ни) дър­жа­ви се обя­ви­ха за по-ма­лък бю­джет на ЕС и пре­диз­ви­ка­ха гне­ва на бю­джет­ния ко­ми­сар Гюн­тер Йо­тин­гер. До­ри френ­с­ки­ят пре­зи­дент Мак­рон про­я­вя­ва не­о­би­чай­на за стра­на­та си гъв­ка­вост по въпроса. Ако въл­на­та от ев­рос­кеп­ти­ци­зъм мо­же да се из­пол­з­ва за не­що доб­ро, то оряз­ва­не­то на зе­ме­дел­с­ки­те пла­ща­ния е чу­де­сен при­мер.

Дру­га­та го­ля­ма вре­да от суб­си­ди­и­те е съз­да­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ка кре­пост Ев­ро­па, ко­я­то прак­ти­чес­ки заб­ра­ня­ва вно­са от Аф­ри­ка и мно­го дру­ги стра­ни. И пре­чи на раз­ви­ти­е­то на Чер­ния кон­ти­нент, ко­е­то ка­ра мно­го хо­ра от­там да рис­ку­ват, из­ми­на­вай­ки хи­ля­ди ки­ло­мет­ри през пус­ти­ня и мо­ре до Обе­то­ва­на­та зе­мя. Мно­го по-удач­но е, вмес­то да пра­вим кам­па­нии за спа­ся­ва­не на гла­ду­ва­щи­те, да об­лек­чим тър­го­ви­я­та и в две­те по­со­ки, та­ка че да сти­му­ли­ра­ме съз­да­ва­не­то на по­ми­нък в те­зи бед­ни дър­жа­ви. Да им да­дем въз­мож­ност да ло­вят ри­ба, вмес­то да им да­ва­ме ри­ба­та на­го­то­во. Мно­го по-ра­ци­о­нал­но е да сти­му­ли­ра­ме де­мок­ра­ци­я­та и па­зар­на­та ико­но­ми­ка в Аф­ри­ка, ка­то наг­раж­да­ва­ме от­лич­ни­ци­те с вза­и­мен ле­сен дос­тъп до па­за­ри, от­кол­ко­то да на­каз­ва­ме двой­ка­джи­и­те със сан­к­ции. За­що­то се­га Ки­тай стъп­ва уве­ре­но на те­зи но­во­въз­ник­ва­щи па­за­ри и ние ще ос­та­нем без дял с всич­ки бъ­де­щи пос­лед­с­т­вия от то­ва. Лес­на­та тър­го­вия ще до­не­се по­ве­че прос­пе­ри­тет и за ев­ро­пей­ци, и осо­бе­но за аф­ри­кан­ци.

Ст­ра­хо­ве и ар­гу­мен­ти

Как­ви са ос­нов­ни­те тре­во­ги пред пре­мах­ва­не­то на суб­си­ди­и­те и от­ва­ря­не­то на па­за­ра?

> „Мно­го зе­ме­дел­ци ще фа­ли­рат или ще обед­не­ят, за­що­то аф­ри­кан­с­ки­те сто­ки ще ни за­ле­ят.“Са­мо до­ня­къ­де е вяр­но. Най-не­е­фек­тив­ни­те про­из­во­ди­те­ли ще из­чез­нат от па­за­ра. Вк­лю­чи­тел­но и слу­чай­ни­те иг­ра­чи с по­ли­ти­чес­ки про­тек­ции в Бъл­га­рия - ко­га­то ня­ма суб­си­дии, па­за­рът ста­ва бе­зин­те­ре­сен за тях и ще се на­со­чат нап­ри­мер към път­но­то стро­и­тел­с­т­во. Пре­мах­ва­не­то на пла­ща­ни­я­та ще е ог­ро­мен на­тиск за по­доб­ря­ва­не на ефек­тив­ност­та, за гле­да­не на кул­ту­ри с ви­со­ка до­ба­ве­на стой­ност, за би­ох­ра-

ни и т.н. Хо­ра­та ви­на­ги ще са го­то­ви да пла­щат по­ве­че за прес­ни мес­т­ни хра­ни. Ка­то еко­ло­ги­чен ефект очак­вам и бър­зо уве­ли­ча­ва­не на пло­щи­те с го­ри.

> „Цените на хра­ни­те ще се уве­ли­чат.“Ка­те­го­рич­но не­вяр­но. По-от­во­ре­ни­ят па­зар пред­по­ла­га по-го­ля­ма кон­ку­рен­ция.

> „За­що ни е да по­ма­га­ме на Аф­ри­ка, ние да не би да сме цъф­на­ли?“По­ма­га­ме на се­бе си. На­ли не ис­ка­ме обез­лю­дя­ва­не на це­ли ре­ги­о­ни. Ами суб­си­ди­и­те во­дят до то­ва. Пре­мах­ва­не­то им ще по­мог­не на на­ши­те про­из­во­ди­те­ли на зе­лен­чу­ци, пло­до­ве, би­ох­ра­ни. Най-мал­ко­то за­що­то ще от­пад­не кон­ку­рен­ци­я­та от не­па­зар­ни иг­ра­чи, ко­и­то при­със­т­ват са­мо за­ра­ди ев­роп­ла­ща­ни­я­та. А и вза­им­но­то от­ва­ря­не на па­за­ри­те оз­на­ча­ва и ние да про­да­ва­ме по­ве­че хра­ни на юг.

> „Бъл­га­рия е тра­ди­ци­он­на зе­ме­дел­с­ка дър­жа­ва, а в мо­мен­та сме в уни­зи­тел­но­то по­ло­же­ние да вна­ся­ме до­ма­ти и крас­та­ви­ци. Спи­ра­не­то на суб­си­ди­и­те ня­ма ли да утеж­ни още по­ве­че по­ло­же­ни­е­то на про­из­во­ди­те­ли­те?“Нап­ро­тив, спи­ра­не­то на суб­си­ди­и­те ще от­с­т­ра­ни от от­ра­съ­ла по­ли­ти­чес­ки­те иг­ра­чи, ко­и­то са в не­го за­ра­ди без­въз­мез­д­ни­те пла­ща­ния.

Ако пи­та­те зе­лен­чу­коп­ро­из­во­ди­те­ли­те, тех­ни­те проб­ле­ми са съв­сем дру­ги. Съз­да­ва­не­то на къ­си ве­ри­ги от про­из­во­ди­те­ля до пот­ре­би­те­ля е мно­го по-по­лез­но за тях.

Об­лек­ча­ва­не­то на вся­как­ва бю­рок­ра­ция съ­що. Ле­сен дос­тъп до фер­мер­с­ки па­за­ри.

> „Аф­ри­ка ще ни прев­зе­ме и ми­ли­о­ни де­ка­ри тук ще пус­те­ят.“Ня­ма да ни прев­зе­ме.

Но ще из­пол­з­ва­ме зе­мя­та си по-доб­ре. Ще гле­да­ме по­ве­че го­ри, ще се­ем кул­ту­ри, от ко­и­то ще из­в­ли­ча­ме по­ве­че пе­чал­би. За мен ос­та­ва за­гад­ка за­що има­ме тол­ко­ва те­жък ли­цен­зи­о­нен ре­жим за ин­дус­т­ри­а­лен ко­ноп нап­ри­мер.

Та след стра­хо­ве­те да ка­жем две не­ща и за до­пъл­ни­тел­ни­те пол­зи. Над 30% от ев­ро­пейс­кия бю­джет оти­ва за зе­ме­де­ли­е­то - око­ло 60 мл­рд. ев­ро го­диш­но. Ог­ром­ни па­ри, ко­и­то оп­ре­де­ле­но мо­гат да се хар­чат по-смис­ле­но от то­ва „зър­на­ри­те“да си ку­пу­ват но­ви бен­т­ли­та и дже­то­ве. То­ва оба­че е въп­рос на друг де­бат. Важ­но­то е, че се­га има­ме шан­са да про­ме­ним по-ра­ди­кал­но по­ли­ти­ки­те на ЕС. То­ва ще е и пъ­тят за ис­тин­с­ко въз­раж­да­не на бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие. След го­ди­ни мо­же би ще е не­въз­мож­но или твър­де късно.

Ог­ром­ни­те па­ри мо­гат да се хар­чат по-смис­ле­но от то­ва „зър­на­ри­те“да си ку­пу­ват бен­т­ли­та и дже­то­ве.

Q За пе­ри­о­да 2014-2020 г. се очак­ва пре­дос­та­ве­ни­те чрез Об­ща­та сел­с­кос­то­пан­с­ка по­ли­ти­ка на ЕС сред­с­т­ва за Бъл­га­рия да са око­ло 7.4 мл­рд. ев­ро - ди­рек­т­ни пла­ща­ния и за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни | сним­ка Цве­те­ли­на Бе­лу­то­ва

Вла­дис­лав Па­нев,

уп­рав­ля­ва­що дру­жес­т­во „Скай уп­рав­ле­ние на ак­ти­ви“и съп­ред­се­да­тел на пар­тия „Зе­ле­ни­те“, част от „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.