Ид­ва се­зо­нът на мръс­ния въз­дух

Кой мо­же да го из­чис­ти

Capital - - Front page -

P Це­на­та на мръс­ния въз­дух в Бъл­га­рия е 4300 жи­во­та на го­ди­на. P За пръв път дър­жа­ва­та ще има ком­п­лек­сен план за на­ма­ля­ва­не на за­мър­ся­ва­не­то. P Отоп­ле­ни­е­то на дър­ва и въг­ли­ща, как­то и ста­ри­те ди­зе­ли са ос­нов­ни­те проб­ле­ми, но за ре­ша­ва­не­то им тряб­ва неп­ре­къс­нат на­тиск.

ВВ­се­ки ден жи­во­тът на 11 бъл­га­ри мо­же да бъ­де спа­сен, ако въз­ду­хът ста­не по-чист. За ед­на го­ди­на то­ва са над 4300 ду­ши, ко­и­то мо­гат да ос­та­ват жи­ви, ако влас­ти­те дейс­т­ват по-ре­ши­тел­но и все­ки един от нас го е гри­жа как­во ди­ша. То­ва, за срав­не­ние, е на­се­ле­ни­е­то на Пра­вец.

За мръс­ния въз­дух в Бъл­га­рия се го­во­ри през вся­ка от пос­лед­ни­те ня­кол­ко зи­ми.

При­чи­на­та за то­ва е, че то­га­ва проб­ле­мът е най-го­лям. Ос­нов­ни­ят из­точ­ник на за­мър­ся­ва­не с прах (фи­ни пра­хо­ви час­ти­ци, как­то гла­си офи­ци­ал­ни­ят тер­мин) са печ­ки­те на дър­ва и въг­ли­ща. Ко­га­то ста­не сту­де­но, 52% от хо­ра­та ги из­пол­з­ват и всич­ки ос­та­на­ли съ­що ди­шат саж­ди­те от тех­ния пу­шек. За­мър­ся­ва­ни­я­та раж­дат про­тес­ти и (до­се­га) праз­ни обе­ща­ния от по­ли­ти­ци­те.

Та­зи го­ди­на оба­че има шанс не­що да

се про­ме­ни. Под на­тис­ка на Брюк­сел (или по-ско­ро под зап­ла­ха­та за на­ка­за­тел­на про­це­ду­ра) бъл­гар­с­ки­те влас­ти за пръв път ще имат план за дейс­т­вие, кой­то ко­ор­ди­ни­ра дейс­т­ви­я­та на ня­кол­ко раз­лич­ни ин­с­ти­ту­ции.

Дан­ни­те по-го­ре са от про­ек­та на На­ци­о­нал­на прог­ра­ма за по­доб­ря­ва­не на ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха 2018 - 2024 г., кой­то се очак­ва да бъ­де одоб­рен от пра­ви­тел­с­т­во­то през ид­ва­щи­те сед­ми­ци. Раз­ра­бо­те­ни­ят с по­мощ­та на Све­тов­на­та бан­ка до­ку­мент очер­та­ва най-пъл­на­та до­се­га кар­ти­на за със­то­я­ни­е­то на въз­ду­ха в Бъл­га­рия и пред­ла­га кон­к­рет­ни мер­ки с ана­лиз раз­хо­ди-пол­зи за при­ла­га­не­то им.

Иде­я­та е уси­ли­я­та на дър­жа­ва­та да се фо­ку­си­рат в две ос­нов­ни по­со­ки: > Да се ог­ра­ни­чи отоп­ле­ни­е­то на дър­ва и

въг­ли­ща или да се сти­му­ли­ра упот­ре­ба-

та на но­ви печ­ки, ко­и­то не за­мър­ся­ват

тол­ко­ва мно­го;

> 12 > Да се ог­ра­ни­чи упот­ре­ба­та на ста­ри и раз­ва­ле­ни ко­ли, ка­ми­о­ни и ав­то­бу­си, осо­бе­но в по-го­ле­ми­те гра­до­ве. Ог­ра­ни­ча­ва­не­то на би­то­во­то отоп­ле­ние с твър­ди го­ри­ва или под­мя­на на отоп­ли­тел­ни­те уре­ди с по-ефек­тив­ни нап­ри­мер би­ха пос­тиг­на­ли бърз и съ­щес­т­вен ре­зул­тат. Дру­ги­те мер­ки ка­то рес­т­рик­ци­и­те за ав­то­мо­би­ли са по-слож­ни и изис­к­ват съ­дейс­т­ви­е­то на граж­да­ни­те.

До­ри и са­мо част от мер­ки­те да бъ­дат из­пъл­не­ни оба­че, ефек­тът пак ще се из­мер­ва в спа­се­ни чо­веш­ки жи­во­ти.

За­да­чи­те от пла­на, кой­то пра­ви­тел­с­т­во­то ще при­е­ме, мо­же и да са фор­му­ли­ра­ни прос­то, но из­пъл­не­ни­е­то им ис­ка учас­ти­е­то на ня­кол­ко раз­лич­ни дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции. Бъл­гар­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция по прин­цип труд­но се ор­га­ни­зи­ра за слож­ни за­да­чи, ако ня­ма вън­шен сти­мул. За да бъ­де въз­ду­хът на­ис­ти­на по-чист след ня­кол­ко го­ди­ни, е ну­жен неп­ре­къс­нат на­тиск вър­ху всич­ки ми­нис­тер­с­т­ва и об­щи­ни, ко­и­то ще са длъж­ни да ра­бо­тят по въпроса.

За­да­чи­те са яс­ни, ча­ка­ме из­пъл­не­ни­е­то

Ед­но от най-по­зи­тив­ни­те не­ща в На­ци­о­нал­на­та прог­ра­ма е, че яс­но по­соч­ва от­го­вор­нос­ти­те на от­дел­ни­те ин­с­ти­ту­ции и сро­ко­ве­те за из­пъл­не­ние на съ­от­вет­ни­те мер­ки. Та­ка оби­чай­но­то прех­вър­ля­не на топ­ка­та от ед­но ве­дом­с­т­во на дру­го не мо­же да се слу­чи, а те­зи, ко­и­то не са си свър­ши­ли ра­бо­та­та, би­ха мог­ли да по­не­сат пер­со­нал­на ви­на.

В сфе­ра­та на би­то­во­то отоп­ле­ние нап­ри­мер Ми­нис­тер­с­т­во­то на ико­но­ми­ка­та за­ед­но с то­ва на окол­на­та сре­да и во­ди­те тряб­ва да уве­до­мят ЕК и да из­гот­вят на­ред­ба­та, ко­я­то да въ­ве­де още от 1 яну­а­ри 2020 г. рег­ла­мен­та за еко­ди­зайн на печ­ки­те с твър­до го­ри­во. Той пред­виж­да из­важ­да­не от упот­ре­ба на ста­ри уре­ди за отоп­ле­ние и за­мя­на­та им с по-чис­ти ва­ри­ан­ти за отоп­ле­ние. След то­ва на­ред­ба­та тряб­ва да бъ­де одоб­ре­на от пра­ви­тел­с­т­во­то, а Дър­жав­на­та аген­ция за мет­ро­ло­ги­чен и тех­ни­чес­ки над­зор да осъ­щес­т­вя­ва пос­лед­ва­щия кон­т­рол. Съ­ща­та ком­би­на­ция от ве­дом­с­т­ва е от­го­вор­на и за въ­веж­да­не­то на стан­дарт при въг­ли­ща­та. Иде­я­та е, че ня­кои от тях за­мър­ся­ват чув­с­т­ви­тел­но по­ве­че от дру­ги и съ­от­вет­но про­даж­ба­та им тряб­ва да се ог­ра­ни­чи. За кон­т­ро­ла на

съ­дър­жа­ни­е­то на вла­га в дър­ва­та за ог­рев (мок­ри­те за­мър­ся­ват по­ве­че) от­го­вор­ност­та е на Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то, хра­ни­те и го­ри­те. То тряб­ва да при­е­ме на­ред­ба за заб­ра­на на про­даж­ба­та на дър­ва спо­ред тег­ло­то им и да ог­ра­ни­чи пе­ри­о­ди­те за дър­во­до­бив от на­се­ле­ни­е­то.

При мер­ки­те в тран­с­пор­та Из­пъл­ни­тел­на аген­ция “Ав­то­мо­бил­на ад­ми­нис­т­ра­ция“е на­то­ва­ре­на със за­да­ча­та да пра­ви про­вер­ка на еми­си­и­те при пър­во­на­чал­на ре­гис­т­ра­ция на пре­воз­ни сред­с­т­ва и да по­доб­ри ка­чес­т­во­то на пе­ри­о­дич­ни­те тех­ни­чес­ки прег­ле­ди. Спо­ред ек­с­пер­ти­те на Све­тов­на­та бан­ка то­ва би от­не­ло най-мно­го 12 ме­се­ца. Пар­ла­мен­тът ще тряб­ва да про­ме­ни За­ко­на за чис­то­та на ат­мос­фер­ния въз­дух, та­ка че да се поз­во­ли съз­да­ва­не­то на т.нар. зо­ни с нис­ки еми­сии, в ко­и­то да бъ­де ог­ра­ни­че­но вли­за­не­то на ди­зе­ло­ви ав­то­мо­би­ли ка­те­го­рия pre-Euro и Euro 1.

Са­ми­те об­щи­ни съ­що имат кон­к­рет­ни за­да­чи. Те тряб­ва да ана­ли­зи­рат как­во е със­то­я­ни­е­то на би­то­во­то отоп­ле­ние на те­ри­то­ри­я­та им и да пре­це­нят кои мер­ки би­ха би­ли най-под­хо­дя­щи. Те­хен е и ан­га­жи­мен­тът да пред­ло­жат под­хо­дя­ща ор­га­ни­за­ция за ог­ра­ни­ча­ва­не на вред­ни­те еми­сии от тран­с­пор­та.

Из­пъл­не­ни­е­то на та­зи прог­ра­ма ня­ма да е лес­но. Прак­ти­чес­ки всич­ки мер­ки за­ся­гат хо­ра­та с по-нис­ки до­хо­ди, ко­и­то от по­ли­ти­чес­ка глед­на точ­ка са чув­с­т­ви­тел­на гру­па. Рис­кът от не­до­вол­с­т­во оба­че мо­же да се уп­рав­ля­ва. В Пол­ша нап­ри­мер по про­ек­та LIFE IP бя­ха на­е­ти еко­ме­ни­джъ­ри за по­ви­ша­ва­не ос­ве­до­ме­ност­та на хо­ра­та за ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха в 55 об­щи­ни. И ре­зул­та­тът е ви­дим - сто­ти­ци ре­а­ли­зи­ра­ни про­ек­ти и осе­за­е­мо по­доб­ря­ва­не на ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух.

За­гу­бе­ни в пра­ха

От На­ци­о­нал­на­та прог­ра­ма ста­ва яс­но, че ня­ма уни­вер­са­лен под­ход за ог­ра­ни­ча­ва­не на фи­ни­те пра­хо­ви час­ти­ци във въз­ду­ха, тъй ка­то при­чи­ни­те за за­мър­ся­ва­не­то са раз­лич­ни в от­дел­ни­те гра­до­ве. Та­ка нап­ри­мер, ако за Со­фия и Плов­див тра­фи­кът е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние, във Ви­дин проб­ле­мът е в из­га­ря­не­то на дър­ва, а в Гъ­лъ­бо­во - на въг­ли­ща. Ста­ра За­го­ра пък стра­да от фо­но­во­то за­мър­ся­ва­ни от ма­риш­кия енер­ги­ен ком­п­лекс. Об­що­ва­ли­ден проб­лем е из­га­ря­не­то на кло­ни и шу­ма в крайг­рад­с­ки­те зо­ни, ко­е­то за кра­тък пе­ри­од съз­да­ва ог­ром­на кон­цен­т­ра­ция на вред­ни ве­щес­т­ва и час­ти­ци. Ка­то ця­ло оба­че при­чи­ни­те да има тол­ко­ва мно­го фин прах във въз­ду­ха не са про­уч­ва­ни под­роб­но до­се­га. В ня­кои об­щи­ни проб­ле­мът се явя­ва са­мо през зи­ма­та, ко­е­то се обяс­ня­ва с отоп­ле­ни­е­то на твър­ди го­ри­ва и тем­пе­ра­тур­ни­те ин­вер­сии, ко­и­то за­дър­жат на ед­но мяс­то въз­душ­ни­те ма­си. На дру­ги мес­та ка­то Бур­гас, Ди­мит­ров­г­рад, Гъ­лъ­бо­во, Мон­та­на, Пер­ник, Пле­вен, Плов­див, Ру­се, Со­фия, Вар­на, Ве­ли­ко Тър­но­во, Ви­дин и Вра­ца оба­че над­нор­ме­но за­мър­ся­ва­не има и през ля­то­то.

Съ­що та­ка дан­ни­те за зап­ра­ша­ва­не­то се оси­гу­ря­ват от ед­ва 37 из­мер­ва­тел­ни пун­к­та в 28 об­щи­ни, ко­е­то труд­но мо­же да се при­е­ме за дос­та­тъч­но пъл­на кар­ти­на. Ос­вен то­ва док­ла­дът на Смет­на­та па­ла­та по­ка­за, че сис­те­ми­те в пун­к­то­ве­те за мо­ни­то­ринг не ра­бо­тят в неп­ре­къс­нат ре­жим, а из­пол­з­ва­на­та в тях тех­ни­ка е ос­та­ря­ла и не оси­гу­ря­ва не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ма­ция за най-фи­ни­те пра­хо­ви час­ти­ци (ФПЧ2.5).

А има и ед­на чес­то про­пус­ка­на, но важ­на под­роб­ност - тран­с­г­ра­нич­но­то за­мър­ся­ва­не. Про­уч­ва­не на Меж­ду­на­род­ния ин­с­ти­тут за ана­лиз на при­лож­ни­те сис­те­ми (International Institute for Applied Systems Analysis - IIASA) за Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия по­каз­ва, че ком­би­ни­ра­ни­ят ес­тес­т­вен и меж­ду­на­ро­ден при­нос към го­диш­ни­те кон­цен­т­ра­ции на фи­ни пра­хо­ви час­ти­ци в Бъл­га­рия е сред­но 6 μg на куб.м. От­дел­но са на­ли­це и на­ци­о­нал­ни фо­но­ви еми­сии, ге­не­ри­ра­ни из­вън гра­до­ве­те, ко­и­то са сред­но 10 μg на куб.м. Или об­що 16 μg на куб.м са пра­хо­ви­те час­ти­ци, вър­ху ко­и­то не би мог­ло да се вли­яе чрез при­ла­га­не­то на мер­ки в об­щи­ни­те. А то­ва е 40% от до­пус­ти­ма­та сред­но­го­диш­на кон­цен­т­ра­ция на ФПЧ, ко­я­то е 40 μg на куб.м.

Раз­би­ра се, ре­ги­о­нал­ни­ят и тран- > 14

Меж­ду 39 и 47 млн. лв. на го­ди­на ще стру­ва въ­веж­да­не­то на пре­по­ръ­ча­ни­те мер­ки за на­ма­ля­ва­не на ФПЧ10 във всич­ки об­щи­ни.

сгра­нич­ни­ят при­нос на фи­ни пра­хо­ви час­ти­ци ще на­ма­ле­ят в бъ­де­ще, ко­га­то об­щин­с­ки­те мер­ки във всич­ки стра­ни в ре­ги­о­на за­поч­нат да да­ват ефект.

Тле­е­щи проб­ле­ми

Дан­ни­те в На­ци­о­нал­на­та прог­ра­ма за ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха по­каз­ват, че сред­но за стра­на­та би­то­во­то отоп­ле­ние е от­го­вор­но за 45-55% от ФПЧ, до­ка­то на тран­с­пор­та се па­дат 5.5-6.8% от еми­си­и­те. То­ва е но­ва ин­фор­ма­ция, ко­я­то за пръв път на­соч­ва вни­ма­ни­е­то от ди­зе­ло­ви­те ав­то­мо­би­ли към дър­ва­та за ог­рев и въг­ли­ща­та. За Со­фия и Плов­див съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду отоп­ле­ни­е­то и тран­с­пор­та е по-раз­лич­но, тъй ка­то ма­со­во хо­ра­та се топ­лят съ­от­вет­но на пар­но и ток, а пре­воз­ни­те сред­с­т­ва са мно­го. Но до­ри там ос­нов­но­то за­мър­ся­ва­не спо­ред ана­ли­зи­те на ек­с­пер­ти­те ид­ва от твър­ди­те го­ри­ва.

От пос­лед­но­то преб­ро­я­ва­не на на­се­ле­ни­е­то, ко­е­то е един­с­т­ве­на­та на­лич­на ин­фор­ма­ция за отоп­ле­ни­е­то на ни­во жи­ли­ще, се виж­да, че око­ло 54% от на­се­ле­ни­е­то из­пол­з­ват твър­до го­ри­во за отоп­ле­ние - пре­дим­но дър­ва и въг­ли­ща. И до­ка­то за се­ла­та то­ва е раз­би­ра­е­мо, не­до­у­ме­ние бу­ди фак­тът, че в Сли­вен, Шу­мен, Пер­ник, Не­се­бър и Хас­ко­во нап­ри­мер над по­ло­ви­на­та от хо­ра­та пол­з­ват дър­ва и въг­ли­ща, а в Ло­веч, Мон­та­на, Смо­лян, Пир­доп, Па­зар­джик и Ви­дин - над две тре­ти. По­ка­за­тел­но е, че спо­ред на­ци­о­нал­ния иден­ти­фи­ка­тор на еми­си­и­те от 2000 до 2016 г. пот­реб­ле­ни­е­то на дър­ва за ог­рев се е уве­ли­чи­ло с бли­зо 50%.

Не­съм­не­но ед­на от при­чи­ни­те за всич­ко то­ва са т.нар. енер­гий­ни по­мо­щи, ко­и­то са в раз­мер на око­ло 73 лв. на ме­сец и се по­лу­ча­ват от над 200 хил. се­мейс­т­ва. Нис­ки­ят жиз­нен стан­дарт в съ­че­та­ние с нис­ко ни­во на об­ра­зо­ва­ние или ин­фор­ми­ра­ност во­дят и до то­ва ня­кои до­ма­кин­с­т­ва да из­пол­з­ват за го­ри­во не­под­хо­дя­щи ма­те­ри­а­ли ка­то от­па­дъ­ци, дре­хи и стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли. У нас оба­че ня­ма точ­ни дан­ни за сте­пен­та на из­пол­з­ва­не на та­зи прак­ти­ка, ко­я­то во­ди до по­ви­ше­ни ни­ва на еми­си­и­те на ФПЧ, а ня­ма и адек­ва­тен кон­т­рол от стра­на на ин­с­ти­ту­ци­и­те.

Проб­ле­мът при тран­с­пор­та пък е, че 70% от ле­ки­те ав­то­мо­би­ли са на въз­раст

над 15 го­ди­ни и са про­из­ве­де­ни по стан­дарт Euro 1 или по-ни­сък. Еми­си­и­те им на ФПЧ са в пъ­ти по-ви­со­ки от те­зи на по-но­ви­те ди­зе­ли - кон­к­рет­но за Со­фия е ус­та­но­ве­но, че са­мо 62 хил. та­ки­ва ав­то­мо­би­ла са от­го­вор­ни за бли­зо по­ло­ви­на­та пра­хо­ви час­ти­ци, ко­и­то се отделят в ат­мос­фе­ра­та. А въп­ре­ки че най-но­ви­те ди­зе­ло­ви ав­то­мо­би­ли ка­те­го­рия Euro 5 и Euro 6 раз­по­ла­гат с ка­та­ли­тич­ни кон­вер­то­ри и фил­т­ри за твър­ди час­ти­ци (DPF), мно­го соб­с­т­ве­ни­ци на та­ки­ва ко­ли от­с­т­ра­ня­ват те­зи ус­т­ройс­т­ва, с ко­е­то уве­ли­ча­ват еми­си­и­те от пре­воз­ни­те сред­с­т­ва до мно­го по-ви­со­ки ни­ва от очак­ва­ни­те.

Как­во пра­вят дру­ги­те

До­ка­то Бъл­га­рия те­пър­ва ще при­е­ма На­ци­о­нал­на прог­ра­ма за по­доб­ря­ва­не на ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха, дру­ги дър­жа­ви - член­ки на ЕС, ве­че пос­ти­гат ре­ал­ни ефек­ти. В Хо­лан­дия спо­ред док­ла­да на CSD на ООН за 2014-2015 г. ин­вес­ти­ци­и­те за по­доб­ря­ва­не на ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха са око­ло 900 млн. ев­ро, вк­лю­чи­тел­но 100 млн. ев­ро за мес­т­ни­те влас­ти. Спо­ред ста­тис­ти­ка­та на пол­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во Пол­ша е ин­вес­ти­ра­ла 2 мл­рд. ев­ро в по­доб­ря­ва­не на ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха през пе­ри­о­да 2015-2017 г., вк­лю­чи­тел­но 1.7 мл­рд. ев­ро за по­доб­ря­ва­не на би­то­во­то отоп­ле­ние. Стра­на­та пла­ни­ра още око­ло 10 мл­рд. ев­ро раз­хо­ди за по­доб­ря­ва­не на ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха до 2020 г. През 2017 г. пра­ви­тел­с­т­во­то в Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во обя­ви план на стой­ност 3.5 мл­рд. ли­ри за на­ма­ля­ва­не на за­мър­ся­ва­не­то от ав­то­мо­бил­ния тран­с­порт. За­се­га у нас ут­вър­де­ни фи­нан­со­ви из­ме­ре­ния за по­доб­ря­ва­не ка­чес­т­во­то на въз­ду­ха лип­с­ват, въп­ре­ки че за цел­та мо­гат да се пол­з­ват ре­ди­ца фон­до­ве и прог­ра­ми.

Се­зо­нът на мръс­ния въз­дух та­зи го­ди­на ще дой­де след най-мно­го ме­сец и ед­ва ли ще бъ­де мно­го по-раз­ли­чен от пре­диш­ни­те. До мо­мен­та ни­то ед­на част от дър­жа­ва­та не е нап­ра­ви­ла как­во­то и да е, ко­е­то да во­ди до ня­ка­къв ре­зул­тат. За пръв път оба­че пра­ви­тел­с­т­во­то ще има план. Се­га въп­ро­сът е да се из­пъл­ни.

Вся­ко за­ба­вя­не стру­ва 4300 жи­во­та. Та­зи го­ди­на ще е един Пра­вец. Об­що за две го­ди­ни - ед­но Бан­с­ко...

“При всич­ки слу­чаи об­щи­ни­те след­ва вни­ма­тел­но да ана­ли­зи­рат мес­т­на­та си­ту­а­ция и да от­бе­ле­жат мес­та­та, къ­де­то се из­пол­з­ват твър­ди го­ри­ва за отоп­ле­ние, как­то и съ­щес­т­ву­ва­щи­те топ­ло­фи­ка­ци­он­ни и га­зо­ви мре­жи. За ня­кои об­щи­ни по-мал­ко за­мър­ся­ва­щи де­цен­т­ра­ли­зи­ра­ни оп­ции за отоп­ле­ние мо­гат да оси­гу­рят най-ефек­тив­ни­те решения, до­ка­то за дру­ги зна­чи­тел­ни пол­зи ще се пос­тиг­нат при включ­ва­не на жи­ли­ща към топ­ло­фи­ка­ци­он­ни и га­зо­ви мре­жи”, се каз­ва в На­ци­о­нал­на­та прог­ра­ма за из­чис­т­ва­не на въз­ду­ха.

Печ­ка­та ми е по-доб­ра от печ­ка­та ти

Оцен­ки­те на Све­тов­на­та бан­ка по­каз­ват, че ако в пе­ри­о­да 2020-2024 г. се въ­ве­де за­дъл­жи­тел­но­то по­е­тап­но из­веж­да­не от упот­ре­ба на печ­ки и кот­ли на твър­до го­ри­во, ко­и­то не от­го­ва­рят на изис­к­ва­ни­я­та на ев­ро­пейс­ки­те рег­ла­мен­ти за

еко­ди­зайн, и се при­ло­жат ал­тер­на­тив­ни мер­ки за отоп­ле­ние, мо­же да се пос­тиг­не 78% от очак­ва­но­то на­ма­ле­ние на еми­си­и­те на ФПЧ10 от сек­то­ра на би­то­во­то отоп­ле­ние. Обяс­не­ни­е­то за то­ва е, че ма­со­во из­пол­з­ва­ни­те се­га отоп­ли­тел­ни уре­ди на твър­до го­ри­во са ста­ри и не­е­фек­тив­ни, по­ра­ди ко­е­то при го­ре­не­то на дър­ва и въг­ли­ща се отделят мно­го по­ве­че вред­ни еми­сии и съ­щев­ре­мен­но не се от­да­ва мак­си­мал­но­то ко­ли­чес­т­во топ­ли­на.

Из­чис­ле­ни­я­та со­чат, че под­мя­на­та на ста­ри­те печ­ки би мог­ла да спес­ти до 35% от раз­хо­ди­те на до­ма­кин­с­т­ва­та за отоп­ле­ние, ко­е­то оз­на­ча­ва и ед­на тре­та по­мал­ко из­го­ре­ни дър­ва или въг­ли­ща (виж гра­фи­ка­та на стр. 13). Цените на но­ви­те еко­печ­ки оба­че сти­гат до 3000 лв., ко­е­то пред­вид фак­та, че та­ки­ва уре­ди се из­пол­з­ват от хо­ра­та с по-нис­ки до­хо­ди, пра­ви въ­веж­да­не­то им поч­ти не­въз­мож­но без пре­дос­та­вя­не­то на оп­ре­де­ле­ни по­мо­щи.

В дру­ги дър­жа­ви се да­ват суб­си­дии под фор­ма­та на да­нъч­ни от­с­тъп­ки за хо­ра­та, ко­и­то ку­пу­ват но­ви печ­ки. В Ита­лия нап­ри­мер те мо­гат да бъ­дат от 975 до 2925 лв. (500 - 1500 ев­ро). У нас оба­че, как­то при са­ни­ра­не­то, изглежда, ще се за­ло­жи на без­п­лат­но оси­гу­ря­ва­не на въп­рос­ни­те уре­ди. За цел­та се пред­ла­га да се пол­з­ват 112 млн. лв. от опе­ра­тив­на прог­ра­ма “Окол­на сре­да”, ка­то вся­ка от об­щи­ни­те ще кан­ди­дат­с­т­ва със соб­с­т­вен про­ект за под­мя­на на би­то­во­то отоп­ле­ние с по­е­ко­ло­гич­но.

ев­ро­пейс­ка­та по­мощ ще мо­гат да

бъ­дат ку­пе­ни са­мо око­ло 40 хил. печ­ки, ко­е­то труд­но би про­ме­ни­ло не­що на фо­на на 1.4 млн. ста­ри отоп­ли­тел­ни уре­ди на твър­до го­ри­во, ко­и­то се из­пол­з­ват в стра­на­та спо­ред преб­ро­я­ва­не­то на на­се­ле­ни­е­то от 2011 г. Вяр­но, че прог­ра­ма­та ще се кон­цен­т­ри­ра са­мо вър­ху гра­до­ве­те, в ко­и­то има проб­лем с чис­то­та­та на въз­ду­ха, но до­ри там се­мейс­т­ва­та, топ­ле­щи се на дър­ва и въг­ли­ща, са над 300 хи­ля­ди.

Ос­вен то­ва, за да се пос­тиг­не още по­го­лям ефект, от Све­тов­на­та бан­ка пре­по­ръч­ват да се въ­ве­дат стан­дар­ти за въг­ли­ща­та и да се ог­ра­ни­чи из­пол­з­ва­не­то на т.нар. мок­ри дър­ва, ко­и­то отделят с до 50% по­ве­че пу­шек от су­хи­те.

Не­ле­по­то е, че още през юни та­зи го­ди­на Ми­нис­тер­с­т­во­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те пред­с­та­ви про­ект за про­ме­ни в За­ко­на за чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух, кой­то тряб­ва­ше да въ­ве­де изис­к­ва­ния за ка­чес­т­во­то на твър­ди­те го­ри­ва, но той та­ка и не е стиг­нал до гла­су­ва­не в На­род­но­то съб­ра­ние. Що се от­на­ся до про­даж­ба­та са­мо на су­хи дър­ва, дър­жав­ни­те ор­га­ни за­се­га не ра­бо­тят в та­зи по­со­ка.

А за­що не кли­ма­тик

Ма­кар в На­ци­о­нал­на­та прог­ра­ма да не е раз­г­ле­дан та­къв ва­ри­ант, ед­но от въз­мож­ни­те решения за по-чист въз­дух е за­мя­на­та на дър­ва­та и въг­ли­ща­та с хи­пе­рин­вер­тор­ни кли­ма­ти­ци и тер­мо­пом­пи. Те имат мно­го по-ви­сок ко­е­фи­ци­ент на по­лез­но дейс­т­вие, лес­ни са за ек­с­п­ло­а­та­ция, не изис­к­ват до­пъл­ни­тел­ни дей­нос­ти ка­то съх­ра­не­ние на го­ри­во, но най-ве­че не отделят вред­ни ве­щес­т­ва ка­то ФПЧ, СО2 и сер­ни или азот­ни оки­си.

Спо­ред енер­гий­ни­ят ек­с­перт проф.

Хрис­то Ва­си­лев е мно­го по-ра­зум­но вмес­то но­ви печ­ки на твър­до го­ри­во с без­въз­мез­д­на­та по­мощ от Брюк­сел да се ку­пят кли­ма­ти­ци, чи­я­то це­на е сход­на - до 3000 ле­ва. Не­го­ви­те из­чис­ле­ния со­чат още, че раз­хо­ди­те за ток на до­ма­кин­с­т­ва­та ще мо­гат да се пок­ри­ват от енер­гий­ни­те по­мо­щи, ко­и­то за се­зон са око­ло 300 ле­ва. До­ри в срав­ни­тел­ни­те ана­ли­зи на Све­тов­на­та бан­ка на раз­хо­ди­те за отоп­ле­ние се виж­да, че ня­ма осо­бе­на раз­ли­ка меж­ду из­пол­з­ва­не­то на елек­т­ри­чес­т­во за кли­ма­ти­ци и го­ре­не­то на въг­ли­ща или дър­ва в еко­печ­ки.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.