От­мъ­ще­ни­е­то на ин­вес­ти­то­ри­те

Кра­ят на нис­ки­те лих­ви до­ве­де до от­лив на ка­пи­та­ли и ва­лут­ни кризи в ня­кои дър­жа­ви от въз­ник­ва­щи­те па­за­ри. Ан­ти­па­зар­ни­те и по­пу­лис­т­ки по­ли­ти­ки на ели­ти­те оба­че са оно­ва, ко­е­то ка­ра чуж­ди­те ин­вес­ти­то­ри да бя­гат и да гу­бят до­ве­рие.

Capital - - Съдържание #40 - ав­то­ри Де­ян Ди­мит­ров То­дор То­до­ров | todor.todorov@capital.bg

Кра­ят на нис­ки­те лих­ви до­ве­де до от­лив на ка­пи­та­ли и ва­лут­ни кризи в ня­кои дър­жа­ви

НН­я­кол­ко го­ди­ни ин­вес­ти­то­ри­те и па­за­ри­те на въз­ник­ва­щи­те ико­но­ми­ки се обяс­ня­ва­ха в лю­бов – ед­ни­те им на­ли­ва­ха па­ри, а дру­ги­те се от­б­ла­го­да­ря­ва­ха с доб­ра до­ход­ност. След кри­за­та от 2008 г. нис­ки­те лих­ви и ев­ти­ни­ят до­лар пра­ви­ха ак­ти­ви­те в дър­жа­ви ка­то Бразилия, Турция и Аржентина дос­та апе­тит­ни за ин­вeс­ти­ции, тъй ка­то да­ва­ха по-доб­ра ал­тер­на­тив­на въз­в­ра­ща­е­мост на фо­на на раз­ви­ти­те па­за­ри. От та­зи въл­на се въз­пол­з­ва­ше и Бъл­га­рия, ко­я­то нап­ри­мер през про­лет­та на 2016 г. еми­ти­ра вън­шен дълг за 2 мл­рд. ев­ро при го­лям ин­те­рес и нис­ки лих­ви (2-3% по две­те еми­сии), ко­е­то въп­ре­ки то­ва бе­ше дос­та над до­хо­да, кой­то но­се­ха аме­ри­кан­с­ки­те или гер­ман­с­ки­те ДЦК. За щас­тие стра­на­та ос­та­ва изо­ли­ра­на от не­га­тив­ни­те про­це­си, про­ти­ча­щи от на­ча­ло­то на го­ди­на­та.

През яну­а­ри та­зи го­ди­на ин-

дек­сът MSCI Emerging markets, кой­то сле­ди пред­с­та­вя­не­то на най-го­ле­ми­те въз­ник­ва­щи па­за­ри, дос­тиг­на ре­корд за пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни. През пос­лед­ни­те две го­ди­ни той се по­ви­ша­ва­ше с темп зна­чи­тел­но над то­зи на S&P500. След яну­а­ри дой­де спа­дът, ка­то до на­ча­ло­то на ок­том­в­ри ин­дек­сът из­т­ри око­ло 10% от стой­ност­та си. Зад то­ва оба­че ня­ма из­не­на­да – мо­то­рът, кой­то дви­же­ше те­зи па­за­ри, по­за­гас­на, след ка­то Фе­де­рал­ни­ят ре­зерв за­поч­на да по­ви­ша­ва лих­ви­те. То­ва да­де си­ли на до­ла­ра, кой­то ста­на по­ат­рак­ти­вен за ин­вес­ти­ции, а ин­вес­ти­то­ри­те про­да­ват по-рис­ко­ви ак­ти­ви, как­ви­то са те­зи на въз­ник­ва­щи­те па­за­ри, и ги на­соч­ват към по-си­гур­ни и раз­ви­ти ико­но­ми­ки.

В та­ка­ва си­ту­а­ция се вли­за в спи­ра­ла – ико­но­ми­ки­те от въз­ник­ва­щи­те па­за­ри са сил­но об­вър­за­ни с до­ла­ра. Меж­ду­на­род­ни­те за­дъл­же­ния на по­ве­че­то им ком­па­нии са в щат­с­ка ва­лу­та, а пос­къп­ва-

не­то й ги пра­ви по-труд­ни за об­с­луж­ва­не, ко­е­то ка­ра ин­вес­ти­то­ри­те да бя­гат от тех­ни­те ва­лу­ти - имен­но на то­ва

ста­нах­ме сви­де­те­ли през пос­лед­ни­те ме­се­ци. От на­ча­ло­то на го­ди­на­та ар­жен­тин­с­ко­то пе­со е най-гу­бе­ща­та ва­лу­та с 50%, след­ва­на с бли­зо 40% при тур­с­ка­та ли­ра, бра­зил­с­кия ре­ал, юж­но­аф­ри­кан­с­кия ранд и рус­ка­та руб­ла.

“Ос­нов­ни­ят дви­га­тел за пред­с­та­вя­не­то на въз­ник­ва­щи­те па­за­ри е за­тя­га­не­то на мо­не­тар­на­та по­ли­ти­ка и пос­лед­ва­ло­то по­кач­ва­не на до­ла­ра”, каз­ва пред Financial Times Том Сти­вън­сън, ин­вес­ти­ци­о­нен ди­рек­тор във Fidelity.“Сил­на аме­ри­кан­с­ка ва­лу­та обик­но­ве­но е ло­ша но­ви­на за те­зи па­за­ри, тъй ка­то оку­ра­жа­ва за бяг­с­т­во към по-си­гур­ни­те ак­ти­ви в САЩ, ко­е­то пък ос­къ­пя­ва и зат­руд­ня­ва пок­ри­ва­не­то на до­ла­ро­ви­те меж­ду­на­род­ни за­дъл­же­ния на ком­па­ни­и­те от те­зи па­за­ри”, каз­ва още той.

Не об­ви­ня­вай­те са­мо до­ла­ра

Ни­то един проб­лем оба­че не ид­ва сам и към при­чи­ни­те за от­ли­ва на ка­пи­та­ли от въз-

ник­ва­щи­те па­за­ри има още ня­кол­ко – скъ­пи­ят пет­рол, тър­гов­с­ки­те вой­ни, ге­о­по­ли­ти­чес­ко­то нап­ре­же­ние, сан­к­ци­и­те сре­щу Ру­сия. И не на пос­лед­но мяс­то - вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки проб­ле­ми и про­це­си в дър­жа­ви­те от въз­ник­ва­щи­те па­за­ри. Нап­ри­мер на­ме­са­та на пре­зи­ден­та Ре­джеп Та­йип Ер­до­ган в мо­не­тар­на­та по­ли­ти­ка на цен­т­рал­на­та бан­ка и об­ви­не­ни­е­то, че За­па­дът стои зад кри­за­та в Турция, под­ко­па­ват сил­но ин­вес­ти­тор­с­ко­то до­ве­рие, ко­е­то вло­ша­ва още по­ве­че ситуацията. Вмес­то на тра­ди­ци­он­ни­те Ер­до­ган за­ло­жи на дру­ги ме­то­ди сре­щу ва­лут­на­та кри­за – при­зив към на­се­ле­ни­е­то да про­да­ва до­ла­ри, да бой­ко­ти­ра аме­ри­кан­с­ки сто­ки, пред­п­рие и про­мя­на на ня­кои ре­гу­ла­ции, ко­и­то да сти­му­ли­рат спес­тя­ва­ни­я­та. Все пак тур­с­ка­та цен­т­рал­на бан­ка вдиг­на лих­ви­те през сеп­тем­в­ри до 24% въп­ре­ки про­тес­ти­те на пре­зи­ден­та, ко­е­то из­не­на­да при­ят­но ин- вес­ти­то­ри­те. В Ру­сия съ­що се во­ди де­бат за вди­га­не на лих­ви­те за пръв път от 2 го­ди­ни. Там сан­к­ци­и­те сре­щу стра­на­та съ­що под­ко­па­ват ин­вес­ти­тор­с­ко­то до­ве­рие, ма­кар пос­къп­ва­не­то на пет­ро­ла да да­ва но­ви по­во­ди за оп­ти­ми­зъм.

Аржентина пък се бо­ри с де­вал­ви­ра­що пе­со, ог­ром­на ин­ф­ла­ция и се опит­ва да до­го­во­ри ус­ко­рен транш за 50 мл­рд. до­ла­ра от МВФ. Пре­зи­ден­тът Ма­у­ри­сио Мак­ри обя­ви план за ма­щаб­ни ре­фор­ми, с ко­и­то да сък­ра­ти дър­жав­ни­те раз­хо­ди и да по­ви­ши при­хо­ди­те в бю­дже­та. В дър­жа­ва­та оба­че от го­ди­ни се при­ла­гат ня­кои стран­ни ико­но­ми­чес­ки лос­то­ве ка­то да­нък вър­ху из­но­са на го­веж­до.

Той за­ся­га най-ве­че фер­ме­ри­те, ка­то пре­ди го­ди­ни от чис­то по­пу­лис­т­ки под­бу­ди по­ли­ти­чес­ка­та кла­са и то­га­ваш­ни­ят пре­зи­дент Нес­тор Кир­х­нер ус­пя­ха да уни­що­жат част от про­из­вод­с­т­во­то на го­веж­до в стра­на­та. С ми­та­та се це­ле­ше ог­ра­ни­че­ние на из­но­са и спад на цените за вът­реш­ния па­зар, но един­с­т­ве­но­то, ко­е­то се слу­чи, бе­ше уни­що­жа­ва­не на част от про­из­вод­с­т­во­то за­ра­ди за­гу­ба на чуж­ди па­за­ри, но не и ов­ла­дя­ва­не на ин­ф­ла­ци­я­та. Се­га Мак­ри съ­що мис­ли в та­ка­ва по­со­ка, ко­е­то мо­же да за­сег­не имен­но фер­ме­ри­те. До­го­ди­на в Аржентина има и из­бо­ри, ко­е­то още по­ве­че уве­ли­ча­ва рис­ко­ве­те от по­пу­лис­т­ки решения.

А се­га на­къ­де

В мо­мен­та от­ли­вът на ка­пи­та­ли от ак­ти­ви на въз­ник­ва­щи па­за­ри про­дъл­жа­ва. Пос­лед­но­то до­пит­ва­не на Reuters сред 54 фонд ме­ни­джъ­ри към края на сеп­тем­в­ри по­каз­ва, че те са по­ви­ши­ли де­ла си в ак­ции на ком­па­нии от САЩ до най-ви­со­ко­то ни­во от май 2015 г. Асет ме­ни­джъ­ри­те са

про­да­ва­ли как­то об­ли­га­ции, та­ка и ак­ции на въз­ник­ва­щи­те па­за­ри. В ан­ке­та­та на Reuters 59% са от­го­во­ри­ли, че спо­ред тях сри­вът на въз­ник­ва­щи­те па­за­ри е все още по сре­да­та, а са­мо 32% смя­тат, че той е към своя край.

Крис­то­фър Пийл, гла­вен ин­вес­ти­ци­о­нен ме­ни­джър на Tavistock Wealth, ко­мен­ти­ра пред Reuters, че пос­лед­ни­те сът­ре­се­ния на го­ле­ми­те въз­ник­ва­щи па­за­ри са би­ли мал­ко пре­си­ле­ни, тъй ка­то е има­ло не­оп­рав­да­но за­ра­зя­ва­не със спе­ци­фич­ни проб­ле­ми, за­ся­га­щи Бразилия, Ру­сия, Аржентина, Турция и Юж­на Аф­ри­ка”, то­ест ин­вес­ти­то­ри­те ме­ха­нич­но са при­е­ма­ли, че един проб­лем в да­де­на дър­жа­ва е ва­ли­ден и за ос­та­на­ли­те. Та­ка въл­на­та дос­тиг­на и ва­лу­ти на дру­ги стра­ни, ка­то Ин­до­не­зия и Ин­дия нап­ри­мер. “Срав­нен по дър­жа­ви, по­ка­за­те­лят це­на/ пе­чал­ба (P/E) e ат­рак­ти­вен в срав­не­ние с раз­ви­ти­те дър­жа­ви”, до­пъл­ва Пийл.

"До­кол­ко­то ръ­ко­во­ди­те­ли­те на стра­ни ка­то Турция и Ру­сия са до­ка­за­ли във вре­ме­то сво­и­те не­де­мок­ра­тич­ни, ан­ти­па­зар­ни и ира­ци­о­нал­ни ме­то­ди на уп­рав­ле­ние, ня­ма как да сме оп­ти­мис­ти за те­зи дър­жа­ви в дъл­гос­ро­чен план пред­вид фак­та, че тех­ни­те пре­зи­ден­ти нас­ко­ро спе­че­ли­ха из­бо­ри­те и се „око­па­ха“още по­ве­че във власт­та", каз­ва Ди­ми­тър Ге­ор­ги­ев от „Ела­на трей­динг“. Спо­ред не­го до­ве­ри­е­то на меж­ду­на­род­ни­те ин­вес­ти­то­ри към те­зи стра­ни е трай­но за­гу­бе­но и мо­же да се въз­вър­не са­мо при ра­ди­кал­на про­мя­на в уп­рав­ле­ние-

то, как­ва­то на то­зи етап не се очак­ва. "Раз­би­ра се, па­за­ри­те от­дав­на са от­че­ли всич­ко то­ва в цените на ак­ти­ви­те и в то­зи сми­съл (осо­бе­но в Турция) е въз­мож­на крат­кос­роч­на по­зи­тив­на ко­рек­ция на ня­кои фи­нан­со­ви ак­ти­ви (тур­с­ка­та ли­ра), но то­ва ве­ро­ят­но ще е ог­ра­ни­че­но и по вре­ме, и по ин­тен­зи­тет", ко­мен­ти­ра още той. „Цените на бъл­гар­с­кия меж­ду­на­ро­ден дъл­гос­ро­чен дълг съв­сем ми­ни­мал­но се по­ни­жи­ха през сеп­тем­в­ри, но ос­та­ват над ни­ва­та от пър­во­то по­лу­го­дие, т.е. до­ход­ност­та е по-нис­ка в срав­не­ние с то­га­ва. Изо­би­ли­е­то от лик­вид­ност в бъл­гар­с­ки­те бан­ки, пен­си­он­ни дру­жес­т­ва и дру­ги, как­то и в чуж­дес­т­ран­ни­те ин­вес­ти­то­ри под­дър­жа тър­се­не­то на дос­та­тъч­но ви­со­ки ни­ва“, ко­мен­ти­ра за „Ка­пи­тал“Ди­ми­тър Ге­ор­ги­ев, ръ­ко­во­ди­тел „Фи­нан­со­ви па­за­ри“в „Ела­на трей­динг“. „Въп­ре­ки че не съ­щес­т­ву­ва ин­фор­ма­ция как­ва част от бъл­гар­с­ки­те пуб­лич­ни ак­ции и кор­по­ра­тив­ни об­ли­га­ции се при­до­би­ват от чуж­дес­т­ран­ни ин­вес­ти­то­ри, счи­там, че кри­за­та на ня­кои въз­ник­ва­щи па­за­ри ня­ма ди­рек­тен ефект у нас. По от­но­ше­ние на бъл­гар­с­кия па­зар на ак­ции лип­с­ват аг­ре­сив­ни про­да­ва­чи, вк­лю­чи­тел­но и чуж­дес­т­ран­ни та­ки­ва“, ка­за още той. Бъл­га­рия не е за­сег­на­та ре­ал­но от те­зи про­це­си, тъй ка­то ико­но­ми­ка­та на стра­на­та е мно­го по-сил­но об­вър­за­на с ев­ро­то и ва­лут­ния борд. Ня­ма от­лив на ка­пи­та­ли от фи­нан­со­ви ак­ти­ви, а през пос­лед­ни­те ме­се­ци до­ри има ле­ко по­ви­ше­ние на при­те­жа­ни­те ев­ро­об­ли­га­ции от чуж­ди ин­вес­ти­то­ри спо­ред пос­лед­ни­те дан­ни на Ми­нис­тер­с­т­во­то фи­нан­си­те, ко­и­то са към края на ав­густ.

Риб­ни­ят па­зар „Цу­ки­джи“в То­кио, кой­то съ­щес­т­ву­ва от 83 го­ди­ни и е по­пу­ляр­на ту­рис­ти­чес­ка дес­ти­на­ция, зат­ва­ря. Мес­т­ни­те влас­ти твър­дят, че с те­че­ние на вре­ме­то е овех­тял и ве­че е не­хи­ги­е­ни­чен. Биз­не­сът ще се пре­не­се на нов па­зар в То­йо­су, кой­то от­ва­ря на 11 ок­том­в­ри. Над 80% от тър­гов­ци­те оба­че не ис­кат да се мес­тят, тъй ка­то се при­тес­ня­ват, че кли­ен­ти­те ня­ма да ги пос­лед­ват. „Цу­ки­джи“е ка­то се­ли­ще с бан­ка, бол­ни­ца, биб­ли­о­те­ка и ма­га­зи­ни. Око­ло 40 000 ра­бот­ни­ци и ту­рис­ти ми­на­ват от­там в на­то­ва­ре­ни­те дни.

Q Ва­лут­на­та кри­за в Аржентина из­ка­ра хо­ра­та пред об­мен­ни­те бю­ра | Reuters

сним­ки Reuters

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.