Ра­дж Ра­гу­на­тан,

Ра­дж Ра­гу­на­тан, про­фе­сор по мар­ке­тинг и ав­тор на кни­га­та “Ти си умен, ус­пе­шен, но да­ли си щас­т­лив?”

Capital - - Съдържание #40 - Ин­тер­вю­то взе Сир­ма Пен­ко­ва

про­фе­сор по мар­ке­тинг и ав­тор на кни­га­та “Ти си умен, ус­пе­шен, но да­ли си щас­т­лив”

Как­ви про­ме­ни в по­ве­де­ни­е­то на пот­ре­би­те­ли­те наб­лю­да­ва­те през пос­лед­ни­те го­ди­ни и по-труд­но ли е за­до­во­ля­ва­не­то на кон­су­ма­тор­с­ки­те им нуж­ди?

Пот­ре­би­те­ли­те обик­но­ве­но не се дър­жат та­ка, че да мак­си­ма­ли­зи­рат щас­ти­е­то си, и не мис­ля, че мар­ке­то­ло­зи­те им пра­вят ус­лу­га, за­що­то те са най-за­ин­те­ре­со­ва­ни от то­ва да пе­че­лят, та­ка че про­да­ват то­ва, ко­е­то пот­ре­би­те­ли­те бър­зо ще ку­пят и ще чув­с­т­ват, че имат нуж­да с цел да се по­чув­с­т­ват щас­т­ли­ви. Рек­лам­ни­те съ­об­ще­ния по­ма­гат имен­но за то­ва.

Важ­но е да раз­де­лим две ка­те­го­рии пот­ре­би­тел­с­ко по­ве­де­ние. Ед­на­та не­ка на­ре­чем “нек­ва­ли­фи­ци­ра­ни ак­тив­нос­ти”, ка­то нап­ри­мер да гле­да­ме те­ле­ви­зия, да бъ­дем във Facebook или да пи­ем би­ра - не се изис­к­ват уме­ния за то­ва. Вто­ри­ят вид изис­к­ва ра­бо­та в да­де­на по­со­ка, ка­то нап­ри­мер ка­ра­не­то на ски или на­у­ча­ва­не­то на нов език, до­ри об­щу­ва­не­то с при­я­те­ли и поз­на­ти изис­к­ва оп­ре­де­ле­ни уме­ния.

Пър­ви­ят вид ак­тив­нос­ти са лес­но дос­тъп­ни, хо­ра­та са прив­ле­че­ни от тях и в мо­мен­та на дейс­т­вие ги пра­вят щас­т­ли­ви. Те­ле­ви­зи­я­та нап­ри­мер ги за­бав­ля­ва.

В дъл­гос­ро­чен план оба­че на­ма­ля­ва щас­ти­е­то им, за­що­то ко­га­то гле­даш пос­то­ян­но те­ле­ви­зия, се­диш на ед­но мяс­то, не спор­ту­ваш, мо­же би ядеш нез­д­ра­вос­лов­на хра­на и не ти по­ма­га да се раз­ви­ваш и да учиш. Дей­нос­ти­те, за ко­и­то се изис­к­ват ня­как­ви уме­ния, са труд­ни в на­ча­ло­то, но след то­ва но­сят мно­го пол­зи.

В ин­те­рес на мар­ке­то­ло­зи­те е да сти­му­ли­рат нек­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те ак­тив­нос­ти, ко­и­то пот­ре­би­те­ли­те лес­но ще ус­во­ят, а те ще пе­че­лят от то­ва.

На въпроса да­ли за­до­во­ля­ва­ме пот­ре­би­тел­с­ки­те нуж­ди - да, на по­вър­х­ност­та, гле­дай­ки те­ле­ви­зия или пи­ей­ки би­ра, но не са за­до­во­ле­ни по-дъл­бо­ки­те им нуж­ди - да са щас­т­ли­ви и да жи­ве­ят зна­чим жи­вот.

В та­зи връз­ка въз­мож­но ли е чо­век да бъ­де щас­т­лив в свят, ори­ен­ти­ран към свръх­кон­су­ма­ция?

Св­ръх­кон­су­ма­ци­я­та оз­на­ча­ва, че се пра­ви не­що по­ве­че, от­кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо­то. Ко­га­то пра­виш то­ва в кон­тек­с­та на хра­на­та, след­ва зат­лъс­тя­ва­не, в кон­тек­с­та на нек­ва­ли­фи­ци­ра­ни ак­тив­нос­ти ка­то те­ле­ви­зи­я­та и Facebook - не на­у­ча­ваш

но­ви не­ща и не се раз­ви­ваш, и в кон­тек­с­та на все­ки друг при­мер - то­ва ув­реж­да сре­да­та и на­ма­ля­ва шан­са хо­ра­та да жи­ве­ят до­бър жи­вот.

Св­ръх­кон­су­ма­ци­я­та не е доб­ра ни­то за щас­ти­е­то на чо­век, ни­то за раз­ви­ти­е­то на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло.

Спо­ред мен има на­чин да кон­су­ми­ра­ме здра­вос­лов­но. Раз­би­ра се, все­ки има нуж­да от хра­на, пок­рив над гла­ва­та, как­то и да се за­бав­ля­ва, да пъ­ту­ва, да на­у­ча­ва но­ви не­ща. Но ви­на­ги ак­тив­нос­ти­те, ко­и­то изис­к­ват ква­ли­фи­ка­ция, тряб­ва да бъ­дат по­ве­че, от­кол­ко­то те­зи, ко­и­то ни пра­вят па­си­вен при­ем­ник.

Рек­ла­ми­те мно­го чес­то ни по­каз­ват иди­лич­ни кар­ти­ни на щас­т­ли­ви се­мейс­т­ва, ко­и­то, въп­ре­ки че зри­те­лят знае, че са ак­тьо­ри, ус­пя­ват да му пов­ли­я­ят да ку­пи с цел да при­ли­ча на тях. То­ва здра­вос­лов­но ли е за пот­ре­би­те­ли­те?

В то­зи слу­чай има две ни­ва на из­ма­ма. Ед­но­то е, че то­ва са ак­тьо­ри, не са ис­тин­с­ки, жи­во­тът им е изиг­ран сце­на­рий. Вто­ро­то и по-важ­но ни­во е, че в рек­ла­ма на би­ра нап­ри­мер ни по­каз­ват, че та­ка мо­же да имаш при­я­те­ли, ще се за­бав­ля­ваш, ще на­ме­риш до­ри срод­на­та си ду­ша. А ис­ти­на­та е дру­га - ма­те­ри­ал­ни­те про­дук­ти не ти но­сят при­я­те­ли, не по­доб­ря­ват уме­ни­я­та ти, не ти да­ват сво­бо­да. Те не мо­гат да за­до­во­лят по-дъл­бо­ки­те ни чо­веш­ки нуж­ди, но, гле­дай­ки те­зи рек­ла­ми, за­пом­ня­ме ис­то­ри­и­те и те ста­ват на­шия при­мер. Нак­рая си мис­лим, че не сме щас­т­ли­ви, за­що­то ня­ма­ме те­зи про­дук­ти, за­то­ва под­съз­на­тел­но пра­вим всич­ко въз­мож­но да се сдо­би­ем с тях. И след то­ва за мо­мент на­ис­ти­на сме щас­т­ли­ви, но след то­ва се връ­ща­ме в из­ход­но по­ло­же­ние и ста­ва ома­гьо­сан кръг.

За­то­ва и на­пи­сах кни­га­та ми, за­що­то спо­ред мен до­ри ня­кои хо­ра да са мно­го, мно­го ум­ни, те не мо­гат да на­у­чат то­зи ос­но­вен урок, че има ис­тин­с­ки фак­то­ри, ко­и­то ни пра­вят щас­т­ли­ви, има и фал­ши­ви та­ки­ва. А ние не мо­жем доб­ре да ги раз­г­ра­ни­ча­ва­ме.

Не тряб­ва и да от­ри­ча­ме на­пъл­но, че ма­те­ри­ал­ни­те об­ла­ги не ни но­сят щас­тие или ста­тут в об­щес­т­во­то. Те мо­гат да ни нап­ра­вят щас­т­ли­ви, но до ед­но оп­ре­де­ле­но ни­во. По­ве­че па­ри след един оп­ре­де­лен мо­мент ве­че не ти но­сят щас­тие.

В САЩ и За­пад­на Ев­ро­па нап­ри­мер сме на ни­во, при ко­е­то ос­нов­ни­те нуж­ди на по­ве­че­то хо­ра са за­до­во­ле­ни, но в по-бед­ни­те дър­жа­ви на мно­го по­ве­че хо­ра не са. Ако на тях ка­жем да не прес­лед­ват па­ри­те, за­що­то не но­сят щас­тие, те ня­ма да ни пос­лу­шат, за­що­то тряб­ва пър­во да го из­пи­тат и са­ми да стиг­нат до то­зи из­вод.

Смя­та­те ли, че ако чо­век се чув­с­т­ва щас­т­лив, има по-мал­ко же­ла­ние за раз­ви­тие, не е скло­нен да пра­ви про­ме­ни и да по­е­ма рис­ко­ве, за да не из­гу­би то­ва, ко­е­то има? Не е ли имен­но щас­ти­е­то цел­та, ко­я­то ни ка­ра да се раз­ви­ва­ме?

Смя­там за вяр­но, че ко­га­то е оп­рян до сте­на­та и ня­ма как­во да гу­би, чо­век по­е­ма рис­ко­ве. Има ис­то­рии на пред­п­ри­е­ма­чи, раз­ви­ли ино­ва­тив­ни биз­нес идеи, ко­и­то са тръг­на­ли от ни­що­то. Но ако пог­лед­нем дан­ни­те за то­ва кой е най-кре­а­ти­вен или ино­ва­ти­вен, се оказ­ва, че то­ва не са ос­нов­но бед­ни хо­ра, ко­и­то про­ме­нят жи­во­та си.

Не мис­ля, че ус­пе­ли­те хо­ра по­е­мат по­мал­ко рис­ко­ве или са по-мал­ко кре­а­тив­ни. Стив Джобс, Джеф Бе­зос, Бил Гейтс са при­ме­ри за то­ва. Тряб­ва да про­ме­ним раз­би­ра­не­то, че щас­ти­е­то ни пра­ви по­мър­зе­ли­ви, неп­ро­дук­тив­ни, не­мо­ти­ви­ра­ни и по-мал­ко кре­а­тив­ни.

Всъщ­ност про­уч­ва­ния со­чат, че щас­т­ли­ви­те хо­ра са по-здра­ви и си взи­мат по мал­ко бол­нич­ни дни от ра­бо­та, те са по­ко­о­пе­ра­тив­ни, а го­ле­ми­те идеи и про­ек­ти ни­ко­га не са де­ло са­мо на един чо­век, те са ре­зул­тат от ко­ла­бо­ра­ция меж­ду хо­ра­та в еки­па. Спо­ред про­уч­ва­ни­я­та щас­т­ли­ви­те хо­ра из­кар­ват и по­ве­че па­ри. Ако при­над­ле­жи­те към 25% от най-щас­т­ли­ви­те хо­ра, ще по­лу­ча­ва­те 30% по-ви­со­ка

Щас­т­ли­ви­те хо­ра са поздрави, ко­о­пе­ра­тив­ни и из­кар­ват по­ве­че па­ри, а ед­ва 10% от щас­ти­е­то за­ви­сят от ма­те­ри­ал­ни при­до­бив­ки.

зап­ла­та. Раз­би­ра се, ком­па­ни­и­те ня­ма да ви пла­щат по­ве­че са­мо за­що­то се ус­мих­ва­те мно­го, а ако сте по-про­дук­тив­ни и кре­а­тив­ни.

Нап­ри­мер ко­га ще се пред­с­та­ви­те по­доб­ре в те­нис мач? Ко­га­то сте доб­ре от­по­чи­на­ли, вре­ме­то е ху­ба­во и слън­че­во и се чув­с­т­ва­те енер­ги­зи­ра­ни и въ­о­ду­ше­ве­ни или ко­га­то сте нап­рег­на­ти, не сте се нах­ра­ни­ли доб­ре и т.н. Но цел­та оба­че е на пър­во мяс­то да пра­ви­те не­що, ко­е­то оби­ча­те и ви ка­ра да се чув­с­т­ва­те доб­ре.

Об­ра­зо­ва­ни­те хо­ра по-мал­ко щас­т­ли­ви ли са?

Има на­ис­ти­на пред­по­ло­же­ния, че кол­ко­то по­ве­че чо­век знае, тол­ко­ва по­ве­че вни­ма­ва за не­ща­та, ко­и­то се случ­ват на­о­ко­ло, и ве­ро­ят­но ста­ва по-ци­ни­чен, от­кол­ко­то ако жи­вее в мал­ко се­ло, без ин­тер­нет и не знае как­во се случ­ва по све­та, ня­ма как да се срав­ня­ва с дру­ги­те хо­ра и е до­во­лен от пос­тиг­на­то­то.

Спо­ред про­уч­ва­ния оба­че все пак ед­ва 10% от щас­ти­е­то на чо­век се дъл­жат на не­ща ка­то сла­ва, па­ри, ма­те­ри­ал­ни при­до­бив­ки. Пет­де­сет про­цен­та за­ви­сят от ге­не­тич­ни­те пред­пос­тав­ки, а ос­та­на­ли­те 40% за­ви­сят от то­ва, ко­е­то чо­век си мис­ли, ана­ли­зи­ра и как въз­п­ри­е­ма све­та око­ло не­го.

То­ва оз­на­ча­ва ли, че мо­же да се на­у­чим как да сме щас­т­ли­ви?

Да, то­ва е ка­то вся­ко дру­го уме­ние, тряб­ва да се по­ло­жат уси­лия в пра­вил­на­та по­со­ка, за да се слу­чи.

На­у­ка­та каз­ва, че за да сме щас­т­ли­ви, пър­во­то ус­ло­вие е ос­нов­ни­те ни нуж­ди да бъ­дат за­до­во­ле­ни - хра­на, дре­хи, ме­ди­цин­с­ки гри­жи. След­ват още три ус­ло­вия. Пър­во, чо­ве­кът да бъ­де майс­тор в не­що, да знае, че има доб­ри уме­ния в ня­коя сфе­ра. Вто­ро, да има при­над­леж­ност към ня­ко­го, с ко­го­то има дъл­бо­ка емо­ци­о­нал­на и со­ци­ал­на връз­ка, да бъ­де се­бе си с въп­рос­ния чо­век. Тре­то­то е сво­бо­да да мо­же да взи­ма решения сам за жи­во­та си. Пос­лед­но и най-важ­но оба­че е наг­ла­са­та, да­ли гле­да­ме све­та през очи­ла, ко­и­то са по­ве­че по­зи­тив­ни или по­ве­че не­га­тив­ни.

Ин­д­ра Ну­йи из­рас­т­ва в Ин­дия, къ­де­то за­вър­ш­ва биз­нес уни­вер­си­тет през 70-те го­ди­ни на ХХ в. През 1978 г. е при­е­та в Yale School of Management, къ­де­то по­лу­ча­ва ма­гис­тър­с­ка сте­пен по дър­жав­но и кор­по­ра­тив­но уп­рав­ле­ние. Ра­бо­ти ка­то кон­сул­тант, пре­ди да се при­съ­е­ди­ни към PepsiCo през 1994 г. ка­то гла­вен стра­тег. Два­на­де­сет го­ди­ни по-късно ог­ла­вя­ва ги­ган­та ка­то из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор. През пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни Ну­йи не­от­мен­но е пос­та­вя­на сред най-вли­я­тел­ни­те же­ни в све­та. Тя обя­ви от­тег­ля­не­то си от пос­та из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор в ком­па­ни­я­та от 3 ок­том­в­ри, а ще ос­та­не пред­се­да­тел на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет до на­ча­ло­то на 2019 г.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.