Въз­мож­но ли е да не из­х­вър­ля­ме от­па­дъ­ци?

Вли­за­мев до­мо­ве­те и вжи­во­та на раз­лич­ни хо­ра, за да ни раз­ка­жат скак­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва са се спра­ви­ли, за да съз­да­дат­с­во­е­то мяс­то, с ко­го и как го спо­де­ля­ти за мал­ки­те или го­ле­ми­те ка­у­зи зад­те­зи­ре­ше­ния.

Capital - - СВОБОДНО ВРЕМЕ - ав­тор Ди­ма Ча­къ­ро­ва Про­че­те­те ця­ла­та ис­то­рия на dnevnik.bg/partners/ikea

Блаж­ка­Д­и­мит­ро­ва от сдру­же­ни­е­то “Ну­лев от­па­дък - Бъл­га­рия” за фи­ло­со­фи­я­та да не про­из­веж­да­ме­бок­лук и как мо­жем да го нап­ра­вим

Ние сме кон­су­ма­тор­с­ко об­щес­т­во. Оби­ча­ме да ку­пу­ва­ме, да се снаб­дя­ва­ме, чес­то за­що­то си мис­лим, че е по-ев­ти­но или ко­га­то има про­мо­ция, за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да взе­мем про­дукт. Та­ка се зат­руп­ва­ме.

Кол­ко бок­лук из­х­вър­ля­те на ден? Не ви пи­та­ме да­ли е раз­дел­но или не, а кол­ко са тор­би­те – ед­на, ни­кол­ко, три? Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, тръг­вай­ки към уни­вер­си­те­та сут­рин, Блаж­ка Ди­мит­ро­ва пра­ща­ла по две го­ле­ми тор­би в кон­тей­не­ра на ули­ца­та. Днес кош­че­то й вкъ­щи е с раз­ме­ри 20 x 20 x 40 см, а от­па­дъ­кът й се съ­би­ра в плик от по­ло­вин ли­тър.

Блаж­ка ни пос­ре­ща в до­ма си в сто­ли­чен квар­тал. В кух­ня­та и в ед­на от ста­и­те са пос­та­ве­ни пла­та с мал­ки слад­ки­ши, про­из­ве­де­ни от ней­на­та ке­тъ­ринг фир­ма с ка­у­за - „Кух­ня­та на Бла­гич­ка“. Гра­фи­кът й е плът­но за­пъл­нен, за­що­то ос­вен со­ци­а­лен пред­п­ри­е­мач тя е мла­да май­ка и 24/7 ак­ти­вист в име­то на един по-до­бър свят.

Два­де­сет и осем го­диш­на­та же­на ве­че е в ро­ля­та на фи­ло­соф­с­ки про­вод­ник, иде­ен из­точ­ник и дви­га­тел на сфор­ми­ра­но­то та­зи го­ди­на дви­же­ние „Сд­ру­же­ние „Ну­лев от­па­дък Бъл­га­рия“, на­сър­ча­ва­що все­ки чо­век да ог­ра­ни­чи до ми­ни­мум ко­ли­чес­т­во­то бок­лук, кой­то про­из­веж­да.

Вкъ­щи без от­па­дъ­ци

Фи­ло­со­фи­я­та „Ну­лев от­па­дък“е из­г­ра­де­на на ня­кол­ко прин­ци­па – пър­ви­ят е refuse – да се от­ка­жеш от не­ща­та, от ко­и­то ня­маш нуж­да. За да му е на­пъл­но от­да­де­на, още пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни Блаж­ка из­пис­ва на ръ­ка бе­леж­ка с въп­ро­са „На­ис­ти­на ли имаш нуж­да от то­ва?“, ко­я­то стои до па­ри­те в пор­т­мо­не­то й и по­па­да пред пог­ле­да й ви­на­ги щом па­за­ру­ва. „Ние сме кон­су­ма­тор­с­ко об­щес­т­во. Оби­ча­ме да ку­пу­ва­ме, да се снаб­дя­ва­ме, чес­то за­що­то си мис­лим, че е по-ев­ти­но или ко­га­то има про­мо­ция, за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да взе­мем про­дукт. Та­ка се зат­руп­ва­ме. Ко­га­то та­зи бе­леж­ка се­ди в пор­т­мо­не­то ми, аз мис­ля и виж­дам, че по­ве­че­то ар­ти­ку­ли пред мен са не­нуж­ни. Но аз не съм се от­ка­за­ла от как­во­то и да би­ло. Про­дъл­жа­вам да имам всич­ки удоб­с­т­ва за ка­чес­т­вен жи­вот“, ко­мен­ти­ра тя.

Вто­ри­ят прин­цип е reduce – да на­ма­лим упот­ре­ба­та на не­ща, от ко­и­то ня­ма­ме нуж­да. Тре­ти­ят е reuse – или оно­ва, ко­е­то има­ме, да се из­пол­з­ва мно­гок­рат­но. Тук е мо­мен­тът, в кой­то се по­я­вя­ват ал­тер­на­ти­ви­те на ед­нок­рат­ни­те про­дук­ти.

„Ня­ма нуж­да да се от­каз­ва­ме, а мал­ко да по­тър­сим, за да ви­дим как­во дру­го мо­же

да се упот­ре­би“, ко­мен­ти­ра Блаж­ка. Тя нап­ри­мер не пол­з­ва пре­па­ра­ти за пра­не, а са­пу­не­ни яд­ки от дър­во, ко­е­то рас­те в Ма­лай­зия. За­ме­ни­ла е плас­т­ма­со­ва­та чет­ка за зъ­би с бам­бу­ко­ва, ко­я­то се раз­г­раж­да.

Чет­вър­ти­ят прин­цип е ре­цик­ли­ра­не­то. „То е чу­дес­но, но пре­ди не­го са из­б­ро­е­ни­те три стъп­ки. Хо­ра­та се ус­по­ко­я­ва­ме, че из­х­вър­ля­ме плас­т­ма­са­та раз­дел­но, но ис­ти­на­та е, че по­ве­че­то от нея не се ре­цик­ли­ра – нап­ри­мер тън­ки­те най­ло­но­ви плик­че­та – за­то­ва те или се го­рят, или за­ле­жа­ват по де­па­та.“

„Не е тол­ко­ва труд­но, смее се Блаж­ка и ва­ди, за да по­ка­же, ежед­нев­на­та си ра­ни­ца.

В нея за­дъл­жи­тел­но пос­та­вя: бам­бу­ко­ва ча­ша за на­ли­ва­не на ка­фе или чай от за­ве­де­ни­я­та на­вън; ме­тал­на слам­ка, за­що­то мно­го оби­ча да пие фра­пе; ку­тия, в ко­я­то да си­пе хра­на – да­ли при­гот­ве­на от нея вкъ­щи или за хап­ва­не в дви­же­ние, ня­ма зна­че­ние; кър­пич­ки от плат (от дя­до й) и фил­т­ри­ра­ща бу­тил­ка, пъл­на с чеш­мя­на во­да.

И все пак – как го пра­виш?

Ос­нов­но­то – ко­га­то па­за­ру­ва, Блаж­ка по­се­ща­ва квар­тал­ни­те ма­га­зи­ни със соб­с­т­ве­ни плас­т­ма­со­ви ку­тии с дъл­гот­ра­ен жи­вот.

Млеч­ни­те про­дук­ти и ме­со­то са в от­дел­ни та­ки­ва и се пос­та­вят ди­рек­т­но в тях, без тор­бич­ки. С бе­зал­ко­хол­ни­те на­пит­ки и вся­как­ви бър­зи ла­ком­с­т­ва е лес­но – не ги кон­су­ми­ра изоб­що. Пре­па­ра­тът за из­ми­ва­не на съ­до­ве­те е ка­лъп са­пун, чет­ка­та за ми­е­не съ­що тряб­ва да мо­же да се раз­г­ра­ди.

Коз­ме­ти­ка­та за же­ни­те оба­че е пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во. Тя за­ме­ня шам­по­а­на със са­пун, бал­са­ма за ко­са­та си пра­ви са­ма – ли­мон с во­да, ка­то по съ­щия на­чин мо­же с оцет. Клеч­ки­те за уши са спе­ци­ал­на дър­ве­на пръ­чи­ца. Всич­ко в кух­ня­та ка­то браш­но, под­п­рав­ки и дру­ги се съх­ра­ня­ва в стък­ле­ни бур­ка­ни, ко­и­то пре­ди то­ва са би­ли мяс­то за дру­го, и се ку­пу­ва от ма­га­зин в на­си­пен вид. Раз­би­ра се, на­ла­га й се да па­за­ру­ва в ед­нок­рат­ни опа­ков­ки, но те са драс­тич­но, драс­тич­но на­ма­ле­ли.

Не пос­та­вя тор­бич­ка в ко­фа­та си, а из­сип­ва мал­ко­то й съ­дър­жа­ние ди­рек­т­но в кон­тей­нер. Ко­га­то гот­ви, т.нар. ка­фя­ви от­па­дъ­ци ка­то ко­чан от са­ла­та, обел­ка от крас­та­ви­ца, ябъл­ка и др. съх­ра­ня­ва в ку­тия в хла­дил­ни­ка до мо­мен­та, в кой­то ги прех­вър­ли в ком­пост, спе­ци­ал­но из­г­ра­ден в се­ло­то й в бли­зост до Со­фия. „Най-при­ми­тив­но­то е да оти­деш и да из­ро­виш ед­на дуп­ка в поч­ва­та и да сло­жиш там ка­фя­ви­те от­па­дъ­ци”, обяс­ня­ва тя и до­пъл­ва: “В един иде­а­лен свят ще си ядем ябъл­ка­та, хвър­ля­ме в ком­пос­та, от не­го по­лу­ча­ва­ме чист тор, от ко­я­то след то­ва се раж­да но­ва ябъл­ка и ние ядем от нея – да за­вър­тим це­лия ци­къл.“

спе­ци­а­лен про­ект на

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.