Мар­га­ри­та Бо­ри­со­ва и Явор Ген­чев

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ #41 -

Два­ма­та ос­но­ва­ват доб­ре поз­на­тия на ме­ло­ма­ни­те в Со­фия му­зи­ка­лен ма­га­зин “Дю­кян Ме­ло­ман” през 1994 г., а еди­на­де­сет го­ди­ни по-къс­но за­поч­ват и да ор­га­ни­зи­рат съ­би­тия под име­то “Джаз плюс кон­цер­ти”. То­зи ме­сец са за­е­ти с тре­то­то из­да­ние на Olé Festival! - фес­ти­вал за му­зи­ка от Ис­па­ния и Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка. В рам­ки­те на съ­би­ти­е­то в Sofia Live Club гос­ту­ват ис­пан­с­ка­та флей­тис­т­ка Ма­рия То­ро (18 ок­том­в­ри) и пси­хи­де­лик рок гру­па­та от Се­ви­ля Quentin Gas & Los Zingaros (24 ок­том­в­ри). Има и още но­вос­ти око­ло тях: ал­бу­мът Al Este del cante на про­ект Estruna (ис­пан­с­кия пе­вец Ар­кан­хел и хо­ра “Но­ви бъл­гар­с­ки гла­со­ве”) е но­ми­ни­ран за “Ла­тин Гра­ми” в ка­те­го­ри­я­та „Най­до­бър фла­мен­ко ал­бум“. “Джаз плюс” са про­ду­цен­ти на ко­ла­бо­ра­ци­я­та, в ко­я­то се съ­че­та­ва фла­мен­ко и бъл­гар­с­ки фол­к­лор.

Ка­то ка­къв чо­век се оп­ре­де­ля­те?

М.: Емо­ци­о­на­лен, по­ня­ко­га мно­го енер­ги­чен, друг път съ­зер­ца­те­лен.

Я.: Ме­ло­ман, дос­та раз­се­ян.

Не­що­то, в ко­е­то вяр­ва­те аб­со­лют­но?

М.: В лю­бов­та, без­г­ра­нич­но и аб­со­лют­но.

Я.: Лю­бов­та за цял жи­вот.

Лю­би­ми­ят ви мо­мент от де­ня?

М.: Сле­до­бед, към 17, ко­га­то свет­ли­на­та е бо­жес­т­ве­на и пред­раз­по­ла­га да се по­то­пиш в без­в­ре­ми­е­то.

Най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во във ва­ша­та ра­бо­та?

М.: Да бъ­да тър­пе­ли­ва и да не се от­чай­вам, че то­ва, ко­е­то пра­вя, ня­ма сми­съл.

Я.: Нак­рая всич­ки да са до­вол­ни от свър­ше­на­та ра­бо­та.

Как бих­те обяс­ни­ли то­ва, ко­е­то пра­ви­те, на ед­но 5-го­диш­но де­те?

М.: Бих му по­ка­за­ла, бих го по­ка­ни­ла да пип­не и да по­пи­та, де­ца­та раз­би­рат по-доб­ре от въз­рас­т­ни­те всич­ко, сти­га да им ка­жеш.

Я.: Бих му пус­нал лю­би­ми­те си ал­бу­ми и бих му раз­ка­зал за то­ва как ра­бо­тят гра­мо­фо- нът и ма­ши­на­та за за­пис­ва­не на пло­чи. Та­ка го обяс­ня­вам и на 55-го­диш­ни­те де­ца.

Как си по­чи­ва­те?

М.: Ка­то се гмур­кам в че­те­не­то, му­зи­ка­та, пъ­ту­ва­ни­я­та, тан­цу­ва­не­то.

Я.: Съ­що­то, ка­то из­к­лю­чим тан­ци­те.

Как­во ви за­реж­да?

М.: Бли­зост­та до мо­ре­то, из­кус­т­во­то във всич­ки­те му фор­ми, кра­со­та­та във всич­ки­те й про­яв­ле­ния.

Как­во ви раз­с­ми­ва?

М.: Жи­во­тът.

Как­во ви на­тъ­жа­ва?

М.: Нес­п­ра­вед­ли­вост­та и най­ве­че то­ва, че хо­ра­та са свик­на­ли с нея и жи­ве­ят удоб­но по то­зи на­чин.

Я.: Без­раз­ли­чи­е­то.

Как­во ви вбе­ся­ва?

М.: Ли­це­ме­ри­е­то, не по­на­сям хо­ра­та с мас­ки.

Я.: Нос­тал­ги­я­та по дик­та­ту­ра­та.

Лич­ност, на ко­я­то се въз­хи­ща­ва­те?

М.: Вла­ди­мир Свин­ти­ла - той бе­ше из­к­лю­чи­тел­но важ­на лич­ност в жи­во­та ни, Яков Хехт - за­що­то е сбъд­нал меч- ти­те си и е не­ве­ро­я­тен иде­о­мо­то­рен тип, ра­дост е да об­щу­ваш с не­го; Ес­т­рея Мо­рен­те - пее бо­жес­т­ве­но.

Кое свое ка­чес­т­во ха­рес­ва­те най-мно­го?

М.: Уме­ни­е­то да из­с­луш­вам.

А кое ни­как не ха­рес­ва­те и бих­те ис­ка­ли да про­ме­ни­те?

М.: Не­тър­пе­ли­вост­та си.

Я.: Имам склон­ност да от­ла­гам.

Ка­къв та­лант бих­те ис­ка­ли да при­те­жа­ва­те?

М.: Да пра­вя из­кус­т­во, ко­е­то об­ръ­ща пог­ле­да ти към ви­си­ни­те.

Я.: Да мо­га да пра­вя по­ве­че от ед­но не­що ед­нов­ре­мен­но.

Пос­лед­ни­ят по­да­рък, кой­то нап­ра­вих­те/по­лу­чих­те?

М.: Най-ху­ба­ви­ят по­да­рък, да­ден и по­лу­чен, е вре­ме­то, пре­ка­ра­но с при­я­те­ли.

Я.: По­да­рих диск на кли­ент.

По­лу­чих це­лув­ка от де­те­то.

Три мес­та в ин­тер­нет, ко­и­то по­се­ща­ва­те най-чес­то?

M.: Instagram, Facebook и Youtube.

Къ­де бих­те ис­ка­ли да жи­ве­е­те?

M.: На юг, на бре­га на ко­е­то и да е мо­ре.

Я.: Мар­га­ри­та и Ма­рия – име­на­та на мо­и­те прек­рас­ни мо­ми­че­та.

Най-ин­те­рес­но­то мяс­то, на ко­е­то сте би­ли?

М.: При­каз­на­та къ­ща на един ан­г­ли­ча­нин в Да­ния в ед­но се­ли­ще, ко­е­то е има­ло зна­че­ние ка­то прис­та­ни­ще пре­ди ве­ко­ве, а днес ос­вен не­го­ва­та къ­ща - бив­ша­та ка­пи­тан­с­ка къ­ща, рес­тав­ри­ра­на с мно­го гри­жа от не­го, се на­ми­ра и един от пет­те най-из­вес­т­ни гур­ме рес­то­ран­та в све­та, а мяс­то­то съв­сем не го пред­по­ла­га на пръв пог­лед. Ко­га­то прис­тиг­нах там къс­но ве­чер­та и сля­зох от ко­ла­та, се по­чув­с­т­вах ка­то в илюс­т­ра­ция (она­зи под ябъл­ко­во­то дър­во) от при­каз­ка­та “Ели­за и ди­ви­те ле­бе­ди”.

Я: Рес­то­рант в Га­ли­сия сред го­ра­та, с хи­ля­да мес­та, пъ­лен в съ­бо­та ве­чер, в кой­то кли­ен­ти учас­т­ват в пи­е­са, на­пи­са­на от соб­с­т­ве­ни­ка на рес­то­ран­та, на не­поз­нат за тях език.

Мо­то или ци­тат, бли­зък до фи­ло­со­фи­я­та ви за жи­во­та?

М.: По­ня­ко­га най-важ­но­то е скри­то от пог­ле­да.

Я.: Сво­бо­да и все­ки­му сво­е­то. Лю­би­ми­те ви име­на?

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.