Дъл­го­то сбо­гу­ва­не с Мер­кел

Пос­лед­ни­ят удар сре­щу гер­ман­с­кия кан­ц­лер дой­де от­там, от­къ­де­то ве­ро­ят­но най-мал­ко го е очак­ва­ла - от ре­ди­ци­те на соб­с­т­ве­на­тай пар­тия. Мер­кел ве­ро­ят­но­ще оце­лее до края на ман­да­та си. Но ве­че е сян­ка на пре­диш­но­то си "аз". Сла­бост­та й от­ва­ря ва­ку­ум в ЕС,

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ #41 -

Кан­ц­ле­рът ве­ро­ят­но ще оце­лее до края на ман­да­та си. Но ве­че е сян­ка на пре­диш­но­то си „аз“

За края на ера­та "Мер­кел" се пи­ше от го­ди­ни. До­ри има спе­ци­а­лен тер­мин за то­ва -

Merkel-Dämmerung*. Прог­но­зи­те за за­ле­за на гер­ман­с­кия кан­ц­лер за­поч­на­ха още пок­рай пи­ка на миг­ран­т­с­ка­та кри­за през 2015 г. Пос­ле за­чес­ти­ха от­но­во след сла­бия ре­зул­тат на ней­ния Хрис­ти­ян­де­мок­ра­ти­чес­ки съ­юз (ХДС) на из­бо­ри­те ми­на­ла­та го­ди­на и мъ­чи­тел­но­то със­та­вя­не на ко­а­ли­ция. Се­га пос­лед­ни­ят и мо­же би фа­та­лен удар сре­щу же­на­та, ко­я­то до­ми­ни­ра гер­ман­с­ка­та и ев­ро­пейс­ка­та по­ли­ти­ка ве­че 13 го­ди­ни, дой­де от­там, от­къ­де­то ве­ро­ят­но най-мал­ко го е очак­ва­ла - от ре­ди­ци­те на соб­с­т­ве­на­та й пар­тия.

Ак­тът на от­к­ри­то не­под­чи­не­ние в ХДС сре­щу Мер­кел, до­вел до сва­ля­не­то на един от най-приб­ли­же­ни­те хо­ра до кан­ц­ле­ра и ли­дер на пар­ла­мен­тар­на­та фрак­ция - Фол­кер Ка­у­дер, в края на сеп­тем­в­ри, бе оп­ре­де­лен ка­то пар­ти­ен прев­рат. Той не са­мо еро­зи­ра власт­та на Мер­кел в Гер­ма­ния, но я от­с­лаб­ва и в ЕС. Как­то обоб­ща­ва в Twitter ди­рек­то­рът на брюк­сел­с­кия European Policy Center Янис Ема­ну­и­ли­дис, "в ком­би­на­ция с нис­ка­та под­к­ре­па за Мак­рон във Фран­ция и бит­ка­та на раз­лич­ни­те ла­ге­ри в Ев­ро­па с наб­ли­жа­ва­щи­те

из­бо­ри за Ев­ро­пейс­ки пар­ла­мент до­го­ди­на, всич­ко то­ва оз­на­ча­ва, че нуж­ни­те ре­фор­ми в ЕС от­но­во се от­ла­гат".

Кан­ц­лер в пре­меж­дие "От­с­т­ра­ня­ва­не­то на Ка­у­дер бе­ше бунт на пар­ла­мен­тар­на­та фрак­ция на ХДС - ос­нов­но сре­щу пос­то­ян­но­то свеж­да­не на ро­ля­та на де­пу­та­ти­те до обик­но­ве­ни ма­ри­о­нет­ки на пра­ви­тел­с­т­во­то, ко­и­то про­кар­ват без­ро­пот­но вся­ко не­го­во ре­ше­ние, но съ­що и сре­щу са­ма­та Мер­кел, тъй ка­то Ка­у­дер бе един от най-приб­ли­же­ни­те й хо­ра", каз­ва пред "Ка­пи­тал" проф. д-р Ан­д­ре­ас Рьо­дер, пре­по­да­ва­тел по съв­ре­мен­на ис­то­рия от Уни­вер-

си­те­та в Майнц. И до­ба­вя, че сва­ля­не­то му е ре­зул­тат от на­рас­т­ва­що­то не­до­вол­с­т­во в ре­ди­ци­те на де­пу­та­ти­те на ХДС от на­ло­же­ни им от кан­ц­лер­с­т­во­то ре­ше­ния, ка­то се за­поч­не от мер­ки­те по вре­ме­то на кри­за­та в ев­ро­зо­на­та и се стиг­не до по­ли­ти­ка­та към бе­жан­ци­те. "В съ­що­то вре­ме от­с­т­ра­ня­ва­не­то на Ка­у­дер е на­ча­ло­то на фи­нал­на­та фа­за от уп­рав­ле­ни­е­то на Мер­кел", по­соч­ва проф. д-р Рьо­дер.

Из­би­ра­не­то на поч­ти не­поз­на­тия Ралф Брин­к­ха­ус за ли­дер на фрак­ци­я­та на ХДС на те­о­рия не би тряб­ва­ло да про­ме­ни ни­що. Той по­бър­за да уве­ри, че ня­ма раз­ли­чия с кан­ц­ле­ра по по­ли­ти­ки­те, ма­кар да

смя­та, че гла­со­ве­те на де­пу­та­ти­те не би­ва да се смя­тат за га­ран­ти­ра­ни. На прак­ти­ка оба­че по­бе­да­та му над Ка­у­дер е по­ли­ти­чес­ко зе­мет­ре­се­ние.

То ид­ва в мо­мент, ко­га­то Мер­кел ве­че има дос­та­тъч­но гла­во­бо­лия със се­рия вът­реш­ни бит­ки в уп­рав­ля­ва­ща­та ко­а­ли­ция, до­ве­ли до дес­та­би­ли­зи­ра­не на ед­ва шес­т­ме­сеч­но­то пра­ви­тел­с­т­во. Пър­во през юни има­ше пуб­ли­чен спор меж­ду ХДС и ба­вар­с­кия им пар­т­ньор - Хрис­ти­ян­со­ци­ал­ни­ят съ­юз (ХСС), за то­ва да­ли оп­ре­де­ле­ни ка­те­го­рии бе­жан­ци да не бъ­дат до­пус­ка­ни в Гер­ма­ния и да бъ­дат връ­ща­ни на гра­ни­ца­та с Ав­с­т­рия. След то­ва ми­на­лия ме­сец со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те, по-мал­ки­ят пар­т­ньор в ко­а­ли­ци­я­та, вля­зо­ха в сб­лъ­сък с ХДС и ХСС и по­ис­ка­ха от­с­т­ра­ня­ва­не­то на ръ­ко­во­ди­те­ля на вът­реш­но­то ра­зуз­на­ва­не Хан­сГ­е­орг Ма­а­сен за­ра­ди не­го­ви не­а­дек­ват­ни ко­мен­та­ри око­ло не­от­дав­наш­ни­те из­с­тъп­ле­ния на край­но­дес­ни в град Кем­ниц.

Всич­ко то­ва кач­ва нап­ре­же­ни­е­то в ко­а­ли­ци­я­та, от­с­лаб­ва кан­ц­ле­ра и за­сил­ва нас­т­ро­е­ни­я­та в соб­с­т­ве­на­та й пар­тия за об­но­вя­ва­не на по­ли­ти­ки­те и еки­па. В след­ва­щи­те ме­се­ци пред­с­то­ят още съ­би­тия, ко­и­то ве­ро­ят­но ще до­ве­дат до но­ви раз­до­ри. Пър­во на 14 ок­том­в­ри са ре­ги­о­нал­ни­те из­бо­ри в Ба­ва­рия, на ко­и­то се очак­ва ХСС да от­бе­ле­жат най-нис­кия си ре­зул­тат в ис­то­ри­я­та и уда­рът мо­же да ги нап­ра­ви още по-кап­ри­зен и тру­ден пар­т­ньор в Бер­лин. Две сед­ми­ци по-къс­но е ре­ги­о­нал­ни­ят вот в Хе­сен, къ­де­то кон­сер­ва­то­ри­те съ­що мо­же да из­гу­бят по­зи­ции. Ос­вен то­ва с наб­ли­жа­ва­не­то на из­бо­ри­те за Ев­ро­пейс­ки пар­ла­мент до­го­ди­на ата­ки­те сре­щу Мер­кел за­ра­ди по­ли­ти­ка­та й на от­во­ре­ни вра­ти за миг­ран­ти­те

през 2015 г. са­мо ще се за­сил­ват, и то не са­мо в Гер­ма­ния.

В та­зи си­ту­а­ция на все по-труд­на за удър­жа­не ко­а­ли­ция и на­рас­т­ващ ро­пот в соб­с­т­ве­ни­те ре­ди­ци Мер­кел има два ва­ри­ан­та да про­дъл­жи да уп­рав­ля­ва, смя­та проф. д-р Ан­д­ре­ас Рьо­дер. Еди­ни­ят е да оти­де на но­ви из­бо­ри, а дру­ги­ят - да опи­та да нап­ра­ви но­ва ко­а­ли­ция в се­гаш­ния Бун­дес­таг, ве­ро­ят­но със Зе­ле­ни­те и ли­бе­ра­ли­те, ко­и­то оба­че ве­ро­ят­но ще пос­та­вят ус­ло­вие Мер­кел да не бъ­де кан­ц­лер.

"Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­те са те­зи, ко­и­то се стра­ху­ват най-мно­го от но­ви из­бо­ри за­ра­ди рис­ка да се пре­вър­нат в пе­пел. И тъй ка­то всич­ки се бо­ят, че край­но­дяс­на­та "Ал­тер­на­ти­ва за Гер­ма­ния" ще на­бе­ре още си­ла, очак­вам, че ще се сфор­ми­ра мно­зин­с­т­во, го­то­во да из­бег­не нов вот. Опас­ност за Мер­кел мо­же да има, ако во­де­щи фи­гу­ри от хрис­ти­ян­де­мок­ра­ти­те, зе­ле­ни­те и ли­бе­ра­ли­те нап­ра­вят сделка за ко­а­ли­ция без нея. Но ХДС е пар­тия, ко­я­то тра­ди­ци­он­но е тол­ко­ва ори­ен­ти­ра­на към ста­бил­ност­та и власт­та, че е за­гу­би­ла им­пул­са да сме­ня ли­де­ра си до­ри ко­га­то той от­дав­на е пре­ми­нал своя зе­нит", каз­ва пре­по­да­ва­те­лят от Уни­вер­си­те­та в Майнц.

Проб­лем за ЕС

От­вън мо­же да из­г­леж­да стран­но, че кан­ц­ле­рът на Гер­ма­ния е по­гъл­нат от дреб­ни вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки бо­рич­ка­ния в мо­мент, ко­га­то ико­но­ми­ка­та на стра­на­та е в чу­дес­на фор­ма, бю­дже­тът й пре­ли­ва от при­хо­ди, а дъл­гът й бър­зо се то­пи. Ма­кар по­ве­че­то за­ло­зи да са, че Мер­кел ще ус­пее да оце­лее до края на ман­да­та си, тя ве­че е сян­ка на пре­диш­но­то си "аз". Сла­бост­та й от­ва­ря ва­ку­ум в ЕС, осо­бе­но в мо­мент, ко­га­то и френ­с­ки­ят пре­зи­дент Ема­ню­ел Мак­рон - оче­вид­ни­ят кан­ди­дат да я за­ме­ни на­че­ло на съ­ю­за - ста­ва все по-не­по­пу­ля­рен у до­ма и рей­тин­гът му ве­че е по-ни­сък от то­зи на пред­шес­т­ве­ни­ци­те му Фран­соа Оланд и Ни­ко­ла Сар­ко­зи. "До­ри и без да е зат­ру­па­на от вът­реш­ни неп­ри­ят­нос­ти, си­ла­та на Мер­кел оп­ре­де­ле­но не е да от­ва­ря но­ви пер­с­пек­ти­ви за си­лен ЕС. Съ­ю­зът и Гер­ма­ния оп­ре­де­ле­но имат нуж­да от ре­ши­тел­но и кре­а­тив­но ли­дер­с­т­во, но се съм­ня­вам, че Мер­кел е спо­соб­на да го оси­гу­ри", каз­ва проф. д-р Рьо­дер. Са­мо че ня­ма и кой да я за­ме­ни в то­ва.

* От нем­с­ки - "За­ле­зът на Мер­кел", иг­ра на ду­ми със "За­ле­зът на бо­го­ве­те" (Götterdämmerung)

До­ри и без да е зат­ру­па­на от вът­реш­ни неп­ри­ят­нос­ти, си­ла­та на Мер­кел оп­ре­де­ле­но не е да от­ва­ря но­ви пер­с­пек­ти­ви за си­лен ЕС. Съ­ю­зът и Гер­ма­ния оп­ре­де­ле­но имат нуж­да от ре­ши­тел­но и кре­а­тив­но ли­дер­с­т­во, но се съм­ня­вам, че Мер­кел е спо­соб­на да го оси­гу­ри.

Как­ва е ли­тов­с­ка­та ре­цеп­та

В да­леч­на­та 1999 г. Лит­ва пос­та­вя своя ан­ти­ре­корд - то­га­ва по пъ­ти­ща­та на стра­на­та в ка­тас­т­ро­фи уми­рат об­що 829 ду­ши. В мо­мен­та тра­фи­кът е нес­рав­ни­мо по-на­то­ва­рен, но за­ги­на­ли­те са три пъ­ти по-мал­ко. Го­ле­ми­ят спад се случ­ва през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни и се­га Лит­ва е сред ли­де­ри­те в прог­ра­ма­та на ЕС за на­ма­ля­ва­не броя на жер­т­ви­те по пъ­ти­ща­та Vision Zero.

Ам­би­ци­оз­на­та цел, ко­я­то си пос­та­вя тя, е за 0 жер­т­ви по пъ­ти­ща­та до 2050 г.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.