В сянката на червения октомври
ЧЧервеният октомври. Така борсовите играчи и анализатори ще запомнят отишлия си месец, в който всички пазари вървяха надолу след много дълъг период на възход. Финансовите ужаси, които песимистите очакваха за Хелоуин обаче, се отложиха. В крайна сметка тази седмица пазарите отново тръгнаха нагоре, но остана неприятното усещане, че червеният октомври е един от първите сигнали за наближаваща криза. (Вижте повече на стр. 61.)
Това усещане помрачава иначе добрите икономически новини през тази година. Ръстът в цените на имотите например в повечето случаи е положително събитие. Увеличението им в България тази година обаче има вероятност да е последното след шест години на стабилен ръст. Еуфорията от това, че си на върха, изчезва, когато започнеш да мислиш за пътя надолу. Рязък спад в цената на имотите може и да няма, но следващата година вероятно ще се случи това, което винаги положително настроените брокери наричат “успокояване” на пазара. (Вижте темата на този брой на стр. 12-18.)
Призракът на предстоящата криза може да послужи и за успокоение на високите цени на газа в България (стр. 28-29). Ако световната икономика отново тръгне надолу, горивата също ще поевтинеят и сегашните спорове дали тя е висока или ниска в сравнение с други европейски държави ще станат по-малко важни.
Икономическите и политическите кризи често са свързани. Понякога икономиката разбърква политиката, понякога обратното. Примерът от миналата седмица е Италия, където популисткото правителство се опитва да приеме бюджет с много голям дефицит, а негативите от подобен ход може да са за цялата еврозона. Тази седмица Германия увеличи тревогите за европейската икономика, след като Ангела Меркел каза, че ще
се оттегли от политиката, и еврото веднага поевтиня (стр. 34).
През това време България е затънала в поредица от скандали и не изглежда да прави нищо сериозно, за да приготви икономиката си за следващата криза. Или поне да привлече повече инвестиции. Амбициозният бюджет, който ГЕРБ предлага за следващата година, се опитва да стимулира ръст на доходите, но без по-сериозни реформи, ефектът от тези усилия ще живее кратко. Ефектът от основната политика през ерата “Борисов” - отказът от сериозни промени, се видя много добре от последната класация Doing business на Световната банка. В нея страната пада няколко места надолу, но не защото правителството е направило нещо, а точно обратното, защото не е направило нищо. България расте много бавно но и другите страни я изпреварват - добра илюстрация на застоя от последните години. Управлението на Борисов започна с началото на голямата криза от 2008 г. и тя послужи за алиби да не се правят реформи. Когато тя свърши, се продължи по същия начин. Сега на хоризонта се задава нова криза. Но и без нея е ясно какво няма да се случи - управлението ще е заето много повече със собственото си оцеляване (как - на стр. 24) отколкото с важните решения, които рисуват графиката на живота през следващите години.