//ЛЯВО-ДЯСНО Да­нъч­ни­те ал­тер­на­ти­ви на опо­зи­ци­я­та

Тра­ди­ци­он­ни­ят есе­нен де­бат кои да­нъ­ци да се про­ме­нят та­зи го­ди­на се во­ди от БСП и Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия. До­ка­то вля­во се пред­ла­га по-ви­сок да­нък за бо­га­ти­те, вдяс­но се лан­си­ра на­ма­ля­ва­не на да­нъч­на­та те­жест през по-ни­сък ДДС и не­об­ла­га­ем ми­ни­мум. Иде­и­те

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ - ав­тор Ве­ра Де­ни­зо­ва | vera.denizova@capital.bg

Тра­ди­ци­он­ни­ят де­бат кои да­нъ­ци да се про­ме­нят та­зи го­ди­на се во­ди от БСП и „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“.

Т„То­ва са хо­ра кол­ко­то един фут­бо­лен ста­ди­он, ко­и­то пе­че­лят из­к­лю­чи­тел­но мно­го.“Та­ка пре­ди дни зам.-пред­се­да­те­лят на БСП Дра­го­мир Стой­нев ар­гу­мен­ти­ра иде­я­та на ле­ви­ца­та да­нъ­кът вър­ху до­хо­ди­те на хо­ра­та с ви­со­ки зап­ла­ти да се уве­ли­чи. Пос­ла­ни­е­то на БСП е: бо­га­ти­те тряб­ва да пла­щат по­ве­че, а за ма­со­ва­та сред­на кла­са и за бед­ни­те хо­ра да­нъ­ци­те не тряб­ва да се про­ме­нят.

Мал­ко по-раз­лич­ни идеи пак пре­ди де­се­ти­на дни лан­си­ра „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“- на­ма­ля­ва­не на об­ща­та да­нъч­на те­жест през ДДС и през не­об­ла­га­ем ми­ни­мум за да­нъ­ка вър­ху до­хо­ди­те.

Мо­мен­тът да се про­во­ки­ра де­бат по те­ма­та и от­ля­во, и от­дяс­но, не е из­б­ран слу­чай­но - па­ке­тът с про­ме­ни в да­нъч­ни­те за­ко­ни и Бю­джет 2019 ве­че са в пар­ла­мен­та и де­ба­ти­те по тях пред­с­то­ят. Пред­вид, че БСП са опо­зи­ция, а „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“до­ри не са пар­ла­мен­тар­но пред­с­та­ве­на си­ла, шан­со­ве­те ко­я­то и да е от тех­ни­те идеи да ми­не, са ми­ни­мал­ни. Но пък пред­ло­же­ни­я­та да­ват въз­мож­ност за тру­па­не на по­ли­ти­чес­ки ак­ти­ви и мо­би­ли­зи­ра­не на сим­па­ти­зан­ти. А и раз­г­леж­да­не­то на ал­тер­на­ти­ви­те и ико­но­ми­чес­ки­те ефек­ти от тях ви­на­ги си стру­ва, за­що­то пос­та­вя в пер­с­пек­ти­ва по­ли­ти­ка­та на уп­рав­ля­ва­щи­те.

Още по­ве­че че тре­та по­ред­на го­ди­на бю­дже­тът е на из­ли­шък, а ре­фор­ми ня­ма, т.е. се­га има ня­как­во фис­кал­но прос­т­ран­с­т­во за раз­ми­съл.

Вля­во - да на­ка­жем бо­га­ти­те

В рам­ки­те на ня­кол­ко ме­се­ца де­пу­та­ти от БСП на три пъ­ти ис­ка­ха справ­ки от ми- нис­тъ­ра на фи­нан­си­те за пла­те­ния да­нък общ до­ход с раз­лич­ни раз­бив­ки в тях. За­то­ва и ко­га­то пар­ти­я­та из­ле­зе със свои пред­ло­же­ния за про­мя­на в по­до­ход­но­то об­ла­га­не в по­со­ка ди­фе­рен­ци­ра­не на став­ка­та, из­не­на­да­та не бе­ше го­ля­ма.

Пред­ло­же­ни­е­то е за ме­сеч­ни до­хо­ди над 3900 лв. да­нъ­кът да се уве­ли­ча­ва с по 2.5 пун­к­та в ди­а­па­зон от пет стъп­ки (виж ка­ре­то), до­ка­то дос­тиг­не 25% за зап­ла­ти над 10 400 лв. За ра­бо­те­щи ро­ди­те­ли се пред­виж­да не­об­ла­га­ем ме­се­чен ми­ни­мум от 500 лв. на де­те.

С то­зи мо­дел спо­ред БСП 2.24 млн. ду­ши ще за­па­зят се­гаш- на­та став­ка вър­ху до­хо­ди­те си от 10%, ко­и­то са “ма­со­ва­та сред­на кла­са”.

“В то­зи мо­дел на об­ла­га­не го ня­ма со­ци­ал­ни­ят еле­мент.

Иде­я­та е прос­то да се об­ло­жат до­хо­ди­те на бо­га­ти­те.

Но ре­ал­но се уд­рят ра­бо­те­щи­те във фи­нан­со­вия и в IT сек­то­ра”, каз­ва Пе­тър Га­нев от Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на ико­но­ми­ка. Спо­ред не­го система с тол­ко­ва мно­го ска­ли е слож­на и труд­на за при­ла­га­не.

От БСП пред­ла­гат още мак­си­мал­ни­ят оси­гу­ри­те­лен праг да се вдиг­не до кос­ми­чес­ки­те 3900 лв. (при 2600 лв. в мо­мен­та и 3000 лв. пред­ло­же- ни от пра­ви­тел­с­т­во­то) още от до­го­ди­на, а ми­ни­мал­на­та зап­ла­та до 640 лв. (при 510 лв. се­га). Най-го­ля­ма­та из­не­на­да оба­че е иде­я­та за пре­мах­ва­не на 5-про­цен­т­на­та став­ка вър­ху ди­ви­ден­ти и лик­ви­да­ци­он­ни дя­ло­ве и за­мес­т­ва­не­то й с на­рас­т­ва­ща, ко­я­то за­поч­ва от 10% и сти­га до 25%. От БСП из­чис­ля­ват, че от та­зи мяр­ка би­ха съб­ра­ли по­ве­че бли­зо 1.5 мл­рд. лв. Те ци­ти­рат дан­ни на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, спо­ред ко­и­то 8000 бъл­га­ри са дек­ла­ри­ра­ли до­хо­ди от ди­ви­ден­ти за ед­на го­ди­на от 7.2 мл­рд. лв. Спо­ред ли­де­ра на пар­ти­я­та Кор­не­лия Ни­но­ва то­зи ди­ви­дент ге­не­ри­ра сив сек­тор, „за­що­то през не­го се пла­щат зап­ла­ти на чер­но, за ко­и­то не се вна­сят оси­гу­ров­ки“. То­ва са и па­ри­те за ко­руп­ция и пла­ща­ния под ма­са­та, твър­ди пред­се­да­те­лят на БСП. И е пра­ва, но са­мо от­час­ти. Го­ля­ма част от та­зи су­ма се дъл­жи на ед­нок­ра­тен ефект - през пос­лед­ни­те две го­ди­ни мно­го фир­ми раз­да­ва­ха по­ве­че от оби­чай­ния ди­ви­дент. То­ва се слу­чи след кам­па­ния на НАП за из­чис­т­ва­не на ке­ша във фир­ми­те, през ко­и­то дру­жес­т­ва­та за­о­би­ка­лят пла­ща­не­то на кор­по­ра­тив­ни да­нъ­ци и ди­ви­дент. Ре­ал­но оба­че го­ля­ма част от па­ри­те ги ня­ма, а през го­ди­ни­те са из­ва­де­ни от ка­си­те и са из­пол­з­ва­ни за раз­хо­ди, ко­и­то

не са свър­за­ни с дей­ност­та на дру­жес­т­во­то (ве­ро­ят­но ня­как­ва част са и пла­ща­ния под ма­са­та), а са в пол­за на съд­руж­ни­ци и свър­за­ни с тях ли­ца. Ако при­е­мем, че чис­те­не­то на ке­ша е поп­рик­лю­чи­ло, в след­ва­щи­те го­ди­ни и при нов спад на ико­но­ми­ка­та при­хо­ди­те от ди­ви­дент ще на­ма­ле­ят.

“БСП уд­ря теж­ко пред­п­ри­е­ма­чи­те, но ня­ма да съ­бе­ре очак­ва­ни­те ми­ли­ар­д­ни до­пъл­ни­тел­ни при­хо­ди. Та­ко­ва уве­ли­че­ние от 5 пъ­ти драс­тич­но ще на­ма­ли дек­ла­ри­ра­ни­те ди­ви­ден­ти и ще свие да­нъч­на­та ос­но­ва. Прос­то фир­ми­те ня­ма да пла­щат ди­ви­ден­ти.

Още по­ве­че че об­ща­та те­жест на да­нък пе­чал­ба плюс да­нък ди­ви­дент ще бъ­де бли­зо 35% - мно­го по-ви­со­ко от став­ка­та от 25% за да­нъ­ка вър­ху до­хо­ди­те, ко­е­то ще съз­да­де сил­ни сти­му­ли за ар­бит­раж. Са­ми­ят да­нък вър­ху до­хо­ди­те с 25% мак­си­мал­на став­ка е мно­го по­ви­сок от съ­сед­ни­те стра­ни - в Ру­мъ­ния, Сър­бия и Ма­ке­до­ния има пло­сък да­нък от 10%.

То­ва пра­ви стра­на­та не­кон­ку­рен­т­на”, каз­ва Ге­ор­ги Ан­ге­лов от “От­во­ре­но об­щес­т­во”.

Той об­ръ­ща вни­ма­ние и на още един не­дос­та­тък в иде­я­та на БСП – по-ви­со­ка­та став­ка, с ко­я­то ще се об­ла­гат до­хо­ди­те от ди­ви­дент ще е са­мо за мес­т­ни­те ли­ца. За чуж­ди­те фир­ми тя ос­та­ва 5%. “То­ва съз­да­ва сти­му­ли бъл­гар­с­ки фир­ми да се пре­ре­гис­т­ри­рат в чуж­би­на или в оф­шор­ки, за да пла­тят по-ни­сък да­нък. И ни връ­ща по­не 20 го­ди­ни на­зад в ед­ни тъм­ни вре­ме­на, ко­га­то став­ки­те бя­ха ви­со­ки, но съ­би­ра­е­мост­та на да­нъ­ци­те бе­ше нис­ка, а оф­шор­ки­те - ма­со­во раз­п­рос­т­ра­не­ни”, до­пъл­ва ико­но­мис­тът.

„Пред­ло­же­ни­я­та са на­со­че­ни да на­ка­жат то­зи, кой­то пе­че­ли, не да по­мог­нат на то­зи, кой­то не пе­че­ли. То­ва е греш­на по­ли­ти­ка. Ето, Пол­ша то­ку­що на­ма­ли кор­по­ра­тив­ния си да­нък от 15% на 9% за мал­ки фир­ми с при­ход до 1.5 млн. ев­ро на го­ди­на. То­ва е под­к­ре­па и за мен пра­вил­на по­ли­ти­ка”, каз­ва и Ге­ор­ги Ка­ди­ев, кой­то е бивш БСП де­пу­тат и бивш зам.-ми­нис­тър на фи­нан­си­те.

БСП пред­ла­га и по-нис­ки став­ки на ДДС – 9% за ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то се ре­им­бур­си­рат от здрав­на­та ка­са, и 5% за хля­ба, ка­то спо­ред тех­ни­те ек­с­пер­ти за­гу­ба­та от при­хо­ди от кос­вен да­нък ще се ком­пен­си­ра от по­ве­че пос­тъп­ле­ния от об­ла­га­не­то на ди­ви­ден­ти­те. Ди­фе­рен­ци­ра­не­то на ДДС оба­че съз­да­ва пред­пос­тав­ки за из­к­ри­вя­ва­не на па­за­ра и на­тиск от дру­ги сек­то­ри да се на­ма­лят и тех­ни­те став­ки.

Вдяс­но – да уве­ли­чим пот­реб­ле­ни­е­то

Мал­ко пре­ди БСП със свои идеи в да­нъч­на­та сфе­ра из­ле­зе и “Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия”. Ед­на от тях не е но­ва и се лан­си­ра от дес­ни­те и пре­ди го­ди­на. А тя е за на­ма­ля­ва­не на ДДС от 20% на 18%.

“На­ма­ля­ва­не­то на став­ка­та има ста­тич­ни и ди­на­мич­ни ефек­ти. Ста­тич­но, по­ни­же­ни­е­то е от око­ло 1 мл­рд. лв. за бю­дже­та, ко­и­то ще ос­та­нат в ръ­це­те на до­ма­кин­с­т­ва­та. От все­ки до­пъл­ни­те­лен лев раз­по­ла­га­ем до­ход бъл­гар­с­ки­те до­ма­кин­с­т­ва със си­гур­ност ще из­хар­чат за пот­реб­ле­ние по­не 80 ст. Та­ка ре­ал­но­то пот­реб­ле­ние ще се уве­ли­чи и в бю­дже­та ще вле­зе ДДС. Има­ме и вто­рич­ни ефек­ти, ка­то нап­ри­мер, че ще се по­ви­ши вно­сът, но не виж­дам го­лям проб­лем став­ка­та да се вър­не там, от­къ­де­то тръг­на през 1994 г.”, каз­ва Ге­ор­ги Га­нев, ико­но­мист от Цен­тъ­ра за ли­бе­рал­ни стра­те­гии и „Де­мок­ра- тич­на Бъл­га­рия“.

Стои оба­че въп­ро­сът до­кол­ко на­ма­ля­ва­не­то на да­нъ­ка вър­ху пот­реб­ле­ни­е­то се­га би дейс­т­ва­ло про­цик­лич­но, и то в мо­мент, в кой­то ико­но­ми­ка­та прег­ря­ва. И да­ли при но­ва кри­за, ко­я­то ще до­ве­де до спад на при­хо­ди­те в бю­дже­та, на пра­ви­тел­с­т­во­то, ко­е­то и да е то, ня­ма да му се на­ло­жи да вди­га став­ка­та. Ко­е­то пък чис­то по­ли­ти­чес­ки ще му до­не­се не­га­ти­ви.

“ДДС не мо­же да се по­ни­жи по вре­ме на кри­за, пра­ви се, ко­га­то си на вър­ха на рас­те­жа.

То­га­ва мо­жеш да под­к­ре­пиш пот­реб­ле­ни­е­то и да кон­т­ри­раш част от ин­ф­ла­ци­я­та”, каз­ва Ге­ор­ги Га­нев. Той оба­че е по-скеп­ти­чен за дру­го­то пред­ло­же­ние на фор­ма­ци­я­та – за въ­веж­да­не на не­об­ла­га­ем ми­ни­мум за да­нък общ до­ход.

“Проб­ле­мът е, че го­во­ре­не­то за не­об­ла­га­ем ми­ни­мум в Бъл­га­рия не се въз­п­ри­е­ма ка­то на­ма­ля­ва­не на да­нъч­на­та те­жест, а ка­то вид со­ци­ал­на по­ли­ти­ка. То­ва е во­де­щи­ят ар­гу­мент в об­щес­т­во­то и спо­ред мен опас­ност­та е при спад в при­хо­ди­те да се по­я­ви же­ла­ние за кон­т­ра­мер­ки в по­со­ка вди­га­не на став­ка­та”, каз­ва той. И до­пъл­ва, че при­хо­дът от да­нък общ до­ход се дви­жи око­ло 3% от БВП. С въ­веж­да­не­то на не­об­ла­га­ем ми­ни­мум се из­т­ри­ва око­ло ед­на тре­та от то­зи при­ход, а ако се вдиг­не став­ка­та на да­нъ­ка вър­ху до­хо­ди­те, ло­гич­но на­го­ре оти­ва и кор­по­ра­тив­ни­ят да­нък.

“Не­об­ла­га­е­ми­ят ми­ни­мум ве­ро­ят­но ще стру­ва на бю­дже­та око­ло 1.5 мл­рд. лв. Очак­ва­ни­я­та са въ­веж­да­не­то му да до­ве­де до дос­та­тъч­но си­лен ди­на­ми­чен ефект, за да мо­же то­ва да не стру­ва на хаз­на­та зна­чи­тел­ни сред­с­т­ва, до­ри в рам­ки­те на те­ку­ща­та го­ди­на”, каз­ва Ге­ор­ги Га­нев.

Тре­та­та идея на фор­ма­ци­я­та е за въ­веж­да­не на ну­ле­ва став­ка за ре­ин­вес­ти­ра­на­та пе­чал­ба, съ­от­вет­но на­ма­ля­ва­не и на да­нъ­ка на ед­но­лич­ни­те тър­гов­ци. За пър­ви път те­ма­та бе­ше пов­диг­на­та та­зи го­ди­на от ли­бер­та­ри­ан­с­ка­та ор­га­ни­за­ция Ек­с­пер­тен клуб за ико­но­ми­ка и по­ли­ти­ка (ЕКИП).

А иде­я­та е, че пре­мах­ва­не­то на кор­по­ра­тив­ния да­нък вър­ху не­раз­п­ре­де­ле­на­та пе­чал­ба би до­ве­ло до по­ве­че сво­бод­ни сред­с­т­ва за фир­ми­те, ко­е­то по­ви­ша­ва сти­му­ли­те за ин­вес­ти­ции. По­доб­на мяр­ка оба­че е слож­на за при­ла­га­не и кон­т­рол, а и през пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие ком­па­ни­и­те в Бъл­га­рия са с най-нис­ко­то да­нъч­но бре­ме в ЕС - ефек­тив­на­та став­ка в стра­на­та е 9% при сред­но 20.9% в съ­ю­за към 2017 г. Но пък е въп­рос на де­бат да­ли биз­не­сът на­ис­ти­на ня­ма нуж­да от по­до­бен сти­мул, пред­вид нис­ко­то ни­во на ин­вес­ти­ции в ико­но­ми­ка­та.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.