Има ли алтернатива на трафика и трудното паркиране
ССтатистиката е недвусмислена – най-големите градове растат, а най-много сред тях расте София. В комбинация с културните навици по-големият брой нови жители означава десетки хиляди допълнителни коли по градските улици. Автомобилите създават трафик, екологични проблеми и затруднено паркиране. Затова и темата строителство и инвестиционни намерения често се свързва с негативите на увеличения трафик.
Защо
Първата причина за дисбаланса в градското паркиране е „старо срещу ново“. В началото на века, а после и през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато се е разширявала в полуцентралните и в панелните си квартали, в София имало много по-малко жители и коли. В тези зони днес проблемите с паркоместата са най-изразени.
Вторият дисбаланс е заради разликата между изискуемите по закон паркоместа за нови сгради и реалните нужди на обитателите им. За жилищни сгради минималното изискване е едно паркомясто на един апартамент. Втората кола в семейството отдавна не е луксът, който беше. За офис сгради разминаването е още по-осезаемо. Законът изисква едно паркомясто на средно 80 кв.м от надземната площ на сградата - едно паркомясто на осем или десет служители. Тази пропорция е нереалистична, особено в секторите IT и Support.
Важно е да се каже обаче, че именно компаниите от този сектор са от малкото в бизнеса, които осъзнават реалните нужди и изискват по-големи паркинг площи.
Последният дисбаланс идва при продажбата и наемането на жилища. Законът задължава проектанти и строители да осигурят необходимите паркоместа за всяка сграда. Но „осигурени“и „правилно разпределени“са две различни неща. Примери може да откриете в двойните гаражи или зависимото паркиране (една кола зад
друга или една над друга (чрез платформи).
Допълнително усложнение идва и от начина на придобиване на гараж или паркомяс-
то. Високите цени (понякога по-високи на кв.м от тези за жилищни площи) често отказват новодомците от тази покупка. Така колите с иначе осигурено място в имота нощуват на улицата. Струва си да се спомене и вторичният пазар на паркоместа - такъв всъщност няма. При препродажба или последващо отдаване под наем няма регулатор, задължаващ прикрепянето на гаража към основната жилищна единица.
Как и какво може да бъде решението?
Преди да търсим решения, трябва да отговорим на един въпрос: По-правилно е да ограничим/забраним използването на автомобила като средство за придвижване? Или да погледнем по-трезво на проблема и да търсим решения в осигуряване на инфраструктура (улици/паркинги)?
Правилният подход е „и двете“! Едно възможно решениея е например такса „задръстване“(по примера на Лондон). Това е малко по-агресивен вариант на вече отдавна регламентираното платено паркиране. Услугите за споделени електромобили също със сигурност облекчават трафика, а и отделените вредни емисии. Съществена промяна може да дойде при диверсифициране на „горещите точки“на пазара на офисни площи. Вместо централните райони може да се развиват периферните, по-дишащи райони на града. В градоустройственото планиране на София тази идея вече е добре залегнала.
Все пак обаче най-важно остава развитието на инфраструктура - разширяване на булеварди, намаляване на кръстовища чрез възли на няколко нива, изграждане на алтернативни трасета и маршрути, развитие на обществения транспорт.
Проблемът с паркирането може да се
реши с адекватна промяна на нормите и следене за тяхното спазване. Това ще накара бизнеса да инвестира и да балансира жилищните и офисните площи спрямо паркинг площите. Нормативните изисквания бяха актуализирани съвсем скоро, но все още има голямо поле за развитие. Друга насока е изграждането на паркинг сгради.
То е все още много чуждо за българския град, но много практично в гъсто населени зони.
Причината за липсата на такива сгради е, че наемът на паркоместа е по-евтин от този на офисни площи. Затягането на нормите обаче ще принуди инвеститорите да погледнат и в тази посока.
Проблемът с разпределянето на осигурените паркоместа е свързан с големи промени в бизнеса, в брокерите, в предприемачите, в гражданите. Едно възможно, но радикално решение е жилищата задължително да се „пакетират“с паркомясто. Друго е осигуряването на различен брой паркоместа спрямо площта или броя на спалните на даденото жилище.
Всеки обитател на града усеща проблемите с трафик и паркиране, но са нужни усилията на държавно, общинско, и личностно ниво за решаването им. Нужна е отдаденост, постоянство и не на последно място – култура.