За проектите и хората

За професията мениджър проекти започна да се говори по-активно вече от няколко години, но тя като че ли все още не е достатъчно позната. Разкажете накратко в какво се състои работата на тези специалисти.

Работата на проджект мениджъра (PM) се състои в това да постига определени цели във формата на продукт, услуга или резултат, да влиза в рамките на показатели като време, ресурси и пари, както и да управлява екипи от хора и заинтересовани страни. Проджект мениджмънтът е навсякъде, в почти всяка индустрия. В IT бранша у нас най-забележимо се търсят PM в момента, но тя далеч не е единствената – банков сектор, ритейл, фармация, автомобилостроене и много др. На предприемачите също може да се гледа като на проджект мениджъри. Като цяло трябва да се прави разлика между оперативния мениджмънт и проектния мениджмънт. В първия целта е компанията да продължи да функционира, да поддържа т.нар. бизнес континуитет, да няма прекъсваемост на бизнеса. При управлението на проектите целта е промяната в статуквото, като например разработване на нов продукт, пускане на услуга или дори спирането на такава, което в повечето случаи също е проект. Много често проектите са инструмент на компаниите да реализират стратегическите си цели. За да слязат от стратегическо планиране до оперативно ниво, се минава през тактическо планиране и изпълнение именно чрез управлението на

проекти, програми и портфолиа.

Как в исторически план се обособява нуждата от тази професия? През какви промени преминава във времето и какви са тенденциите в момента?

Проджект мениджмънтът като формална дисциплина и методология тръгва от средата на миналия век. Тогава не е имало IT, така че дисциплината е дошла в отговор на нуждите на строителната и военната индустрия. Основната идея, върху която стъпва, е да умееш да планираш целия проект и след това да го реализираш (т.нар. predictive waterfall approach). Постепенно тези практики започват да се пренасят и в други сектори, които търсят начин как да постигат целите си по-добре и по-ефективно. В последните години възникват и по-гъвкави подходи, познати най-често като Agile и Scrum, които за разлика от Waterfall подхода, при който трябва да направиш цялостно планиране в началото на проекта, са ориентирани към планиране работа на итерации, т.нар. спринтове, също така са по-гъвкави по отношение на промяната във визията или изискванията, които събираме и управляваме в проекта. Те възникват от нуждите на софтуерната индустрия, но стават все по-модерни, разпознаваеми и желани и от много други индустрии в последните години. От гледна точка на нашия институт стандартът за PM се дефинира в т.нар. PMBOK (Project Management Book of Knowledge), също така известен под

шеговитото название „библията на проджект мениджмънта“. Тази методология и трупано с десетилетия знание (към момента версия 7) се развива и адаптира спрямо света наоколо. В началото PM се занимава основно с управлението на три ограничения – ресурси, обхват и време.

Впоследствие обаче се появяват и други области на знание като управление на качеството, управление на риска, управление на заинтересованите страни.

А съвсем отскоро се появи и нова област, която набляга на нуждата от лидерски умения и темата за автентичното лидерство като част от основните фактори за успех на един проект. Често проджект мениджърите трябва да управляват хора с различни функции в компанията и дори външни подизпълнители на дадена компания, които не са им пряко подчинени, а това усложнява значително процеса и увеличава рисковете. От PM вече се очаква не само да може да планира, предвижда и изпълнява, следвайки плана, но трябва да може и да управлява хора, и то не директно, а чрез влияние, мотивиране и дори вдъхновяване.

Освен лидерство и комуникативност какви са качествата, знанията и уменията, които трябва да притежава един човек, който иска да се занимава с тази професия?

Преди всичко трябва да може да вижда голямата картина, но и при необходимост да може да се гмурне в детайлите, особено когато трябва да се вземат решения, понякога и трудни и нетрадиционни такива, да се определи или промени посоката на проекта. Тези особености предопределят и качествата, които се търсят – да можеш да говориш на „различни езици“с различни хора, като под различни се разбира не само професионално и интерфункционално, но и културно. Трябва да може, от една страна, да гради взаимоотношения с тези хора, а от друга, да успява и да си отстоява позицията - качество, което наричаме асертивност (от англ. assertive). Да имаш твърда позиция, но мек подход, за да постигнеш целите - това е ключът към успешния проджект мениджмънт. Има и спорове дали PM трябва да е експерт, или по-скоро да е добър мениджър и комуникатор. > 54

> 53 Истината е, че трябва да е някъде по средата, което прави ролята предизвикателна, но и доста интересна и развиваща не само професионалните, но и личностните качества.

От кои професии или роли човек може лесно да се преориентира към PM?

PM е много добър начин за изграждане на кариерен път за хора, които от ниво операции искат да стигнат до стратегическия мениджмънт – това ти позволява да изградиш умения и опит на средно управленско ниво, за да стигнеш до стратегическите и високи позиции на старши (C-level) мениджмънт. Другото, което виждам, е предприемачеството, където поемаме сами или в екип от няколко партньори риск да сформираме компания. PM много добре развива и тази кариерна пътека, просто зависи кой път искаме да изберем, каква ни е визията за бъдещето. Да се мине от 3G към 4G, да се пусне ново приложение, да се реализира нова софтуерна версия или вече до болка познатата ни регулация за защита на личните данни (GDPR), да се построи магистрала, метро или направи реконструкция на част от града по обществена поръчка или европейско финансиране – всичко това са проекти, които трябва да бъдат управлявани от някого, следвайки определени и общовалидни принципи и методология. Всичко около нас се променя много бързо, така че, щом има нужда от промяна в някоя сфера или компания, има нужда и от проект. Уменията, които се използват в PM, не са просто професионални, а и чисто житейски. Те могат да се прилагат и в личното време, като например да организираш ваканцията си, да направиш

ремонт, да вдигнеш сватба... Всичко това са проекти.

Какво образование е необходимо за упражняването на професията? Какви са сертификационните програми в България?

Има все повече такива програми, както и курсове в университетите. В миналото в нашата реалност в България PM се смяташе по-скоро за допълнително умение, но днес все повече се обособява като отделна професия. Като сертификации и умения проджект мениджмънтът идва от англосаксонския свят. Едната от двете основни сертификационни програми произхожда от Щатите, а другата - от Великобритания. PM навлиза вече и в университетите у нас. Една от възможностите е EMBA програмата на Американския университет, където от миналата година съществува като модул в обучението. От доста време има и магистратура в Нов български университет, както и в УАСГ, все по-популярни стават и в УНСС и в Техническия университет. Това, което ние в PMI правим, е да популяризираме тази методология и подход не само във висшето образование, но и в средното и началното образование. Имаме вече няколко социални проекта, насочени към деца и тийнейджъри. Преподаваме им PM чрез преживяване, адаптирано към техните нужди и разбирания. Това, което ме зарежда, е, като виждам как децата се ентусиазират и работят заедно. Малката инвестиция в тях има огромно влияние върху развитието им. Полезното на PM е, че предоставя т.нар. умения за цял живот, които карат децата да са по-успешни, да поемат инициатива, да работят в екип, да се уважават, да управляват ресурси и да постигат цели.

В кой етап от кариерата си заслужава човек да мине през подобна програма? Какви са вашите наблюдения и препоръки?

Има различни сертификации за различните етапи от кариерното развитие. Флагманът на сертификатите е PMP (Project Management Professional). Той изисква не само знания, но и опит. За да бъдете допуснат до изпит за PMP, трябва да докажете 4500 часа работа по проекти, които внасят някаква промяна в работния процес. Това е еквивалентът на 3 пълни години работа по проекти.

Другото изискване е да сте били на курс, който е в рамките на 35 учебни часа. Има и програми, насочени към хора без опит, като например CAPM (Certified Associate Project Management). За тях и учебният материал, и изпитът са по-леки и не включват толкова ситуационни въпроси, както е при изпита за PMP. Според статистиките на PMI преди 5 години сме имали близо 200 хил. сертифицирани специалисти в световен мащаб. В момента сертифицираните са над 800 хиляди.

Трендът е изключително експоненциален.

Според последните данни от Икономическия форум в Давос през 2020 г. ще има нужда от 150 млн. проджект мениджъри в световен мащаб.

Как смятате, че в близкото бъдеще ще се развие тази професия? Какви са посоките й на еволюция в следващите 5+ години?

Много е важно да мислим за бъдещето, защото в момента имаме възприятие за проджект мениджмънта, което не винаги е адекватно. Много хора все още мислят за PM като за администратор, който обработва документи и гони някакви хора да си свършат работата. Това е по-скоро координиране на проекти и е на много начално ниво. Проджект мениджмънтът върви към това да мислим стратегически, всеки проект трябва да отговаря на въпроса защо е нужен, каква промяна ще донесе и с какви резултати. Това е професия, която с трупането на опит и зрялост може да изстреля специалиста нагоре към високи корпоративни позиции или да го развие като успешен предприемач, в случай че е избрал този път на развитие.

Проджект мениджърите трябва да виждат голямата картина, но и при необходимост да могат да се гмурнат в детайлите, особено когато трябва да се вземат трудни решения.