От Стара Загора за Пловдив с любов
Домът трябва да доставя комфорт, но и не бива да робуваш на този комфорт.
Вкрая на октомври циганското лято удължава айляшкото време в Пловдив. Над двадесет градуса и напористи слънчеви лъчи обливат апартамента на Виктор Янков, който в петък сутрин си е позволил да остане вкъщи за няколко часа. С плътно запълнена работна програма заместник-директорът „Международна дейност“на фондация „Пловдив 2019“брои дните до първите видими резултати от дългата подготовка по проекта „Европейска столица на културата“. Откриващата церемония наближава, предпоследните разговори с пожарна, НСО, кмет са проведени, така че на 12 януари булевард „Цар Борис Трети обединител“да бъде затворен изцяло и заобиколен със стени от огромни екрани.
Вече три години Виктор е посветен на каузата да създаде въздействаща и смислена програма, да убеди, че културата може да променя начина, по който живеем, и да помогне за развитието на града. Пловдив е първият български град, избран да бъде Европейска столица на културата – най-престижната културна инициатива на Европейския съюз. Преди да се захване с тази дейност, е бил директор на културния фестивал НОЩ/Пловдив и организатор на много събития, подпомагащи изграждането на културна идентичност.
„Това беше голяма драма за моите родители, смее се той – след като завърших бившата френска, сега езикова гимназия в Стара Загора, откъдето съм, те бяха много разочаровани, че не съм избрал път ако не към чужбина, то поне към София.“Тогава, през 2007 г., 90% от съучениците му заминават да учат навън.
Виктор обаче държи да учи политология точно в Пловдивския университет, защото си представя, че в близкия до родния му град ще живее по-добре. Когато се е преместил да живее тук преди 11 години, заварил едно капсулирано място със своите нужди и хора – добрият стар арменски ресторант, табиетлийското усещане...
„В един момент обаче се оказа, че градът трябва да започне да предоставя възможности за хора, които го посещават за един ден и искат да се чувстват добре. Включително с различен тип храна, обслужване. И нещата започнаха да се подобряват.“След това според него се е случило нещо, което никой не е очаквал – Пловдив се развил с бързи темпове и се променил напълно –
„Уикендите тук е като да си на курорт – улиците са пълни с всякакви хора“, шегува се. И тъй като свръхдинамиката на работната седмица и „туристическото усещане“го изтощавали, двамата с приятелката му Хана решили да се преместят да живеят от абсолютния център в периферията, близо до изхода на града, в затворен тип комплекс.
От двамата Виктор е домошарят основно защото денят му започва в 6–6.30 ч. и преминава в срещи и разговори. Вкъщи е неговото „абсолютно спасение“, затова и се старае в жилището да няма никакво дразнение и напрежение, включително от съседи, улици, паркиране. „Тук сме го спестили“, усмихват се двамата и обясняват, че са се стремили на всяка цена апартаментът им да е без излишни вещи, да има
Единственото, което трупат двамата, са книги и албуми. Виктор обича да носи от чужбина каталози от музеи и ги разлиства с уважение. Сред най-ценните му притежания са и томовете на почти всички разкрити досиета от Държавна сигурност, издания на Комисията за разкрития на досиетата.
Вкъщи с Хана най-често готвят и слушат музика. Но не от радиостанция, Spotify или mp3-ки, а на компакт дискове.
Продължават да си купуват такива, напук на всеобщото учудване защо го правят.
А всяка събота двойката отваря врати за приятели и дълги брънчове с разговори, някой път комбинирани с прожекция на филми.
Прочетете цялата история на dnevnik.bg/partners/ikea
P Влизамевдомовете и вживота на различни хора, за да ни разкажат скакви предизвикателства са се справили, за да създадатсвоето място, с кого и как го споделяти за малките или големите каузи зад тези решения.