От Ста­ра За­го­ра за Плов­див с лю­бов

Capital - - СВОБОДНО ВРЕМЕ -

До­мът тряб­ва да дос­та­вя ком­форт, но и не би­ва да ро­бу­ваш на то­зи ком­форт.

Вк­рая на ок­том­в­ри ци­ган­с­ко­то ля­то удъл­жа­ва ай­ляш­ко­то вре­ме в Плов­див. Над два­де­сет гра­ду­са и на­по­рис­ти слън­че­ви лъ­чи об­ли­ват апар­та­мен­та на Вик­тор Ян­ков, кой­то в пе­тък сут­рин си е поз­во­лил да ос­та­не вкъ­щи за ня­кол­ко ча­са. С плът­но за­пъл­не­на ра­бот­на прог­ра­ма за­мес­т­ник-ди­рек­то­рът „Меж­ду­на­род­на дей­ност“на фон­да­ция „Плов­див 2019“брои дни­те до пър­ви­те ви­ди­ми ре­зул­та­ти от дъл­га­та под­го­тов­ка по про­ек­та „Ев­ро­пейс­ка сто­ли­ца на кул­ту­ра­та“. От­к­ри­ва­ща­та це­ре­мо­ния наб­ли­жа­ва, пред­пос­лед­ни­те раз­го­во­ри с по­жар­на, НСО, кмет са про­ве­де­ни, та­ка че на 12 яну­а­ри бу­ле­вард „Цар Бо­рис Тре­ти обе­ди­ни­тел“да бъ­де зат­во­рен из­ця­ло и за­о­би­ко­лен със сте­ни от ог­ром­ни ек­ра­ни.

Ве­че три го­ди­ни Вик­тор е пос­ве­тен на ка­у­за­та да съз­да­де въз­дейс­т­ва­ща и смис­ле­на прог­ра­ма, да убе­ди, че кул­ту­ра­та мо­же да про­ме­ня на­чи­на, по кой­то жи­ве­ем, и да по­мог­не за раз­ви­ти­е­то на гра­да. Плов­див е пър­ви­ят бъл­гар­с­ки град, из­б­ран да бъ­де Ев­ро­пейс­ка сто­ли­ца на кул­ту­ра­та – най-прес­тиж­на­та кул­тур­на ини­ци­а­ти­ва на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Пре­ди да се зах­ва­не с та­зи дей­ност, е бил ди­рек­тор на кул­тур­ния фес­ти­вал НОЩ/Плов­див и ор­га­ни­за­тор на мно­го съ­би­тия, под­по­ма­га­щи из­г­раж­да­не­то на кул­тур­на иден­тич­ност.

„То­ва бе­ше го­ля­ма дра­ма за мо­и­те ро­ди­те­ли, смее се той – след ка­то за­вър­ших бив­ша­та френ­с­ка, се­га ези­ко­ва гим­на­зия в Ста­ра За­го­ра, от­къ­де­то съм, те бя­ха мно­го ра­зо­ча­ро­ва­ни, че не съм из­б­рал път ако не към чуж­би­на, то по­не към Со­фия.“То­га­ва, през 2007 г., 90% от съ­у­че­ни­ци­те му за­ми­на­ват да учат на­вън.

Вик­тор оба­че дър­жи да учи по­ли­то­ло­гия точ­но в Плов­див­с­кия уни­вер­си­тет, за­що­то си пред­с­та­вя, че в близ­кия до род­ния му град ще жи­вее по-доб­ре. Ко­га­то се е пре­мес­тил да жи­вее тук пре­ди 11 го­ди­ни, за­ва­рил ед­но кап­су­ли­ра­но мяс­то със сво­и­те нуж­ди и хо­ра – доб­ри­ят стар ар­мен­с­ки рес­то­рант, та­би­ет­лийс­ко­то усе­ща­не...

„В един мо­мент оба­че се ока­за, че гра­дът тряб­ва да за­поч­не да пре­дос­та­вя въз­мож­нос­ти за хо­ра, ко­и­то го по­се­ща­ват за един ден и ис­кат да се чув­с­т­ват доб­ре. Вклю­чи­тел­но с раз­ли­чен тип хра­на, об­с­луж­ва­не. И не­ща­та за­поч­на­ха да се по­доб­ря­ват.“След то­ва спо­ред не­го се е слу­чи­ло не­що, ко­е­то ни­кой не е очак­вал – Плов­див се раз­вил с бър­зи тем­по­ве и се про­ме­нил на­пъл­но –

„Уи­кен­ди­те тук е ка­то да си на ку­рорт – ули­ци­те са пъл­ни с вся­как­ви хо­ра“, ше­гу­ва се. И тъй ка­то свръх­ди­на­ми­ка­та на ра­бот­на­та сед­ми­ца и „ту­рис­ти­чес­ко­то усе­ща­не“го из­то­ща­ва­ли, два­ма­та с при­я­тел­ка­та му Ха­на ре­ши­ли да се пре­мес­тят да жи­ве­ят от аб­со­лют­ния цен­тър в пе­ри­фе­ри­я­та, бли­зо до из­хо­да на гра­да, в зат­во­рен тип ком­п­лекс.

От два­ма­та Вик­тор е до­мо­ша­рят ос­нов­но за­що­то де­нят му за­поч­ва в 6–6.30 ч. и пре­ми­на­ва в сре­щи и раз­го­во­ри. Вкъ­щи е не­го­во­то „аб­со­лют­но спа­се­ние“, за­то­ва и се ста­рае в жи­ли­ще­то да ня­ма ни­как­во драз­не­ние и нап­ре­же­ние, вклю­чи­тел­но от съ­се­ди, ули­ци, пар­ки­ра­не. „Тук сме го спес­ти­ли“, ус­мих­ват се два­ма­та и обяс­ня­ват, че са се стре­ми­ли на вся­ка це­на апар­та­мен­тът им да е без из­лиш­ни ве­щи, да има

Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то тру­пат два­ма­та, са кни­ги и ал­бу­ми. Вик­тор оби­ча да но­си от чуж­би­на ка­та­ло­зи от му­зеи и ги раз­лис­т­ва с ува­же­ние. Сред най-цен­ни­те му при­те­жа­ния са и то­мо­ве­те на поч­ти всич­ки раз­к­ри­ти до­си­е­та от Дър­жав­на си­гур­ност, из­да­ния на Ко­ми­си­я­та за раз­к­ри­тия на до­си­е­та­та.

Вкъ­щи с Ха­на най-чес­то гот­вят и слу­шат му­зи­ка. Но не от ра­ди­ос­тан­ция, Spotify или mp3-ки, а на ком­пакт дис­ко­ве.

Про­дъл­жа­ват да си ку­пу­ват та­ки­ва, на­пук на все­об­що­то учуд­ва­не за­що го пра­вят.

А вся­ка съ­бо­та двой­ка­та от­ва­ря вра­ти за при­я­те­ли и дъл­ги брън­чо­ве с раз­го­во­ри, ня­кой път ком­би­ни­ра­ни с про­жек­ция на фил­ми.

Про­че­те­те ця­ла­та ис­то­рия на dnevnik.bg/partners/ikea

P Вли­за­мев­до­мо­ве­те и вжи­во­та на раз­лич­ни хо­ра, за да ни раз­ка­жат скак­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва са се спра­ви­ли, за да съз­да­дат­с­во­е­то мяс­то, с ко­го и как го спо­де­ля­ти за мал­ки­те или го­ле­ми­те ка­у­зи зад те­зи ре­ше­ния.

Вик­тор Ян­ков, за­мес­т­ник­ди­рек­то­рът меж­ду­на­род­на дей­ност на “Плов­див 2019” за до­ма ка­то бяг­с­т­во­то от всич­ко из­лиш­но

ста­нал и по-скъп, но и по-ху­бав.

ми­ни­мал­на на­ме­са и раз­сей­ва­не.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.