„Как се пътува със сьомга“

АВТОР: УМБЕРТО ЕКО ИЗДАТЕЛСТВО: „КОЛИБРИ“ЦЕНА: 15 ЛВ.

Сборникът “Как се пътува със сьомга” събира най-доброто от есетата на Умберто Еко (1932 - 2016). Тонът е подчертано саркастичен, а под прицела му попадат стереотипите на холивудското кино, тенденциозността в съвременното изкуство, клишетата за писателите, таксиметровите шофьори в различни столици, консуматорските навици. Италианският автор често разсъждава и върху поп културата, желанието за известност и отношенията между медиите и публиката им. “Медиите първо ни накараха да повярваме, че въображаемото е реално, а сега искат да ни убедят, че реалното е въображаемо, а и колкото повече реалност ни показват телевизионните екрани, толкова по-кинематографичен става реалният живот. Докато, както претендираха някои философи, помислим, че сме сами на света и всичко останало е филм, който Господ или зъл гений прожектира пред очите ни”, пише през 1989 г. Умберто Еко, автор на утвърдени в литературния канон романи като “Името на розата” и “Махалото на Фуко”. В друго есе той пише: “Сметнете броя на предаванията, на присъстващите във всяко от тях, на часовете и дните на излъчване в рамките на дълги години и ето го ужасяващия резултат - всеки италиански гражданин поне веднъж е бил известно лице и в страна с почти шейсет милиона лица всяко от тях ще си остане неизвестно.” Размислите на Умберто Еко за трудната ориентация на читателя в днешното информационно изобилие стоят днес някак иронично на фона на случая с измисленото интервю с него от началото на десетилетието, в което “той” критикува България на всяко ниво - то беше често препубликувано и споделяно като истинско. Еко се противопоставя на крайните мнения и възхваляването на традициите, но хвърля и критичен поглед към интелектуалците, които лансират идеите си единствено пред най-запознатите: “Невинаги е необходимо философията да изглежда лесна, понякога трябва да е трудна, но никъде не е написано, че за да се прави философия, следва да се говори сложно.” Някои от текстовете ще припомнят на читателите обществените реакции към събития от миналото - от хомофобията по време на СПИН епидемията през 80-те години до първото масово навлизане на мобилни телефони през 90-те. “Човекът с власт е онзи, който не е длъжен да отговаря на всяко обаждане, напротив – наредил е да казват, че го няма.” Преводът от италиански е на Вера Петрова.