„Аурубис“
Нови 260 млн. лв. ще бъдат инвестирани в медодобивния завод в Пирдоп през следващите четири години. Компанията ще разшири възможностите си да преработва различни суровини от новите добивни проекти в региона. В предприятието ще бъдат въведени нови процес
ППрез 2017 г. медодобивният завод „Аурубис“беше на крачка от това да се превърне в най-голямата компания по приходи в България. Атаката към лидерството на „Лукойл Нефтохим Бургас“беше подпомогната от покачващата се цена на медта, но зад нея стоеше и инвестиционната програма от 2015 г., по която до края на тази година ще бъдат вложени общо над 350 млн. лв.
Сега новината е, че месеци преди края на този план вече има нов, който звучи амбициозно, макар и числото да е помалко. През следващите четири години в предприятието в Пирдоп ще бъдат вложени още 260 млн. лв., като собственикът – германската група Aurubis, ще финансира предвидените проекти със собствени средства.
Основната част от новите средства ще се използва за обновяване на инфраструктурата – сгради, улици, жп линии и водопроводи, на завода, който със своите 4.2 кв.км площ е един малък град в града. По-интересната част обаче е свързана с въвеждането на нови процеси, които ще позволят на компанията да преработва по-разнообразни суровини и да поеме концентратите на някои от започващите добивни проекти в региона (а евентуално и на новата мина край Крумовград), както и да извлича повече от медта, която сега остава в отпадния материал.
В готовност за различни суровини Някогашният МДК – Пирдоп, който беше приватизиран през 1997 г. от Union Miniere и след това придобит от германската група Aurubis, всъщност сега е най-големият медодобивен завод в Югоизточна Европа. Това обяснява и желанието на минните компании от региона да работят с него. А проекти не липсват - за разлика от България в страни като Македония и Сърбия в момента много активно се разработват нови находища и близостта на такъв голям металургичен завод за тях е предимство. От това ще спечели и самата „Аурубис“, чийто капацитет за преработка на концентрати е три пъти по-голям от количествата, които се произвеждат в страната (от „Асарел-Медет“и „Елаците мед“), и която внася останалите суровини от доста по-далечни дестинации - като Южна Америка например.
Затова и една част от новата инвестиция цели да увеличи възможностите на компанията да преработва различни концентрати. „Това е свързано с новите проекти, които започват в добивната индустрия във и около България. Имаме запитвания от Македония, в преговори сме и с Dundee Precious Metals за преработка на концентрата от новата им мина край Крумовград“, каза изпълнителният директор на „Аурубис Бълга- рия“Тим Курт за „Капитал“, но уточни, че засега няма подписан договор.„Инвестицията ще ни позволи да се подготвим за тези проекти“, добави той.
Мината край Крумовград всъщност е за златни руди, а не за медните суровини, които „Аурубис“традиционно преработва. По думите на Курт компанията е във фаза, в която мисли и за други метали, които са естествено разпространени в региона. Редките метали обаче засега не са във фокуса й, тъй като те изискват напълно нови технологии.„Това е нещо, което се разглежда като потенциална възможност в по-далечна перспектива“, каза той.
За преработката на новите суровини в Пирдоп ще бъдат въведени нови процеси, които са разработени от местния R&D екип, който включва около 10 души. Инвестицията ще бъде направена в ново оборудване и изграждане на помещения, като компанията вече е подала искане за строително разрешително.
Използване и на страничните продукти Развойният екип на „Аурубис“стои и зад друг проект от инвестиционната програма, който по думите на Курт освен икономически ще има и екологичен ефект. Той е свързан с един от страничните продукти на металургичното производство – фаялита (железен силикат).
„Макар и в много ограничена степен в него се съдържа известно количество мед и целта е да извлечем възможно наймного“, обясни Курт. Той уточни, че проектът не е свързан с маркетирането на самия страничен продукт като материала, въпреки че компанията работи и по този въпрос.
Фаялитът е подобен на камък материал, който може да се използва в строителството, макар че употребата му поне в България е доста ограничена засега. Въпреки това „Аурубис“вече има клиенти за част от него, а по думите на Курт изгледите са делът да нараства.
„В момента продаваме около 10-15% от фаялита си на строителната и на циментовата индустрия. Строителството сега се развива добре и нашите продажби също нарастват“, каза той. Допълнителни възможности той вижда във факта, че циментовите заводи в България са част от световни групи, които имат производства и в други страни.„Когато влезем в един завод, след това е много по-лесно да убедим и другите да ползват фаялита“, каза той. Групата Heidelberg например, която е собственик на един от клиентите на „Аурубис“– „Девня цимент“, има заводи и в Гърция, които са потенциални потребители на материала.
Най-скъпата част - обновяването Най-голямата част от инвестицията обаче ще отиде за модернизиране на инфраструктурата на завода. „Това е най-скъпият проект, защото заводът ни е голям“, каза Курт. Компанията на практика планира да поднови всичко, което е необходимо – оградата, сградите, улиците, жп връзката и мостовете, както и тръбопроводите, по които идва промишлена вода от язовир „Душанци“и които са дълги 17 км. „Ще направим проверка на всички съоръжения и ще преценим как да бъдат обновени, така че заводът да остане в добра форма през следващите години и да нямаме непредвидени спирания“, поясни той.
Програмата включва също и разходите за текуща поддръжка на завода, както и средствата за кратък капиталов ремонт догодина. Той ще бъде направен в периода май - юни, когато заводът ще спре работа за 18 дни. Предвижда се тогава да бъдат направени измерванията на съдовете под налягане, които по закон се провеждат на всеки три години, да бъде сменен катализаторът в завода за сярна киселина, както и да се финализират някои от по-го- лемите проекти, които вървят в момента. Предишният път, когато предприятието спря работа за капиталов ремонт, беше през 2016 г., но тогава той продължи по-дълго (около 50 дни).
Дългосрочни планове Цялата инвестиция от 260 млн. лв. ще бъде финансирана със средства от компанията майка. По думите на Курт, макар че Aurubis по принцип работи с големи суми, вложението е значително за нея.„Това показва,че групата вярва на българската компания, че мисли дългосрочно и смята да се развива в страната. В противен случай не би направила подобна инвестиция, особено в инфраструктура“, каза той. Програмата ще гарантира нормалната работа на завода през следващите 10-15 години. Според Курт има веро- ятност „Аурубис“да получи и по-голяма сума, ако успее да защити предложенията си пред централата през следващите месеци.
Извън предстоящите проекти до края на годината компанията ще завърши и всички елементи от инвестиционната програма „Спектър 2018“, която започна през 2015 г. и е на стойност 180 млн. евро. Общо досега от приватизацията през 1997 г. в завода са инвестирани 1.2 млрд. евро.
Реален измерител на ефекта от вложенията са резултатите на компанията. Благодарение на последните проекти производството в Пирдоп нарасна и стана една от причините миналата година дружеството да отчете рекордни резултати. Значение естествено имаха и други фактори като поскъпването на медта на световните пазари и постигнатите повисоки такси за преработка. Всичко това произведе ръст на приходите 58% до 5.5 млрд. лв., а също и рекордна за корпоративната история на България печалба на индустриална компания - 393.6 млн. лв. за 2017 г.
В перспектива очакванията на „Аурубис“са свързани с предстоящото газифициране на Средногорието, което след дълги години на подготовка и планиране вече трябва да се случи. Проектът е на „Булгартрансгаз“и за него е договорен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Условието е строителството да започне до края на 2020 г.
Изграждането на газопровода ще позволи на компанията да замени тежкото си гориво с газ и да оптимизира енергийния баланс на обекта. Проектът ще е плюс и за всички предприятия и домакинства в региона, които ще могат да използват много по-чист източник на енергия.