Един ден на Дейв Холанд
Джаз легендата гостува с квартета си в Пловдив този петък
Джаз легендата гостува с квартета си в Пловдив този петък
ТТози петък Plovdiv Jazz Festival приема Дейв Холанд, един от найголемите басисти в историята на джаза. Роден е във Великобритания през 1946 г., а от края на 60-те живее в САЩ, където започва да работи с найголемите имена на сцената тогава. Той е добре познат и като част от групата на Майлс Дейвис – Холанд е неизменен спътник в неговия “електрически” период и албуми като In a Silent Way (1969) и Bitches Brew (1971). Година след това излиза първият албум на Dave Holland Quintet – Conference of the Birds, една от класиките на авангардния джаз.
Музикантът никога не е забавял темпото и продължава да е изключително продуктивен. Новият албум на Дейв Холанд, Uncharted Territories, записан с участието на друго голямо име в джаза – Евън Паркър, излезе по-рано тази година.
В Пловдив Холанд ще излезе на сцената на Дом на културата “Борис Христов” със своя квартет, а специален гост е Крис Потър.
Не обичам генерализациите, дори за мен думата “джаз” е голяма генерализация.
Къде ви намираме и какво планирате да правите днес, няколко дни преди да тръгнете на турне?
У дома в Ню Йорк. Свиренето все още е голяма част от деня ми, дори и да не съм на турне. Пръстите трябва да се поддържат във форма, така че да си способен музикант изисква всекидневно упражнение. Обичам да се разхождам, да ходя по галерии, да чета книги – това никога не ми омръзва.
Колко често ви вдъхновява нещо отвъд самата музика?
Поне при мен вдъхновението не се случва по буквален начин. То е абстракция. Може да видиш картина, която да те накара да се замислиш на някаква тема и оттам да се роди идея. Това често се случва и с книгите.
Какво четете в момента?
Препрочитам “Героят с хиляди лица” на Джоузеф Кембъл, изследване върху архетипа на главния герой от античността до съвремието. Не мисля, че има нещо в нея, което директно да ми влияе, но ме поставя в определен поток от мисли.
Повечето хора днес свързват 60-те години на ХХ век с рокендрол вълната тогава.
Беше ли трудно да намерите пътя си като млад джаз музикант във Великобритания, когато общественото внимание е било другаде?
Тази вълна не подмина и мен – в тийнейджърските си години свирих в рок група. Но усещането в този период беше, че има достатъчно публика за всеки – в джаза нямаше притеснение, че рокът му краде от публиката. Беше период,
в който постоянно срещах страхотни музиканти и успявахме да намерим общ език. Това като че ли продължава и днес. Може би защото работя с толкова много различни хора, не мисля, че някога съм изпадал в рутина, от която не мога да изляза.
В края на същото десетилетие започвате да работите с Майлс Дейвис, участвате в някои от най-значимите му албуми. Когато ги записвахте, доколко осъзнавахте, че правите нещо различно?
По всяка вероятност Майлс знаеше, той имаше много конкретни идеи какво иска да постигне чрез музиката си. За нас беше много ключово това усещане, че каквото и да направим, колкото и странно или нестандартно да е, то ще срещне своята публика. Концертирахме много – това също помогна на увереността.
Може би единствено по-старите джаз музиканти проявяваха известен консерватизъм към нас.
Доколко възможно е днес да си едновременно извън рамките и успешен пред по-широка публика?
Това е сложен въпрос и ми е трудно да отговоря. Не обичам генерализациите, дори за мен думата “джаз” е голяма генерализация. Но си мисля, че, въпреки че сега музикалната индустрия е напълно различна от годините, в които се утвърждавах, все още е възможно да намериш едновременно признание и да си отвъд статуквото. Трябва просто да се намери пролука в системата, така както музикантите от моето поколение направиха.