Награди за ДиПи. Или за ДП

Синдиците на КТБ през август са прехвърлили контрола над няколко апетитни имота на “Дипи” на Добрин Иванов. Непрозрачната сделка е част от разплащането за участието му в операцията по овладяване на “Дунарит” през 2017 г. и става при неясна оценка. А сам

Синдиците на КТБ са прехвърлили контрола над няколко апетитни имота на Добрин Иванов

ААко не сте чували за Добрин Иванов, това не е чак толкова учудващо. В публичното пространство няма негови снимки и допреди около година единственото, с което можеше да го свържете, са екопротести и съдебни битки около застрояването на “Иракли”.

Реално обаче има поне няколкo причини да запомните това име. Първата е, че той разполага с много пари - притежава компания за търговия с оръжие с над 100 млн. лв. оборот за 2017 г. и внушителна печалба, при все че има само двама служители. А до 2016 г. въобще няма такива, но разходите му за персонал са 16 млн. лв. Втората е, че от повече от година е собственик на “Телевизия Европа”, която като цяло държи доста проправителствена линия. И третата е, че в средата на 2017 г. той влезе в услуга на държавата при нейния опит да действа като корпоративен рейдър и да превземе конрола над “Дунарит”. Дружеството на Иванов “Дипи” се оказа посредник във верига цесии, чрез които вземане за близо 47 млн. лв. от оръжейния завод премина от офшорка, свързвана с Делян Пеевски, през фалиралата КТБ, за да достигне до Държавна- та консолидационна компания, която по план трябваше да извърши национализацията.

Планът не сработи, но по всичко личи, че времето за услуги не е свършило. Именно благодарение на тази последна сделка сега през компанията на Иванов имоти от КТБ непрозрачно и при неясно каква оценка се озовават с неясен дубайски собственик.

Услугата на “Дипи”

За да се разбере ролята на Добрин Иванов като ретранслатор на апетитни имоти, трябва да се проследи сложната история на дълга на “Ду- нарит”. На 30 октомври 2014 г., дни преди отнемането на лиценза на КТБ, лично Едоардо Миролио (който беше най-големият депозант в банката) и няколко негови дружества сключват цесии с „Дунарит“, което пък е един от големите кредитополучатели на КТБ с над 90 млн. лв. задължения. Така бизнесменът може да получи част от средствата си, които иначе би загубил, докато оръжейният завод може да ги използва да прехване и погаси част от задълженията си. Впоследствие на 1 декември 2015 г. „Дунарит“и Миролио са уредили взаимоотношенията си, като са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., дължими на „Е.Миролио“ЕАД.

На 14 март 2016 г. обаче Миролио продава своето вземане на „Виафот инвестмънт България“, което се свързва с Делян Пеевски. Сделката е част от пакет и на същия ден италианецът с българско гражданство прехвърля на компания на депутата и своите 50% от „Техномаркет“и миноритарен дял от „Булгартабак“. Цената е 19.5 млн. евро, а по-късно през годината на 11 август „Виафот инвестмънт България“прехвърля вземането на собственика си Viafot Limited от Британските Вирджински острови за неизвестна сума. По това време близкият до Цветан Василев мениджмънт на „Дунарит“и прекият му акционер „Кемира“правят опити да прехвърлят контрола на друг оръжеен производител - „Емко“на Емилиян Гебрев, което чрез увеличение на капитала за 60 млн. лв. трябва да придобие 88% дял. Сделката е блокирана именно от Viafot.

И така се стига до лятото на 2017 г., когато държавата поведе офанзива срещу “Емко” чрез действия на прокуратурата и замразяване на лицензите.

Според документите в Търгов-

ския регистър на 5 юли 2017 г.

Viafot е прехвърлило вземането на „Дипи“срещу 22 млн. евро. За сделката „Дунарит“е уведомен чак на 25 август. В същия ден „Дипи“продава вземането си на КТБ срещу оригиналните 22.2 млн. евро,1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., или около 5 млн. лв. повече, отколкото е платил месец и половина по-рано. Има обаче и особеност - цената ще бъде платена в активи и вземания, които синдиците са предлагали на публична продан, но не се е намерил купувач. Към онзи момент не е ясно какво влиза в тази графа, която трябва да бъде договорена с анекс. По този начин “Дипи” изигра роля на приемлив посредник, така че на синдиците на КТБ да не им се налага да влизат директно във взаимоотношения с офшорка с необявен собственик.

Последната стъпка отново е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го прехвърля на държавното дружество ДКК. Този път цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до 7 дни, а останалите - до 1 година. ДКК възнамеряваше по линия на кредита да овладее контрола върху “Дунарит”, но мениджмънтът на дружеството и “Емко” изплатиха целия дълг и сложният план беше блокиран.

За посредника в натура

Първата част от разплащането на КТБ с “Дипи” стана известна още в началото на 2018 г. Според вписване в Имотния регистър в края на 2017 г. синдиците на банката Ангел Донов и Кристи Маринова са прехвърлили на „Дипи инвестмънт“(100% дъщерно дружество на „Дипи“) земята под дванайсететажната сграда на бул. „Цар Борис III“№159, както и първите пет (от 15) етажа с два етажа подземни паркинги, побиращи общо 107 автомобила. Преди затварянето на КТБ в имота се помещаваха офиси на много свързани компании със собственика й Цветан Василев, който де факто го ползваше като централа за бизнеса си.

При вписването в регистъра е посочен материален интерес от 20.2 млн. лв. Активът преди това е излизал на публична продан през март 2017 г. със същата начална тръжна цена, но не намира купувач. Възможна причина за неуспеха би могъл да е късият срок, който синдиците са дали на желаещите да участват в търга да се запознаят с документите - едва три дни.

За това време кандидатите трябваше да направят оглед и оценка на актива, както и да осигурят средствата за депозита за участие от 2 млн. лв. и евентуалната покупка.

За другите имоти от КТБ за “Дипи инвестмънт” обаче информация в публичните регистри се появява доста покъсно. В един и същ ден, на 14 август, в Имотния регистър са вписани няколко цесии, чрез които синдиците прехвърлят на дружеството на Добрин Иванов необслужвани вземания към кредитополучатели заедно с обезпечения от недвижими имоти, които лесно могат да бъдат събрани. Прехвърлени са дългове към “Фининвест”, които са обезпечени със сградата на “Агрокомплект” на ул. „Дондуков“54 на ъгъла с бул. „Васил Левски“. За нея имаше опит да се продаде през ЧСИ за 4 млн. лв. и после за 3.3 млн. лв., но без успех. А също и дълговете на “Юлита 2002”, които вървят с ипотека на триетажна къща на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“125.

Но може би най-любопитна е цесията за дълговете на “Из- дателско-полиграфически комплекс родина” и “Родина тауър”.

Те са обезпечени с 55 дка имот и сгради на бул. „Цариградско шосе“- стърчащия скелет на ИПК „Родина“. Там дни преди сделката с “Дипи” дружество на собственика на “София мед”

Михаил Тиков е финализирало покупка на имотите през ЧСИ за 40 млн. лв., така че би трябвало всички тежести да отпаднат. Въпреки това обаче ипотеките са прехвърлени на “Дипи инвестмънт”.

Цената на всички тези сделки е неизвестна, тъй като в Имотния регистър не е вписан материален интерес. От представеното в Агенцията по вписванията извлечение от договора за прехвърляне на вземанията към “Фининвест” и “Юлита” става ясно, че той е сключен още на 1 декември 2011 г., но в него също е заличена частта с цената. Синдиците на КТБ не отговориха на изпратените от „Капитал“въпроси по темата.

Бай-бай към Дубай

Никоя от тези придобивки обаче явно не е била предназначена за самия Добрин Иванов. Сградата на бул. „Цар Борис III“в началото на юни беше прехвърлена за 19.5 млн. лв. на Миролио, като вероятно така е погасено частично задължението към него по първоначалната сделка от 2016 г. “Капитал” вече описа тази сделка, като след като купи и останалите етажи от Уникредит Булбанк, бизнесменът вече е собственик на цялата сграда.

А дни след вписването на другите прехвърляния, на 20 август, “Дипи” продава цялото си участие в “Дипи инвестмънт” заедно с новопридобитите имоти. Купувачът е дубайското дружество Irida Ltd., което според представените документи е еднолична собственост на 30-годишния казахстанец, живеещ в ОАЕ Тимур Байгелов, който става и управител на “Дипи инвестмънт”.

По всичко личи, че той е само подставено лице. След сделката “Дипи инвестмънт” остава регистрирана на адреса, където са фирмите на Иванов - ул.

“Ботьо Петков” 65 в софийския жк „Сухата река“. Вписванията в Търговския регистър се правят от адвокат Ангел Стамболийски, за когото не е известно да обслужва популярни лица или икономически групи. Същевременно обаче договорът за прехвърляне на дяловете е напълно идентичен и като съдържание, и като оформление с тези, чрез които Делян Пеевски прехвърля свои компании в последните години. А също и сделката е изповядана при нотариуса, където минават тези на депутата. Например приложеният документ при вписването преди дни на прехвърлянето на компанията на Пеевски “НСН инвестмънт” от дубайското му дружество Intrust (сега с име D Terra) на българското му дружество “Интръст” има дословно същия паралелен текст на български и английски с изключение на имената на лицата и подписите. С аналогичен договор в момента има рокада и в собствеността на “Дореко комерс” (сега с име “Ди Ар Си инвест”) и множество други.

И Irida, и D Terra, и новият пряк акционер в Ди Ар Си Media-plex Limited са регистрирани в една и съща свободна търговска зона в Дубай - Аджман, последните две и на един и същ адрес.

Това, разбира се, не е достатъчно, за да послужи за неопровержимо доказателство, но е силна индикация, че на купувача на “Ди Пи инвестмънт” може да не му се налага да сменя името поради съвпадащи инициали.