Колко всъщност плащаме на „Газпром“

Данните на ЕК се разминават значително с тези на “Булгаргаз”, а причината за това тепърва ще се изяснява

Данните на ЕК се разминават значително с тези на “Булгаргаз”

ППоредната енергийна буря се разрази в България тази седмица. Причината беше разминаването в данните за цената на природния газ между Националния статистически институт, “Булгаргаз” и Комисията по енергийно и водно регулиране.

Информацията на НСИ, която се използва и от Европейската комисия, показва, че през второто тримесечие на 2018 г. седем държави от ЕС купуват по-евтино руски газ от България. Според “Булгаргаз” обаче това не е така. Държавната компания твърди, че плаща на “Газпром експорт” една от найниските цени и на експертно ниво щяла да изяснява причината за разминаването в публикуваните данни. Въпреки че разминаването в данните не е от вчера и за повечето експерти не е новина така цитирано от ЕК даде нови основания за критиките към “Булгаргаз”, че не е достатъчно твърд в преговорите с руската “Газпром”.

Колко точно плаща България на “Газпром експорт” е важно именно от гледна точка на предстоящите преговори. Ако данните на Брюксел са верни, българската страна би имала добри аргументи да иска отстъпки от руснаците. Ако обаче реалните тарифи са пониски, както казват от “Булгаргаз”, преговорите могат да имат негативен ефект и да завършат с повишаване на цените при обвързването им с борсовите нива.

Какво показват данните на ЕК

В доклада си, публикуван на 18 октомври, еврокомисията ползва различни източници на данни, като конкретно за вноса на руски газ се казва, че е използвана информацията от митническите декларации на компаниите, които те представят при вноса. Тук става дума за доставните цени на руския газ до границата на съответната държава, без да се включват налози и такси за достъп, пренос и съхранение.

Конкретната цена, която ЕК приема за България, е 19.92 евро/ мВтч. По този начин излиза, че цените на руския газ са по-добри от българските в Латвия, Литва, Германия, Гърция, Румъ- ния, Италия и Унгария.

“При липса на надеждни източници на информация на национално ниво и за да имаме обща методология за всички страни, Генерална дирекция “Енергетика” използва информация от COMEXT (база данни в Евростат за търговските потоци - бел. ред.)”, отговориха накратко от комисията по повод разминаването в данните. Данните всъщност са некоректни не само за България, но и за Гърция. За големите страни като Германия или Франция, където ЕК ползва информация от национални източници, а не само статистическа информация, данните са точни.

Какво твърди “Булгаргаз”

Точно 13 дни след публикуването на доклада на ЕК “Булгаргаз” излязоха с официално становище по въпроса. Държавната компания твърди, че посочената цена от 19.92 евро/мВтч до граница за България за второто тримесечие не отговаря на действителната доставна от "Газпром експорт" за посочения период.

“Предложената от "Булгаргаз" ЕАД цена за утвърждаване от КЕВР за второто тримесечие на 2018 г. е 34.84 лева/мВтч, или 17.81 евро/мВтч”, казват от дружеството. Тя се формира от цената на доставяния от "Газпром" природен газ до българска граница, компонента за дейността "обществена доставка" и компонента "задължения към обществото".

В същото време утвърдената от КЕВР цена на природния газ за второто тримесечие е още по-ниска: 34.04 лева/мВтч или 17.40 евро/мВтч.

Откъде идва разликата

Причината за разликата е в данните на НСИ, които се подават към Eurostat. За последната година те са около 10% по-висо- ки от тези, които се използват от КЕВР, за да се утвърди регулираната цена. Преди това, обратно, докладваните цени от статистиката бяха пониски, но средно за петгодишен период има надценка.

Ако данните на НСИ бяха верни, разликата спрямо регулираната цена би довела до загуба за “Булгаргаз” от 14 млн. евро на тримесечие, или около 50 млн. евро годишно. Както се вижда от отчетите на държавното дружество, това просто не е така.

В момента то наистина инкасира загуби, но значително по-малки. Причината обаче не е в цената, а в отказа на КЕВР да му признае част от разходите за купуване на газ “Отрицателната разлика между среднопретеглената доставна цена и среднопретеглената продажна цена за второ тримесечие на 2018 г. се дължи на факта, че през второто тримесечие на 2018 г. утвърдената от КЕВР продажна цена е по-ниска от разходите за доставка на природен газ”, пише в отчета на “Булгаргаз” за тримесечието.

Какво е обяснението

Причините за разминаването в обявените цени могат да се търсят на различни места.

Естественото разминаване е заради сезонността. Например през зимата “Булгаргаз” смесва количества, които закупува текущо, с такива, които е складирал в газохранилището “Чирен”.

Това обаче не би трябвало да се случва точно във второто тримесечие, когато държавната компания продава само текущо закупен газ. Т.е. проблемът в данните на НСИ не е сезонен. От НСИ не успяха в рамките на два дни да отговорят откъде се появява разминаването.