//АНА­ЛИ­ЗИ Как да нап­ра­виш щас­т­ли­ва ком­па­ния на не­щас­т­но мяс­то

Раз­го­вор с ек­с­пер­та по щас­тие Ян-Ема­ню­ел де

Capital - - Hr And Leadership -

ЯЯн-Ема­ню­ел де Нев има един съ­вет към ра­бо­то­да­те­ли­те: пра­ве­те хо­ра­та си щас­т­ли­ви. Или по­не удов­лет­во­ре­ни.

То­ва е ху­бав съ­вет, но сме се съб­ра­ли да ра­бо­тим не за да бъ­дем до­вол­ни, би ка­зал ня­кой съв­ре­ме­нен Бис­марк. Де Нев, кой­то е про­фе­сор в University of Oxford и из­с­ле­до­ва­тел на те­ма­та за ико­но­ми­ка­та на щас­ти­е­то, оба­че твър­ди, че има важ­на при­чи­на ком­па­ни­и­те да се стре­мят към то­ва. Вди­га­не­то на удов­лет­во­ре­ност­та от ра­бо­та­та се из­ра­зя­ва в кон­к­рет­ни фи­нан­со­ви по­доб­ре­ния за фир­ма­та. Спо­ред не­го­во­то из­с­лед­ва­не, из­б­ра­но сред "Уп­рав­лен­с­ки­те идеи с най-го­ля­ма зна­чи­мост за 2016" от Harvard Business Review, вся­ка сте­пен на удов­лет­во­ре­ност на­го­ре от­го­ва­ря на меж­ду 7 и 12% вди­га­не на про­из­во­ди­тел­ност­та.

"Мно­го из­с­лед­ва­ния, ко­и­то пра­вим, по­каз­ват, че щас­ти­е­то е важ­но за все­ки от­де­лен чо­век.

Но да пра­вят хо­ра­та до­вол­ни не е са­мо важ­но за ком­па­ни­и­те, но и ум­но от тях­на стра­на. Из­с­лед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че то­ва вди­га все­ки ас­пект на тях­на­та ра­бо­та - про­из­во­ди­тел­ност, от­със­т­вие, ан­га­жи­ра­ност, ре­зул­та­ти", каз­ва Де Нев.

А ра­бот­но­то мяс­то, каз­ва той, е ад­с­ки съ­щес­т­ве­но за удов­лет­во­ре­ни­е­то от жи­во­та ка­то ця­ло, за­що­то там пре­кар­ва­ме тол­ко­ва мно­го вре­ме.

"Хо­ра­та с ра­бо­та са сред­но с 20% по-щас­т­ли­ви от те­зи без. Да си за­ет е клю­чо­во за удов­лет­во­ре­ни­е­то ти. За­що­то ти да­ва за­ни­ма­ние, па­ри, усе­ща­не за струк­ту­ра, со­ци­а­лен кръг", обяс­ня­ва из­с­ле­до­ва­те­лят.

Тук е, къ­де­то той се сб­лъс­к­ва с най-го­ля­мо­то про­ти­во­ре­чие. "Иро­ни­я­та е, че вед­нъж ка­то имат ра­бо­та, хо­ра­та са не­до­вол­ни от нея. Са­мо око­ло

20% от хо­ра­та са ак­тив­но ан­га­жи­ра­ни с ра­бо­та­та си, ко­е­то е мно­го мал­ко." В Бъл­га­рия из­с­лед­ва­ни­я­та по­каз­ват до­ри по-ло­ша кар­ти­на. Ед­ва 17.3% от хо­ра­та тук каз­ват, че са ак­тив­но ан­га­жи­ра­ни с ра­бо­та­та си. 64% твър­дят, че не се чув­с­т­ват ан­га­жи­ра­ни, а 15% са ак­тив­но не­ан­га­жи­ра­ни. "То­ва зна­чи, че те мра­зят ра­бо­та­та си", обяс­ня­ва прос­тич­ко Де Нев.

Хо­ра­та, хо­ра­та и пак хо­ра­та

Той не мис­ли, че има иде­ал­но об­щес­т­во - та­ко­ва, в ко­е­то все­ки оби­ча ра­бо­та­та си и я смя­та за из­к­лю­чи­тел­но важ­на и обо­га­тя­ва­ща. Не все­ки мо­же да се по­та­пя в нея та­ка, че да не пра­ви раз­ли­ка меж­ду жи­во­та из­вън и вът­ре в за­ня­ти­е­то си, как­то е нап­ри­мер с твор­ци и све­ще­ни­ци, по­соч­ва Ян-Ема­ню­ел де Нев. Но има ня­кол­ко не­ща, ко­и­то ком­па­ни­и­те мо­гат със

сигурност да нап­ра­вят, за да по­доб­рят удов­лет­во­ре­ни­е­то сред слу­жи­те­ли­те си. "Пър­во­то, ко­е­то ид­ва на­ум, ви­на­ги е зап­ла­та­та. Не­ка не сме на­ив­ни - то­ва е важ­но. Но на­ши­те из­с­лед­ва­ния по­соч­ват, че има две дру­ги, по-важ­ни не­ща. Пър­во­то е да­ли хо­ра­та на­ми­рат ра­бо­та­та си за ин­те­рес­на. И най-важ­но­то, ко­е­то би из­не­на­да­ло мно­зи­на - ка­чес­т­во­то на от­но­ше­ни­я­та с дру­ги­те хо­ра в ра­бот­но­то ти мяс­то."

То­ва, каз­ва Де Нев, е два пъ­ти по важ­но за удов­лет­во­ре­ност­та от зап­ла­ща­не­то."От­но­ше­ни­я­та с ко­ле­ги и пре­кия ти ме­ни­джър са кри­тич­но важ­ни.

Се­дем­де­сет и пет про­цен­та от хо­ра­та на­пус­кат не за­ра­ди по­зи­ци­я­та или зап­ла­ща­не­то, а за­ра­ди от­но­ше­ни­я­та си с ше­фа, за­що­то со­ци­ал­ни­те им от­но­ше­ния в ра­бо­та­та не са осо­бе­но доб­ри, не чув­с­т­ват дос­та­тъч­но под­к­ре­па. То­ва е

мно­го важ­но."

Спо­ред не­го ком­па­ни­и­те до­ри не осъз­на­ват кол­ко ва­жен е еле­мен­тът на лич­ни­те от­но­ше­ния и на сре­да­та, ко­я­то съз­да­ват. Ръ­ко­во­ди­те­ли­те тряб­ва да обу­ча­ват ме­ни­джъ­ри­те на еки­пи, каз­ва Ема­ню­ел де Нев, та­ка че те да са по-на­яс­но с то­ва кол­ко важ­но е да да­ват под­к­ре­па и да съз­да­ват по­зи­тив­на ат­мос­фе­ра на хо­ра­та, ко­и­то ра­бо­тят с тях.

Пре­дим­с­т­во­то на Бъл­га­рия пред Да­ния

По лю­бо­пи­тен на­чин то­ва пос­та­вя ра­бо­то­да­те­ли­те в Бъл­га­рия в ог­ром­но пре­дим­с­т­во пред те­зи в дру­ги, по-щас­т­ли­ви мес­та, ка­то нап­ри­мер Да­ния.

При­чи­на­та е, че на мес­та, къ­де­то общото за­до­вол­с­т­во от жи­во­та и ни­во­то на щас­тие е по-ви­со­ко, е мно­го по-труд­но да нап­ра­виш ра­бот­но­то мяс­то прив­ле­ка­тел­но. А мо­жеш ли да

нап­ра­виш щас­т­ли­ва ком­па­ния на не­щас­т­но мяс­то? "Не са­мо мо­жеш, но мо­же и да е по-лес­но", за­мис­ля се из­с­ле­до­ва­те­лят.

"Ако хо­ра­та прин­цип­но са не­щас­т­ни и си пос­та­виш за цел тво­е­то мяс­то да е сво­бод­но и ан­га­жи­ра­що, ще имаш по-нис­ка лет­ва, ко­я­то да прес­ко­чиш, за да ка­раш хо­ра­та да ид­ват с удо­вол­с­т­вие на ра­бо­та. Да при­е­мем, че от­во­риш ед­на и съ­ща ком­па­ния в Да­ния и в ня­коя по­не­щас­т­на стра­на. Ме­ни­джъ­ри­те по­ла­гат ед­нак­ви уси­лия, но ако вън­ш­но­то ни­во е нис­ко, на вто­ри­те ще им е по-лес­но да на­ме­рят хо­ра."

То­ва има и дру­га стра­на.

Ян-Ема­ню­ел де Нев е по­мощ­ник­ре­дак­тор на World Happiness Report и член на Гло­бал­ния съ­вет за щас­тие (Global Happiness

MManagement Financial Group (MFG) е хол­динг, кой­то об­х­ва­ща в струк­ту­ра­та си во­де­щи ком­па­нии, спе­ци­а­ли­зи­ра­ни в об­ласт­та на пре­дос­та­вя­не­то на не­бан­ко­ви фи­нан­со­ви ус­лу­ги в Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па.

MFG уп­рав­ля­ва бо­га­то порт- Council) и ка­то та­къв е учас­т­вал в из­с­лед­ва­ни­я­та, ко­и­то та­зи го­ди­на са се фо­ку­си­ра­ли раз­би­ра­е­мо вър­ху те­ма­та "Миг­ра­ция". "От­к­рих­ме, че ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни хо­ра­та да на­пус­кат род­ни­те си мес­та е, за­що­то има мно­го щас­тие, ко­е­то ча­ка да бъ­де на­вак­са­но.

Ако се пре­мес­тиш от не­щас­т­но мяс­то на щас­т­ли­во мяс­то, соб­с­т­ве­ни­те ти ни­ва на за­до­вол­с­т­во се вди­гат мно­го бър­зо", пот­вър­ж­да­ва той. Ко­е­то, от ед­на стра­на, е ло­ша но­ви­на за дър­жа­ви ка­то Бъл­га­рия, за­що­то де фак­то зна­чи, че хо­ра­та ще про­дъл­жат да се мес­тят, ако усе­щат, че щас­ти­е­то им е дру­га­де. Но спо­ред Де Нев е съ­що та­ка доб­ре, за­що­то да­ва лос­то­ве."Ако Бъл­га­рия адап­ти­ра по­ли­ти­ка­та си, та­ка че да

Гру­па­та обе­ди­ня­ва ком­па­нии с раз­но­об­ра­зен опит, ис­то­рия и тра­ди­ции. Част от ин­с­ти­ту-

сла­га мно­го по­ве­че уда­ре­ние вър­ху ка­чес­т­во­то на жи­вот и за­до­вол­с­т­во­то на хо­ра­та, мо­же да за­па­зи най-доб­ри­те си хо­ра, вмес­то те да из­ти­чат на­вън." Проб­ле­мът е, че те­зи не­ща не са лес­но пре­ко­пи­ра­ни.

Нап­ри­мер - со­ци­ал­ни­те връз­ки, до­ве­ри­е­то в дру­ги­те и до­ве­ри­е­то в ин­с­ти­ту­ци­и­те.

И тук имен­но ид­ва важ­на­та ро­ля на ра­бо­то­да­те­ли­те. Тъй ка­то хо­ра­та пре­кар­ват сред­но 8 ча­са на ден на ра­бо­та, ако им пре­дос­та­виш по­доб­на сре­да, то­ва ще се от­ра­зи и на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло. Из­с­лед­ва­ни­я­та еди­но­душ­но по­каз­ват, че ни­во­то на щас­тие за­ви­си из­к­лю­чи­тел­но мно­го от со­ци­ал­ния кръг и от до­ве­ри­е­то меж­ду хо­ра­та. Кол­ко­то по-ви­со­ко е то, тол­ко­ва по-до­вол­ни

ци­и­те в струк­ту­ра­та са в на­ча­лен етап на сво­я­та бизнес дей­ност, дру­ги са във фа­за на ди­на­мич­но раз­ви­тие и рас­теж, а тре­ти са ут­вър­ди­ли се в сво­я­та ин­дус­т­рия с над 12-го­диш­на ус­пеш­на прак­ти­ка. Ком­па­ни­и­те в MFG са ра­бо­то­да­тел на над 6500 слу­жи­те­ли и сът­руд­ни­ци в над 300 офи­са в Бъл­га­рия, Ук­рай­на, Ру­мъ­ния, Пол­ша и Ма­ке­до­ния.

Ръ­ко­во­дей­ки се от сво­я­та ви­зия за меж­ду­на­род­но раз­рас­т­ва­не, гру­па­та има ам­би­ци­и­те да се ут­вър­ди ка­то един от най-бър­зо раз­ви­ва­щи­те се дос­тав­чи­ци на фи­нан­со­ви ус­лу­ги не са­мо в региона на ЦИЕ, но и да раз­ши­ри ек­с­пан­зи­я­та си към Юго­из­точ­на Азия, За­пад­на Аф­ри­ка и Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка.

В MFG из­г­раж­да­ме ор­га­ни­за­ция на све­тов­но ни­во, чрез неп­ре­къс­на­то усъ­вър­шен­с­т­ва­не, тър­се­не на ино­ва­тив­ни ре­ше­ния и пос­та­вя­не на фо­кус вър­ху пос­ти­га­не­то на ре­зул­та­ти. По­ощ­ря­ва­ме от­го­вор­но­то

се чув­с­т­ва­ме. Та­ка че вмес­то да ча­кат дър­жа­ва­та да ре­ши проб­ле­ма с нис­ко­то ни­во на щас­тие у хо­ра­та, час­т­ни­ят сек­тор мо­же да за­поч­не про­мя­на­та.

Но дър­жа­ва­та мо­же да го оку­ра­жа­ва, каз­ва Де Нев и да­ва при­мер със своя идея."Ако всич­ки пуб­лич­ни ком­па­нии нап­ра­вят проз­рач­ни ста­тис­ти­ки­те за удов­лет­во­ре­ност­та на слу­жи­те­ли­те си, а те се из­мер­ват адек­ват­но от не­за­ви­си­ми оди­то­ри, то­ва ще бъ­де един от ин­ди­ка­то­ри­те, ко­и­то ще се раз­г­леж­дат вся­ка го­ди­на за­ед­но с при­хо­ди и раз­хо­ди. А ко­е­то се ме­ри, се це­ни. Та­ка че вед­нъж ка­то за­поч­не да се случ­ва, ни­коя ком­па­ния ня­ма да ис­ка да е она­зи, в ко­я­то хо­ра­та са не­щас­т­ни."

и про­ак­тив­но по­ве­де­ние, ка­то це­ним и за­чи­та­ме раз­ли­чи­я­та на все­ки наш слу­жи­тел и сът­руд­ник.

Вся­ко на­ше дейс­т­вие се оп­ре­де­ля от кор­по­ра­тив­на­та ни кул­ту­ра, ба­зи­ра­на на пред­п­ри­е­ма­чес­ки дух, ем­па­тия и ус­той­чи­вост. Мис­лим и дейс­т­ва­ме с раз­мах, ка­то пре­диз­вик­ва­ме и про­ме­ня­ме фи­нан­со­ва­та ин­дус­т­рия към по-доб­ро. Про­я­вя­ва­ме съп­ри­час­т­ност, гри­жа и раз­би­ра­не в от­но­ше­ни­я­та си с на­ши­те слу­жи­те­ли, сът­руд­ни­ци, пар­т­ньо­ри и кли­ен­ти. Из­г­раж­да­ме и раз­ви­ва­ме ус­той­чи­ви бизнес мо­де­ли, ко­и­то са в хар­мо­ния с ин­те­ре­си­те на об­щес­т­во­то и всич­ки дру­ги за­ин­те­ре­со­ва­ни стра­ни. Ин­вес­ти­ра­ме в мно­жес­т­во со­ци­ал­но зна­чи­ми ка­у­зи в под­к­ре­па на об­ра­зо­ва­ни­е­то на ли­ца от уяз­ви­ми гру­пи, раз­ви­ти­е­то на тех­но­ло­гич­на­та об­щ­ност в Бъл­га­рия, по­ви­ша­ва­не на спор­т­на­та ак­тив­ност и по­доб­ря­ва­не на град­с­ка­та сре­да на жи­вот.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.