// КАК­ВО МИСЛИ РЕ­ГУ­ЛА­ТО­РЪТ Пред­с­то­я­ща­та нор­ма­ли­за­ция

Но­ви­ят лих­вен ци­къл ще но­си вло­ша­ва­не на ка­чес­т­во­то на кре­ди­ти­те, не­об­хо­ди­мост от по­ве­че про­ви­зи­ра­не и по-нис­ка нор­ма на пе­чал­ба

Capital - - ТЕМА НА БРОЯ - ав­тор Ка­лин Хрис­тов

ВВ пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни ико­но­ми­чес­ко­то въз­с­та­но­вя­ва­не в ев­ро­зо­на­та бе­ше дви­же­но от без­п­ре­це­ден­т­на по ма­щаб и про­дъл­жи­тел­ност сти­му­ли­ра­ща па­рич­на по­ли­ти­ка на ЕЦБ, включ­ва­ща под­дър­жа­не на мно­го нис­ки, до­ри от­ри­ца­тел­ни лих­ви и по­куп­ки на ак­ти­ви. По­ли­ти­ка­та на ЕЦБ бла­гоп­ри­ят­с­т­ва­ше по­ви­ше­ние на це­ни­те на фи­нан­со­ви­те ак­ти­ви, под­дър­жа­не на нис­ка це­на на за­ем­ни­те сред­с­т­ва на бан­ки­те, по-ев­ти­но об­с­луж­ва­не на ве­че от­пус­на­ти­те кре­ди­ти на до­ма­кин­с­т­ва и фир­ми и по-сил­но тър­се­не на но­ви кре­ди­ти. То­ва бе бла­гоп­ри­ят­но за бан­ки­те.

Го­ле­ми­ят въп­рос е как­ва част от рас­те­жа е дви­же­на от струк­тур­ни по­доб­ре­ния в ико­но­ми­ка­та, а не е цик­ли­чен, дъл­жащ се на сти­му­ли­ра­ща­та па­рич­на по­ли­ти­ка. Има ар­гу­мен­ти, че рас­те­жът е пре­дим­но с цик­ли­чен ха­рак­тер, дъл­жащ се на сти­му­ли­ра­ща­та па­рич­на по­ли­ти­ка. До­ри ед­на Ита­лия рас­те­ше, ма­кар и с тем­по­ве по-нис­ки от сред­ни­те в ев­ро­зо­на­та. Друг ва­жен ас­пект на наб­лю­да­ва­но­то въз­с­та­но­вя­ва­не е, че то не са­мо не до­ве­де до по­ни­жа­ва­не на зад­лъж­ня­лост­та, а нап­ро­тив – про­дъл­жи­ха да на­рас­т­ват как­то час­т­ни­ят, та­ка и су­ве­рен­ни­ят дълг (с мал­ки из­к­лю­че­ния в ня­кои стра­ни).

От на­ча­ло­то на 2018 г. ико­но­ми­чес­ки­ят рас­теж в стра­ни­те от ев­ро­зо­на­та се за­ба­вя. Гер­ман­с­ка­та ико­но­ми­ка, най-го­ля­ма­та в ев­ро­зо­на­та, се сви през тре­то­то три­ме­се­чие. За­ба­вя­не­то на рас­те­жа още вед­нъж пос­та­вя

Въп­ро­са за цик­лич­ност­та

- да­ли за­поч­на­ли­ят спад е след­с­т­вие и на на­ма­ле­ни­те по­куп­ки на ак­ти­ви и очак­ва­ни­я­та за пре­ус­та­но­вя­ва­не на сти­му­ли­ра­ща­та по­ли­ти­ка на ЕЦБ.

Как­во оз­на­ча­ва за бан­ки­те рас­теж на ико­но­ми­ка­та, кой­то е пре­дим­но цик­ли­чен и нес­та­би­лен? Оз­на­ча­ва, че съ­щес­т­ву­ва­щи­ят кре­ди­тен риск в тех­ни­те ба­лан­си не на­ма­ля­ва, а ве­ро­ят­ност­та от не­го­во­то ре­а­ли­зи­ра­не рас­те. В до­пъл­не­ние - ис­то­ри­чес­ки нис­ки­те лих­ви, под­дър­жа­ни дъл­го вре­ме, пред­по­ла­гат пред­с­то­я­що поз­на­чи­тел­но по­ви­ше­ние на лих­ве­ния риск.

Те­ку­що в стра­ни­те от ев­ро­зо­на­та наб­лю­да­ва­ме за­ба­вя­не на рас­те­жа на БВП,

съ­че­та­но с рас­тя­щи це­ни и все още нис­ки лих­ве­ни рав­ни­ща. Съ­щес­т­ву­ва оп­ре­де­лен неб­ла­гоп­ри­я­тен сце­на­рий за про­дъл­жа­ва­не на те­ку­щи­те тен­ден­ции, при ко­и­то да се пре­ми­не през пе­ри­од на стаг­ф­ла­ция. Ето за­що за­поч­ва­не­то на нор­ма­ли­зи­ра­не на лих­ви­те в ев­ро­зо­на­та мо­же да бъ­де ве­ро­я­тен сце­на­рий до­ри при сла­бия й ико­но­ми­чес­ки рас­теж. То­ва ще бъ­де го­ля­мо пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во за бан­ки­те.

Бъл­га­рия ви­на­ги е пря­ко за­ся­га­на от ико­но­ми­чес­кия ци­къл в ев­ро­зо­на­та. Па­рич­на­та по­ли­ти­ка на ЕЦБ се пре­на­ся у нас бър­зо чрез ме­ха­низ­ми­те на ва­лут­ния борд, ин­тег­ра­ци­я­та на бан­ко­вия сек­тор и ви­со­ка­та тър­гов­с­ка об­вър­за­ност. Вън­ш­ни­те ефек­ти вли­я­ят и вър­ху по­ве­де­ни­е­то на бан­ки­те в Бъл­га­рия. Нап­ри­мер ди­на­ми­ка­та на лих­ве­ни­те про­цен­ти след­ва та­зи в ев­ро­зо­на­та. Съ­от­вет­но през пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни це­на­та на об­с­луж­ва­не на кре­ди­ти­те у нас пос­то­ян­но спа­да­ше.

То­ва оба­че до­ве­де и до по-ви­со­ки рав­ни­ща на зад­лъж­ня­лост.

Днес в Бъл­га­рия це­на­та как­то на от­пус­на­тия кре­дит, та­ка и на прив­ле­че­ни­те сред­с­т­ва е мно­го по-нис­ка, от­кол­ко­то през 2008 г., ко­га­то нас­тъ­пи об­ръ­ща­не на ико­но­ми­чес­кия ци­къл. Дан­ни­те от лих­ве­на­та ста­тис­ти­ка на БНБ по­каз­ват, че през де­кем­в­ри 2008 г. го­диш­ни­ят пре­тег­лен лих­вен про­цент по сал­да­та на кре­ди­ти­те за до­ма­кин­с­т­ва е бил 10%, до­ка­то през сеп­тем­в­ри 2018 г. е 6.1%. Ана­ло­гич­на е ди­на­ми­ка­та при це­на­та на но­во­от­пус­на­ти­те кре­ди­ти – го­диш­ни­ят пре­тег­лен лих­вен про­цент по кре­ди­ти­те за до­ма­кин­с­т­ва спа­да от 9.8% на 6%, а по кре­ди­ти­те за не­фи­нан­со­ви пред­п­ри­я­тия спа­да от 8.9% на 3.6%. От дру­га стра­на, лих­ви­те по но­ви де­по­зи­ти на до­ма­кин­с­т­ва­та спа­дат от 5% на 0.2%, а лих­ви­те по но­ви де­по­зи­ти на не­фи­нан­со­ви­те пред­п­ри­я­тия спа­дат от 4.9% до 0.3% от де­кем­в­ри 2008 г. до сеп­тем­в­ри 2018 г. Съ­щев­ре­мен­но за съ­щия пе­ри­од зна­чи­тел­но рас­те обе­мът на кре­ди­ти­те и де­по­зи­ти­те.

Те­зи дан­ни под­чер­та­ват три тен­ден-

ции – зна­чи­тел­но уве­ли­че­ние на спес­тя­ва­ни­я­та при ма­си­ра­но на­ма­ле­ние на лих­ве­ни­те про­цен­ти по де­по­зи­ти­те; уве­ли­че­ние на кре­ди­та и зад­лъж­ня­лост­та; и зна­чи­тел­но на­ма­ле­ние на лих­ве­ни­те про­цен­ти по кре­ди­ти­те. Та­ка ло­гич­но сти­га­ме до два го­ле­ми въп­ро­са. Пър­во, как­ви ще бъ­дат ско­рост­та и сте­пен­та на нор­ма­ли­за­ция на лих­ве­ни­те рав­ни­ща? Вто­ро, до­кол­ко бан­ки­те ще мо­гат да прех­вър­лят вър­ху кре­ди­то­по­лу­ча­те­ли­те бъ­де­що­то на­рас­т­ва­не на це­на­та на прив­ле­че­ния ре­сурс?

Па­ра­мет­ри­те на нор­ма­ли­за­ция на лих­ве­ни­те рав­ни­ща труд­но мо­же да се прог­но­зи­рат. Ка­то от­п­рав­на точ­ка мо­же да взе­мем опи­та на САЩ. Там лих­ва­та по фе­де­рал­ни­те фон­до­ве се за­дър­жа на ни­во 0-0.25% се­дем го­ди­ни – от де­кем­в­ри 2008 г. до де­кем­в­ри 2015 г., след ко­е­то през вся­ка от пос­лед­ни­те две го­ди­ни тя на­рас­т­ва с по око­ло 100 ба­зис­ни точ­ки.

Що се от­на­ся до въп­ро­са за прех­вър­ля­не на по­ви­ше­ни­те лих­ви към кре­ди­то­по­лу­ча­те­ли­те, най-об­що мо­же да се очак­ва, че то (осо­бе­но към до­ма­кин­с­т­ва­та) ще бъ­де час­тич­но ог­ра­ни­че­но – как­то от чув­с­т­ви­тел­ност­та на ре­а­ги­ра­не, та­ка и от ико­но­ми­чес­кия ка­па­ци­тет на кре­ди­то­по­лу­ча­те­ли­те, а съ­що и от фак­то­ри от по­ли­ти­ко-ико­но­ми­чес­ко ес­тес­т­во.

Не­въз­мож­ност­та на бан­ки­те да прех­вър­лят на­рас­т­ва­не­то на лих­ви­те по па­си­ви­те към ак­ти­ви­те в ба­лан­си­те би на­ма­ли­ла до­пъл­ни­тел­но и без то­ва сви­тия ве­че не­тен лих­вен марж. До­се­га бан­ки­те ус­пя­ва­ха час­тич­но да ком­пен­си­рат то­ва чрез по-ви­сок дял на при­хо­ди­те от так­си и ко­ми­си­о­ни. Та­зи въз­мож­ност оба­че ве­че се из­чер­п­ва,

С дру­ги ду­ми, но­ви­ят лих­вен ци­къл ще но­си тран­с­фор­ма­ция на лих­вен риск в кре­ди­тен, вло­ша­ва­не на ка­чес­т­во­то на кре­ди­ти­те, не­об­хо­ди­мост от по­ве­че про­ви­зи­ра­не и от­там - по-нис­ка нор­ма на пе­чал­ба на бан­ки­те. По­ра­ди по­тен­ци­ал­ни­те рис­ко­ве в БНБ взех­ме ре­ше­ние за ак­ти­ви­ра­не на ан­ти­цик­лич­ния ка­пи­та­лов бу­фер от 1 ок­том­в­ри 2019 г.

Ще се спра спе­ци­ал­но и на те­ма­та за стъп­ки­те и дейс­т­ви­я­та, свър­за­ни с обя­ве­но­то на­ме­ре­ние за

Са­ми­ят про­цес на кан­ди­дат­с­т­ва­не и взе­ма­не на ре­ше­ние е доб­ре де­фи­ни­ран

- ис­ка­не­то се из­п­ра­ща от фи­нан­со­вия ми­нис­тър и уп­ра­ви­те­ля на цен­т­рал­на­та бан­ка от съ­от­вет­на­та дър­жа­ва в пе­тък, след зат­ва­ря­не на фи­нан­со­ви­те па­за­ри, а ре­ше­ни­е­то се взе­ма в съ­бо­та и се обя­вя­ва в не­де­ля, пре­ди па­за­ри­те да от­во­рят. Та­зи трид­нев­на про­це­ду­ра до­се­га фор­мал­но не е стар­ти­ра­на и за­вър­ше­на от бъл­гар­с­ка­та стра­на. То­ва, ко­е­то бе­ше нап­ра­ве­но, бе ед­нос­т­ран­но­то ни по­е­ма­не на оп­ре­де­ле­ни ан­га­жи­мен­ти, ко­и­то да бъ­дат из­пъл­не­ни пред­ва­ри­тел­но – с цел да по­лу­чим по­тен­ци­ал­но по­ло­жи­тел­на оцен­ка.

Лип­са­та на фор­мал­ни кри­те­рии за при­съ­е­ди­ня­ва­не към ERM II, как­то и ис­то­ри­чес­ка­та прак­ти­ка от всич­ки пре­диш­ни при­съ­е­ди­ня­ва­ния на на­ци­о­нал­ни ва­лу­ти към ERM II, не из­к­люч­ват пра­во­то на стра­ни­те член­ки да до­ба­вят но­ви ус­ло­вия или да съз­да­ват но­ви кри­те­рии.

Съ­щев­ре­мен­но оба­че, за да бъ­дат те­зи но­ви ус­ло­вия и кри­те­рии за­дъл­жи­тел­ни за но­ви­те кан­ди­да­ти, е не­об­хо­ди­ма про­мя­на на ев­ро­пейс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Та­ка­ва про­мя­на ня­ма, въп­ре­ки че в ев­ро­зо­на­та бя­ха съз­да­де­ни Един­ни­ят над­зо­рен ме­ха­ни­зам (ЕНМ) и Един­ни­ят ме­ха­ни­зъм за прес­т­рук­ту­ри­ра­не (ЕМП), т.е. за ERM II са в си­ла съ­щи­те пи­са­ни пра­ви­ла, съ­щес­т­ву­ва­щи от по­ве­че от 20 го­ди­ни.

Ето за­що ком­би­на­ци­я­та меж­ду но­ви изис­к­ва­ния и неп­ро­ме­не­ни пра­ви­ла оз­на­ча­ва след­но­то: Един­с­т­ве­ни­ят на­чин за при­ла­га­не на но­ви пра­ви­ла е, ако са­ма­та стра­на кан­ди­дат ги по­ис­ка ед­нос­т­ран­но под фор­ма­та на ус­ло­вия, ко­и­то са­ма си пос­та­вя. Точ­но та­къв бе­ше слу­ча­ят с Бъл­га­рия.

Ня­ма съм­не­ние, че за Бъл­га­рия учас­ти­е­то на ле­ва в ERM II ня­ма да пред­с­тав­ля­ва ни­как­во уси­лие, ни­то да изис­к­ва как­ва­то и да е про­мя­на в па­рич­ния ни ре­жим. Ве­че 22-ра го­ди­на ле­вът де фак­то учас­т­ва в ERM II – с ну­ле­во и „без нап­ре­же­ния“от­к­ло­не­ние на кур­са.

Важ­но е да бъ­де под­чер­та­на още ед­на осо­бе­ност в на­шия слу­чай. Бъл­гар­с­ки­те влас­ти имат за цел учас­ти­е­то в ERM II да за­поч­не ед­нов­ре­мен­но с при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към ЕНМ чрез ус­та­но­вя­ва­не на т.нар. тяс­но сът­руд­ни­чес­т­во с ЕЦБ. С дру­ги ду­ми, спо­ред та­ка обя­ве­на­та цел не мо­же да има­ме при­съ­е­ди­ня­ва­не към ЕНМ пре­ди при­съ­е­ди­ня­ва­не към ERM II, ни­то об­рат­но­то. При­съ­е­ди­ня­ва­не­то към ев­ро­зо­на­та е по-след­ващ етап. Учас­ти­е­то в

Бъл­га­рия ви­на­ги е пря­ко за­ся­га­на от ико­но­ми­чес­кия ци­къл в ев­ро­зо­на­та. Па­рич­на­та по­ли­ти­ка на ЕЦБ се пре­на­ся у нас бър­зо чрез ме­ха­низ­ми­те на ва­лут­ния борд, ин­тег­ра­ци­я­та на бан­ко­вия сек­тор и ви­со­ка­та тър­гов­с­ка об­вър­за­ност.

ЕНМ и ЕМП пре­ди член­с­т­во в ев­ро­зо­на­та но­си аси­мет­рич­но тре­ти­ра­не с про­из­ти­ча­щи­те от то­ва рис­ко­ве, ко­и­то са доб­ре из­вес­т­ни. Бъл­га­рия ве­че е при­е­ла да но­си те­зи рис­ко­ве.

Про­це­сът на ус­та­но­вя­ва­не на тяс­но­то сът­руд­ни­чес­т­во с ЕЦБ об­х­ва­ща три бло­ка. Пър­во, ста­ва ду­ма за за­ко­но­да­тел­на ос­но­ва – не­об­хо­ди­ми са про­ме­ни в бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, ко­и­то да прех­вър­лят над­зор­ни пра­во­мо­щия от БНБ към ЕЦБ и ос­вен то­ва да оси­гу­рят прав­на си­гур­ност на ЕЦБ при при­ла­га­не на ре­ше­ни­я­та й в Бъл­га­рия. Вто­ри­ят блок е свър­зан с над­зор­ния про­цес. Не­об­хо­ди­мо е син­х­ро­ни­зи­ра­не на над­зор­ни­те прак­ти­ки на БНБ с те­зи на ЕЦБ ка­то част от под­го­тов­ка­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не към ЕНМ. На тре­то мяс­то ид­ва ця­лос­т­на­та оцен­ка на ня­кои бан­ки в Бъл­га­рия – про­цес, ръ­ко­во­ден от ЕЦБ, кой­то об­х­ва­ща прег­лед на ка­чес­т­во­то на ак­ти­ви­те и стрес тест на бан­ки.

На то­зи етап ЕЦБ из­б­ра да из­вър­ши

Ця­лос­т­на оцен­ка на шест бан­ки в Бъл­га­рия. Пър­ви­ят очак­ван ефект от ця­лос­т­на­та оцен­ка е за­ба­вя­не­то на кре­ди­ти­ра­не­то в пе­ри­о­да на прег­ле­да. Та­ки­ва са ис­то­ри­чес­ки­те дан­ни, наб­лю­да­ва­ни в ев­ро­зо­на­та през 2014 г. при оцен­ка­та на бан­ки­те пре­ди стар­ти­ра­не­то на ЕНМ, а съ­що и у нас при прег­ле­да на ак­ти­ви­те през 2016 г. То­ва се дъл­жи на ня­кол­ко фак­то­ра – въз­дър­жа­не от по­е­ма­не­то на нов кре­ди­тен риск, на­ма­лен ка­па­ци­тет за ад­ми­нис­т­ри­ра­не на кре­дит­на­та дей­ност по­ра­ди ан­га­жи­ра­не­то на чо­веш­ки ре­сур­си с про­це­са на прег­ле­да в бан­ки­те, как­то и из­важ­да­не­то на кре­дит­ни пор­т­фей­ли от ба­лан­си­те.

Вто­ри­ят очак­ван ефект е свър­зан с аси­мет­рич­ност­та на вли­я­ни­е­то вър­ху кре­дит­ния па­зар. За раз­ли­ка от 2016 г., ко­га­то БНБ под­ло­жи всич­ки бан­ки у нас на прег­лед на ак­ти­ви­те и стрес тест, се­га оцен­ка­та ще бъ­де из­вър­ше­на са­мо на ня­кол­ко бан­ки. При рав­ни дру­ги ус­ло­вия то­ва оз­на­ча­ва съз­да­ва­не на от­но­си­тел­ни пре­дим­с­т­ва за бан­ки­те из­вън про­це­са.

Ре­зю­ме на из­каз­ва­не­то на по­дуп­ра­ви­те­ля на БНБ Ка­лин Хрис­тов на кон­фе­рен­ци­я­та “Бан­ки­те и биз­не­сът” на 20 но­ев­м­ри 2018 г. Заг­ла­ви­е­то е на ре­дак­ци­я­та

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.