// КАК­ВО МИС­ЛЯТ БАН­КЕ­РИ­ТЕ Кре­ди­ти­ра­не с ед­но на­ум

Capital - - ТЕМА НА БРОЯ - ав­тор Пе­тър Ан­д­ро­нов

ЩЩе за­поч­на от то­ва как бан­ко­во­то кре­ди­ти­ра­не вли­яе на рас­те­жа. Ед­на мно­го, мно­го тяс­на те­ма, ко­я­то всъщ­ност е клю­чо­ва - да­ли бан­ко­во­то кре­ди­ти­ра­не е са­мос­то­я­те­лен фак­тор за рас­те­жа, да­ли мо­жеш с не­го да пре­диз­ви­каш рас­теж. Мно­го хо­ра все още са на стра­ни­ца­та или са в кон­тек­с­та на раз­съж­де­ни­я­та - как да на­сър­чим об­що рас­те­жа и да­ли бан­ки­те мо­гат да да­дат до­пъл­ни­те­лен тла­сък на рас­те­жа, т.е. ние го­во­рим са­мо как той да ста­не по­го­лям.

Раз­би­рам, ако то­ва го пра­ви До­налд Тръмп с ня­как­ви це­ли - той тряб­ва да раз­к­ра­чи рас­те­жа в Аме­ри­ка още мал­ко, да до­ка­ра до дру­ги­те из­бо­ри, за да ги спе­че­ли, то­ва е яс­но, ма­кар че се виж­да, че не му по­ма­га мно­го при те­зи меж­дин­ни из­бо­ри. Но та­ка или ина­че той пра­ви дос­та не­ща, с ко­и­то раз­к­рач­ва ци­къ­ла и се опит­ва да го удъл­жи без­к­рай­но. Ние оба­че не се на­ми­ра­ме в та­ка­ва си­ту­а­ция, ня­ма­ме нуж­да да раз­съж­да­ва­ме вър­ху то­ва как кре­ди­тът би на­пом­пал до­пъл­ни­тел­но рас­теж точ­но пре­ди да се обър­не ико­но­ми­чес­ки ци­къл или точ­но ко­га­то той се об­ръ­ща. Всъщ­ност ве­ро­ят­но нав­ли­за­ме в плав­на ко­рек­ция или то­ва, ко­е­то Ка­лин Хрис­тов на­ри­ча “нор­ма­ли­за­ция”, но ед­на от важ­ни­те суб­с­тан­ции на то­зи об­рат е на­ма­ля­ва­не на рас­те­жа. Ня­къ­де го­во­рят за ме­ка ре­це­сия, дру­га­де за теж­ка ре­це­сия, дру­га­де прос­то за по-слаб рас­теж. Всич­ко то­ва е мно­го труд­но да се пред­с­ка­же, но има ус­ло­вия за всич­ко.

Ние виж­да­ме как­ви са бе­ле­зи­те, виж­да­ме, че има­ме мно­го бе­ле­зи на по­доб­ни не­ща, виж­да­ме как­ва за­е­тост има и в Аме­ри­ка - от 1969 г. до­се­га не има­ла по-доб­ра за­е­тост. Меж­ду дру­го­то и бъл­гар­с­ка­та за­е­тост съ­що дос­тиг­на ре­кор­д­ни ни­ва.

Има­ме ин­ф­ла­ция, ко­я­то през пос­лед­ни­те ме­се­ци над­ми­на 3.5%, в нея има ес­тес­т­ве­но не са­мо ос­нов­на суб­с­тан­ция, има и го­ри­ва, та­ка че тряб­ва да вни­ма­ва­ме с тях. Има­ме ви­со­ко пот­реб­ле­ние, има­ме ве­че и рас­теж на кре­ди­та, кой­то не е сим­во­ли­чен. Има­ме скок на зап­ла­ти­те, ин­ф­ла­ци­я­та на зап­ла­ти­те е пос­то­ян­на ве­че тол­ко­ва мно­го го­ди­ни. Има­ме дос­та дру­ги не­ща, ко­и­то го­во­рят, че мо­же би тряб­ва да се за­мис­лим да­ли не нас­тъп­ва мо­мен­тът, в кой­то об­ра­тът на ци­къ­ла е бли­зо, и то не са­мо за Бъл­га­рия, по-ско­ро и в Бъл­га­рия, но най-ве­че на­вън. От 2001 г. до пос­лед­ни дан­ни мо­же да се раз­г­ра­ни­чат две раз­лич­ни кар­тин­ки. До 2008 г. се­ри­оз­но раз­ми­на­ва­не меж­ду, от ед­на стра­на, ин­ди­ка­то­ри­те за рас­теж на ипо­теч­ния кре­дит и по­кач­ва­не­то на це­ни­те на нед­ви­жи­ми­те имо­ти и, от дру­га - рас­те­жа на зап­ла­ти­те. Мал­ко труд­но е да на­ме­рим ди­рек­т­на ко­ре­ла­ция меж­ду рас­те­жа на зап­ла­ти­те и рас­те­жа на кре­ди­та. Но се виж­да, че ин­тен­зив­ни­ят ръст на кре­ди­ти­ра­не­то в оне­зи го­ди­ни се съ­път­с­т­ва­ше със се­ри­о­зен ръст на це­ни­те на жи­ли­ща­та, т.е. два­та ком­по­нен­та един друг се наг­ря­ва­ха, или вза­им­но се наг­не­тя­ва­ха, та­ка че оси­гу­ря­ва­ха един на друг рас­теж, без то­ва неп­ре­мен­но да бъ­де ус­той­чи­во.

Ши­ро­ка­та раз­ли­ка меж­ду те­зи три ком­по­нен­та не се наб­лю­да­ва след кри­за­та. От 2011 г. на­сам те­зи ком­по­нен­ти, из­г­леж­да, се дви­жат срав­ни­тел­но па­ра­лел­но - це­ни­те на жи­ли­ща­та, ипо­теч­но­то кре­ди­ти­ра­не и зап­ла­ти­те. При пот­ре­би­тел­с­ки­те кре­ди­ти е по­доб­но. Но до­ри и то­га­ваш­ни­ят рас­теж в сре­да­та на дву­циф­ре­ния рас­теж, тол­ко­ва бур­но кре­ди­ти­ра­не не неп­ре­мен­но во­ди до съ­от­вет­ния рас­теж на БВП. И не мо­жем да раз­чи­та­ме, че ако бан­ки­те бур­но за­поч­нат да кре­ди­ти­рат се­га, ед­ва ли не БВП ще под­с­ко­чи по ня­ка­къв сен­за­ци­о­нен на­чин. То­ва в ни­ка­къв слу­чай не би­ва да се при­е­ма за да­де­ност.

Вмес­то то­ва тук ние на­пъл­но спо­де­ля­ме виж­да­не­то на цен­т­рал­на­та бан­ка за един ра­зу­мен и вни­ма­те­лен под­ход. Гра­фич­но мо­же­те да ви­ди­те аб­со­лют­ния ръст на пот­ре­би­тел­с­ки­те кре­ди­ти, как­то и съ­пос­та­вен с БВП. Виж­да се го­ле­ми­ят пик, го­ля­мо­то нет­но на­рас­т­ва­не с бли­зо 2 мл­рд. през 2007 г. на пот­ре­би­тел­с­кия пор­т­фейл. И виж­да­те, че по­доб­но го­ля­мо на­рас­т­ва­не има­ме мо­же би тол­ко­ва из­ра­зе­но през 2018 г. на пот­ре­би­тел­с­кия пор­т­фейл, ка­то все пак тряб­ва да от­чи­та­ме и фак­та, че в та­зи ста­тис­ти­ка е вклю­чен и нов учас­т­ник, има­ше прек­ва­ли­фи­ка­ция на оп­ре­де­ни по­зи­ции, но та­ка или ина­че нет­но­то уве­ли­че­ние е дос­та за­бе­ле­жи­мо. Па­ри­те имат раз­лич­на стой­ност във вре­ме­то и БВП не е съ­щи­ят, то­ва на­рас­т­ва­не се­га е в по­ря­дъ­ка на око­ло 1.3% от БВП, а в пред­к­ри­зис­ни­те го­ди­ни то бе­ше дос­тиг­на­ло до 2.5-3%. То­ест аб­со­лют­но­то на­рас­т­ва­не ве­че е го­ля­мо, но

>Да­ле­че сме от прег­ря­ва­не. Има ня­кои сек­то­ри, в ко­и­то има по­ви­шен ен­ту­си­а­зъм,

>

не е ка­то при пи­ка през 2007-2008 г., ка­то че ли при­ли­ча на 2003-2004 г. Но все пак е знак за вни­ма­ние, за­що­то виж­да­те как­ва е тен­ден­ци­я­та при пот­ре­би­тел­с­ко­то кре­ди­ти­ра­не. По­доб­но е при ипо­теч­но­то кре­ди­ти­ра­не, го­ле­ми­те аб­со­лют­ни на­рас­т­ва­ния през 2005, 2006, 2007, 2008 г. все още не са реп­ли­ки­ра­ни, т.е. не се на­ми­ра­ме още там и де­лът на то­ва на­рас­т­ва­не е под 1% към БВП, но все пак и тук тен­ден­ци­я­та, ко­я­то се за­раж­да, за­поч­ва да пре­диз­вик­ва по-се­ри­оз­но вни­ма­ние.

И при ипо­теч­но­то, и при пот­ре­би­тел­с­ко­то кре­ди­ти­ра­не през пос­лед­ни­те 2-3 го­ди­ни ние виж­да­ме се­ри­оз­на ди­на­ми- ка и уве­ли­че­ние. То­ва още не е при­чи­на за се­ри­оз­ни при­тес­не­ния, а и ка­то дял от БВП и при пот­ре­би­тел­с­ки­те, и при ипо­теч­ни­те кре­ди­ти Бъл­га­рия по­каз­ва нис­ки ни­ва на зад­лъж­ня­лост на фо­на на ЕС. Всич­ки наг­ла­си и прогнози все още са за ръст. Се­га в мно­го от­но­ше­ния бан­ко­ва­та сис­те­ма е мно­го по-со­лид­на от пре­ди кри­за­та, сре­да­та е мно­го по-ба­лан­си­ра­на, ня­ма­ме та­ки­ва ма­щаб­ни дис­ба­лан­си в ико­но­ми­ка­та.

Та­ка че пос­ла­ни­е­то ми е, че въп­ре­ки че ня­ма­ме ни­що об­що с кри­зис­на­та 2008 г. и с пред­к­ри­зис­ни­те го­ди­ни пре­ди 2008 г., ние тряб­ва, вмес­то да опит­ва­ме с > 18 >За мен от глед­на точ­ка на кли­ен­ти­те е важ­но не да­ли лих­ва­та е ви­со­ка или нис­ка в аб­со­лют­на стой­ност, а да­ли е по­но­си­ма и да­ли чо­век мо­же да си я поз­во­ли ка­то пот­реб­ле­ние или ка­то кор­по­ра­ти­вен кре­дит. Та­ка че от­но­во за­ви­си от то­ва как се уп­рав­ля­ват пер­со­нал­ни­те фи­нан­си, как се уп­рав­ля­ва ед­на ком­па­ния и да­ли тя мо­же да по­не­се раз­лич­ни­те кре­дит­ни про­дук­ти. Ви­на­ги има риск ня­кой да не се пред­с­та­вя дос­та­тъч­но доб­ре. В бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка учас­т­ни­ци­те са от­но­си­тел­но пред­паз­ли­ви. От глед­на точ­ка на пот­ре­би­тел­с­ко­то кре­ди­ти­ра­не и ипо­теч­но­то кре­ди­ти­ра­не в ни­ка­къв слу­чай Бъл­га­рия не е в чер­ве­на­та зо­на на свръх­зад­лъж­не­ли­те, та­ка че ако има­ме един ра­зу­мен кон­сер­ва­ти­зъм и бла­го­ра­зу­мие и от две­те стра­ни - и от те­зи, ко­и­то пре­дос­та­вят кре­ди­та, и от те­зи, ко­и­то го взи­мат, ще из­бег­нем ня­как­ви дра­ма­тич­ни раз­ви­тия. Го­то­ви ли са бан­ки­те и кли­ен­ти­те за края на ре­кор­д­но нис­ки­те лих­ви? >Ни­ко­га не сме си пос­та­вя­ли ба­ри­е­ри и до­ри и в най-теж­ки­те мо­мен­ти на кри­за­та сме си поз­во­ля­ва­ли да кре­ди­ти­ра­ме ико­но­ми­чес­ки ра­зум­ни проекти. Има ли сек­то­ри, ко­и­то сте си пос­та­ви­ли ка­то ба­ри­е­ра за кре­ди­ти­ра­не? ко­и­то на ба­за­та на уро­ци­те от пре­диш­на­та кри­за... мис­ля, че и бан­ки­те, и кли­ен­тие сме по-вни­ма­тел­ни. Та­ка че се на­дя­вам да из­бег­нем ка­тас­т­ро­фал­ни раз­ви­тия в близ­ко бъ­де­ще. Виж­да­те ли сиг­на­ли за прег­ря­ва­не на бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка или на от­дел­ни ней­ни сек­то­ри? >Ди­рек­т­но не, но ин­ди­рек­т­но ефек­тът ще е ста­би­ли­зи­ращ, за­що­то в най-об­щия кон­текст ще сме част от ико­но­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, ко­е­то е по-го­ля­мо и ед­но от най-сил­ни­те в све­та. >Ефек­тът ще бъ­де ста­би­ли­зи­ращ. Аз мис­ля, че вли­за­не­то в ERM II е по-важ­но ка­то про­цес, от­кол­ко­то ка­то ре­зул­тат, а имен­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към ев­ро­зо­на­та. То­га­ва прос­то ще бъ­дем част от при­ви­ле­ги­ро­ва­ния клуб на по-ви­со­ко ин­тег­ри­ра­ни­те дър­жа­ви в струк­ту­ра­та на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Ако се из­пъл­нят пла­но­ве­те и в сре­да­та на след­ва­ща­та го­ди­на Бъл­га­рия вле­зе в ERM II, как­ви ще бъ­дат пос­лед­с­т­ви­я­та за сек­то­ра? >За Уник­ре­дит Бул­банк то­ва ще е тре­ти AQR. Пър­ва­та про­вер­ка бе през 2014 г. в рам­ки­те на про­вер­ка­та в Ев­ро­па, къ­де­то ние ка­то част от Unicredit бях­ме про­ве­ря­ва­ни, след то­ва бе­ше бъл­гар­с­ка­та и се­га е та­зи, та­ка че чис­то тех­ни­чес­ки сме го­то­ви. Как­ви са очак­ва­ни­я­та ви за но­вия прег­лед на ка­чес­т­во­то на ак­ти­ви­те (AQR) в Бъл­га­рия? Как ще се от­ра­зи тя на сек­то­ра?

> 17 кре­дит не­ус­пеш­но да на­ду­ва­ме БВП, да чис­тим пор­т­фей­ли­те, как­то съ­вет­ва и цен­т­рал­на­та бан­ка. И то­ва се случ­ва дос­та ин­тен­зив­но меж­ду дру­го­то през пос­лед­на­та го­ди­на и по­ло­ви­на. Съ­що та­ка тряб­ва да вни­ма­ва­ме кре­дит­ни­те стан­дар­ти да не се раз­х­лаб­ват, за­що­то, ако про­дъл­жи тен­ден­ци­я­та, ко­я­то виж­да­ме през пос­лед­ни­те 18 ме­се­ца, на на­рас­т­ва­не на кре­ди­та със съ­щи­те тем­по­ве, мо­же, пре­ди да сме по­лу­чи­ли лих­ве­но­то ле­кар­с­т­во от ЕЦБ, след­ва­ща­та го­ди­на да се ока­жем от­но­во със се­ри­оз­ни це­но­ви и дру­ги дис­ба­лан­си, ко­и­то да тряб­ва да се ко­ри­ги­рат по-ос­т­ро в след­ва­щи­те го­ди­ни.

И, раз­би­ра се, не на пос­лед­но мяс­то вни­ма­ни­е­то на бан­ки­те тряб­ва да се пре­на­ся и вър­ху тех­ни­те кли­ен­ти, т.е. сиг­на­ли­те за то­ва, че нас­тъп­ва евен­ту­ал­но про­мя­на в ико­но­ми­чес­кия ци­къл и се очак­ва на­рас­т­ва­не на лих­ве­ни­те про­цен­ти. Те­зи сиг­на­ли, то­ва пос­ла­ние, та­зи ин­фор­ма­ция към кли­ен­ти­те на бан­ки­те и към са­ми­те бан­ки тряб­ва да се пов­та­рят все по-чес­то, т.е. вни­ма­ни­е­то за очак­ва­не­то на по­ви­ше­ни­е­то на лих­ве­ни­те про­цен­ти, съ­от­вет­ни­те и свър­за­ни с то­ва об­що­и­ко­но­ми­чес­ки про­яв­ле­ния ка­то на­ма­ле­но пот­реб­ле­ние, евен­ту­ал­на ин­ф­ла­ция, по-нис­ка за­е­тост и дру­ги­те ха­рак­те­рис­ти­ки на след­ва­ща­та фа­за на ико­но­ми­чес­кия ци­къл тряб­ва да се имат пред­вид и да се вни­ма­ва.

Аз ще ви ка­жа две не­ща, ко­и­то пос­лед­на­та сед­ми­ца ви­дях с очи­те си. Ед­но­то е мно­го по­ка­за­тел­но ка­то дан­ни - поч­ти за все­ки нед­ви­жим имот или за вся­ко обез­пе­че­ние, ко­е­то бе­ше нас­лед­с­т­во от пре­диш­на­та кри­за, ве­че има ку­пу­вач. Ние се рад­ва­ме на та­зи си­ту­а­ция. То­ва е един мно­го ху­бав мо­мент, в кой­то бан­ки­те мо­гат на­ис­ти­на ин­тен­зив­но да чис­тят, друг е въп­ро­сът, че ко­га­то има ку­пу­вач за все­ки имот, тряб­ва да се за­мис­лиш да­ли не е за­поч­нал об­ра­тът в ико­но­ми­чес­кия ци­къл. Ко­га­то ан­г­ли­ча­ни за­поч­нат да ку­пу­ват по 40-50 апар­та­мен­та в Бан­с­ко, тряб­ва да се за­мис­лиш да­ли за нас е ху­ба­во - ка­то бан­ки ние мо­жем да се ос­во­бо­дим от не­нуж­ни­те ста­ри ак­ти­ви, но то­ва ве­че го­во­ри, че има проб­лем, то­ва ве­че го­во­ри, че не­що се случ­ва и не е нор­мал­но.

Вто­ро­то не­що, ко­е­то ми се слу­чи ми­на­ла­та сед­ми­ца - кли­ент на ед­на бан­ка, кой­то е по­лу­чил кре­дит за мо­би­лен те­ле­фон, ку­пил си го е и сме­ло си е по­га­сил кре­ди­та са­мо за три ме­се­ца.

Ав­то­ма­тич­но всич­ки мо­де­ли на бан­ка­та и сис­те­ми под­с­каз­ват, че то­ва е един кре­ди­тос­по­со­бен кли­ент, кой­то мо­же да по­е­ме и по-го­лям кре­дит. И на дру­гия ден след по­га­ся­ва­не­то му се пред­ла­гат 70 000 лв. нов кре­дит, пот­ре­би­тел­с­ки, кой­то въп­рос­ни­ят кли­ент гор­до ми съ­об­ща­ва, че мо­же да из­пол­з­ва, да до­ба­ви не­що и да си ку­пи още ед­но жи­ли­ще ня­къ­де. Не пър­во, не ос­нов­но жи­ли­ще, ко­е­то е не­об­хо­ди­мо, а жи­ли­ще, с ко­е­то да спе­ку­ли­ра, да пе­че­ли от на­е­ми. То­ва ве­че сме го гле­да­ли - ко­га­то склон­ност­та на хо­ра­та да спе­ку­ли­рат и да ин­вес­ти­рат стиг­не та­ки­ва раз­ме­ри, ко­га­то по­лу­ча­ват лес­но па­ри и ин­вес­ти­рат в не­що, ко­е­то не им е пър­ва не­об­хо­ди­мост, не­ща­та го­во­рят ве­че за та­ка­ва сре­да, в ко­я­то вни­ма­ни­е­то ни тряб­ва да се по­ви­ши и да из­бяг­ва­ме пре­ка­ле­на­та ли­бе­рал­ност в кре­дит­ни­те стан­дар­ти.

Ре­зю­ме на из­каз­ва­не­то на пред­се­да­те­ля на Асо­ци­а­ци­я­та на бан­ки­те в Бъл­га­рия Пе­тър Ан­д­ро­нов на кон­фе­рен­ци­я­та “Бан­ки­те и биз­не­сът” на 20 но­ев­м­ри 2018 г. Заг­ла­ви­е­то е на ре­дак­ци­я­та При на­рас­т­ва­не на БВП от 3-3.5%, ин­ф­ла­ция от 1-2% е здра­вос­лов­но ни­во на лих­ви­те в рам­ки­те на по­ло­ви­на­та от та­зи ин­ф­ла­ция. Аз бих ка­зал, че то­ва не би внес­ло нап­ре­же­ние в сис­те­ма­та. По-го­ля­ма­та част от на­ши­те кли­ен­ти имат и де­по­зи­ти, и кре­ди­ти, та­ка че те ще спе­че­лят и за­гу­бят по­рав­но и от две­те стра­ни. > Аз мис­ля, че ни­ва от 0.5-1% по­ви­ше­ние на де­по­зит­ни­те и кре­дит­ни­те лих­ви в рам­ки­те на не по-ра­но от края на 2019 г. или сре­да­та на 2020 г. би би­ло здра­вос­лов­но за ико­но­ми­ка­та. Би­ха по­ви­ши­ли спес­тов­ност­та на кли­ен­ти­те и не би на­ру­ши­ло кре­дит­ния риск, ни­то апе­ти­та за взи­ма­не на кре­ди­ти. Ако ед­на фир­ма го­ни пе­чал­ба от 10%, лих­ве­ни ни­ва от 2 - 3% не би след­ва­ло да про­ме­нят ней­ния ин­вес­ти­ци­о­нен апе­тит. Го­то­ви ли са бан­ки­те и тех­ни­те кли­ен­ти за нор­ма­ли­за­ци­я­та на лих­ви­те? Ко­га очак­ва­те да за­поч­не по­кач­ва­не­то на лих­ви­те и с ка­къв темп? > Очак­вам да има ог­ро­мен по­зи­ти­вен ефект от въ­веж­да­не­то на ев­ро­то, до­ри и чис­то пси­хо­ло­ги­чес­ки. Съ­що­то ста­на при вли­за­не­то на Бъл­га­рия в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. То­ва би из­рав­ни­ло ог­ром­на­та раз­ли­ка меж­ду брут­ния вът­ре­шен про­дукт по но­ми­нал­на стой­ност и по по­ку­па­тел­на стой­ност, би по­ви­ши­ло но­ми­нал­но БВП на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то на ни­ва 10 000, а за­що не и 15 000 ев­ро при ни­ва от 7000 - 7500 ев­ро в мо­мен­та. Ако се из­пъл­ни пла­нът за вли­за­не в ERM II след­ва­ща го­ди­на, как то­ва би мог­ло да пов­ли­яе на фи­нан­со­вия сек­тор? > Не­за­ви­си­мо че про­вер­ка­та ще пре­ми­не са­мо през шест бан­ки, аз очак­вам то­зи опит, ноу-хау и ек­с­пер­ти­за, ко­я­то те до­би­ят, да бъ­дат спо­де­ле­ни и с дру­ги­те бан­ки, ко­и­то, пол­з­вай­ки се от не­го, ще на­у­чат не­ща, ко­и­то би­ха би­ли по­лез­ни за ежед­нев­но­то уп­рав­ле­ние на бан­ко­ва­та сис­те­ма. Не очак­вам съ­щес­т­вен ефект вър­ху кре­ди­ти­ра­не­то. Как­во спо­ред вас ще бъ­де от­ра­же­ни­е­то на но­вия AQR в бан­ко­вия сек­тор?

сним­ка Вел­ко Ан­ге­лов

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.