Под­гот­ве­те се за след­ва­ща­та кри­за

P Об­ръ­ща­не­то на ико­но­ми­чес­кия ци­къл и вди­га­не­то на лих­ви­те приб­ли­жа­ват. P За­ба­вя­не­то на рас­те­жа мо­же и да не нас­тъ­пи до­го­ди­на, но спо­ред по­ве­че­то прогнози е бли­зо. P За бан­ки­те то­ва зна­чи, че е доб­ре да вло­жат по­ве­че пред­паз­ли­вост, а за фир­ми­те и хо­ра­та -

Capital - - FRONT PAGE - Shutterstock ав­тор Ни­ко­лай Сто­я­нов | [email protected]

Об­ръ­ща­не­то на ико­но­ми­чес­кия ци­къл и вди­га­не­то на лих­ви­те приб­ли­жа­ват. За­ба­вя­не­то на рас­те­жа мо­же и да не нас­тъ­пи до­го­ди­на, но спо­ред по­ве­че­то прогнози е бли­зо. За бан­ки­те то­ва зна­чи, че е доб­ре да вло­жат по­ве­че пред­паз­ли­вост, а за фир­ми­те и хо­ра­та - по­ве­че кон­сер­ва­ти­зъм при раз­хо­ди­те.

ВВ мо­мен­та ся­каш ни­що не мо­же да обър­не вла­ка. Ико­но­ми­ка­та рас­те, без­ра­бо­ти­ца­та спа­да, ин­ф­ла­ци­я­та е уме­ре­на, лих­ви­те - нис­ки. Има и но­во кре­ди­ти­ра­не, а нас­ле­д­e­ни­те от кри­за­та ста­ри ло­ши за­е­ми се раз­чис­т­ват.

Ка­то бо­нус и бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во

уве­ре­но пред­п­рие крач­ки да вка­ра ле­ва във ва­лут­ния ме­ха­ни­зъм ERM II, ко­и­то при ус­пех ще прик­ре­пят стра­на­та към яд­ро­то на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. А то­ва ще про­из­ве­де и до­пъл­ни­тел­ни по­зи­ти­ви - най-мал­ко­то по­кач­ва­не на кре­дит­ния рей­тинг.

То­ва спо­койс­т­вие оба­че е по-ско­ро илю­зор­но. То­зи съ­вър­шен ико­но­ми­чес­ки миг, то­ва пла­то на за­до­вол­с­т­во­то има два го­ле­ми не­дос­та­тъ­ка. Еди­ни­ят е, че той не е про­из­ве­ден тол­ко­ва от мес­т­ни фак­то­ри и ре­фор­ми, кол­ко­то от без­п­ре­це­ден­т­ни­те ка­то си­ла и про­дъл­жи­тел­ност па­рич­ни сти­му­ли на Ев­ро­пейс­ка­та цен­т­рал­на бан­ка, до­ве­ли до рас­теж и в ця­ла­та ев­ро­зо­на. Или как­то по­дуп­ра­ви­те­лят на БНБ Ка­лин Хрис­тов цве­тис­то опи­са си­ту­а­ци­я­та на кон­фе­рен­ци­я­та “Бан­ки­те и биз­не­сът”, ор­га­ни­зи­ра­на от “Ка­пи­тал”: “При­ли­вът пов­ди­га всич­ки лод­ки, до­ри и про­би­ти­те.”

Вто­ри­ят проб­лем е свър­зан с пър­вия.

Бъл­га­рия ка­то мал­ка ико­но­ми­ка, об­вър­за­на тяс­но с Ев­ро­па по мно­го ли­нии, вклю­чи­тел­но и с фик­си­ран ва­лу­тен курс, вна­ся прак­ти­чес­ки ав­то­ма­тич­но биз­нес ци­къ­ла си от­там без мно­го ме­ха­низ­ми за смек­ча­ва­не. Дан­ни­те ве­че по­каз­ват за­ба­вя­не на ико­но­ми­ки­те в ре­ди­ца стра­ни и най-ве­че в мо­то­ра на ев­ро­зо­на­та Гер­ма­ния. Чет­вър­та­та ико­но­ми­ка на бло­ка - Ита­лия, стра­да от по­ли­ти­чес­ки ка­так­лиз­ми, а са­ми­ят съ­юз е пред все по-сло­жен, неп­ред­ви­дим и по­тен­ци­ал­но бо­лез­нен раз­вод с вто­ра­та си ико­но­ми­ка - Ве­ли­коб­ри­та­ния.

Ка­то фон на всич­ко то­ва ЕЦБ във Фран­к­фурт ве­че на­ма­ля­ва по­куп­ки­те на цен­ни кни­жа, със за­яв­ка да ги спре на­пъл­но в края на та­зи го­ди­на, а в сре­да­та на след­ва­ща­та да за­поч­не да по­ви­ша­ва лих­ви­те.

То­ва ве­щае края на та­зи злат­на мик­ро­е­по­ха. Тя, раз­би­ра се, не свър­ш­ва от­раз и ще про­дъл­жи да се усе­ща още го­ди­на, две или до­ри по­ве­че. Със си­гур­ност оба­че всич­ки пря­ко за­сег­на­ти тряб­ва да за­поч­нат да се под­гот­вят за пе­ри­од на за­ба­вя­не.

Как ще из­г­леж­да кра­ят и кол­ко ще е бо­лез­нен за­ви­си от мно­го фак­то­ри. За бан­ки­те то­ва зна­чи по­ви­ше­но вни­ма­ние към по­е­ма­не­то на но­ви рис­ко­ве. А за фир­ми- > 12

> 11 те и хо­ра­та - по­ве­че кон­сер­ва­ти­зъм при раз­че­ти­те им за раз­хо­ди­те, ко­и­то при про­мя­на в ус­ло­ви­я­та мо­гат бър­зо да се ока­жат без не­об­хо­ди­мия бу­фер.

Не да­ли, а ко­га

Клю­чо­ви­ят въп­рос за все­ки биз­нес, раз­би­ра се, е "Как да бю­дже­ти­рам 2019 г.". При всич­ки те­зи уго­вор­ки най-ра­зум­ни­ят съ­вет би гла­сял: “Гъв­ка­во.” Мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки­те прогнози и на пра­ви­тел­с­т­во­то, на меж­ду­на­род­ни­те ин­с­ти­ту­ции и на мес­т­ни­те ана­ли­за­то­ри за­ла­гат ка­то ос­но­вен сце­на­рий рас­теж, схо­ден с таз­го­диш­ния, или най-мно­го ле­ко за­ба­вя­не. Вет­ри­ло­то от очак­ва­ния е за чис­ло в ди­а­па­зо­на 3-4%, но има до­ри и виж­да­щи по­тен­ци­ал за ус­ко­ря­ва­не до 4.2%. За пос­ле­ден път със ско­рост над 4% Бъл­га­рия рас­те­ше пре­ди кри­за­та - през 2008 г.

Те­зи прогнози лес­но мо­гат да се сбъд­нат, но срав­не­ни­е­то на­вя­ва ло­ши спо­ме­ни за вне­зап­ни ка­тас­т­ро­фич­ни сце­на­рии. А та­ки­ва опас­нос­ти на хо­ри­зон­та има - ес­ка­ли­ра­не на тър­гов­с­ки­те вой­ни меж­ду САЩ, Ки­тай и ЕС, ха­о­ти­чен (до­ри по­ве­че от се­га) Brexit, са­моп­ри­чи­не­на дъл­го­ва кри­за в Ита­лия. Ня­кои от тях са дос­та въз­мож­ни. Пе­кин и Ва­шин­г­тон про­дъл­жа­ват да вли­зат все по­ве­че в спи­ра­ла на вза­им­ни об­ви­не­ния - та­зи сед­ми­ца две­те най-го­ле­ми ико­но­ми­ки не мо­жа­ха да се раз­бе­рат до­ри за ези­ка на об­ща дек­ла­ра­ция на сре­ща на ази­ат­с­кия ре­ги­он. Ве­ли­коб­ри­та­ния пък мо­же да из­х­вър­чи без спо­ра­зу­ме­ние от съ­ю­за за­ра­ди соб­с­т­ве­ни­те си по­ли­ти­ци. Пак за­ра­ди уп­рав­ля­ва­щи­те си Ита­лия мо­же да не за­бе­ле­жи ко­га ще от­ре­же тън­кия ко­съм на до­ве­рие, кой­то па­за­ри­те още имат в ней­ни­те кни­жа, и да вле­зе в па­да­не, ко­е­то ще зас­му­че със се­бе си и ев­ро­зо­на­та.

До­ри и без те­зи сце­на­рии оба­че ве­че е факт за­ба­вя­не­то в ев­ро­зо­на­та. Пред­с­тои да се ви­ди ефек­тът от из­ли­за­не­то на ЕЦБ от не­кар­тог­ра­фи­ра­ни­те во­ди на па­рич­на­та по­ли­ти­ка. Лих­ви­те би тряб­ва­ло да за­поч­нат да се вди­гат, но за­се­га не е яс­но с как­ва ско­рост ще се случ­ва то­ва и да­ли при пър­вия знак за но­ва кри­за Фран­к­фурт ня­ма да се ока­же под на­тиск бър­зо да пре­ос­мис­ли по­ли­ти­ка­та си. Це­на­та би би­ла теж­ка ре­пу­та­ци­он­на ще­та за ЕЦБ, още по­ве­че че в мо­мен­та е труд­но та­ко­ва ре­ше­ние да се оп­рав­дае със стра­хо­ве от

деф­ла­ция. Та­ка или ина­че за­тя­га­не­то в ев­ро­зо­на­та и по­кач­ва­не­то на лих­ви­те там би се пре­нес­ло в Бъл­га­рия с из­вес­т­но за­ба­вя­не, та­ка че рис­кът от то­зи фак­тор за бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка през 2019 г. е ма­лък.

Но да­же и за­ба­вя­не­то да се от­ло­жи, то из­г­леж­да не­ми­ну­е­мо и пла­ни­ра­не­то за не­го от­ра­но мо­же да спес­ти стрес и па­ри.

С по­ви­ше­но вни­ма­ние

Ако има хо­ра, ко­и­то сле­дят всич­ко то­ва с по­ви­ше­но вни­ма­ние тук, то то­ва би тряб­ва­ло да са бан­ке­ри­те. Тех­ни­ят ос­но­вен биз­нес все пак е рис­кът. Те не са еди­но­душ­ни къ­де точ­но във фа­за­та на ци­къ­ла се на­ми­ра Бъл­га­рия. Ня­кои ка­то глав­ния из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Уник­ре­дит Бул­банк Ле­вон Хам­пар­цу­мян мис­лят, че още сме да­леч от мо­мен­та на прег­ря­ва­не, а мо­же да се го­во­ри са­мо за “по­ви­шен ен­ту­си­а­зъм” в ня­кои сек­то­ри.

Съ­щев­ре­мен­но цен­т­рал­на­та бан­ка из­лъ­чи про­ти­во­ре­чив сиг­нал, ка­то обя­ви, че от след­ва­ща­та есен ак­ти­ви­ра ан­ти­цик­ли­чен ка­пи­та­лов бу­фер. Той по идея тряб­ва да се включ­ва имен­но ко­га­то ико­но­ми­ка­та е в ек­с­пан­зия, за да се тру­па ре­зерв за фа­за­та на спад. Ако то­га­ва се очак­ва да се об­ръ­ща ци­къ­лът, ве­че ня­ма ло­ги­ка за въ­веж­да­не­то на бу­фе­ра. Обяс­не­ни­е­то е, че ре­ше­ни­е­то на БНБ е по-ско­ро за­къс­ня­ло, тъй ка­то кла­си­чес­ки­ят из­ме­ри­тел за прег­ря­ва­не не ула­вя та­ко­ва и ре­гу­ла­то­рът тряб­ва­ше да стъ­пи на своя но­ва ме­то­до­ло­гия. Пред­се­да­те­лят на Асо­ци­а­ци­я­та на бан­ки­те и гла­вен из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на ОББ Пе­тър Ан­д­ро­нов съ­що виж­да сиг­на­ли за прег­ря­ва­не, осо­бе­но при нед­ви­жи­ми­те имо­ти.

Но спо­ред не­го се­га въп­ре­ки ръс­та на ипо­теч­ни­те и осо­бе­но на пот­ре­би­тел­с­ки­те кре­ди­ти кар­ти­на­та е да­леч по-уме­ре­на и ба­лан­си­ра­на от 2008 г.

Има оба­че кла­си­чес­ки ди­со­нанс меж­ду то­ва, ко­е­то бан­ке­ри­те го­во­рят, и то­ва, ко­е­то пра­вят. Всич­ки еди­но­душ­но се съг­ла­ся­ват, че си­ту­а­ци­я­та изис­к­ва вни­ма­ние и тряб­ва да не се от­пус­кат пре­ко­мер­но кре­дит­ни­те стан­дар­ти, за да не се до­пус­не тру­па­не­то на риск и бум на ло­ши кре­ди­ти, ко­га­то лих­ви­те тръг­нат на­го­ре. Съ­щев­ре­мен­но епи­зо­дич­ни­те дан­ни за го­ле­ми ре­фи­нан­си­ра­ния, а и из­пи­ле­ни­те мар­жо­ве в сек­то­ра по­каз­ват изос­т­ре­на кон­ку­рен­ция в бор­ба за все­ки кли­ент. Очак­ва­ни­я­та и прог­но­зи­те за след­ва­щи­те го­ди­ни са за за­паз­ва­не на ви­со­кия темп на ръс­та на кре­ди­ти­ра­не­то.

До­кол­ко то­ва ве­щае проб­ле­ми за бан­ки­те е труд­но да се прог­но­зи­ра. Са­ми­те бан­ке­ри твър­дят, че са си взе­ли по­у­ки от пре­диш­на­та кри­за и се­га раз­ков­ни­че­то при от­пус­ка­не­то на кре­дит не е тол­ко­ва обез­пе­че­ни­е­то (чи­я­то це­на мо­же да се сри­не), кол­ко­то пред­ви­ди­мия па­ри­чен поток. По дан­ни, из­не­се­ни на “Бан­ки­те и биз­не­сът” от тинк-тан­ка “Со­фия лаб”, през 2017 г. топ пет бан­ки­те са от­х­вър­ли­ли над 3000 за­яв­ки за за­ем за­ра­ди лип­са на обез­пе­че­ние или кре­дит­на ис­то­рия.

Ня­кои виж­дат по­тен­ци­ал за още кре­ди­ти­ра­не. Спо­ред Лю­бо­мир Пун­чев от “Пи­ре­ос” то­зи по­тен­ци­ал мо­же да се от­к­лю­чи с изоб­ре­та­тел­ност - раз­лич­ни ин­с­т­ру­мен­ти, ко­и­то да нап­ра­вят та­ки­ва кли­ен­ти бан­ки­ру­е­ми. Спо­ред Доб­ро­мир Доб­рев от Рай­фай­зен­банк оба­че па­за­рът се­га не стра­да ни­то от не­дос­та­тъч­но бан­ко­во пок­ри­тие, ни­то от не­дос­та­тъ­чен ли­въ­ри­дж. А ре­цеп­та­та на Франк Ян­сен от ОББ е бан­ки­те не да се кон­цен­т­ри­рат в раз­лич­ни ин­с­т­ру­мен­ти, ко­и­то ре­ал­но не за­мес­т­ват лип­са­та на ка­пи­тал, а да по­ма­гат на кли­ен­ти­те “да се под­гот­вят, да мо­гат да ни убе­дят как ще вър­нат кре­ди­та”.

Във все­ки слу­чай пре­ка­ле­на­та ино­ва­тив­ност в бан­ко­вия сек­тор поч­ти не­ми­ну­е­мо се съ­път­с­т­ва с още риск. За­то­ва и мо­же би е доб­ре, че имен­но в то­зи мо­мент го­ля­ма част от сек­то­ра ще пре­ми­не през про­вер­ка от ЕЦБ. Та­ка към сре­да­та на след­ва­ща­та го­ди­на, ко­га­то се очак­ват ре­зул­та­ти­те от стрес тес­то­ве­те, ще има­ме и вън­ш­на оцен­ка как би из­г­леж­дал сек­то­рът при нас­тъп­ва­не­то на дъл­бо­ка ре­це­сия, как­ва­то за­се­га ня­ма в прог­но­зи­те.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.