//СМЕТКИТЕ НА ЕНЕРГИЙНОТО МИНИСТЕРСТВО
P През седмицата министърът на енергетиката Теменужка Петкова представи прогноза, според която проектът ще донесе счетоводна печалба 4.3 млрд. лева за 20 години | снимка Надежда Чипева автор
ВВзима се един голям проект.
Да го наречем хъб. В него се хвърлят щипка реални приходи, две щипки възможни печалби и една голяма шепа розови сънища. За да е по-вкусно, там, където в учебника по инвестиции пише „не смесвай несъвместими подправки“, смесвай смело. Разбърква се и се поднася с надеждата никой да не опитва получената инвестиционна манджа.
Това е усещането от политиката на кабинета по проекта за разширение на газопреносната мрежа на България. След решението на руската „Газпром“да пренася суровината си към Централна Европа през Турция вместо през Украйна мрежата вероятно трябва да се модернизира, за да може в България да останат приходи от транзит. Ако това се направи разумно, дори може да има някаква печалба. С голямата инвестиционна бъркалка обаче рискът да се повторят драмите с АЕЦ „Белене“и „Южен поток“никак не е малък.
През седмицата министърът на енергетиката Теменужка Петкова представи прогноза, според която проектът ще донесе счетоводна печалба 4.3 млрд. лева за 20 години. Сумата звучи абсурдно за всеки, който поне малко следи какво се случва в сектора. За да е вярна, печалбата на държавната „Булгартрансгаз (през 2017 г. - 61 млн. лв.) трябва да скочи има-няма четири пъти. При условие че газопреносният оператор трябва да прави инвестиции в нови трасета и ще има по-големи разходи за поддръжката на старата и новата инфраструктура, е необходим скок на приходите, по-голям и от този на печалбите.
Магията е проста. В сметките, които министър Петкова представи на кабинета и които Народното събрание трябва да разгледа, са включени приходи, които няма как да се материализират.
В два от трите варианта за развитието на газопреносната мрежа Министерството на енергетиката предвижда изграждане на нов газопровод до сръбската граница. През него ще минават бъдещите доставки от „Газпром“към Централна Европа, които ще трябва да компенсират спирането на сегашния транзит към Турция (който ще бъде заместен от „Турски поток“, свързващ Русия директно с Турция).
Вместо да се оценява само този проект, в
сметките на министерството се включват и други пера. Първото са приходите от транзита към Гърция и Македония, който ще продължи до 2030 г. и след това, но те нямат връзка с новия газопровод. На второ място се включва продажбата на освободения от „Газпром“капацитет на тръбата към Турция.
Само че да се разчита съществуващият газопровод да бъде използван от други компании със същото или дори приблизително натоварване са розови сънища.
На практика баснословната печалба се формира с удвояване на приходите от новия проект. Ако от очакваните за 20 години приходи за 9.7 млрд. лв. се извади капацитетът на тръбата към Турция, както и приходите от транзита към Гърция и Македония, „печалбата“се стопява. От наличната информация може да се предположи, че в най-добрия случай ще остане на сегашното си ниво. Което, ако
бъде постигнато, не е чак толкова лошо.
Видно е, че министерството се опитва да манипулира публиката и депутатите.
Един инвестиционен проект винаги се оценява самостоятелно, за да се види изгоден ли е. Съпоставянето на приходите от транзита, ако не се прави нищо (според договора до 2030 г. „Газпром“е длъжна да плаща, даже да не пренася), с новия проект е сравняване на ябълки с круши. При запазване на статуквото се цитират 2.3 млрд. лв., а при варианта с нова тръба - 9.7 млрд. лв. Само че в първия случай става дума за 10-годишен период, а във втория - за 20-годишен. И в първия приходите са реални, а във втория се базират само на мечти.
Според европейските правила „Булгартрансгаз“, което сега набира оферти за пренос на газ през планираната тръба, трябва прозрачно да изчисли разходите си и да формира таксите си на тази база.
И няма право да планира проекта си нито на загуба, нито на свръхпечалба. Дружеството предлага, който иска, да си купи правото на пренос до Турция и Сърбия.
Но от очакваните приходи от обявения търг се вижда, че целта по-скоро е да се покрият само разходите за тръбата към Сърбия.
Баснословната печалба от нова газова тръба до Сърбия се формира със залагане на нереалистични приходи от транзит.
и координация на различните политики.
Данъчният и регулаторният арбитраж вероятно ще зачестят, а икономическата политика ще се превърне в инструмент за решаване на проблемите на националната сигурност - реални или въображаеми. Как това би засегнало съществуващите геополитически и военни подредби предстои да се види.
И накрая, ще има и промяна в начина, по който държавите се стремят да структурират икономиките си.
В миналото Великобритания и други страни се гордееха, че са "малки отворени икономики", които биха могли да използват местните си предимства чрез ловки и ефективни връзки с Европа и останалия свят. Сега обаче една голяма и сравнително затворена икономика може да започне да изглежда по-привлекателна. А за държавите, които нямат тази възможност - като по-малките икономики в Източна Азия, плътно преплетените регионални блокове биха могли да осигурят вършеща работа алтернатива.
Бъркотията на британската партийна политика направи от Брекзит често неразбираем за останалия свят процес. Но той съдържа важни уроци за глобалната икономика. Отминаха дните, когато ускоряването на икономическата и финансовата глобализация и свързаните с тях модели на растеж не подлежаха на съмнение.
Същевременно навлязохме в ера на значителна технологична и политическа променливост. Перспективите за растеж и ликвидност вероятно ще станат още по-несигурни и различни от сега съществуващите.