//СМЕТ­КИ­ТЕ НА ЕНЕР­ГИЙ­НО­ТО МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО

Capital - - КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ | -

P През сед­ми­ца­та ми­нис­тъ­рът на енер­ге­ти­ка­та Те­ме­нуж­ка Пет­ко­ва пред­с­та­ви прог­но­за, спо­ред ко­я­то про­ек­тът ще до­не­се сче­то­вод­на пе­чал­ба 4.3 мл­рд. ле­ва за 20 го­ди­ни | сним­ка На­деж­да Чи­пе­ва ав­тор

ВВ­зи­ма се един го­лям про­ект.

Да го на­ре­чем хъб. В не­го се хвър­лят щип­ка ре­ал­ни при­хо­ди, две щип­ки въз­мож­ни пе­чал­би и ед­на го­ля­ма ше­па ро­зо­ви съ­ни­ща. За да е по-вкус­но, там, къ­де­то в учеб­ни­ка по ин­вес­ти­ции пи­ше „не смес­вай не­съв­мес­ти­ми под­п­рав­ки“, смес­вай сме­ло. Раз­бър­к­ва се и се под­на­ся с на­деж­да­та ни­кой да не опит­ва по­лу­че­на­та ин­вес­ти­ци­он­на ман­джа.

То­ва е усе­ща­не­то от по­ли­ти­ка­та на ка­би­не­та по про­ек­та за раз­ши­ре­ние на га­зоп­ре­нос­на­та мре­жа на Бъл­га­рия. След ре­ше­ни­е­то на рус­ка­та „Газ­п­ром“да пре­на­ся су­ро­ви­на­та си към Цен­т­рал­на Ев­ро­па през Тур­ция вмес­то през Украйна мре­жа­та ве­ро­ят­но тряб­ва да се мо­дер­ни­зи­ра, за да мо­же в Бъл­га­рия да ос­та­нат при­хо­ди от тран­зит. Ако то­ва се нап­ра­ви ра­зум­но, до­ри мо­же да има ня­как­ва пе­чал­ба. С го­ля­ма­та ин­вес­ти­ци­он­на бър­кал­ка оба­че рис­кът да се пов­то­рят дра­ми­те с АЕЦ „Бе­ле­не“и „Южен по­ток“ни­как не е ма­лък.

През сед­ми­ца­та ми­нис­тъ­рът на енер­ге­ти­ка­та Те­ме­нуж­ка Пет­ко­ва пред­с­та­ви прог­но­за, спо­ред ко­я­то про­ек­тът ще до­не­се сче­то­вод­на пе­чал­ба 4.3 мл­рд. ле­ва за 20 го­ди­ни. Су­ма­та зву­чи аб­сур­д­но за все­ки, кой­то по­не мал­ко сле­ди как­во се случ­ва в сек­то­ра. За да е вяр­на, пе­чал­ба­та на дър­жав­на­та „Бул­гар­т­ран­с­газ (през 2017 г. - 61 млн. лв.) тряб­ва да ско­чи има-ня­ма че­ти­ри пъ­ти. При ус­ло­вие че га­зоп­ре­нос­ни­ят опе­ра­тор тряб­ва да пра­ви ин­вес­ти­ции в но­ви тра­се­та и ще има по-го­ле­ми раз­хо­ди за под­дръж­ка­та на ста­ра­та и но­ва­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, е не­об­хо­дим скок на при­хо­ди­те, по-го­лям и от то­зи на пе­чал­би­те.

Ма­ги­я­та е прос­та. В смет­ки­те, ко­и­то ми­нис­тър Пет­ко­ва пред­с­та­ви на ка­би­не­та и ко­и­то На­род­но­то съб­ра­ние тряб­ва да раз­г­ле­да, са вклю­че­ни при­хо­ди, ко­и­то ня­ма как да се ма­те­ри­а­ли­зи­рат.

В два от три­те ва­ри­ан­та за раз­ви­ти­е­то на га­зоп­ре­нос­на­та мре­жа Ми­нис­тер­с­т­во­то на енер­ге­ти­ка­та пред­виж­да из­г­раж­да­не на нов га­зоп­ро­вод до сръб­с­ка­та гра­ни­ца. През не­го ще ми­на­ват бъ­де­щи­те дос­тав­ки от „Газ­п­ром“към Цен­т­рал­на Ев­ро­па, ко­и­то ще тряб­ва да ком­пен­си­рат спи­ра­не­то на се­гаш­ния тран­зит към Тур­ция (кой­то ще бъ­де за­мес­тен от „Тур­с­ки по­ток“, свър­з­ващ Русия ди­рек­т­но с Тур­ция).

Вмес­то да се оце­ня­ва са­мо то­зи про­ект, в

смет­ки­те на ми­нис­тер­с­т­во­то се включ­ват и дру­ги пе­ра. Пър­во­то са при­хо­ди­те от тран­зи­та към Гър­ция и Ма­ке­до­ния, кой­то ще про­дъл­жи до 2030 г. и след то­ва, но те ня­мат връз­ка с но­вия га­зоп­ро­вод. На вто­ро мяс­то се включ­ва про­даж­ба­та на ос­во­бо­де­ния от „Газ­п­ром“ка­па­ци­тет на тръ­ба­та към Тур­ция.

Са­мо че да се раз­чи­та съ­щес­т­ву­ва­щи­ят га­зоп­ро­вод да бъ­де из­пол­з­ван от дру­ги ком­па­нии със съ­що­то или до­ри приб­ли­зи­тел­но на­то­вар­ва­не са ро­зо­ви съ­ни­ща.

На прак­ти­ка бас­нос­лов­на­та пе­чал­ба се фор­ми­ра с уд­во­я­ва­не на при­хо­ди­те от но­вия про­ект. Ако от очак­ва­ни­те за 20 го­ди­ни при­хо­ди за 9.7 мл­рд. лв. се из­ва­ди ка­па­ци­те­тът на тръ­ба­та към Тур­ция, как­то и при­хо­ди­те от тран­зи­та към Гър­ция и Ма­ке­до­ния, „пе­чал­ба­та“се сто­пя­ва. От на­лич­на­та ин­фор­ма­ция мо­же да се пред­по­ло­жи, че в най-доб­рия слу­чай ще ос­та­не на се­гаш­но­то си ни­во. Ко­е­то, ако

бъ­де пос­тиг­на­то, не е чак тол­ко­ва ло­шо.

Вид­но е, че ми­нис­тер­с­т­во­то се опит­ва да ма­ни­пу­ли­ра пуб­ли­ка­та и де­пу­та­ти­те.

Един ин­вес­ти­ци­о­нен про­ект ви­на­ги се оце­ня­ва са­мос­то­я­тел­но, за да се ви­ди из­го­ден ли е. Съ­пос­та­вя­не­то на при­хо­ди­те от тран­зи­та, ако не се пра­ви ни­що (спо­ред до­го­во­ра до 2030 г. „Газ­п­ром“е длъж­на да пла­ща, да­же да не пре­на­ся), с но­вия про­ект е срав­ня­ва­не на ябъл­ки с кру­ши. При за­паз­ва­не на ста­тук­во­то се ци­ти­рат 2.3 мл­рд. лв., а при ва­ри­ан­та с но­ва тръ­ба - 9.7 мл­рд. лв. Са­мо че в пър­вия слу­чай ста­ва ду­ма за 10-го­ди­шен пе­ри­од, а във вто­рия - за 20-го­ди­шен. И в пър­вия при­хо­ди­те са ре­ал­ни, а във вто­рия се ба­зи­рат са­мо на меч­ти.

Спо­ред ев­ро­пейс­ки­те пра­ви­ла „Бул­гар­т­ран­с­газ“, ко­е­то се­га на­би­ра офер­ти за пре­нос на газ през пла­ни­ра­на­та тръ­ба, тряб­ва проз­рач­но да из­чис­ли раз­хо­ди­те си и да фор­ми­ра так­си­те си на та­зи ба­за.

И ня­ма пра­во да пла­ни­ра про­ек­та си ни­то на за­гу­ба, ни­то на свръх­пе­чал­ба. Дру­жес­т­во­то пред­ла­га, кой­то ис­ка, да си ку­пи пра­во­то на пре­нос до Тур­ция и Сър­бия.

Но от очак­ва­ни­те при­хо­ди от обя­ве­ния търг се виж­да, че цел­та по-ско­ро е да се пок­ри­ят са­мо раз­хо­ди­те за тръ­ба­та към Сър­бия.

Бас­нос­лов­на­та пе­чал­ба от но­ва га­зо­ва тръ­ба до Сър­бия се фор­ми­ра със за­ла­га­не на не­ре­а­лис­тич­ни при­хо­ди от тран­зит.

и ко­ор­ди­на­ция на раз­лич­ни­те по­ли­ти­ки.

Да­нъч­ни­ят и ре­гу­ла­тор­ни­ят ар­бит­раж ве­ро­ят­но ще за­чес­тят, а ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка ще се пре­вър­не в ин­с­т­ру­мент за ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те на на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност - ре­ал­ни или въ­об­ра­жа­е­ми. Как то­ва би за­сег­на­ло съ­щес­т­ву­ва­щи­те ге­о­по­ли­ти­чес­ки и во­ен­ни под­ред­би пред­с­тои да се ви­ди.

И нак­рая, ще има и про­мя­на в на­чи­на, по кой­то дър­жа­ви­те се стре­мят да струк­ту­ри­рат ико­но­ми­ки­те си.

В ми­на­ло­то Ве­ли­коб­ри­та­ния и дру­ги стра­ни се гор­де­е­ха, че са "мал­ки от­во­ре­ни ико­но­ми­ки", ко­и­то би­ха мог­ли да из­пол­з­ват мес­т­ни­те си пре­дим­с­т­ва чрез лов­ки и ефек­тив­ни връз­ки с Ев­ро­па и ос­та­на­лия свят. Се­га оба­че ед­на го­ля­ма и срав­ни­тел­но зат­во­ре­на ико­но­ми­ка мо­же да за­поч­не да из­г­леж­да по-прив­ле­ка­тел­на. А за дър­жа­ви­те, ко­и­то ня­мат та­зи въз­мож­ност - ка­то по-мал­ки­те ико­но­ми­ки в Из­точ­на Азия, плът­но преп­ле­те­ни­те ре­ги­о­нал­ни бло­ко­ве би­ха мог­ли да оси­гу­рят вър­ше­ща ра­бо­та ал­тер­на­ти­ва.

Бър­ко­ти­я­та на бри­тан­с­ка­та пар­тий­на по­ли­ти­ка нап­ра­ви от Брек­зит чес­то не­раз­би­ра­ем за ос­та­на­лия свят про­цес. Но той съ­дър­жа важ­ни уро­ци за гло­бал­на­та ико­но­ми­ка. От­ми­на­ха дни­те, ко­га­то ус­ко­ря­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ка­та и фи­нан­со­ва­та гло­ба­ли­за­ция и свър­за­ни­те с тях мо­де­ли на рас­теж не под­ле­жа­ха на съм­не­ние.

Съ­щев­ре­мен­но нав­ля­зох­ме в ера на зна­чи­тел­на тех­но­ло­гич­на и по­ли­ти­чес­ка про­мен­ли­вост. Пер­с­пек­ти­ви­те за рас­теж и лик­вид­ност ве­ро­ят­но ще ста­нат още по-не­си­гур­ни и раз­лич­ни от се­га съ­щес­т­ву­ва­щи­те.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.