//ЗА МИ­НИ­ТЕ И ХО­РА­ТА Жи­вот на ръ­ба на въг­лищ­но­то цар­с­т­во

Ог­ром­ни­ят ба­сейн на ми­ни „Ма­ри­ца­из­ток“про­дъл­жа­ва да се раз­ши­ря­ва и тряб­ва да изя­де още две се­ла до 2035 г.

Capital - - ТЕМА НА БРОЯ - ав­тор Ге­на­дий Ми­хай­лов | [email protected]

TТ­ръг­вай­ки от Ста­ра За­го­ра на юг към Рад­не­во и Гъ­лъ­бо­во, чо­век вли­за в цар­с­т­во­то на „Ма­ри­ца-из­ток“. То е го­ля­мо - кол­ко­то об­щи­на Вар­на, и доб­ре под­дър­жа­но. Пъ­тят е то­ку-що за­вър­шен, с ис­к­ря­що бе­ли лен­ти, с ман­ти­не­ли, по чий­то блес­тящ ме­тал ня­ма ни­то пе­тън­це. То­ва, каз­ва всич­ко на­о­ко­ло, не е ня­как­ва заб­ра­ве­на про­вин­ция без ни­как­ва пер­с­пек­ти­ва. То­ва е енер­гий­но­то цар­с­т­во.

От тук на­сет­не поч­ти всич­ки хо­ра са свър­за­ни с ми­ни­те. Или ра­бо­тят там, или са ра­бо­ти­ли, или ще ра­бо­тят. Се­ла­та са пъл­ни с жи­вот, има цър­к­ви, мла­ди хо­ра и тър­го­вия. С ня­кои из­к­лю­че­ния.

Се­ло Бе­ли бряг е пре­гър­на­то от из­ток от пъ­тя за Гъ­лъ­бо­во и от за­пад от ре­ка Съз­лий­ка. Ни­къ­де ня­ма та­бе­ла с име­то или знак за на­ма­ля­ва­не на ско­рост­та. То­ва не е един­с­т­ве­но­то, по ко­е­то Бе­ли бряг се раз­ли­ча­ва. То е ед­но от две­те се­ла, мар­ки­ра­ни за уни­що­же­ние. На не­го­во мяс­то ско­ро тряб­ва да дой­дат ба­ге­ри­те за въг­ли­ща.

Об­ре­че­но да из­чез­не

Бе­ли бряг е тъж­на глед­ка. На­ред с къ­щи­те с го­ле­ми дво­ро­ве, в ко­и­то яв­но жи­ве­ят хо­ра и се от­г­леж­дат прас­ко­ви, хи­нап, оре­хи или гроз­де, след­ват ед­ри пар­це­ли, за­пус­те­ли дво­ро­ве - чес­то от по ня­кол­ко де­ка­ра. И най-ве­че раз­ру­ше­ни или по­лу­раз­ру­ше­ни къ­щи. Са­мо­то кмет­с­т­во е зат­во­ре­но. Ма­га­зин ня­ма, как­то и за­ве­де­ние. Над се­ло­то не се чу­ва ни­то звук.

Един от мал­ко­то приз­на­ци на жи­вот е ма­га­рич­ка­та в цен­тъ­ра. И ней­ни­ят соб­с­т­ве­ник - Же­ляз­ко Же­ляз­ков. По­доб­но на мно­зи­на тук, той е ра­бо­тил в ми­ни­те, а се­га е пен­си­о­нер. Же­на му пре­по­да­ва в Тра­кийс­кия уни­вер­си­тет, а той се за­ни­ма­ва със сво­е­то сто­пан­с­т­во. Из­к­лю­чи­тел­но горд е да ни раз­ве­де из не­го, за­що­то си от­г­леж­да всич­ко сам - зе­лен­чу­ци, пло­до­ве, до­маш­ни жи­вот­ни. “Ос­вен за се­бе си... то­ва оти­ва и за се­мейс­т­ва­та на мо­и­те

де­ца, ко­га­то си тръг­ват, им е труд­но да си зат­во­рят ко­ла­та”, ше­гу­ва се той.

На око­ло ки­ло­ме­тър от не­го­вия двор, се на­ми­рат ог­ром­ни­те ро­тор­ни ба­ге­ри, ко­и­то ко­па­ят от­к­ри­ти­те ми­ни. То­ва е за­пад­ни­ят пре­дел на Ма­риш­кия ба­сейн.

По план ба­сей­нът тряб­ва да про­дъл­жи на за­пад - ди­рек­т­но през се­ло­то. Бе­ли бряг тряб­ва да из­чез­не от кар­та­та през 2023 г. Но за об­щи­на Рад­не­во се­ло­то ве­че е из­чез­на­ло. Пре­ди вре­ме до­ри ма­хат спир­ка­та на пъ­тя (и я връ­щат след про­тест).

Кол­ко стру­ва ед­но се­ло

Но­ви­на­та за смърт­та на Бе­ли бряг не е но­ва. Съд­ба­та му е ре­ше­на мно­го от­дав­на, прос­то ни­кой не е бър­зал да си хо­ди - поч­ва­та е бо­га­та, кли­ма­тът е ху­бав. Та­ка е и с дру­го­то се­ло, ко­е­то е пла­ни­ра­но да из­чез­не - близ­ко­то Тро­я­но­во.

Пре­ди 20-ина го­ди­ни ми­ни­те за­поч­ват да из­ку­пу­ват зе­ми в зем­ли­ще­то на се­ло­то. Зе­ме­дел­с­ка­та ко­о­пе­ра­ция е пе­че­лив­ша, но с пос­те­пен­но­то из­куп­ва­не на зе­ми съ­ко­о­пе­ра­то­ри­те на­ма­ля­ват от 340 на ве­че 40. “А то­ва си бе­ше се­ри­о­зен до­ход за вся­ко се­мейс­т­во - имаш дя­лов ка­пи- тал, ди­ви­ден­ти, по­лу­ча­ваш и про­дук­ти в на­ту­ра”, ра­зяс­ня­ва Же­ляз­ко. В до­бав­ка с из­чез­ва­що­то сто­пан­с­т­во ста­ва все по-труд­но да се на­ме­рят и зе­ми за па­ша на жи­вот­ни­те. Об­щи­на­та съ­що про­да­ва сво­и­те зе­ми.

През 2005 г. би­ва под­пи­са­на кон­це­си­я­та за до­бив на въг­ли­ща, ко­я­то включ­ва се­ло Бе­ли бряг, а 2009-та за­поч­ва и из­куп­ва­не­то на къ­щи от стра­на на ми­ни­те. Про­це­ду­ра­та е лес­на - ид­ва оце­ни­тел, той да­ва оценка, ми­ни­те пла­щат. Пър­ви си про­да­ват къ­щи­те пре­дим­но хо­ра, ко­и­то ве­че не жи­ве­ят в се­ло­то, чес­то пъ­ти нас­лед­ни­ци.

Те са по­ве­че от до­вол­ни да по­лу­чат обез­ще­те­ни­е­то. По­ве­че­то за­пус­те­ли пар­це­ли са тех­ни. С вре­ме­то оба­че, кол­ко­то по­мал­ко ста­ват жи­те­ли­те на с. Бе­ли бряг, тол­ко­ва по-труд­но ста­ва на ми­ни­те да склю­чат сдел­ка с тях. Ня­кои не из­дър­жат и се съг­ла­ся­ват на оцен­ка­та от ми­ни­те, ма­кар да не са съг­лас­ни с це­на­та.

Еди­ни­ят от съ­се­ля­ни­те на Же­ляз­ко

- Ян­ко, има двор с ня­кол­ко де­ка­ра го­ле­ми на­саж­де­ния от гроз­де. Ми­ни­те му пред­ла­гат 30 хи­ля­ди ле­ва за дво­ра, къ­ща­та, прис­т­рой­ки­те и на­саж­де­ни­я­та. По­доб-

но на мно­го дру­ги той е ис­кал от тях не па­рич­но обез­ще­те­ние, а въз­с­та­но­вя­ва­не на имо­та му на дру­го мяс­то - с къ­ща със съ­щия раз­мер и двор. Та­ка­ва всъщ­ност е би­ла и прак­ти­ка­та на ми­ни­те пре­ди де­се­ти­ле­тия с дру­ги се­ла, ко­и­то е тряб­ва­ло да бъ­дат раз­ру­ше­ни. Ми­ни­те не раз­по­ла­гат с по­доб­на въз­мож­ност, от­го­ва­рят от „Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“. Един­с­т­ве­ни­те имо­ти, ко­и­то мо­гат да пред­ло­жат, са апар­та­мен­ти в Рад­не­во и Гъ­лъ­бо­во.

Дру­ги­ят ва­ри­ант е да се нап­ра­ви па­зар­но про­уч­ва­не за оне­зи жи­те­ли, ко­и­то ис­кат и да се оси­гу­ри тран­с­порт до на­бе­ля­за­ни под­хо­дя­щи имо­ти.

Проб­ле­мът с це­на­та

Ма­кар дъл­го вре­ме се­ля­ни­те да не са осо­бе­но уве­ре­ни, че не­за­ви­си­ми­ят оце­ни­тел, на­ет от ми­ни­те, е дос­та­тъч­но обек­ти­вен, всич­ко се про­ме­ня, ко­га­то от при­ро­до­за­щит­на­та ор­га­ни­за­ция “За зе­мя­та” раз­би­рат за тех­ния слу­чай и на­е­мат оце­ни­тел от Со­фия. Имо­тът на Ян­ко е оце­нен по ня­кол­ко ме­то­да, ка­то в най-нис­кия ва­ри­ант це­на­та е два пъ­ти по-ви­со­ка от пред­ло­же­на­та - бли­зо 60 хи­ля­ди ле­ва. Спо­ред най-ви­со­кия - бли­зо пет пъ­ти по-го­ля­ма. При то­ва та­зи оценка е са­мо за сто­пан­с­ки­те сгра­ди и къ­ща­та му.

“На­ши­ят ли­цен­зи­ран оце­ни­тел оце­ни, че е със сред­на стой­ност 87 хи­ля­ди ле­ва спо­ред ме­то­да за въз­с­та­но­ви­тел­на стой­ност с амор­ти­за­ция”, обяс­ня­ва Ге­на­дий Кон­да­рев от при­ро­до­за­щит­на­та ор­га­ни­за­ция “За зе­мя­та”. Спо­ред не­го не мо­жеш да очак­ваш да си въз­с­та­но­виш съ­щия жи­вот с 30 хи­ля­ди ле­ва.

Же­ляз­ко, кой­то ве­че е нат­ру­пал бо­гат ар­хив от бор­ба­та си с ми­ни­те, из­важ­да до­ку­мент от ре­ше­ние на Об­щин­с­ки съ­вет - Рад­не­во, спо­ред кой­то око­ло 50 де­ка­ра зе­ми на об­щи­на­та би­ват про­да­де­ни на ми­ни­те за око­ло 300 хи­ля­ди ле­ва, или сред­но за око­ло 6 ле­ва на де­кар. За срав­не­ние - той да­ва имот от 3 де­ка­ра на своя бив­ша съ­се­лян­ка, ко­я­то се е раз­де­ли­ла с не­го за 9 хи­ля­ди ле­ва, или око­ло 3 ле­ва на

де­кар. При то­ва - с на­саж­де­ния и ог­ра­ди.

От „Ми­ни Ма­ри­ца-из­ток“каз­ват, че при драс­тич­на раз­ли­ка в две­те оцен­ки мо­же да се по­да­де сиг­нал до Ка­ма­ра­та на не­за­ви­си­ми­те оце­ни­те­ли. Та­къв сиг­нал не е по­да­ван.

След ка­то „За Зе­мя­та“включ­ват в дис­пу­та Ев­ро­пейс­ка­та бан­ка за въз­с­та­но­вя­ва­не и раз­ви­тие, ко­я­то фи­нан­си­ра ми­ни­те за но­ва тех­ни­ка и чи­я­то со­ци­ал­на и еко­ло­гич­на по­ли­ти­ка те са длъж­ни да спаз­ват, за­поч­ва про­цес на ме­ди­а­ция.

Та­зи го­ди­на хо­ра­та от Бе­ли бряг и ми­ни­те са сед­на­ли на ед­на ма­са. На­ча­ло­то е би­ло труд­но.

Ед­на от сре­щи­те с ми­ни­те се е със­то­я­ла в кмет­с­т­во­то. Пре­ди нея глав­ни­ят юрис­кон­султ на Ми­ни „Ма­ри­ца-из­ток“Сте­фан Же­лев за­я­вя­ва на прес­кон­фе­рен­ция в Ста­ра За­го­ра, че не тряб­ва да се пол­з­ват тер­ми­ни ка­то от­чуж­да­ва­не, а дър­жав­на нуж­да. “До­ри кръв да ка­пе от сър­це­то на соб­с­т­ве­ни­ка, той не тряб­ва да мо­же да се про­ти­во­пос­та­вя на дър­жа­ва­та”, за­я­вя­ва той. На сре­ща­та хо­ра­та ис­кат из­ви­не­ние от Же­лев, но не по­лу­ча­ват та­ко­ва.

Го­ле­ми­те ба­ге­ри ид­ват

Труд­но е оба­че да спо­риш с ба­ге­ри­те, ко­и­то по план тряб­ва да вля­зат на 500 мет­ра от се­ло­то през 2023 г. По­ве­че­то от хо­ра­та са про­да­ли и са се мах­на­ли. Ос­та­на­ли­те тук не же­ла­ят. А ня­кои и не мо­гат - прос­то ня­ма къ­де да оти­дат, а па­ри­те са не­дос­та­тъч­ни. „Ис­ка­ме да пре­ка­ра­ме та­ка ед­ни въз­рас­т­ни хо­ра, ко­и­то са ра­бо­ти­ли в ми­ни­те“, обяс­ня­ва Ге­на­дий Кон­да­рев.

Же­ляз­ко се е обър­нал към поч­ти вся­ка ин­с­ти­ту­ция на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия през пос­лед­ни­те го­ди­ни - от мес­т­на­та власт, об­щи­на­та, уп­ра­ви­те­ля, до Ми­нис­тер­с­ки съ­вет, про­ку­ра­ту­ра­та, ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля, пре­зи­ден­та, как­то и ом­буд­с­ма­на. Ни­що от то­ва оба­че ня­ма да спа­си имо­та му. Ма­риш­ки­ят ба­сейн ще про­дъл­жа­ва да рас­те - по­не до­ка­то Ев­ро­па из­ця­ло не спре въг­ли­ща­та.

2018

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.